Къщата на Салваторе

Завих Катрин и я прегърнах силно , исках да усещам , че е до мен и е добре , че нищо няма да й се случи и че ще е защитена. Тя заспа , а аз продължих да я гледам и да милвам косите й , няма нищо по-прекрасно и ако станеше по-хубаво щеше да е незаконно , целунах устните й леко , а да не я събудя и аз заспах.

Събудих се ,извънредно щастлива.Прегърнах Стефан,който още спеше.Не исках,да го будя,за това станах и си взех душ.Облякох се и отидох до хладилника,за да си сипя кръв ,това ,че бях пила от Стефан ,само разпали апетитът ми.Вампирската кръв ,не можеше да храни,поне не и за дълго ,иначе бих живяла само на нея.Беше толкова вкусна и щеше да е толкова по-лесно.Но човешката ,беше истинският източник ,на сила.Седнах и изпих две чаши.

Когато се събудих Катрин я нямаше , изкъпах се и се преоблякох. Бях толкова щастлив , слязох долу и тя беше там , целунах я и се усмихнах леко.
- Добро утро любима , как спа ?

- Страхотно-отвърнах на целувката му.А да ме нарича любима,разтопяваше сърцето ми.Доизпих чашата си с кръв.
- Искаш ли да направя кафе ? -Нямаше ,да ми дойде зле ,едно кафенце.Отидох до плота и почнах да правя,гледах го и му се усмихвах,правеше ме най-щастливата жена в цялата вселена.
- Обичам те-прошепнах тихо,но той го долови и се усмихна.

- Да едно кафе ще ни дойде добре. - усмихнах се леко и я погледнах.
- Аз теб повече. - прошепнах също и отидох да я целуна , толкова бях щастлив с тази жена , след като направи кафето , седнахме да гледаме телевизия , аз я прегърнах , исках да я чувствам възможно най-близо до мен.

Гушнах се в Стефан ,да е при мен и толкова близо,беше невероятно.За малко кафето да изкипи,добре ,че имах бързи реакции,та го спасих.Той почна да се смее,като видя ,какво стана.Обичах ,да чувам смехът му.
- Да смей се,за малко ,да олея кухнята.И после трябваше ,да чистя.-Направих,намусена физиономия.Която сякаш също му,се стори смешна,защото пак ,започна да се смее.

Засмях се и си помислих какво би станало , ако беше човек , сигурно щеше да се изгори или въобще да не успее да спаси кафето.
- Може и да не чистиш , когато Деймън и Елена се върнат , ще накарам тях , имат да ми дължат доста услуги. - усмихнах се и я целунах.

Засмях се ,на предложението му.
- И мислиш ,че те ще се съгласят ,толкова лесно.-Донесох кафето и налях в чаши
- Захар,сметана ? Аз го пия чисто,но за теб не знам.-усмихнах се.Беше толкова хубаво,да сме,заедно, без лъжи и тайни и да вършим обикновени неща,като пиенето на кафе ,сутрин ,след невероятно страстна нощ.

- Винаги мога да използвам и други средства , за да ги накарам , не се притеснявай.- намигнах й.
- Аз ще си сложа. - целунах я и си сложих две лъжички захар , след което я прегърнах.
- Толкова ми е хубаво с теб.

- На мен също -погалих нежно лицето му и отпих от кафето.Гушнах се ,в него,можех,да стоя така и с дни,нямаше опасност ,да се схвана,а да ми омръзне ,е все едно да ми омръзне живота.Стефан ми беше всичко и се радвах,че не си бях провалила ,всички шансове,да бъдем заедно,с необмислените си постъпки.

Прегърнах я и вкусах от кафето , което беше супер.
- Дори и в това те бива. - засмях се и я погледнах , след което продължих да я прегръщам и да я милвам , исках да я чувствам до мен , да е цяла вечност с мен и колкото и неща да се случат , да успеем да устоим на тях.

Да съм до него,това исках,завинаги.Нямаше и помен ,от егоистичната Катрин ,тази ,която искаше да получава,без да дава.Тази ,която беше щастлива ,от нещастието на другите и за всичко това ,бе виновен той.
- Ти ме промени,направи ме по-добра,за да заслужа любовта ти.-казах и го целунах нежно.

