Замъка Дрогон

-Вие сте боец любима,няма да ме оставите,ние ще се борим заедно нали?
Целунах сладките и устни и погалих рамото и. Беше истинска радост за мен да имам такава съпруга:
-Как е Айя,добре ли е,как понесе сватбата с младия генерал. Надявам се да са щастливи като нас любима?
Погалих я по главата,като отметнах красивите и коси от лицето:
-Тя слушаше ли те?
Естествено но все пак попитах.

-Радвам се,че се разбирате...
Сложих ръка на бузата и,като покрих цялото и лиже с моята меча лапа. Тя се противеше но аз се смеех и криех лицето и. Бях се зайграл подобно на дете.
-Какво има на лицето ви!
Засмях се и дръпнах ръката си,като я целунах по устните:
-Скъпа бихте ли искали да поканя сестра ви в замъка,тя дълбоко се разкайва за стореното,ако искате може да и пишете да дойде?
Целунах я по челото,само тя можеше да реши дали и е простила или не.

Нежна целувка по челото и,и още по нежна милувка:
-Не се гневете любима,само ви казах,искам да бъда честен с вас,не обичам да ви лъжа. Аз съм единствения човек,който ще ви каже истината и няма да ви излъже.
Погледнах я и се усмихнах топличко,придърпах кожите и я завих:
-Нищо не поиска от пътя си,не искаше ли да ти донеса някакъв подарък?
Обикновено жените искаха нещо,но тя не искаше нищо:
-Искам да ви направя подарък но не знам какъв да е той,какво искате най-много от всичко?

-Принцесо моя!
Минаха седем месеца,Айя бе родила момиченце,което беше добре,защото нямаше да е заплаха за трона,момичетата не се пипаха,а и им бе голяма радост. Сега чаках моята принцеса да роди. Корема и бе голяма,очакваше се да е здраво момче,шамана поне така бе казал но всичко бе в ръцете на боговете и на това,което са решили те.
Бяхме в троната зала с момчетата,като пиехме вино,мичеата бяха в другата стая,за да не чуват гадните шеги.

Изтървах бокала очите ми се разшериха,все едно щяха да изкочат от орбитите. Влетях като хала в стаята,тя се бе превила от болка:
-Луна на моите дни!
Повдигнах я,тя цялата бе мокра,целунах челото и,а после и устните и:
-Извикайте майката,раждането започна!
Поставих я в нашето легло,като извикаха,майката която израждаше всички деца. Каза ми да изляза,като само Айя влезе,за да и помага,тя бе раждала.
Аз стоях пред вратата и чаках,чувах виковете и. Сновях на ляво и на дясно и чаках.

Зарадвах се но тогава,Айя ми каза за това,че може да не преживее. Сърцето ми се сви,по дяволите не можех да я загубя. Заповядах да свикат всички шамани,спрях ги в коридора ядосан и казах:
-Направете всичко да я спасите,ако умре вие,ще отговаряте с главите си,живи няма да излезете от този замък.
Айя и младия генерал се приближиха към мен,като се опитаха да ме успокоят.
Влязох при нея,тя бе бледа,като платно. Не се усмихваше,а клепачите и бяха затворени. Приближих се и я прегърнах:
-Принцесо моя,моля ви! Не ме оставяйте сам!
Целунах челото устните и,до нея спеше сина ни,беше красиво и здраво дете,погалих го по бузките,не бе виновно за случилото се.
-Сине! Ронго,ще е твоето име!

-И аз луна на моя живот! И аз ви обичам,умолявам ви борете се не оставяйте мен и синът си без майка.
Целунах я и тя се унесе в ръцете ми. Взех сина си в ръце,като оставих да я лекуват. Трябваше да я оставя но истината е,че тези дни не се намирах на себе си,нямаше пирове,макар да трябваше да отпразнуваме раждането на наследника,бях го отложил докато принцесата ми не се възстанови.
Обикалях на лято и на дясно,като някой градоносен облак,не се хранех дори.

Повика ме главния шаман,каза че ще живее но и е нужно още време да се възстанови,почивка и без напрежение. Каза и че искала да ме види,качих се бързо горе,като влетях в стаята и,тя бе отворила очи и се взираха в мен. Приближихс е бързо обхванах лицето и с ръце:
-Луна на моите дни! Пребори се!
Целувах я не спирно,бях щастлив,че е малко по добре и ще оцелее:
-Родихте ми красив син,силен наследник,благодаря ви любима моя.
Седнах до нея,като я оставих да лежи на меката възглавница,пожелах да донесат и бебето. То спеше повито:
-Знаете ли как го кръстих,как кръстих нашия малък херцог?

-Ездача който обяздва земята!
Погалих нежно,като сложих малкото си момче върху мен,за да може да го гледа без да и тежи:
-Ако Тантел пожелае,ще имаме още любима нека не го мислим сега. Нека се порадваме на сина ни и на това,че ще се оправите.
Малкия отвори очи имаше нейните красиви очи,моята тъмна коса,беше взел от всичко по малко:
-Откраднал е хубавите ни черти,присвоил си ги е като свой!
Засмях се,погалих само с единия си пръст малкото му лице:
-Ще бъде силен,плаче с цяло гърло.

-Вие сте достоен борец любима,успяхте да се преборите и да не ме оставите. Синът ни има нужда от майка,син който не е видял майчина ласка става строг към жените.
Малкия извика силно,като заплака,засмях се защото при нас бе хубаво когато бебе плаче,защото така се чуваше до боговете и те ликуваха за силния и здрав глас.
-От днес започват пиршествата,за нашия бъдещ крал и принц и за моята принцеса.
Наведох се целунах меките и устни,тя бе малко вяла но се надявах,че ще се оправи скоро и ще я видя на крака.

-Не можех да празнувам,когато сърцето ми тъжеше.
Подадох детето на дойката,като прегърнах малката си принцеса в обятията ми,приглаждах косите и,галех я нежно,като си играех дори с косите и:
-Страхувах се,че ще ви загубя ,в умът ми не съществуваше думата щастие,за да мога да празнувам.
Обхванах малкото и лице,тя притваряше очи и заспиваше:
-Починете си принцесо моя. Луната на моя живот,поспи красавице.
Щях да я обсипя с подаръци,със злато и сребро,с красиви рокли и какви ли не неща.

-Да принцесо моя,ще остана. Дори не съм мислил да ходя другаде.
Останах цялата нощ при нея,като я нахраних,след това тя заспа. Минаха няколко дни,когато и разрешиха да стане и да се разходи,бе за последния ден от празнуването. Реших да и направя подарък,една красива златисто,червена рокля и златна и рубинена огърлица.
Внесоха я,като я видя се усмихна излязох,за да и помогнат да се облече и подготви,а аз я чаках търпеливо пред вратата.