Къщата на Салваторе

- Не ми вярвай,Стефан ,твое право е ,но аз ще ти докажа,че съм се променила.Че винаги си бил само ти и за напред ще бъдеш.Знам,че направих,много грешки в миналото,но ще се постарая,да ги поправя.-Продължавах,да го гледам.
- Нека ,започнем от начало,намира ме се на друго място ,можем да продължим на чисто.За сега нищо,не искам,вече не ,само да давам,ще спечеля отново доверието и любовта ти.Няма да те притискам,просто ми позволи,да опитам.-Гледах ,го надявах,се да склони,да ми даде,един единствен и последен шанс.

- А за какво да го правя Катрин ? От къде да знам , че това пак не е игра ? Деймън може би още те обича , той ми е брат по дяволите , не мога да постъпя така с него. Думи , това са само думи Катрин , не мога да повярвам на празни думи , а още по-малко изречени от теб. - погледнах я ,не знаех какво да правя.

- Ще ти докажа,че думите ми ,могат и да имат стойност.А колкото до Деймън,ако е влюбен мен ,ще си намери друга.Аз искам само теб.Този път вече съм сигурна ,избирам теб,сега и завинаги.Станах и отидох до него,но нито щях,да го целувам ,нито докосвам,не исках,да ме мрази,просто го гледах ,в очите ,никога не съм била по-честна ,от този момент.
- Повярвай ми,не те лъжа.-очите ми , го умоляваха,нима можеше,да ми откаже ,да ми даде дори един последен шанс.

Погледнах я , тряваше ли цяла вечност да се измъчвам или можех да и дам един последен шанс ? Но и толкова исках да я убия същевременно.
- Да права си , може една част от мен да те обича , но по-голямата те мрази ужасно много и всеки удобен момент би те убила. САма си прецени дали си искаш шанса.

- Искам го -казах без грам ,да се замислям.Усмивка,се разля по лицето ми,исках толкова силно,да го прегърна,да го усетя до мен,но се сдържах,толкова силен беше поривът и толкова голяма борбата,че започнах,да треперя,но се овладях.
- Обещавам,че ще съм добричка,искаш ли кафе ?-усмихнах се,от днес ,щях,да се грижа,за него.

- Ти сама си решаваш - погледнах я и се зачудих защо го правех. Да Стефан обичаш я , казваше един глас в мен , но другият казваше - Тя провали и разби всичко , което някога си имал.
- Не , благодаря - усмихнах се едва и седнах на масата долу.

- Добре,тогава какво да направя ,за тебе,само ,да не е да те оставя,защото ,не бих го направила.Искаш ли да ти хвана нещо ,за ядене ? -Усмихнах се ,усмивката ми беше толкова нежна и щастлива,едно време ,той ми казваше,как имам най-хубавата усмивка,на света.
- Или да отидем,заедно на лов ?-засмях се.Вече си ни представях,как сме един до друг и ловим,зайчета,катерички,сърнички.

- Не , просто искам да седя тук , нямаш нищо против тишината , нали ? - усмихнах се и я погледнах. Макар и да не бях ял от дни и да бях толкова жаден , нямаше да позволя да приемам предложенията й. Исках да я откажа от мен и щях да го направя.

Слушах мислите му ,беше толкова наивен,в тях.Да се откажа,когато мога,да го имам отново и този път,за винаги,не никога.
- Добре както кажеш,аз ядох вчера преди да дойда ,така ,че мога да издържа още ден ,два-усмихнах се,когато несъзнателно направи физиономия,да аз можех,но не и той.Гладът,вече бе изписан,на лицето му.
- Да погледаме телевизия или филм ?-Предложих.

- Добре , да погледаме каквото и да е - погледнах я леко , щях да успея да контролирам проклетият глад. Тя не ме познаваше , не знаеше колко се бях променил. Подхвърлих й дистанционото и зачаках да видя какво ще пусне.

Улових,с лекота дистанционното,радвах се ,че оставя избора на мен.Пуснах телевизора,даваха романтична комедия ,знаех,че не му бяха по-вкуса ,тия неща,за това превъртях.Оставих на скоростен екшън ,с напрегнато преследване с коли,беше наистина яко.
- Това ,добре ли е ?-усмихнах се

- Да , много добре - погледнах я леко , бях благодарен , че не остави на онази боза преди това. Стоях и я гледах , но дори и аз сам се чудех дали обичам нея или Елена. Дали беше права , за това което казва. Не знаех нищо , не можхе да направя нищо и ми осташе само да се съгласявам.

Радвах се ,че му е допаднал моя избор.Седнах до него,но не исках,да го притеснявам,за това не го допирах.Макар,че сърцето ми копнеше,да го гушне,знаех,че не иска,а аз обещах,да не се натрапвам.Филмът беше истинска касапница,коли хвърчаха ,лееха се куршуми ,като дъжд.Стефан ,гледаше с интерес,като от време на време ,ме поглеждаше ,с периферното си зрение,сякаш да провери ,дали съм тук,бях застанала неподвижно и нищо не бях казала ,от както започна филмът ,все едно ме нямаше.

Както си гледахме филма,той хвана ръката ми ,жеста му ме хвана неподготвена.Вдървих се,не знаех,как да реагирам,сърцето ми лудо ,се разтуптя.Свих пръстите си около неговите и леко погалих дланта му.Гледах го ,но той беше затворил очите си,опитах,се да се вмъкна в главата му,но този път ме блокираше.Останах така ,той беше легнал ,а аз седях,не смеех,да го доближа,повече,да не би да разваля магията ,нито да говоря.Само го наблюдавах и се наслаждавах,на усещането,да ме държи,така нежно.

Тя хвана ръката ми както и очаквах. Защо просто не бях нежен с нея ? Не можех да я забравя , можех ли ? Как да можех след толкова време ? Защо се самонаказвах ? Дори и да лъжеше беше приятно. Отместих се и главата ми беше на краката й , след което хванах ръката й по-плътно.

Следващото му движение,ме накара,да грея от щастие.Той легна в скута ми ,а аз макар и леко несигурно,докоснах кичурче от косата му.Като видях,че не протестира,нежно погалих главата му ,не спирах,да го гледам ,чувах и неговото сърце,което биеше,по-бързо.Галех ,косата му, все така без да говоря,думите тук ,бяха излишни.Всичко,беше моментът ,не исках,никой,да го нарушава.

Леко галеше косата ми , а това ме успокояваше. Може би и аз се надявах да се е променила , все пак беше първото момиче , което обичах истински и това не се промени с векове. Но защо исках да я накажа какво в мен ме караше да го правя ? Но след борбата със себе си й казах тихо:
- Може би наистина те обичам. - след което заспах.

Думите му ме накараха да полетя.Толкова се успокои,че заспа,в прегръдките ми ,не нямаше,да го будя,можех,да не мърдам и да го наблюдавам,докато спи.Беше толкова красив,наведох се съвсем леко и докоснах устните му,но беше по скоро като докосване до нежен цвят,от колкото целувка.
- И аз те обичам истински,само теб-Прошепнах,знаех,че не ме чува,но имах нужда ,да го кажа.

Заспях и сънувах затвора. Отново бях в Ши но Ши.
- Това е подигравка с мозъка ти , нали знаеш Стефан ? Както и онези с Елена - засмях се злобно едно кицуне , а аз лежах в онази клетка , без да мога да помръдна.
- Катрин никога няма да те обичам каквото и да става никога , винаги е бил Деймън ! За това и двете не те търсят толкова време , ще си умреш тук - засмях се отново и аз се чудех дали това тук или онова там беше сън.

Стефан се размърда неспокойно ,почти се бях унесла ,но веднага отворих очи.Той започна ,да говори,на сън.Тогава научих ужасяващи неща,трябваше ,да го събудя,с риск ,всичко което им казал,да е било размито от съня.
- Стефан ,събуди се -разтърсих го нежно.
- Стефан,това е само сън ,аз съм тук ,обичам те и никога ,няма да позволя,да преживееш,всичко това отново,аз съм виновна.Само ако знаех...Щях да те спася ,нямаше да позволя,никой,да те нарани.- Прегърнах го силно ,притиснах го, до гърдите си ,опитвайки се да успокоя и него и себе си.Запознах ,да плача от безсилие.

Чувах злобният смях на кицунето , но не беше Шиничи или Мисао , беше някакво друго. Значи бяха наблизо и пак си правеха халюцинаците и лъжите с мен ? Но чух и един глас да ме вика , беше Катрин , за това побързах да отворя очите си , колкото и те сякаш сами да се затваряха. Щом я видях , че плаче всякаш забравих за всичко и я прегърнах.

- Стефан ,успокой се ,всичко е наред,аз съм тук,повече никой ,няма ,да те нарани.Притисках го до себе си,бях толкова разгневена и толкова ме болеше,че дори,не можах,да се зарадвам,за това ,че и той ме обгърна с ръце.
- Всичко е свършило,те ще и платят -Тъпите китсунета ,щяха да хвърчи перушина от тях,как бяха посмяли,дори,да докоснат с пръст,моят Стефан.

- Да , да разбрах , че е само сън. Съжалявам , че трябваше да видиш и да разбереш това. - погледнах я , бях жалък точно в този момент , дори и смешен мога да кажа. Но това , което се случи в Ши но Ши нямаше да бъде забравено никога , дори се чудя как оживях. Погледнах я и я целунах леко , дори не знаех защо.

Докато крачих към имението,не преставах да усещам миризма на нещо странно.Когато влязох в имението видях Катрин и моят собствен брат "Свети тефан" да се прегръщат и целуват.Веднага ми стана гадно но нямаше да го покажа а само направох иедна от моите двеста и петдесет волтови усмивки и се приближих към тях.
-Браво,браво каква сладка двойка сте.-Казах и се засмях иронично а след това се загледах в КАтрин.Как можа да избере него пред мен,та той се хранеше със зайчета и други животинчета а аз бях истински вампир.Вече бях малко разгневен но нямаше да го покажа.Отново ги дарих с една от моите усмивки и още веднъж се приближих към брат си и Катрин.

Стефан ,ме целуна ,макар,съвсем леко,но ми стана супер приятно.Гушнах го нежно и бях положила ,глава на рамото ,опитвах се да го успокоя,да му кажа,че всичко е минало,че повече няма ,да страда.Галех ,нежно косата му,когато влезе Деймън.Можех,да усетя смущението му ,също мислите,да беше гадно спрямо ,него,но поне веднъж бях честна.
- Здравей и на теб Деймън ,вече се чудех,къде си ?-Усмихнах се,но ръката ми беше в тази на Стефан и не я мръднах,дори когато той се опита,да се отдръпне,я стиснах леко в отговор,да не го прави.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета