Къщата на Салваторе- 2 част

- Да пак искам от кръвта ти , нима в това има някакъв проблем ? - погледнах я и отново се приближих до нея като облизах останалите капки по врата й.
- Щом искам кръв , ще ми я дадеш , ще ми даваш каквото поискаш , защото си моя , а това значи че съм ти нещо като господар. Искаш ли да се чувстваш така както аз преди , кажи мис Катрин ?

Отблъснах го отново,за кой се мислеше.Опитах се да поровя,да видя дали пак не е бил подчинен,но нищо не открих или не беше или много добре се беше прикрил.
- Какво ти става по дяволите ,защо говориш така?-недоумявах
- И щом казвам,че кръвта ми ти стига ,значи е така,не се опитвай пак да ме нападнеш,ще те нараня и без да го искам.

- Какво ще направиш Катрин ? - погледнах я и бях на сантиметри от лицето й , целунах я страстно , но после я ухапах и разкървих устната й.
- Ти не можеш да направиш нищо , безсилна си , дори и когато съм вампир. - хванах ръцете й и я захапах , но не пиех.
- Виждаш ли , ти си лесна , вече.

Отблъснах го от мен,нараняваше ме и не физически.
- За какво ,е цялата тази демонстрация Стефан ?-беше ми любопитно,както се опитваше да ми докаже.
- Любовта ми към теб,ме прави мекушава,това ли мислиш ?-засмях се и без повече и дума го блъснах в стената,от това трябва да го е заболяло.
- Обичам те,но няма да ти позволя,да ме унижаваш ,Стефан ,аз съм Катрин забрави ли ?-Тази Катрин,която никога не би позволила,някой да я унизи.

- Ти сама се унижаваш повече от колкото аз някога бих те унижил , миличка. Погледни се. - засмях се и я погледнах , изправих се и я стиснах за гушата.
- Не ме обичаш , лъжеш , всичко около теб е лъжа. - засмях се отново.
- Нали игрите бяха без правила , е и аз се научих да ги играя.

- Да те лъжа,ти чуваш ли се какво говориш,не съм ли ти доказвала ,милион пъти,че те обичам ?Погледнах го невярващо.
- Ако се опитваш да ме нараниш Стефан,знай,че успяваш,това беше нашия последен шанс,повече няма да има,май трябва да си вървя.-Станах ,усетих как очите ми се пълнят със сълзи,кого заблуждавах,че мога да съм силна,отидох до гардероба,хванах един сак и започнах да го пълня с дрехите си,като се опитвах да не плача.

- Доказваш , че можеш да нараняваш и да лъжеш. - засмях се и гледах как започна да си събира нещата , беше толкова жалко , хванах сака и го хвърлих.
- Давай бягай , но всичко тук е мое , така че нямаш право да взимаш нищо.

Погледнах го невярващо
- Мисля,че тези дрехи няма да ти станат ?-казах със сарказъм,като го погледнах.
- Мисля ,че и тук всичко е мое ,ти го купи ,за мен или сега си го взимаш ?-въздъхнах
- Хубаво няма да взема нищо,но няма ѝ да остана,сбогом Стефан,докато се държиш така,ще си останеш сам,докато не оценяваш,когато някой прави нещо за теб,ще си все същия ... -почудих се с каква,дума да го нарека,глупак,идиот ,но в крайна сметка не довърших,каквото и да кажеш щеше да е малко ,беше ме разочаровал,адски много.

- Но може да станат на някой друг. - усмихнах се и я погледнах. Нещо ставаше и не можех да разбера какво.
- Има много други самотници , които биха умряли за една нощ с мен , Катрин. - усмихнах се отново.
- Не очакваш да те изпращам , нали ?

- Задръж ги -казах с хладна усмивка
- да сигурно-казах вече не толкова весело.Това го знаех и без да ми го казва.
- Но всичко ще опре само до секс ,Стефан,никой друга няма да те обича истински.-поклатих глава ,когато ми каза следващото се усмихнах още повече.
- Разбира се ,че не очаквам,Сбогом !-казах и се изпарих във въздуха,още преди да съм излязла.

- Не ми трябва любов , безмислена е. - погледнах я и тя се изпари във въздуха , жаждата отново беше огромна. Излязох и убих няколко девойки , толкова много обичах свежата кръв. Дори не прикрих убийствата , не ми пукаше. Прибрах се и отново си легнах и заспах.

Няколко месеца по-късно...

Изминаха няколко месеца,от както си заминах ,той дори не ме потърси,не че ако го беше сторил,щеше да ме намери,бях излязла от тъмния свят,върнах се за малко на земята,но там вече не бе за мен,с новите си сили,бях много опасна,за обикновените хора и не само за тях.За това през последните два месеца ,бях в тъмното измерение ,там трябваше да е домът ми ,но въпреки,че бях същата като съществата живеещи там,това място ме потискаше.Нямах намерение,да се връщам,но любопитство ми надделя,нали съм си и лисица.Гледката която заварих,не ми хареса хич,Стефан още живееше в къщата,но това ,което беше останало от него,можеш да го опишем само с една дума-жалко.Беше се издул,като балон,легнал в занемарената стая,целият мръсен,вонящ на алкохол и до уши изцапан в кръв,да беше Деймън ,нямаше да ми направи впечатление,но Стефан,това беше нещо немислимо,до преди няколко месеца.Погледнах го ,той дори не ме поглеждаше.
- Само няколко месеца да ме няма и ти се съсипваш ?-казах през смях,макар,че хич,не ми беше смешно мразех го ,заради това което ми каза,думите му,бяха толкова болезнени ,още ги помнех и едва ли някога ,щях да ги забравя.Но някаква проклета част ,от мен го обичаше и се надяваше ,да можем пак да сме заедно.Мразех и нея,тя вечно ме предаваше,винаги когато трябваше да съм твърда.

От няколко месеца не бях излизал навън , а когато го правех беше за кръв , Катрин я нямаше. Не можех да я потърся знаех , че ме мрази.Не можех и да живея без нея , но нямах смелост да се убия.Не знаех какво е станало вечерта , когато си е тръгнал само знаех , че я бях наранил , съжалявах и то много. Отново привидение се появи пред мен , то ми се подиграваше , опипах с ръката си , за да потърся кръв , но всичко бях свършил.
- Махай се , знам че тя никога няма да се върне , Шиничи или който и да си , тя ме мрази.

- Ставай,Стефан,стига си се жалвал,да върнах се и да мразя те,но колкото и ад те мразя,не мога да те гледам,толкова жалък и така...-нямах думи,все пак му подадох ръка ,за ад се изправи.С Докосването му,в мен се събуди отдавна заспало чувство,но го прогоних.Не можех да имам чувства,към някой,който с толкова лека ръка,ме захвърли.

Хванах ръката й и се изправих. Хванах се за стената и я погледанх , Шиничи беше идвал толкова много пъти тук , вече не можех да различа какво е това , халюцинация , плод на въображението ми или Шиничи , беше се случвало толкова пъти.
- Не мога да повярвам , че си тук. Дойде за да ме убиеш нали ? Съжелявам за онази нощ каквото и да е станало , не съм искал да направя каквото съм направил , не знам как съм те наранил , но аз те обичам.

Засмях се :
- Да те убия ? Не съм толкова жалка Стефан,виждам,че ти добре се справяш и сам ,с това.-усмихнах се.
- Какво стана с диетата ти ? -погледнах ,го при следващия думи ми идеше да се разсмея с глас.
- Съжаляваш ? Не помниш ? Обичаш ме ?-погледнах невярващо
- Вече не вярвам,на нищо от това,онази наивна Катрин,която вярваше в втория и дори трети и четвърти шанс ,умря !

-Смей се колкото си искаш , почти всеки ден през последните месеци по едно твое копие идваше и правеше същото не ме страх. Какво стана с диетата ми ли ? Ако не пия толкова кръв на ден , аз ще умря , но както и да е. Ти не знаеш нищо от това , което е станало , продължавай да си говориш , давай подигравай се , присмивай се , нека да видим дали истинската ще каже нещо различно. - стоях и я гледах , правеше прибързани преценки , мразеше ме , не можех да направя нищо.

Думите на Стефан,ме накараха,да се замисля и едновременно,с това предизвикаха,в мен гняв ,как не го беше срам Шиничи,да му причинява всичко това,не му ли беше достатъчно,че се разделихме ? Щях да си поговоря,с подлата лисица,но не с думи,заканих се. Омекнах малко :
- Добре кажи ми ,какво се е случило,хайде ,въпреки всичките си сили,не съм ясновидка и няма как,да знам,ако не ми кажеш.

- Предполагам. - продължавах да я гледам , а следа от тази която познавах - нямаше.
- Шиничи искаше да те убие зареди това , което направи на сестра му и зареди сферите и те подгони. Но вече не те гони и можеш да си спокойна. Това се случи. Е май това имах да казвам , поне само на това вярваш.

- Ако искаше да ме хване,Стефан,щеше да го направи,аз му бях подноса,живях два месеца в тъмното измерение ,измисли нещо по-правдоподобно.-погледнах го пренебрежително,за толкова ли тъпа,ме смяташе.
-Мисля,че ти стана ясно,че вече не ти вярвам,сам си го заслужи.но все пак ми кажи,какво се случи онази нощ,беше обладан или просто наистина ти беше писнало от мен,както каза.-Нуждаех се от този отговор.

- Не помня , нищо от онази нощ и това истината , вярвай в каквото си искаш. - погледнах я.
- А и Шиничи наистина щеще да те хване , просто получи по-добра оферта от това да убие теб , като може да получи много други. Не те лъжа , но както искаш , не те карам да вярваш.

- Не може да ме убие,Стефан,аз съм китсуне ,това ни прави семейство-казах с явна погнуса.
- Но тук си прав,ние не сме от един отбор и никога няма да бъдем.Нека дойде,приготвила съм му нещичко.Но как е пощадил теб,ти беше този , кой от последно го нарани или не помниш и това ?

Погледнах я.
- Той ми каза , но както вече ти споменах , той получи оферта. Помогнах му с едни неща и той пощади и твоят и моят живот. И знам , че си китсуне , но той си остава по-силен. Има ли друго нещо , което искаш да кажеш или нещо , за което да се подиграеш ? Защото така или иначе не ми вярваш и си дошла само за това.

- Не е вярно Стефан,дойдох да те видя,въпреки цялата болка и обида,която ми нанесе,аз все още се интересувам,как си.-Погледнах го,май,щях да кажа повече от колкото исках,но не можех,да го скрия.
- За мен е важно да си добре,познавам те от толкова време,бяхме двойка-думата бяхме ,ме удари в сърцето.
- И.... липсваше ми-казах и го прегърнах,за да го почувствам до себе си,но бързо се отдръпнах и проклех, слабостта си.

Тя ме прегърна , но се отдръпна бързо , отново ли я беше страх да ме обича ? Но този път аз се доближих до нея и я прегърнах силно. Бях готов и за това да ме отблъсне.
- И ти ми липсваше , не си тръгвай отново , моля те.

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери