Резиденция Тюдор

Този разговор остана,за размишление. Заби се като пирон в главата и,не можеше лесно да го забрави. Толкова странен,силен но противоречащ си до голяма степен,толкова странен и толкова дори стряскащ.
Успяха да се засекат с Екзейвиър,чак когато си тръгваше но истината беше,че се чувстваше много изтощена психически. Все още много въпроси,страх но нямаше вече на къде да мръдне,нямаше изход:
-Здравей те сир...
Уморения и глас подсказваше,че е наистина много уморена.
-Ще се прибирам у дома,ако желаете утре може да наминете.

- Може би ще успея да намина. - Истината беше, че едва ли щях да имам това време, но щях да опитам.
- Кога ще си бъдете вкъщи? - Попитах аз, за да не отида напразно до дома й.
- И как мина с майка ми? Станахте ли вече приятелки? - Попитах обнадежден аз.

-Когато и да решиш,ще съм си у дома.
Нямаше толкова нагажименти,по скоро той имаше:
-Приятелки не е точната дума,да кажем,че отношенията ни тепърва,ще се градя.
Ето това се оказа точният и правелен отговор,този който описваше всичко. Все пак се приближи и го прегърна,не знаеше,защо но имаше нужда от някой който я обича,който я иска и цени. Постави глава на гърдите му,като не бързаше да го пусне:
-Надявам се,че ще се видим скоро.
Всъщност усещаше някакво приятно чувство,когато е с него,когато може да е толкова близо. Но беше правя,ако не се опиташе да се промени малко,нейната срамежливост можеше да му омръзне,можеше да я замени,за това трябваше да се постарае след време да се промени.

Тази прегръдка беше приятна изненада, която не очаквах, но ми хареса. Аз също побързах да увия ръце около нея и да я притисна към себе си. Беше приятно да я усещам в ръцете си не само след този изморителен ден, но и след цялата седмица.
- Аз също се надявам да се видим скоро... - Целунах нежно челото й се усмихнах, защото една приятна топлина се разля по тялото ми. Днес за разлика от останалите дни, не изпитвах обичайното сексуално привличане към нея... Поскоро изпитвах нещо друго, което не успявах да си обясня. Може би бях прекалено изморен и поради тази причина не можех да мисля по този начин в момента, но пък ми се искаше да я отведа в стаята си и просто да я взема с мен в леглото, да й разкажа за деня си и просто да я държа в ръцете си, докато заспя.
- Много ли бързаш да се прибереш? - Не знам защо й говорех толкова своеволно и защо не използвах по-учтителна форма на обръщение, но вероятнотова беше така защото беше в ръцете ми и я чувствах близка.
- Може да ти покажа стаята, която скоро ще се превърне и в твоя? - Предложих накрая.

Не бързаше да си ходи но не беше уместно млада дама да ходи в покоите на годеника си. Е добре,беше и годеник но ако загубеше честта си,щеше да е пагобно за нея,щеше да падне още повече в очите на майка му и в очите на другите:
-Не мисля,че е уместно да ми показвате спалнята си.
Каза тя но не и се искаше да тръгва:
-Но не бързам да си ходя и може да ми покажете градината.
Беше тъкмо залез слънце и щеше да е прекрасна гледката. Може би щеше да е прекрасно да гледаш залеза от градината.

Въпреки,че бях ужасно изморен и последното от което се нуждаех бяха разходки из градината, нямаше как да й откажа и се съгласих да я разведа наоколо.
- С удоволствие. - Отвърнах аз и я поведох към задния двор. Днес времето беше приятно, дори и сега преди да е паднала нощта. Свежия въздух ме накара да живна малко, но все още не бях съвсем в настроение за разходки.
- Получихте ли подаръка ми? - Изведнъж се сетих, че вчера й бях изпратил роклята, която бях поръчал за нея. Най-накрая беше готова и нямах търпение да я видя в нея, но едва ли щеше да се случи преди годежа, разбира се в случай, че й хареса достатъчно, за да я носи на него. Беше обаче достойна за подобен повод, самия аз който не разбирах нищо я бях харесал и бях убеден, че върху нея ще изглежда божествено.

-Така ли,не все още не е дошла,може би е дошла,докато гостувах на майка ви.
Виждаше,че е уморен и то много уморен,за това видя една беседка,показа я,като бавно тръгнаха на там. А.беседката е най-красивата,която някога бе виждала. Растяха рози около нея но бели и червени,много красиво място. Настани се до него,все още си мислеше за разговора,като искаше да сподели нещо с него:
-Мислите ли,че ще съм добра съпруга за Вас?
погледна към него:
-Аз нямам опита на другите момичета в обществото,не съм толкова откровена и дори храбра.
Не издаваше,какво си бяха говорили но този въпрос изникваше много преди да го говорят с майка му:
-Страх ме е малко или много,не искам да Ви разочеровам,би ми се искало да съм достойна съпруга за Вас.

- Смятам, че ще бъдеш вярна и предана съпруга Денерис и именно заради това избрах теб... Колкото до всичко останало, се надявам, че някой ден ще съумееш да прогониш този страх и плахост, които усещам у теб. Може би просто имаш нужда от малко самостоятелност и аз съм готов да ти я предоставя. Не мисля, че си имала възможност да се учиш от грешките си, а повярвай ми те са най-добрия учител. - Целунах нежно ръката й и се усмихнах.
- Не се тревожи, каквото и да ти е казала майка ми... - Погледнах я право в очите. - Ще се справиш... - Исках да й вдъхна кураж и увереност, защото имаше силна нужда от тях. Не исках вече да е изтривалка на никой, а силна и здраво стъпила на земята жена, знаеща какво иска и как да го получи.
- Заедно ще се справим... - Усмихнах се лекичко. - Аз също съм нов в това и ако някой можеше да ми каже как да бъда добър съпруг, щях да се радвам. Мисля обаче, че хората са различни и всяко семейство има собствен стил. Ние ще изградим свой собствен и когато това се случи, на някой може да не им хареса, но ще бъдем себе си. Не искам да си нищо повече от това което вече си, но се надявам с времето да се почувстваш сигурна с мен и да разгърнеш целия потенциал, който виждам в теб...

От това имаше нужда,някой който да я поткрепи ,е само да я свалят долу. Той и вдъхна много кураж,кураж наистина,че ще успее и всичко подобно. Наклони леко глава,като я склони на неговото рамо. Обгърна с ръце неговата силна ръка. Не знаеше защо го прави,просто го чувстваше. Чувстваше,че иска да е близо до него,че с него и е спокойно,че е щастлива,че нищо не може да и се случи и нищо не може да я нарани:
-Ще се постарая...
Всъщност го обичаше да още една стъпка до любовта. И пак не го обичаше нито,като брат,нито като баща нито,като нещо подобно. Просто го обичаше,без сравнение. Но все още и трябваше време време да почувства истински влюбена,привлечена,да усети и същото което и той. Но до голяма степен,беше като много малките момичета,който обичаха първото момче в което са харесали,което се срещнали.
Тя се прозя и т също беше много уморена. Не беше спала цяла нощ от претеснения и въпроси но не и се тръгваше и започна лекичко и бавно да се унася от неговата топлина.

Не след много дълго усетих равномерното й дишане и внимателно я взех на ръце, пренасяйки я в покоите си. Беше казала, че не е редно, но определено аз не мислех така, а и никой не беше видял, заова не вижда никаква пречка.
Поставих я внимателно върху леглото и я завих, а после легнах до нея и се загледах в лицето й. Беше изумително красива докато спи. Изглеждаше като истински ангел. Толкова красива и лицето й излъчваше доброта...
Не след дълго самия аз се изморих и затворих очи. Не, не бях е изморил от това да я наблюдавам. Никога нямаше да се наситя на това, но просто бях прекалено изморен, за да продължа да го правя. Имах нужда от сън... От много сън...

Събуди се от първите лъчи на слънцето,който я заслепиха. Отвори бавно очи,като си мислеше,че се намира в леглото си. Протегна се но усети ръката на някого върху корема си. Практически не усети топлина,а просто допир,защото бе заспала с роклята си.
Обърна се шокирано към него,той спеше до нея но...
Сега какво щяха да си помислят хората,майка му. Щяха да помислят,че е опетнена,щом е преспала в покоите му. Тя беше сигурна,че не се е случило но и да казваше нещо друго никой нямаше да и повярва,абсолютно никой.
Отдръпна се,като побърза да си тръгне,защото се страхуваше от реакцията в къщи,молеше се да не се разтрогне брака.

