Къщата на Салваторе- 2 част

- Имаш ме. - казах между целувките , спусках се по надолу и по надолу и отново се връщах на устните й. Изкарах пръстите си и проникнах в нея , започнах да се движа бързо , защото и двамата бяхем прекалено възбудени , за да продължавам да я дразня.

- Да и ти мен,за цял живот и след това-извиках разтресена от удоволствието ,което ми доставяха движенията му.Беше толкова добър,че цялото ми тяло прималя,на няколко пъти,исках и той да стигне своя,край,както аз моя и да е също толкова вълнуващо.Преобърнах го и сега аз бях отгоре,но това му позволяваше да се движи,още по-буйно в мен.

Продължих да се движа бързо , тялото ми гореше дори само от едно нейно докосване , а какво оставаше за сега ? Дори , когато свършихме телата ни продължаваха да треперят. Целунах я.
- Обичам те , това ми липсваше. - казах задъхано.

- Много те обичам ,Стефан и на мен,как изобщо си помислих,че мога да те мразя и да не те обичам вече.като и душите ни са свързани-усмихнах се и го прегърнах,за първи път,от всичките месеци,щях да заспя спокойна,че той отново е при мен.Гледах в бездънните му очи толкова зелени,че цялата ме поглъщаха и се омайвах от игривостта им.Това беше най-невероятният мъж,в цялата вселена.

- Не можем да се мразим , прекалено много се обичаме. Но трябваше да преминем и през това , за да разберем какво значим един за друг. - усмихнах се и я целунах отново , никога нямаше да се откажа от тези сладки устни , после я притиснах силно до себе си и затворих очи , не след дълго заспах.

Беше прекрасна слънчева сутрин,бях станала преди Стефан ,за да направя кафе и за да пийна кръв ,имах вече нужда ,не бях пила от седмици и тялото ми си го искаше,поне вампирската ми част.Сипах си две чаши едната с кръв другата с кафе и пиех ту,от едната ту от другата и двете напитки ми харесваха много.Загледах се в прекрасния ден ,прииска ми се да излезем някъде.

Когато се събудих Катрин я нямаше до мен , да не би всичко това да е било сън или халюцинация ? Станах бързо и си взех бърз душ , след като се преоблякох тръгнах на долу , трябваше да видя дали е там , заварих я да пие кафе , отидох до нея и я прегърнах силно , въздъхнах облекчено.
- Добро утро. - целунах я.

Стефан дойде и ме гушна силно.Явно много му бях липсвала.Не надникнах в мислите му,докато бях само вампир това беше неизбежно ,но сега ,като китсуне можех да потискам,някои неща.Поздрави ме ,отвърнах на поздрава му.
- Добро утро скъпи-целунах го.
- Искаш ли кафе,кръв ?

Погледнах я и я целунах отново. Исках да е до мен и да я чувствам колкото се може по-близо , толкова ми беше липсвала и ме беше страх отново да не си тръгне.
- Да , дори може и двете. - усмихнах се и я прегърнах отново.
- Прави ли ти се нещо по-специално днес ?

Усмихнах му се и отвърнах страстно на целувката му.сипах му кафе и донесох кръв,поднесох му ги.
- Заповядай мили-целунах го отново.
- Да бих се радвала да излезем навън ,може да се разходим в гората ,времето е страхотно за разходки сред природата ,какво ще кажеш ?

- Благодаря. - усмихнах се и поех и кръвта и кафето от ръцете й , отпих от кафето беше страхотна.
- Да идеята ми звучи добра , наистина времето е много хубаво и не трябва да го пропиляваме вкъщи. - целунах я.

- Само да се преоблека -казах и отидох да си сложа нещо удобно
- Готова съм -усмихнах се ,но само да пийна още една чаша с кръв -усмихнах му се ,дълго бях лишена от това удоволствие и сега си наваксвах,пиех сладката течност и исках още.Беше трудно да подтисна инстинктите си ,копнеех за един хубав лов,но не на животни.
- Да вървим- усмихнах се ,като с мъка се откъснах от кръвта.

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери