Замъка Дрогон

Поех ръката и,като докоснах устните си до нежната и ръка,дръпнах или по скоро поведох ръката и да пристъпи напред.
-Божествена сте и боговете биха ти завидели!
Каза той и остави шамана да говори:
-Днес сме се събрали,да благословим и свържем в свещено съжителство,двамата влюбени. За да бъдат дарени със здраве,щастие,силни и добри наследници,както и благоденствие за народа.
Каза той първо както се обърна и наля в бокала нещо,като вино но не бе точно,а сладко биле,от плодове:
-Както богат Нахойног,се влюбил в богинята Тантал,така и вие господарю да бъдете влюбен във вашата господарка.
Подаде бокала на мен,поех го с две ръце:
-Заклевате ли се да обичате,почитате и пазите съпругата си,докато смъртта или волята на боговете не пожелае друго.
Тогава се усмихнах и казах:
-Заклевам се да обичам,почитам и пазя съпругата си,докато смъртта или боговете не решат друго.
Тогава отпих от бокала и го върнах на шамана,облизах се,защото билето бе сладко и опияняващо:
-Както богинята Тантал,отвърнала на бог Нагойног така и вие господарке да отвърнете и на господаря.
Подаде бокала към нея:
-Заклевате ли се,да обичате,почитате и напътствате съпруга си докато смъртта или боговете не решат друго?

-Обвявам ви за божествена двойка,от днес боговете,ще ви напътстват и пазят,ще ви дарят с много наследници и ще съхрани семейното ви щастие.
Обърнах се към нея,придърпах я в обятията си,като я целунах,усмивката ми не се сваляше от лицето. Тогава започна да се свири музика,всички селяни и придворни тръгнаха към голямото поле,за да танцуват пият и ядът. Поведох я на пред:
-Ела да танцуваме и пием!
Тръгнахме на пред,а селянките,започнаха да я кичат с връвки,в синьо и розово. Усмихнах се не знаеше защо го правят:
-Правят го,за да заченеш наследник,от тази нощ и да ме дариш с много деца. Правят го само раждали жени,за да може да ти е леко раждането.
Погалих я по бузата,като я поведох към кръг,в който танцуваха,не бе особенн танц,всеки танцуваше,както си иска не бе като дворните танци.
-Днес и боговете танцуват съпруго моя!

Придърпах я за кръста,като си я държах за него,целунах я страстно и радостно дори,тя ме правеше невероятно щастлив:
-Нямам нищо против милейти дори и аз щях да ви кажа същото.
Засмях се и я целунах по челото:
-Не ви каня принцесо на танц,защото тук само селяните танцуват на сватбата,ние не трябва да танцуваме.
Погалих красивата и лебедова шия и отново я целунах:
-Ти ме прави щастлив но ще бъда още по щастлив,ако ме дариш с наследници.
Все пак се страхувах,защото тя бе много слаба и не знаех,дали всичко ще бъде наред. Огледах се но Айя я нямаше,тя обичаше да танцува,защо я нямаше:
-Скъпа,къде е Айя,тя обича да танцува,защо я няма?

-Благодаря ви съпруго,че ми казахте. По добре сега,защото после,щеше да бъде много късно.
Погледнах на пред,трябваше ми време да помисля. Целунах челото и,като задържах устните си на нея:
-Ще освободя,Айя от робство и ще я омъжа за младия генерал. Той си няма невяста,знам че ще я приеме,въпреки да носи чуждо дете,ще кажем,че е от него. Ще заповядам до дни да ги венчаят.
Само така можех да ги спася,а бях сигурен,че младия генерал няма да ми откаже,той също някога бе роб.
-Какво мислиш съпруго моя,добре ли постъпвам?
Съветвах се с нея,все пак,Айя бе нейна робиня.

-Надявам,се да не е случайност милейди. Ако се харесват,ще ми е по лесно да им кажа това. Не искам ако генерала си е харесал друга невяста,аз да го оженя за друга.
Тя бе умна,наблюдателна и красива,щеше да ми е добра съветничка и спътница. Целунах отново челото и,и тогава ги видях заедно,не се бяха хванали за ръка но се гледаха влюбено:
-Гледай гледай ти!
Засмях се,тогава гнерала ме вися,че го гледам и се скова. Аз му се засмях,и му размахах пръст но бе шега. Той долови шегата и на свой ред ми отвърна с поклон:
-Много сте наблюдателна милейди! Само жените усещат тези неща!

Не знаех на какво се дължи това,тя ме събличаше,изпивах я с очи,като те шареха и се движеха,за да попият всяко едно от действията и.
-Любима...
Свали всяка дреха,само с едно движение бях свалил роклята от раменете и,тя се свлече и откри тялото и. Бях готов за нея,дори щях да я взема,бях се засилил но тя ме спря:
-Какво има принцесо моя?!
Попитах аз,защото не знаех,защо ме отблъсква,да не би да не ме желаеше:
-Да не би да съм бил груб?

Харесваше ми бях се отпуснал,в ръцете и,оставих да мине с гъбата по тялото ми. Чувствах се като в рая но тогава каза нещо,което не ми хареса. Придърпах я и се оказа във ваната при мен. Гледаше ме слисано:
-Никога повече не го казвайте,вие не сте моя робиня,вие сте моята съпруга,вие сте моята принцеса и бъдеща кралица.
Целунах я,хванах я за кръста и я придърпах към мен:
-Обожавам ви принцесо!
Исках я,тя можеше да ме усети,как се търкам в нея,дори простенах от удоволствие.
-Май искате днес да ме измъчите или побъркате по вас.
Целунах я по врата както обичах да го правя и не пусках кръста и.

Изръмжах,тя си играеше с мен,харесваше ми но ме побъркваше. Видях,как плата се полепва по тялото и,впи се но все едно бе без нищо,защото се виждаше тялото и:
-Принцесо...
Казах аз с ръмжащ и някак присипнал глас,защото бях много и ужасяващо възбуден. Гледах я но седнах в леглото,като метнах кърпата на пода откривайки се. Тя се движеше елегантно около мен. Не знаех от къде го бе научила,тогава в ума ми за миг пробягна,ами ако за този месец,бе дръзнала да е с друг и от там да ги е научила. Не,вярвах и! Вярвай и че няма да ми изневери и,че няма да е поискала ласките на друг.
-Ела те луна на моя живот.

Не знаех,кой или как я бе научил на това но разума ми тотално отказа да работи в моя полза. Всяка мисъл излетя от съзнанието ми,като и се отдаде напълно. Ръцете и ме бяха обхванали,движеха се влудяващо. Простенах но тя си помисли,че е от болка,е до някъде не беше така:
-Не милейди,това не е болка,това е лудо желание!
Той потрепна в ръката и,подксазвайки че иска само едно,да се вмъкне в нея и да я облада е.
Моята ръка на свой ред намери нежното и цвете,като я галех,тя бе ужасно мокра,желаеше ме но искаше да си играе,това ми харесваше и нямах намерение да я прекъсвам.
-Продължете моля ви,наистина е много хубаво,обичам нежните ви ръце!

Възседна ме,когато тя пожела,радвах се да видя желанието и,да ме има,само така разбирах,че найстина ме желае,толкова колкото и аз я желаех. Задвижи се над мен изкусително,като красивото и тяло се движеше над мен. Виждах го и ме влудяваше,а в очите и имаше пламък,пламък на страст,обич,желание и любов. Неща който исках отдавана да видя в очите и. Въпреки,че исках да я преобърна,насладата да я видя над мен,ме караше да я оставя,да видя до къде,ще ме докара,ще свърши ли за мен.
Движех се под нея,само колкото да я насърча,слагах ръцете си на дупето и,само за да и покажа,как може да се движи и на нея да и хареса. Усмивка на задоволство,се бе изписала по лицето ми,харесваше ми гледката,погледа и всичко.
-Демонче сте вие милейди!
Изправих се само за миг,за да си открадна една целувка. Не легнах назад,а се подпрях на ръката си,а другата бе по тялото и,придържах я за кръста,усещах че съм на края,нямаше да мога да се сдържа повече.

-Моята невероятна принцеса!
Излях се в нея бурно усещах го,как я изпълвам до край,тя точно това искаше,не се отмести,ами ме остави да я изпълвам. Явно наистина искаше да имаме наследник. Погалих я по гърба и я оставих да се отпусне на мен,за да си поеме въздух и да си почине. Обичах я от цялото си сърце,в този миг я бях заобичал дори и повече. Бе готова да ме накара да забравя всички жени,да не пожелая друга. Това нямаше да се случи но въпреки това тя го направи.
-Да така е но не сте моя само за вечерта ами до края на сетните ми дни.
Целунах румените и бузи,те почервеняваха,когато стигенеш до върха,изглеждаше на небесно създание,което ти се иска да плениш за вечността.
Любехме се до сутринта,оставих я да спи,като я завих нежно с кожите,защото тялото и бе горещо,а не исках да се простуди,прегърнах я и я допрях до горещото си тяло. Към обяд,когато слънцето бе най-горещо,се почука на вратата. Отрових очи,някой бе дръзнал да наруши покоя ни:
-Кой в името на боговете ни безпокой.
Това чух гласа на младия генерал:
-Простете милорд,за безпокойството,не исках да ви обезпокоявам но се случи нещо не придвидено.
Вярвах му,завих принцесата си,за да не я види и му казах да влезе:
-Възможно ли е да говорим на съме,проблемът е много дълбок милорд.
Тя спеше не бе чак толкова опасно:
-Не се тревожете,кажете каквото имате да казвате.
Той се бе притеснил до краен предел усещах го:
-Нападнаха ни от север. Принц Робърт претендира за земите,който крал Монтрен ви даде за зестра след сватбата за принцесата. Казва,че вие не правомерно сте взели земите и те принадлежат на него.
По дяволите! Този негодник,трябваше да го убия когато имах изгоден случай:
-Събери част от войската,и се подгответе за военен поход. Няма да дам това,което принадлежи на мен и на съпругата ми.
Той се поклони и излезе,аз трябваше да стана и да се облека.

Гледах строго всички генерали и обмисляхме,как най-безболезнено и без много жертви да вземем земите,без да навредим на краля,защото му бяхме обещали мир. Само,че сега неговия зет бе обявил война,мира бе нарушен. Тогава я видях,тя бе объркана и най-нормално,все пак я бях оставил в леглото.
-Вървете си за сега и се подгответе.
Те се поклониха и излязоха от залата,подадох и ръка и я приканих да дойде:
-Да луна на моите дни. За жалост са ни обявили война от север и ще трябва да замина.
Придърпах я в скута си и погалих лицето и:
-Не се натъжавай любима но принц Робърт иска да отнеме земите,който баща ви ми даде за зестра и в замяна на мира.