- Може би си прав-усмихнах се.Погалих нежно устните му и пак го целунах.
- Стефан действащ ми като наркотик,не мога да спра,да те целувам и колкото повече,го правя,толкова повече,го искам-засмях се.
Приближих го още повече към себе си и го гушнах ,но докато се усетя ,пак го целувах.

Отвърщах на целувките й и ги правих по-продължителни , исках да усещам устните й , бяха толкова сладки.
- Значи ти действам както ти на мен , не мога да се отделя от теб , прекалено си престрастяваща - засмях се и отново я целунах.

Засмях се ,можех да полетя ,от щастие ,любовта му,ми даваше криле.Беше толкова нереално хубаво,приличаше на сън,но ако беше не желаех,да се събудя,никога.
- Хайде да излезем ,на обиколка из града-засмях се отново.
- Какво ще кажеш ?

- Разбира се и аз не съм го обикалял. - погледнах я и я целунах.Щеше да е хубаво да поизлезем. Изведнъж получих нещо като видение в главата си , беше Клаус , каза че е прекалено близо и да внимавам какво говоря или правя , защото това може да коства живота на много хора , погледнах Катрин , щеше да се уплаши ако разбереше.
- Какво ще кажеш за някой бар ?

- Страхотна идея ,да вървим -заспях се .
- Макар,че не те помня,като мъж ,който обикаля баровете-усмихнах се широко.
- Не че има нещо лошо-побързах да добавя.
- Само да си взема якето -качих се горе и си оправих и малко косата,която се спускаше на буйни къдрици,до кръста ми.Сложих си малко гланц ,на устните и слязох.
- Готова съм,да вървим.

Прибрахме се вкъщи и на мен не ми се оставаше повече на онова място , но както виждам и на Катрин. Въпросът ми беше дали Шиничи може да се вселява в мен , когато си поиска. Отидох и взех две банки кръв , подадох едната на Катрин , целунах я. Започнах да пия жадно.

Не можех да повярвам,как Стефан се нахвърли на кръвта,като диво животно ,разкъса я и започна да пие жадно.Засмях се ,струята не можеше,напълно да улучи гърлото му и целият се омаза.Изпих своята банка и се приближих към него ,започнах да я облизвам от шията му и лицето .
- Виж какво става,като не се храниш дълго време,но така е по-сладко-продължих да ближа сладките капчици.

Знаеше,как да разваля,хубави моменти,но мен това ,не ме притесняваше.
- Случва се ,Стефан,не се обвинявай-целунах го нежно и го притиснах към себе си,той беше до мен,когато имах нужда от успокоителна, прегръдка ,аз също щях да съм винаги до него.
- Просто е трябвало,да се случи,от мен ,не се притеснявай,че си се изцапал и аз съм имала такива моменти-усмихнах се.
- Всеки от нас има.

- Аз не се притеснявам от теб Катрин , ни най-малко. - погледнах я и я прегърнах силно , след което я целунах.
- Просто ти споделям някои неща , за които може да знаеш нещо , все пак аз не съм чак толкова запознат.

Погледнах я.
- Трябва да разберем , няма значение болката , искам да видя до колко може да ме контролира това нещо , защото ако иска да навреди на теб ? Или на Деймън или на Елена ? Тогава може би няма да мога да го спра. - хванах ръката й.
- Давай.

Той ми се довери и стисна ръката ми затворих очи и допрях ръцете си до главата му,започнах да навлизам,все по-навътре и по-навътре в него.Явно Шиничи,не очакваше да умея ,това или да се сетя ,да го използвам,за това стигнах до това ,което исках.Изведнъж Стефан се сгърчи и разтресе.
- Скъпи мой,скъпи-излязох бързо и го прегърнах-той продължаваше,да трепери-Разкъсах вена на вратът си и го допрях,до раната.
- Пий болката ще спре.-Галех главата му нежно.

Катрин започваше да навлиза в съзнанието ми , изведнъж усетих силна болка , Катрин разкъса врата си , започнах да пия и болката отихваше , погледнах я.
- Разбра ли нещо ?

- Как си мили,вече не те ли боли ?-запитах го,докоснах го ,но беше спрял,да трепери.
- Да разбрах,единствено ,че в момента не е в теб,не е както е било с Деймън ,нямаш малах ,в себе си.Прави го от разстояние.Съжалявам,че ит причиних,толкова болка,а не научих ,нещо по-важно.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета