Къщата на Салваторе- 2 част

Послушах ги и отново се прибрахме вкъщи. Нямаше какво друго да търсим там , защото единственото , което щяхме да намерим може би беше смърта си. Слязох долу и започнах да пия кръв , бях ожаднял , а и бях грозна гледка докато пиех кръв в такива състояние , оправих се , взех две банки кръв и се качих при тях.
- Искате ли ? - усмихнах се.

- Аз да-казах ,но Елена отказа ,каза ,че е уморена и отиде да си легне.То и на мен ми идеше да направя точно това,но пък банката с кръв беше примамваща ,взех я от ръцете на Стефан и я изпих ,на един дъх.Но толкова прецизно ,без да разлея и капчица ,от любимата течност.
- Е мили,на са ме сме ,кажи ми наистина как се чувстваш ,нека ти помогна със силата на духа ,мога да намеря Деймън и да ти върна силите ,които му да е при техният истински собственик.Но трябва да го искаш,не мога да го направя на сила.

Хванах ръката й и я погледнах.
- Катрин напълно добре съм , повярвай ми. - усмихнах се. След което се засмях.
- Наистина ли не успя да ме познаеш , любима моя ? - казах и целунах врата й.
- Сделките с Шиничи са толкова по-добри от тези с двамата братя. Можеш да бях , но не и да се скриеш миличка.

Отдръпнах се ,познавах тези думи и тази интонация въпреки ,че беше с образа на Стефан ,как по дяволите не бях забелязала ,че не е той.
- Клаус -казах.
- Къде е Стефан ,само ако сте ему направили нещо ,ще ви убия всичките.-Заканих се и се приближих към него,вече не се страхувах,бях изненадана ,но не се боях.

Хванах я за гърлото и се усмихнах.
- Голяма грешка да даде силите на неблагодарният си брат , нали ? Къде е Стефан ? - засмях се.
- Може и да е мъртъв , нямам си и на предства. Но скъпа моя , това не е най-важното сега , важното е че аз съм тук. И мога да поостана колкото си поискам. Падна ми в ръцете Катерина.

Бързо се измъкнах от хватката му.
-Не съм толкова лесна плячка за ловене,Клаус ,не си ли се убедил до сега ?-Не казах нищо повече ,призовах духа и с новите си сили го изтласках ,от съзнанието на Стефан,той падна в ръцете ми ,порязах се и му дадох да пие от моята кръв.
- Стефан виках името ,му надявах се да не съм му навредила,нямаше да си простя,ако пак го нараня,след като изтласкам чуждото съзнание от неговото.

Отворих очите си и видях Катрин , добре познавах състоянието , в което се намирах в момента , някой отново беше влязал в съзнанието ми , това не беше добре. Целунах ръката й , след което я целунах по устните.
- Добре съм , не му е нужна кръв. А ти добре ли си ?

- Да - усмихнах се
- Добре ,че успях,да го изгоня,нямаш си и на представа ,кой беше в тялото ти .-Той ме погледна ,явно вече знаеше,че е бил обсебен
- Клаус но този път ,му показах,че не ме е страх от него.-казах с гордост.Той каза ,че няма нужда от повече кръв,за това отдръпнах ръката си и погалих лицето му,нежно.

Лъжите бяха неща в днешно време , които мислех , че не се правят след обещание. Но с брат ми бяхме толкова глупави и наивни , че забравих тази подробност , никой не изпълнява обещанията си вече. Съюз Клаус и Шиничи и ако това не беше велико.
- Клаус трява да умре както и Шиничи.

- Да напълно съм съгласна ,но как ще го сторим,като дори като сме китсунета ,те могат да обсебват съзнанията ни ?-бях уплашена и разтревожена ,не за себе си ,а за Стефан,толкова много го обичах,нямаше да им позволя,да го манипулират и така ,да го отнемат от мен.
- Трябва да измислим ,нещо ,но какво нищо не ми идва на ум-казах и го погледнах.

В момента нямах никаква сила , бях като един обикновен вампир , което значеше че аз няма да бъда от голяма полза , значи трябваше да намерим друг начин , който бях убеден , че съществува.
- Чувала ли си за сфери ? Магически сфери ? Ако намерим тяхните или подамамим някой от тях няма ли да успеем да ги убием ?

- Да и още как ,но къде може да ги открием ?-Изведнъж сама ми дойде прозрението.
- В тъмното измерение,в Ши но ши ,но не искам да се връщаш там,знам колко много си преживял,ще отида сама .-Погалих нежно лицето му,дори като мрачно същество изпитвах ужас ,да отида на това място ,за което разказваха,че сравнение с него ада е като почивка.

Ши но Ши , но разбира се как не се сетих по-рано. Дори аз познавах мястото , или поне част от него , докато бях държан успях да науча някои неща , но и когато ме прибираха видях някои места.
- Не , ще дойда с теб , аз вече съм бил там и това е плюс. Кога ще отидем ?

Върнахме се вкъщи и скрих,сферите на сигурно място.Не не беше никъде в къщата,с помощта на новите си сили,отворих друго измерение,до където ключът имах само аз и там те бяха на сигурно място.Каквото и да ставаше ,животът и на четирима ни,нямаше да бъде застрашен или нарушаван,повече.излегнах се в леглото ,чувствах се много уморена.Стефан стоеше прав,до мен и само ме гледаше.
- Ела ,тук любов моя-подканих го и протегнах ръце.Исках да го гушна и да забравя всичко ,останало.

Не знаех дали това , което направихме беше правилно. Щяхме да си платим и да усетим истинската сила на Шиничи , отмъщението което скоро щеше да последва и го знаех. Защо винаги действахме така глупаво и се опитвахме да загубим всичко ? Легнах до нея и я прегърнах , усещах как очите ми се затварят. Погледнах я и я погалих леко , целунах я нежно.
- Обичам те Катрин и винаги ще е така.

- И аз те обичам ,не се притеснявай,винаги ще съм до теб и ще те обичам,без значение,какво ни предстои и срещу кого трябва да се изправим.Винаги ще успеем,защото ,хайде кажи го с мен
"Заедно ние сме адски добър отбор и ще сритаме задниците на всички ,които се изпречат на пътя ни"-засмях се,това можеше да ни стане мото.

- Предполагам , че ще се справим. - засмях се на следващата й реплика. Нямах сила , за да размишлявам по темата , но прибързаните неща си оставаха едни от най-опасните , които не исках да предприемам , но се налагаше. Прегърнах я по-силно и заспах , бях уморен от това пътуване , а и спомените не бяха приятни.

Радвах се ,че Стефан ,показваше увереност,макар и вътрешно още да се съмняваше.Щях да направя всичко ,за него.първо щях,да намеря Деймън и да му върна силите,те си му принадлежаха,но всичко с времето си ,бях адски уморена заспах.
Като събудих слънцето вече,беше високо,а Стефан още спеше,колко бяхме спали ? Погледнах часовника показваше 11 ,но се чувствах прекалено отпочинала,за да съм спала само 5 часа,нещо не беше в ред,станах ,за да се измия.

Преди да си отворя очите усещах , че нещо не е наред. Имаше нещо. Катрин тъкмо излизаше от банята , погледнах часовника , погледнах навън. После си припомнях всичко бавно.
- Катрин нещо наистина не е наред. Добре ли си ? - стоях и се опитвах да разбера какво.

- Ами всъщност ,като се замисля,да добре се чувствам,а като виждам и ти си наред.Единственият проблем тук е ,че е 11 часа ,а ни си легнахме в шест,не се ли чувстваш,прекалено отпочинал ?Той се замисли,но не отговори.Отидох да направя кафе и като винаги пуснах телевизора,даваха прогноза за времето,изпуснах чашите,които паднаха на пода с трясък.Не,че ме интересуваше прогнозата ,но едни цифри ме накараха да се ужася,бяхме седмица по късно,как беше възможно това ? Стефан изтича,като чу,шума.
- Спали сме цяла седмица,непробудно,това никак не ми харесва.-той ме погледна невярващо.
- Виж на екрана ,кой ден сме днес.

Изглежда всичко беше наред и отново се притеснявах напразно , бяхме в кухнята и Катрин изтърва чашите , какво можеше да се случва ?
- Не може да бъде. - казах при следващите й думи.
- Не е възможно да спим цяла седмица , Катрин знаеш ли колко неща може да са станали през тази седмица ?

- Много-и аз бях уплашена,но се опитах,гласът ми,да прозвучи нормално.
- Живи и здрави сме,но въпреки това,положението,не ми харесва.Стефан спомни си ,добре,след като се върна първия път от тъмното измерение,чувстваше ли се по този начин,беше ли спал,толкова дълго ?-Видях болката в очите му,не исках да си припомня,онези дни,но може би ,това ,беше единственият начин.Да разберем,какво става.

- Може Шиничи да е наранил Деймън и Елена. - тя ми каза да си спомня за тъмното измерение , наистина ли бях спал толкова време когато се върнах , опитвах се да търся в спомените си , но всичко ми беше замъглено.
- Може би , но не съм сигурен.

- Спокойно мили-приближих се до него и силно го прегърнах.След което устните ми намериха неговите и го задържаха ,за дълга и страстна целувка.Обожавах устните му и вкусът им.Можех да го целувам вечно.Но макар и с недоволство ,се откъснах от него и започнах да събирам,счупените парченца,от чашите и да чистя разлятото кафе.После щях,да направя друго.

Отвърнах на целувката й , беше толкова приятно да имам Катрин в ръцете си ,обичах я от цялото си сърце. Тя започна да оправя стъклата , а аз започнах да й помагам.
- Катрин , ами ако греша ? И не е така както си мисля и за всичко е виновен Шиничи ?

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери