Замъка Дрогон

-Не!
Казах аз рязко,като ревността ме бе обзела с пълна сила,нямаше да позволя тя да говори с него,каквото и чудо да бе станало,нямаше да и позволя да е в една стая с него,а дори и от далеч да се виждат:
-Не бойното поле не е за жени,ще взема земите,който ви се полагат. Съжалявам но Робърт трябва да плати с главата си за дързостта,защото съм сигурен,че го е направил въпреки баща ви.
Погледнах в страни не исках да я гледам и да омилостиви сърцето ми:
-Заминаваме на сутринта и точка по въпроса,а вие оставате тук и се грижите за замъка.

Опитах се да не я гледам,да не я слушам но щом и хвърлих един поглед и видях напиращите и сълзи,ме смекчи. Погледнах я с топлите си очи и погалих брадичката и взимайки я в ръката си:
-Аз,не искам вие да пострадате,до сега не съм водил жена си в бой. Жените не бива да се намесват във война,защото тогава се замъглява погледа на война.
Лицето ми се набръчка от тъга не можех да и позволя да дойде:
-Моля ви,не ме молете,не се опитвайте да ме склоните,опасно е за вас. А,ако сте заченала не искам по пътя да загубите бебето. Не мога да понеса нещо да ви се случи.

На другата сутрин ми бе трудно да тръгна но бе по добре,да остане тук. Айя вече бе свободна и бе омъжена за младия генерал. Оставих Айя да се грижи за моята принцеса и тръгнах на път.
Боя бе започнал бяхме всели малка войска,защото ако бяхме взели голяма,щеше всичко да бъде опожарено,нападенията бяха хитри и умели,стараехме се да има малко поражения и по скоро да ги обсадим. Той не бе от умните така че за месец го бяхме обсадили и пленили,по волята на краля той бе затворен и окован в тъмница,а по скоро му бе отнета и главата.
Тръгнахме да се прибираме,а мен в ума ми беше моята принцеса,как щях да и обясня,че принца бе мъртъв,ами ако все пак тъеше някакви чувства. След три дни бяхме в града,като бях и писал,че ще се прибера. Пишех и почти всеки ден,за да я успокоявам и да не се притеснява.

Бях се качил в стаята,когато тя се приближи и започна да ме удря с юмруци по гърдите. Не я винях искаше да изкара яда си върху мен. Когато се измори,я погалих по главата.
-Не го реших аз любима,това беше воля на краля,на вашия баща. Това бе предателство срещу краля,а то се наказва със смърт.
Тя отлично знаеше правилата на нейното кралство. Погалих нежно красивата и глава и я оставих да си поплаче:
-Простете ми,не го убих аз,какво очаквахте,да го заловя и да го пусна без да го предавам на краля?

В първия момент бях останал,като гръмнат но то беше защото бях безумно изненадан. Хванах я бързо но не през кръста,а я понесох на ръце,като леко я завъртях и целунах устните и. Моята принцеса бе бремена:
-Слава на Тантел,ще ни дари с дете!
Целунах я отново и отново,бях безумно щастлив. Притисках я в мен от радост но бях нежен и внимателен,стараех се ужасно много да не я нараня от радост:
-Обожавам ви принцесо,благодарен съм ви,че ще ме дарите с дете!
Не я пусках,можех да я нося цял ден на ръце,от радост:
-Днес ще има при,пир за вас принцесо!

Целунах я,като я поведох към троната зала:
-Пит за принцесата,за нашето бъдещо дете!
Не я сложих на нейния стол,а седнах и я оставих в скута си,днес обичая беше аз да нахраня моята принцеса. Започнаха да носят храна,както да носят и различни неща за ядене.
-Днес,аз ще ви храня,това е традиция,когато мъжът научи,че жена му чака дете.
Целунах я по бузата и тя се сгуши в мен:
-Липсвахте ми всеки ден принцесо,всеки ден и всеки миг.
Погалих я,като я оставих да стои в мен,не исках да се отделя от мен.

Усещах игривото пламъче,бе бремена,нямаше ме един месец и май бе зажадняла за мен. Взех мантията ми,която стоеше закачена на стола и я заметнах с нея.
-Принцесо,какво ви има не хапнахте почти нищо?
Знаех какво и име без да я поглеждам надигнах,роклята и но от долната страна,като се опитах да се добера до бедрата и,за да усетя проблема. Беше прикрита,така че никой няма да разбере какво се случваше.
-Да не би да имате нужда от мен!

-Ще го имате и без да ми се молите,знаете че ви копнея също толкова силно,колкото и вие мен.
Ръката ми скоро се оказа на бедрата и на нежното и хълмче,преминах с ръце съвсем леко,а тя простена сладко. Бе завита и нямаше опасност да я види някой:
-Но не можем да оставим пируващите...
Изръмжах,по скоро ми се искаше да я предизвикам,да видя дали,ще я е срам,дали няма да се дръпне или нещо такова.

Не се поколеба нито за миг,това ме възбуди още повече,накара ме да потрепна. Бе скрита,така че нямаше никакъв проблем,нямаше да я открия и тя го знаеше,нямаше да я разголя за нищо на света. Но и тя бе смела,погали ме през кожения панталон,като ме накара да се сгуша в рамото и:
-Май наистина ме желаете много.
Тогава за първи път пъхнах пръста си в нея,като го задвижих бавно,не знаех дали няма да и навреди,но ако бях нежен,предполагах нямаше нищо да и се случи:
-Ще получиш малко нежност сега,за да утоля жаждата ти,а после горе ще те любя диво.

Права беше може би нямаше да издържа или щях да я любя тук или щях да се кача горе,ако продължавах така скоро щях да загубя контрол.
-Съпруго моя!
Простенах нежно в ухото и,толкова силно и искрено я исках. Изправих се рязкотова малко ме заболя но въпреки това мантията ни криеше и никой не знаеше,какво се случва под нея:
-Моята кралица носи силно дете и се измори! Вие празнувайте и пийте!
Така се оправдах,тръгнах по коридора,на горе до стаята. Поставих я на леглото с един размах,махнах мантията,а след нея махнах и свалих всичките си дрехи. Желаех я наистина отчаяно,тялото ми копнееше за нея все повече и повече:
-Милейди побърквате сетивата ми,само вас желая и само вас искам,дори сте обсебили съня ми.

Не очаквах това съвсем не го очаквах и не предполагах,че това ще се случи. Треперех но нямах контрол над тялото си,исках дамо да ме докосва. Напрегнах се щях да свърша много бързо дори не очаквано бързо. Хванах я за раменете и я спрях:
-Моля ви мила не бива така!
Простенах,като се опитах да я дръпна към мен:
-Недей те така!

-Не не любов моя,не ме наранихте но,ще толкова ме възбудихте,че щях да стигна без вас на края.
Целунах я по врата,ръката ми се спусна към бедрата и:
-Желая ви мила много ви желая,до толкова ми хареса,че щях да стигна върха много бързо.
Повдигнах тялото и,настаних я върху тялото си,като я накарах сама да си вземе това което иска:
-Харесва ми вие да взимате това което искате,както на вас ви харесва.
Погалих тялото и то бе започнало да се променя,гърдите и бяха започнали да стават малко по големи.

Любехме се,като свършихме я оставих до мен,тя се бе излегнала на гърдите ми:
-Променяш се и ми харесва,беше много слабичка,сега ще те понахраним,за да можеш да имаш сила и бременността ти да е по лека.
Погалих брадичката е:
-Дано Тантел ви помогне и раждането ви да е леко,няма да преживея ако нещо ви се случи. Брат ми загуби съпругата си,не искам да загубя и вас.
Целунах я очите ми леко се бяха насълзили:
-Загубих и сестра си така,роди малко момиченце но не успя да оцелее. До някъде не желаех да сте бременна толкова скоро.