Усетих лекото размърдване до себе си, но не ми направи особено впечатление, понеже беше нещо обичайно, но после осъзнах, с коя жена бях споделил предната нощ и забавените функции на мозъка ми рано сутрин, за малко да позволят да се случи нещо ужасно.
Побързах да скоча от леглото и да я уловя, секунда преди да отвори врата.
- Хей... - Промърморих сънено и някак доста отнесено, особено след като лицето ми се зарови в косите й и прекрасния им аромат сякаш ме връхлетя с пълна сила.
- Нека те изпратя... - Дори не можех да си представя какво може да се върти в прекрасната й руса главичка точно в този миг. Усещах обаче, колко е напрегната и ако само можех да зърна лицето й, сигурно щях да видя изписан ужас върху него.
- Обаче първо ще закусим... - Най-накрая успях да се откъсна от нея и да я заобиколя, заставайки пред нея.
- Изглеждаш прекрасно... - Дори и толкова рано сутрин тя не просто беше зашеметяваща, а дори още по-красива с тази леко разрошена коса и подпухало личице. Нямаше как да се сдържа и се наведох, впивайки устни в нейните.
- Не се страхувай... Всичко ще бъде наред...

-Ще...ще говорят... за мен...
Каза тя тихичко,като почти проплака:
-Майка ми,ще ме нахока,може да провали сватбата. Дори,ще падна в очите на майка ви,която и без това не тъй топли чувства към мен.
Пое си дълбоко дъх,много изплашена;
-Не биваше... Не биваше да заспивам... Сега ще кажат,че честта ми е загубена,че съм опетнена...
Потрепери тя от страх и се опита да се отдръпне:
-Трябва... Да тръгвам...

- Хей... Хей... Почакай... - Улових я отново в ръцете си и я заставих да се спре.
- Нищо от това няма да се случи. - Уверих я аз и нежно погалих прекрасното й лице, после я притиснах към себе си, надявайки се, че тази прегръдка ще я успокои поне малко.
- Никой няма да каже нищо, защото никой не подозира, че си тук, а дори и да знаеха нямаше да има значение, защото скоро ще бъдеш моя съпруга и никой и нищо няма да може да промени това. - Галех я нежно по златистите къдрици и говорех с тих успокояващ глас. Беше като изплашена сърничка и дори можех да усетя със каква скорост препуска чистото й като сняг сърце.
- Освен това аз трябва да се извиня, защото се случи по моя вина и аз съм този, който не изпълни обещанието си да не накърнява чувствата и честта ви. И се извинявам за това, дори и да не мисля, че се е случило нещо фатално. - Чувствах, че вече трепери малко по-малко, но все още не достатъчно, за да я пусна.
- Ако се страхувате от това което ще си помисли майка ми или някой друг, мога да ви отведа незабелязано вкъщи и никой няма да разбере къде сте прекарали нощта, но пак ви казвам, нищо нередно не се е случило тук... Дори не съм ви докоснал с пръст и ако майка ви има съмнения в това, аз ще се погрижа да я уведомя за цялата истина...
Леко се отдръпнах от нея и обгърнах лицето й с ръце:
- Успокой се моля те...

Успя да я успокой но все още в нея се прокрадваха нотките на страх в нея.
-Не искам да ти навредя,не искам да навредя и на себе си.
Погали го нежно по лицето,като склони глава на гърдите му,така се чувстваше най-спокойна защитена и всичко подобно.
-По добре е да се прибера за да не даваме повод за още клюки. А,и сестрите ми ще имат важна визита,ще се дооточняват датите за сватбите им. Но като гледам май бързат,много са ги харесали и искат по бързо да станат нещата.

- Както казах, аз ще те изпратя. - Погалих я по косата и се усмихнах лекичко.
- Дай ми само няколко минути. - Трябваше да сменя тези дрехи и поне да си измия лицето. Закуската щяхме да я оставим за друг път.
Придърпах я обратно на леглото и я оставих да седне върху него, а аз отидох набързо да се преоблека и да наплискам лицето си с вода. Бях изключително бърз и не й се наложи да ме чака дълго.
- Вземи това... - Сложих едно наметало върху раменете й. Имаше и качулка, беше малко грубо и тежко, но това можех да й предложа в момента, а и поставяйки го върху нея, я скриваше цялата, така че никой нямаше да я разпознае. Дори и аз нямаше да я позная ако не знаех, че е тя.
- Ще излезем през задния вход, където са конюшните и ще оседлаем коня ми, а после за нула време ще те отведа до вкъщи... Никой няма да разбере, къде си прекарала нощта...

Бях повече от добре запознат какво се случва в дома на Таргериън. Имах свои очи и уши там и те се грижеха да ме уведомяват за всичко, дори и за новостите около псевдо контето Адемаро или както там му беше истинското име, но беше под моето ниво да се върна в онзи дом. Дори не знаех дали ще успея да гледам по същия начин на Денерис. Мъжкото ми его беше дълбоко накърнено и не заради това, че се беше прехласнала по измамника, а заради това, че напълно бях забравил кой съм и на какво са ме учили, заради една жена, която беше не по-различна от всички останали. Нямаше да допусна тази грешка никога отново.
Все пак обаче аз бях мъж на честта и вече бях поел ангажимент към нея и щях да го изпълня, но нещата щяха да се променят коренно от сега нататък. Щях да й изясня добре какво се очаква от нея и то веднага щом станеше мое притежание. Е, до някъде и сега беше, но след сватбата щях да имам пълна власт над нея и щях да я използвам.
В последните дни общувах с нея чрез писма. Бяха кратки и ясни, нищо излишно. Просто я уведомявах за нещата около подготовката за сватбата, а в последното я уведомявах, че ще се видим на бала, на който трябваше да обявим годежа си. Писах й също, че ще й изпратя карета, която да я вземе... Останалото време прекарвах в забавления с жени и алкохол и работа...

До някъде знаеше,какво прави Екзейвиър. И знаеше защо го прави избягваше я,защото се бе прехласнала ненужно и глупаво. Сега осъзнаваше,че мъжа който държешена нея,вече можеше да не е същия.
Подготви се за бала,като той и бе изпратил карета. Беше ослепително красива,дори прекрасна. Още с влизането си привлече вниманието но сам едно не бе достатъчно,че липсваше усмивката и,чувстваше се виновна за дъранието си но не знаеше дали няма пък да го е обидила прекалено. Много тръгна към него,като го видя в компанията на много дами. Не приближи към него,а избяга отново навън. Искаше да заплаче но не биваше да показва емоции. Като минаваха хора,казваше че и е прилошало и скоро ще се върне. Щом се успокой се върна но забеляза,как една дама се протягаше към питието,като му сипа нещо.
Веднага се приближи,не знаеше какво е но майка му бе напомнила,че не всички му желаят доброто. Бутнах чашата от ръцете му,като го хванах леко за ръката:
-Простете може ли да поговорим за момент.

Пристигането й не беше останало незабелязано за мен, но и не бързах да я приветствам. После се изгуби от погледа ми, а Маргарет беше толкова словоохотлива тази нощ, че компанията й дори ми беше приятна.
- Лейди Таргериън... - Една студена и доста високомерна усмивка се появи на лицето ми, докато й се покланях.
- Нека ви представя на лейди Тачър. - Безсрамно я обходих цялата с поглед и повече се задържах върху пищното й деколте. О, определено щях да заровя главата си в него тази вечер.
- Моя много близка... приятелка... - Бях леко подпийнал, но някак си беше нормално след всички чаши вино, които бях пресушил.
Маргарет се поклони и се изкикоти кокетно.
- Кое е това съкровище, любими? - Попита тя и огледа с възхищение Денерис, която изглеждаше зашеметяващо тази нощ.
- Бъдещата ми съпруга! - Изсмях се накрая, за да не звуча толкова скучно, сухо и безразлично.
- Какво има? - Обърнах се най-накрая към Денерис подсещайки се за искането с което бе прекъснала интересния ни разговор. Бъдещата ми съпруга обаче седеше и ме гледаше втренчено, сякаш само с погледа си искаше да ми каже, че разговорът изисква уединение.
- Нека ви вземем нещо за пиене. - Въздъхнах с досада накрая и я поведох навътре в тълпата, но не пропуснах да кажа на Маргарет да не мърда от мястото си, защото ще се върна след малко.
- Ще изплюеш ли камъчето най-накрая? - Изсъсках през зъби докато вървяхме.

Не бе от дамите,който бесвикнала на това,а и тя беше по скоро лейди от колкото дама. Но това беше съвсем друг въпрос. Не знаеше,как да и отвърне,а и беше под нивото и,а тя беше свикнала да отговаря с добро:
-Сир чуйте ме,не знам дали ми вярвате но вашата приятелка се опитва да ви отрови. Сигурна съм в това.
Беше налудничево но видя,че сипва нещо в питието му докато той беше така разсеян,а и той беше малко подпиинал и не знаеше,дали ще и повярва:
-Видях я с очите си,как в сипва нещо в питието. Заклевам се в Бог,нямам за какво да Ви лъжа. Знаете,че не ме бива в шегите,просто...
Беше отчаяна в опита да му обясни,вече бе сигурна,че е влюбена в него но се страхуваше от неговия хлад. Страхуваше,се че това ще доведе до по сложно положение за нея,отново изпитваше онзи малък страх от него,както в първия ден:
-Вие решавате все пак но ми повярвайте.

Засмях се, защото това последното изречение беше толкова противоречиво, колкото и самата тя. Напълно се вписваше в нейния характер и... По дяволите, говорех така сякаш я познавам, а всъщност нямах представа коя е тя. Чувствах се все по-глупаво около нея. Много вероятно беше и да е успяла да ме направи на такъв. Сигурно бяха нагласили всичко това с нейното семейство и аз глупака бях паднал в този капан.
- Виждате ли всички тези хора наоколо? - Обходих бавно балната зала с поглед.
- Всички те са тук заради вас... - Ухилих се страховито.
- Ангажирай вниманието си с тях, а на мен остави лейди Маргарет, която уверявам ви е доста по-безопасна дори и от вас. - Така казано не изглеждаше никоя от тях да е безопасна, но на кой му пука.
- Ако това е всичко... - Приближих се много близо до нея и се наведох, за да прошепна в ухото й. - Извинете ме... Чакат ме! - Отдръпнах се пак с онази моя усмивка и й се поклоних театрално.
- Ще ви намеря когато стане време да обявим годежа си, до тогава... бих ви препоръчал да се позабавлявате... Храната и питиетата са превъзходни...

Не знаеше,какво да направи но нямаше да остави нещата така. Но всъщност,какво можеше да направи. Да ползва чара си,за да изтръгне онзи жена колкото може по на далеко от него. Коставаше и не много дълго време,по деликатен начин намекна на няколко приятели,че лейди Маргарит изпитва интерес към тях. Което ги накара да действат и не след дълго Екзейвиър се лиши от компанията и,което беше добре.
Но преди да направи,каквото и да било видя втори опит. Знаеше,че няма да и повярва но бе решила да действа.
-А,ето носите ми питие...
Дръпна го от ръцете му,като отпи малка глътка,знаеше че може да я погуби но предпочиташе тя да се отрови от колкото той. Маргарит гледаше трештено. Дани усети пареща балк,като сложи ръка на корема си и изпусна чашата,която се разля на пода. Миг след това се свлече на земята.

Всичко се случи така бързо, че в единия момент тя летеше към земята, в следващия аз вече я изнасях от залата на ръце и давах нареждания едно от които беше да придружат лейди Тачър до кабинета ми и тя да не го напуска докато не кажа обратното, другото беше да доведат незабавно доктор. За никой от присъстващите не стана съвсем ясно какво се случи и бях убеден, че повечето приеха този припадък като злоупотреба с виното. Аз обаче бях изтръпнал до мозъка на костите си, защото очевидно това не беше обикновен припадък... Беше се случило точно след като отпи от чашата ми.
Занесох я в покоите си и я положих на леглото. Доктора дойде почти веднага и започна да нарежда на слугите да му донесат разни неща. Аз останах отвън и просто чаках... Съзнанието ми беше замъглено от неописуема ярост и притеснение, но точно сега просто се надявах всичко с Денерис да е наред, след това щях да се заема с всичко останало...

Все още дишаше доктора я преглеждаше,като направи някаква отвара,за да изхвърли отровата. След като свърши работата си излезе и съобщи резултата:
-Отровата е била доста силна но е добре,че е отпила много малко и ще се оправи но ще и бъде зле няколко дни,после я изведете на малки разходки,може да кашля но е нормалко,ако се засили дайте и от капките,който са на масата. Ако е било в по големи количества може да е било пагубно.
Бавно отвори очи и потърси някого с поглед но не видя никой,само тихото и гласче извика:
-Принце...
Лекаря се обърна:
-Явно бълнува търси някой принц?

Знаех кого има предвид, но не пристъпих в стаята така или иначе. Бях безумно ядосан и на нея и сега не беше момента да влизам там, затова изпратих две от прислужниците, които да се грижат за нея, а на доктора обещах голямо възнаграждение, за да остане тук и да се погрижи за нея ако има нужда. Наредих да му приготвят стая, след това се върнах при гостите си, за да ги успокоя, че всичко е наред, както и да обявя годежа ни. После ги оставих да празнуват, а аз се заех с Маргарет. Знаех, че не тя е инициатор на този опит за убийство, но тя знаеше кой е и защо ме иска мъртъв така, че щях да го разбера. После щях да убия и нея и него, защото все още дишах и всички трябваше да са наясно, че докато това е така, всеки провал ще се наказва с кръв. Ако не моята то тогава тяхната.
След няколко часа вече знаех, кой е поръчителя, а Маргарет лежеше по средата на кабинета ми в локва кръв и забит кинжал в сърцето. Същото щеше да се случи и с лакея на кралицата, който й беше дал отровата, а някой ден мъртва в краката ми щеше да лежи и самата тя. Това щеше да е наказанието й за дето беше тръгнала срещу мен и по пътя си бе пострадала Денерис.

» Плантация Тюдор