Резиденция Тюдор

-Да много сир...
Пое си дълбоко дъх,пътя мина почти в мълчание,а когато пристигнаха се оказа пред красивия двор. Онемя не беше го виждала толкова от близо,наистина бе величествено и единствен беше само кралската резиденция.
-Толкова е красиво...
Заяви тя,като видя,как персонала се беше събрал,като ги чакаше. Не бяха закасняли въпреки че тя се бе по забавила,явно той бе предвидил нейното притеснение. Потърси го с поглед,малко изплашено.
-Ами,ако не ме харесат...
Пое си дълбоко дъх,трябваше да влизат но краката и не можеше да помръднат. Протегна ръка,като потърси неговата:
-Ако нещо объркам...
Малкото и сърчице отново бе на път да се пръсне но той я хвана за ръката и малко се успокой.

- Всичко ще бъде наред, обещавам, просто бъдете себе си и ще ви заобичат също като мен. - Аз бях не по-малко нервен от нея, защото цялото това нещо за така бързата женитба за напълно непознато за тях момиче им дойде в повече, но въпреки това ме увериха, че ще се доверят на избора ми. Майка ми имаше голяма власт над баща ми и вярвах, че тя ще намери достатъчно добродетели у Денерис, за да я хареса. Вече и бях обяснил някой неща за нея и семейството й. Изложих всичките си аргументи за това колко добра съпруга би била Денерис, като започнах със скромността й. Майка ми обаче не смяташе,че това е добродетел и може би донякъде беше права, защото за да поддържаме това ниво години наред, жените в това семейство бяха силни и умни, нещо което винаги помагаше на мъжа. Може би и затова ги издигахме на такъв пиадестал. Например майка ми беше съчетание от изящна красота, възпитание и остър ум като бръснач. Беше съхранила позициите на това семейство и име в един от най-тежките моменти на диснастията Тюдор и смело можех да заявя, че й се възхищавам.
Баща ми пък например, въпреки някой съмнения, че е мъж под чехъл, беше истински пример за поддръжание. Понякога беше груб и суров също като мен, но беше най-достойния и принципен човек когото познавах. Бранеше семейството си така както никой друг и се отнасяше с дължимото уважение към всеки, но за враговете си беше като най-големия им кошмар. Не знаех как Денерис ще се впише около тях. Тя беше притеснителна, крехка, нежна и красива разбира се, но сякаш родителите ми търсеха нещо друго.
- Помнете, че съвсем скоро ще бъдете част от това семейство и няма защо да е страхувате или притеснявате от тях. - Разбира се родителите ми бяха възпитани и дори и да не одобряваха нещо в нея, никога нямаше да я нагрубят или обидят по какъвто и да е начин. Щяха да задържат мнението си за себе си, бях сигурен в това.

Преведе я през дългия коридор,който и се стори огромен,наистина можеше да се изгубиш в тази резиденция. Оглеждаше красивите картини,който висяха от стените. Всичко толкова красиво,толкова изискано,нямаше друго такова място. Гледаше с много голям интерес,като се обръщаше към него,за да се успокой.
Стигнаха до края на коридора където имаше прекрасна дървена врата,която един иконом отвори и ки пусна да влязат. Това беше всекидневната,щяха да бъдат тук за кратко,а след това явно щяха да се преместят за вечеря.
А,там стояха вече прекрасната му майка и баща му,който и изглеждаше малко строг. Но майка му беше най-красивата жена която бе виждала нищо общо с нейната майка. Тя беше изискана,достолепна и излъчваше респект,който малко жени излъчваха.
Дани се поклони,като изчака Екзейвиър да я представи,знаеше отлично етикета и не сбърка нищо. Приближи се поклони се леко и на двамата му родители. Беше изплашена но се усмихваше изкренно,като лицето и изглеждаше топло но и издаващо притеснението и:
-За мен е чест да се запознаем...

Майка ми беше по-бърза от мен и почти веднага й даде знак да се изправи. Предпочиташе гостите й да се чувстват, като у дома си когато са тук и за нея част от този етикет беше излишен и все пак, Денерис прояви необходимото уважение.
- Майко... Татко... Искам да ви представя Денерис Таргериън... - Не бях сигурен дали начина по който го казах успя да й вдъхне малко кураж или пък е успял да й придаде по-голяма величественост, но се надявах да е така.
- Денерис, това са родителите ми. Екатерина и Хенри Тюдор... - Е добре това звучеше малко по-грандоманско, но сигурно защото ги боготворях и уважавах.
- За нас също е удоволствие,мила. - Обади се майка ми и на лицето й се появи блага усмивка. - Бяхме нетърпеливи най-накрая да се запознаем с вас.
- Милейди... - Баща ми се поклони и целуна ръката й, както се очакваше и също се усмихна. - За мен еудоволствие. Моля... - Посочи диваните. - Настанявайте се. - Хванах треперещата ръка на Денерис и я поведох към тях. След като се настанихме, баща ми попита.
- Какво да ви предложа за пиене? - Майка ми пожела вино, аз и баща ми се задоволихме със скоч, а Денерис остана последна, затова и прислужника все още чакаше преди да започне да налива в чашите.

Не бе удобно да пие само вода или сок,нямаше да е никак прилично. За това реши да последва примера на майка му:
-Вино моля...
каза когато я попитаха какво желае,до сега го беше опитвала и не беше чак толкова лошо,а и щеше да и помогне малко да се отпусне,защото напрежението се оказа повече от колкото може да понесе. Пое нежно чашата,като отпи една малка глътка. Веднага и пролича,че не пиеше често,и почти никога,защото бузите и се бяха зачервили дори от дребната глътка. Не знаеше,какво да каже,толкова и беше трудно да завърже разговор,а и не трябваше тя да говори. Остави Екзейвиър да говори,явно я усещаше,че и трябва малко време да се отпусне.

И двамата с Денерис сякаш си бяхме глътнали езиците и добре, че беше баща ми, който да поддържа разговора. Говореше предимно за мен, което ме поставяше в малко неловка ситуация, но беше по-добре от колкото да мълчим. Аз обаче повече следях майка ми и нейната реакция. Тя все още изучаваше изпитателно Денерис,само с поглед и пестеше думите си. Нямаше да крия, че непривичната й мълчаливост ме напряга още повече.
Накрая дойде време за вечеря и всички се отправихме към трапезарията, която използвахме със семейството ми. Голямата, онази за гости беше прекалено голяма за случая, а и някак си беше по-уютно да използваме семейната.
- Разбрах, че сте възпитаничка на манастира "Света Ана"? - Най-накрая се обадимайка ми и то обръщайки се към самата Денерис. - Чувала съм само добри неща и виждайки ви, смело мога да заявя, че са ви дали добро възпитание. - Не бях сигурен дали е комплимент или е просто констатация от нейна страна, но сигурно беше добре и в двата случая.
- Защо решихте да се омъжите за сина ми, вместо да продължите службата си на Бог? - Добре започваше се.
- Майко... - Не ми се искаше да й задава такива въпроси, но още шом срещнах погледа й, ми стана ясно, че трябва да замълча.
- Е, Денерис? - Настоя тя. - Какво толкова специално открихте в Екзейвиър?

Малко я постресна нейния въпрос и нейната настойчивост но трябваше да каже нещо и нещо много по умно,за да и покаже,че не е просто мълчалива сянка,че ще е достойна съпруга за Екзейвиър;
-Вярно е,че съм възпитаничка на това училище и мога да твърдя,че съм получила всичко най-добро от там.
Сложи ръка на корема си,защото не можеше на гърдите,опитваше се да си поеме въздух,ставаше така всеки път щом се притесни но беше силна да устой и да говори:
-Там съм по волята на родителите си или по скоро на майка ми,която не желае да съм около нея. Знам,че може да ви прозвучи грубо и дори невъзпитано но отношенията в моето семейство са много по особени и майка ми тъй по голяма обич към двете ми сестри. Преди баща ми да почине ме взе от "Света Ана" за да поживея една година преди да ме пратят в манастир.
Въпреки че беше дълго отговаряше на половината въпрос и то много ясно. Погледна към него,за да се успокой. И може би следващите и думи звучаха,като пълна глупост но за нея и за него имаше по голямо значение,защото знаеха за какво говорят:
-Когато съм с него,се чувствам в безопасност,сякаш нищо не може да ми се случи. Чувствам се щастлива,усещам че и той се чувства така. А,и той е моя принц...
Усмихна се на майка му,не знаеше дали тя разбира това но той го разбираше. Надяваше се тя да да не я разбере погрешно:
-Надявам се и ще направя всичко възможно,да бъда достойна съпруга за вашия син.

По изражението на майками останах с впечатление, че не беше съвсем задоволена от този отговор. Сигурно очакваше нещо друго, но щеше да получи само това. Познавах я прекалено добре и знаех, че слабите хленчещи девойки не са по вкуса й. Денерис беше направила грешката да спомене занесгодите в семейството си и вероятно майка ми нямаше да я пощади заради това.
- Е, очевидно не чак толкова добре, щом говорите така за майка си. - Подметна тя с усмивка, а баща ми протегна ръка към нейната и с развеселена усмивка каза:
- Искаше да каже, че в това семейство ще получите майчината обич, която ви е липсвала.
- Странен начин, за да го покаже... - Обадих се и аз. Не ми се искаше, но ако беше необходимо щях да се изправя и срещу майка ми. Денерис все още беше прекалено млада и имаше да учи много, но това не беше причина да й се нахвърля.
- Един съвет от мен мила... - Пак започна майка ми. - Семейството е... - Замисли се замалко. - Семейството е като крепост и дори едно звено от нея да се пропука тя ще рухне. Трябва да браните семейството си скъпа моя, не да го излагате на опасност, като отслабвате позициите му. Ако станете част от нашето семейство ще трябва да се научите да го браните. Всеки един от него. Да пазите репутацията му и достойнството. Ще успеете ли? - Прониза я с изпепеляващия с поглед.
- Изглежда така сякаш има да учите още много... - Допълни накрая.

-Вие сте на пълно права за това но никой не знае,как да се грижи за семейство,докато не го създаде. Вярвам,че за вас като пример,която да ме насочва и да ме подкрепя,съм сигурна,че ще се справя с не до там леката задача.
Беше доста премерен отговор но до голяма степен нямаше от къде да вземе подобен пример,майка и не бе достойна за пример,а съзираше в очите на майка му,достойна жена за пример,от която да се учи:
-А,и борбата няма да я водя сама,вярвам че Екзейвиър винаги,ще е до мен и взаимно,ще си помагаме.
Искаше и се да се протегне и да хване ръката му но се възпря,само продължи да държи ръката си пред нея.

- Така е. - Подкрепих я аз и сега на свой ред стрелнах с предупреждаващ поглед към майка си. Не исках да пада на това ниво и да уязвява Денерис. Всички в тази стая бяхме наясно, че може да го направи по всяко време, дори и с невинни забележки.
- А аз съм добър боец. Убеден съм, че и Денерис е такъв. Все пак се е справяла съвсем сама до сега с живота и това е похвално. Не мога да си представя какво ще бъде ако има някой до себе си.
Остатъка от вечерята мина предимно мълчаливо, до десерта. Отново бях пожелал да има шоколадова торта и то, за да зарадвам Денерис. Миналия път и беше харесала.
- Избрахте ли вече дата за сватбата? - Попита баща ми, а майка ми и този път не се сдържа, като се обади и каза.
- Защо трябва да бързат толкова много? Дори годежът е прекалено прибързан.
- Това е наше решение майко.
- Не оспорвам това скъпи, но ми се струва по-подходящо първо да се опознаете. Както и прекрасната Денерис да опознае нас. Освен това си единствения ни син и няма да позволя сватбата да бъде посредствена. А за достойно празненство се изисква време.

Личеше си,че майка му не тъй никаква обич към Дани,а тя тайно се надяваше да бъде харесвана. Почти нищо не хапна след дребната словесна схватка. Сърцето и корема и се бяха свили на топка и не можеше да хапне много но въпреки това,за да не обиди домакините се насили да яде. Когато пристигна шоколадовата торта знаеше,че Екзейвиър,я е поръчал,защото знаеше нейния вкус. Усмихна му се но не и се хапваше нищо повече и не можеше със същата наслада да и се нахвърли,както преди. Въпреки това вдигна виличката и си взе малко но малко след като я опита,щеше да се задави. Пое си дълбоко дъх,трудно и беше да каже нещо смислено,защото всичко и бе каша в главата:
-Простете ми но знам,че Вие сте влиятелни хора,който имат много приятели. Според мен времето не е проблем,когато може да се направи прекрасна сватба и за по кратко време. Но усещам,че проблема не е нито в организацията,нито във времето,а в това че не ме познавате и ми нямате доверие.
Смелостта и излезе на преден план но искаше да бъде откровена пред това постоянно да мълчи:
-Уверявам ви,че ще направя всичко по силите си да бъда най-достойната съпруга за Екзейвиър,както и за семейство Тюдор. Ще браня и пазя честа му,както пазя моята дори по ожесточено. Ще се опитвам да не допуска грешки,ако има ще се поучавам и няма да позволя други. Знам,че не се познаваме но имаме цял един брак да опознаем един другиго.

Това изказване на Денерис, съвсем ме озадачи. Бях останал с впечатлението, че не изпитва чувства към мен... Поне не приятни. През по-голяма част от времето се страхуваше от мен, а през останалата, наистина нямах представа какво й се върти в главата. Бях склонен да приема, че иска да се омъжи за мен, защото ме обича лудо, както аз обичах нея и именно заради това иска този брак, обаче не беше така. Виждах, че не е влюбена в мен и все пак го искаше, което ме смущаваше. Може би я бяха принудили... Може би се страхуваше, че ако откаже майка й щя я върне обратно в манастира... По дяволите, наистина нямах представа защо го иска, но определено извън всички съмнения, се радвах, че е така. Много по-лесно щеше да е, ако и тя го иска.
- Може би си права скъпа и трябва да те опознаем по-добре... Защо не ме посетиш за чаша чай утре? - Погледнах още по-изненадано и към майка ми. Това да я покани отново в дома ни, беше добър знак, защото ако беше отписала Денерис напълно, нямаше да я кани тук.
- Има много неща, за които да си поговорим... По женски... - Усмивката й беше любезна и приветлива, но беше усмивка, която раздваше на всички. Щеше да мине време... Много време преди да приеме Денерис, ако това изобщо се случеше.

-Приемам поканата Ви за чаша чай,ще бъде удоволствие за мен.
Сподели Дани,като в интерес на истината,не и се оставаше в къщи,въпреки е нещата бяха отихнали и се държаха добре с нея,не знаеше до кога,ще е но не искаше да стане нещо и тя да е там.
Остатъка от вечерта премина спокойно,малко се беше успокоила. Екзейвиър я изпрати,а на другия ден отново беше в къщата но този път Екзейвиър имаше работа и остана само с майка му. Отново беше притеснена и се надяваше,да не я напада прекалено много,поне малко да я хареса но осъзнаваше,че тя беше майка която обичаше синът си,за разлика от нейната майка.

Не ми се искаше да я оставям сама с майка ми, но може би така щеше да е по-добре, както за Денерис, така и за майка ми. И двете имаха нужда от това аз да не съм наоколо, а и наистина нямаше как да бъда.

Чаят беше сервиран и двете стояхме една срещу друга, никоя от нас не обелвайки и дума, след вече разменените любезности. Осъзнах, че тя няма да каже нищо, докато не започна аз. Именно затова и го направих.
- Предполагам за какво си мислиш... - Започнах аз. Тя не беше точно моята представа за съпруга на сина ми, но след снощния ни разговор с него, осъзнах, че най-вероятно се е влюбил именно в тази жена и аз не можех да направя нищо, освен да приема този избор и ако успея да я подготвя за живота, който я очакваше.
- Но не съм твой враг. Обичам сина си и му желая най-доброто, дори и когато не съм съгласна, че неговите виждания за най-добро съвпадат с моите. Ти си прекрасна и очарователна, но прекалено наивна Денерис. Светът, в който ти предстои да се гмурнеш е много по-различен от този, който вече познаваш. Ще се наложи да се научиш да бъдеш силна. Екзейвиър е добър и достоен мъж и не го казвам единствено защото е мой син, но защото го познавам добре. Той би могъл да бъде твоя упора и пазител много дълго време и вероятно в началото ще го прави с удоволствие, но той ще очаква от жената до него да бъде силна. - Говорех й по майчински и в никакъв случай нападателно и се надявах да ме разбере правилно.
- Семейството ни има много врагове. С времето ще разбереш за всички тях, но не това е най-важното. Искам да кажа, че за да се справя с тях ще трябва да има силна опора до себе си. Понякога ще трябва да водиш битки вместо него, защото много често те се водят от жени. Прекалено много хора искат да навредят, както на него така и на семейството ни. Искам да знам, че си готова, че осъзнаваш кой е той и какво му принадлежи. Искам да знам, че си готова да направиш всичко, за да браниш това име и този мъж...

Трудно и беше да каже,че повечето от решенията в това падаха на плещите на Екзейвиър но щеше да е много по тежко,ако и го каже. Всъщност тя не беше готова и го съзнаваше но,кой някога би бил готов за това. Тя тепърва се сблъскваше с живота,който и предстоеше да носи на крехките си плещи:
-Разбирам ви...
Погледна към нея,като и се възхищаваше,в нейните очи тя беше много смела:
-Всичко това много ме плаши,съвсем честно да ви призная не знам дали съм готова за толкова голям товар и отговорност. Но ще направя всичко по силите си да браня него и семейството.
Каза тихичко тя:
-Ще го пазя,като семейството което никога съм нямала.
Щеше да уважавам много повече съпруга си,от колкото майка и някога бе уважавал баща и. Тя често не се справяше но едно беше сигурна,че няма да повтори грешките на майка си:
-Съзнавам,че съм много не подготвена,млада но излизам от място,което е било отдалечено от хората,не по моя воля,а по волята на родителите ми. На място което не искам да бъда. Екзейвиър,е моя спасител и закрилник,винаги ще съм му благодарна,за това че ще ме направи негова съпруга,че моето единствено признание и ответ,ще е да го,почитам,уважавам и ценя. Искам да бъде щастлив с мен,както аз съм щастлива с него.

Ако не друго, то поне се чувстваше задължена към него, но не знаех колко дълго ще продължи тази вярност. Надявах се да е за дълго, за доброто на сина ми и това семейство.
- Знаеш ли, че в двора се носят слухове, че Екзейвиър е незаконния син на Краля? - Попитах без никаква по-специална нотка в гласа, съвсем спокойно и хладнокръвно, сякаш съобщавах някакъв факт.
- Да, носят се още от деня, в който се роди... Казват, че когато си в обкръжението на Краля това е нещо несравнимо, все едно слънцето грее над теб и колкото по-далеч си, толкова по-мрачни стават дните ти... - Погледнах към нея. - Екзейвиър има не леката задача да задържи това семейство под слунцето... Да запази името си и някой ден децата ви да се гордеят с него... Твоята задача мила моя е да запазиш и съхраниш това сияние... Всяка хвърлена сянка ще ви отдалечававсе повече... Твоето семейсто... Те ще хвърлят ли сянка?

Поклати глава,те не хвърляха сянка дори около себе си,единственото което се знаеше,беше че семейството на баща ми от както се помни притежава корабостроителницата,която бълваше кораби през ден. Но това,щеше да остане не онаследено,заади това,че нямаше пряк наследник мъж. Най вероятно щеше да се предаде на някой то мъжете на сестрите и,не на нея или поне така си мислеше:
-Екзейвиър много пъти ми доказа,че слуховете,който се водят за него са неверни и сега не им вярвам. Вярвам на него и на това,което той ми показва,на това,което научавам от него.
За щастие слухове за Дани нямаше може би бяха тръгнали някакви измислени,за това че се е предала пред очарованието му и е загубила честта си. Но това знаеха само тя и той и щом сватбата не се разтрогваше,значи това съвсем не беше истина:
-Моето семейство отдавна хвърля неблагоприятна сянка,за щастие това,че съм била в "Света Ана" ме е запазило,за да не хвърлям подобна на тяхната сянка. Но скоро Екзейвиър,ще е моето семейство,той ще е всичко за мен,ще направя всичко възможно,нашето семейство да не хвърля сянка,а да е по ярко дори от слънцето.

Усмихнах се благо:
- Не ме разбра миличка... Попитах дали има възможност твоето семейство да злепостави по някакъв начин, бъдещото ти такова. Не искам да издребнявам и още по-малко вярвам на слухове, но има смущаващи такива за сестрите ви. - От всичко най-мразех да преписват чужда вина на теб. Аз самата се бях опарила от това. Заради моите подвизи, понякога плащаше сина ми и не ми се искаше още негативи да се сипят върху него.
- Искам да знам, можеш ли да се справиш с тях? Можеш ли да държиш тях и репутацията им далеч от сина ми?

Замисли се малко,бе чувала слухове засягащи нея:
-Искам да бъда честна но не съм съвсем сигурна но до някъде,това се потвърждава. Докато бях на приема,чух неволно разговор за моето семейство. Причината майка ми да обича толкова двете ми сестри,е защото може би е имала любовник и двете ми сестри са от този любовник. Само че не тай такава обич към мен,защото явно съм истинската дъщеря в това семейство.
Вече всичко и се навързваше,много по ясно от колкото преди,може би защото виждаше нещата по ясно:
-Все още не е отворено последното завещание на баща ми. Адвоката на семейството,каза че не му било времето да бъде отворено. Все още не се знае,какво ще се случи с корабостроителницата,както и сегашния ни дом,кой ще го наследи.
Погледна към нея:
-Не бих им позволила повече да наранят мен или Екзейвиър. Проблема е този,че все още има власт над мен и може да провали всичко,ако реши да ме върне в манастира. Тогава нищо не мога да направя,а отидали там,ще остана за винаги.

Въздъхнах тежко и оставих внимателно чашата си на масичката, после я погледнах:
- Ето за това говоря... Не мисля, че проблемът е в това, че майка ти или някой друг има власт над теб... Винаги ще има някой по-слен и умен... Ти просто трябва да намериш начин как да се справиш с тях, обаче не мисля, че можеш да го направиш... Може би Екзейвиър ще те спаси сега от тях и после какво? Ще си му благодарна? Длъжна? - Поклатих глава и пак въздъхнах тежко.
- Трябва да се научиш да се справяш сама с проблемите си и вярвам, че това е огромен проблем... Твоето семейство! И не говоря просто за някакви си слухове. Майка ти е изключително умна и находчива жена, без значение с какви цели... Може би трябва да бъдеш повече като нея в това отношение, за да се справиш с нея и да ми докажеш, че греша... Че можеш да се справиш със семейството си преди да са се превърнали в истински проблем...

Чувстваше се прекалено объркана,прекалено и не знаеше дали е способна на това,дали може да бъде такава,като майка си или такава,като нея. Замисли се за малко,което възцари някакво гробно мълчание. Просто се страхуваше. Най-отгоре на новите неща стоеше отговорността,която неговото семейство носеше,а най-лошото беше,че нейното можеше да навреди на неговото. Всъщност това не беше възможно в такива големи размери но все пак,колкото и малко да беше,все пак е нещо:
-Не знам,дали ще мога да се справя но се надявам да се променя. Не искам да ставам,като майка си,тя не е достоен пример. Ще бъда себе си но по нов начин. Не знам,как ще стане това но само времето ще покаже,дали ще запазя себе си или ще стана съвсем друг човек.
Погледна впронизителните и очи,като си пое дълбоко дъх:
-Ако ви кажа,че не ме е страх,ще излъжа,не знам дали съм готова,дали ще се справя. Не твърдя,че съм най-добрата кандидатка но не съм и най-лошата.

Погледнах към нея, нямах представа какво още да й кажа, за да я предизвикам. Тя продължаваше да бъде объркана и плаха и да говори сякаш заучени неща и да ми дава отговори, които се предполага, че ще ме задоволят.
- Добре ще бъда по-директна, за да разбереш за какво говоря. Освен това се надявам да си остане между нас. - О, бях убедена, че няма да има смелостта да изпее за това на Екзейвиър, а ако го направеше щеше да си спечели истински враг в мое лице.
- Смятам, че слуховете са верни и ти наистина си законната дъщеря на Таргериън, обаче си позволила да бъдеш третирана като... Като треторазрядна селянка и един ден се появява сина ми у когото си събудила съжаление, освен привличането очевидно и разчиташ той да те спаси, плащайки си, за да му бъдеш жена. Позволила си да те изтъргуват и се надяваш, че някой ден ще станеш по-добра... Как? Дори не можеш да се справиш със собственото си семейство... Не можеш да си извоюваш място в него, а се предполага, че ще се справиш с врагове като престолонаследника или майка му, кралицата? - О, да, напоследъх се говореше все повече, че се опитват да отнема живота на Екзейвиър. Кралят остаряваше и можеше да си отиде всеки миг, а те се страхуваха, че всичко може да излезе на яве и някой ден Екзейвиър да застраши трона, затова най-лесно беше да го отстранят.

Думите и я смутиха,жегнаха я там където най-много я болееше но въпреки това и тя не разбираше:
-Вие сте си извоювали вашото право на мнение. Но отлично знаете,че младото момиче никога няма мнение за нещата. Всеки прави,каквото си пожелае и както сметне за добре.
Пое си дълбоко дъх:
-Единственото решение,което зависеше от мен беше това да се омъжа за Екзейвиър и мисля,че взех правилното решение. Да не съм готова,наистина не съм готова да поема отговорността но кажете ми,честно... Вие също ли сте била подготвена,за всичко?
Предела на нейното търпение,преливаше и от малко ангелче се превърна в истинска фурия:
-Сигурна съм,че не сте била! Или ще се справя или ще бъда смачкана но съм оцеляла толкова години в манастир,толкова години съм търпяла,не мисля че мога повече.
Присви очичките си:
-Какво се опитвате?
Мисля че отлично знаеше:
-Ако не ме желаете,ще си тръгна,ще отида в манастира но Вие после оставям на вас да му обясните,защо съм там.

Не успях да се сдържа и се засмях:
- О, не си мисли, че се страхува да му обясня... Всъщност бих го направила още сега. Не се страхувам да водя битки и да ги печеля и истината е, че съм много добра в това. Познавам добре сина си и го казвам за твое добро. Образът на добрата самарянка няма да го задържи до теб. Няма да направи живота ти по-лесен и по-щастлив. А що се отнася до това дали искам да си тук или не, няма нищо общо с това дали ще си или не. Отново разбираш нещата погрешно. Истина е, че не просто вярвам, че не си готова, но и силно се съмнявам в това, че някога ще си достойна да носиш името Тюдор. И все пак синът ми е видял нещо в теб... Нещо което аз все още не успявам да видя... Това обаче не променя факта, че ще бъдеш негова съпруга. За разлика от теб, той винаги получава онова което иска... Заради това искам да ти помогна... Искам да ти покажа и подготвя за това което те очаква... Скоро ще бъдеш част от това семейство... Всъщност още от момента, в който ще го обявите и от този миг нататък ще те браня и защитавам така както и собствения си син, но... не мисля, че си способна да отвърнеш със същото... Твоето желание е крайно недостатъчно... Трябва да се постараеш много повече, за да заслужиш уважението на сина ми и моето...

» Плантация Тюдор