Къщата на Салваторе- 2 част

Погледнах го ,това изобщо не ми харесваше.
- Всичко е възможно-казах нерадостно.
- Но важното е ,че сме заедно и той няма да може да ни раздели !-казах твърдо,нямаше да му го позволя.Почувствах се ,сякаш се задушавах.
- Хайде да излезем на двора,тук сякаш няма въздух-казах.

Кимнах и излязохме навън. Не ми харесваше , знаех че след това което сме си позволили ще има отмъщение. Но това беше дори неизвестно отмъщение , за нещо което не предполагаме.
- Не ми харесва какво става , всичко е прекалено странно.

- На мен също,но какво можем да направим ?-вдигнах рамене,излизането на вън,определено ми се отрази добре.Седнахме на пейката пред къщата,загледа се в него,челото му беше сбръчкано от тревога.
- Не се тревожи,ние можем да се справим ,с всичко -целунах нежно там където се беше нагъчкало челото му.

- А дали това всичко включва Шиничи и сестра му , които междудругото са китсунете и са по-силни от теб , а какво да говорим за това че аз вече съм обикновен вампир и не мога да направя нищо , а просто стоях и гледах. И срещу това ли ще се справим ? - погледнах я въпросително.
- И аз мисля , че няма.

- Ще ти върнем силите,аз вече ти дадох моята част,остава да вземем тази от Деймън-погледнах го.
- Нима се съмняваш,в нас ,да ще се справим,вярвам го,защо и ти нямаш ,малко повече вяра.-въздъхнах.
- Много лесно се отказваш,преди не беше такъв.

- Те могат да си ги вземат обратно Катрин , толкова ли си глупава ? Те ни ги дадоха , значи могат да си ги вземат и да ни убият по някое време. Вярваш в нещо невъзможно. - въздъхнах и я погледнах отново.
- От преди мина много време , всичко се променя.

- Не не могат,не и моите,аз ги взех от Мисао ,в мене е иѝ сферата ,още сега мога да я разбия,той не би рискувал,скъпата си сестричка.-Скочих като опарена.
- Глупачка ли ме нарече,по дяволите Стефан ,както ти става ?-Нещо се случваше и това хич,не ми харесваше ,започвахме да се обиждаме ,усещах как ще се скараме.

- Не се мисли за велика и всевишна , какво като счупиш сферата й , той ще ни е убил дори преди това. - засмях се.
- Но давай прави се на геройня или на каквото там си искаш. Да нарекох те глупачка , можеш ли да ми докажеш обратното ? Не. С думи , действия , постъпки , не можеш.

Зашлевих го ,при това силно,пуснах му кръв,в момента в който го направих ,съжалих.
- Извинявай,Стефан не исках...-но думите ми увиснаха,той ме гледаше толкова злобно,какво се случваше с нас.Опитах се го докосна,да избърша кръвта ,а той се отдръпна.

Погледнах я , как си позволи да го направи ? Отдръпнах се от нея. В момента бях много ядосан , яростта ме беше завладяла.
- Думите ми от преди малко бяха истина , може би прекалих с глупачката , знаеш че не го мисля , но ти прекали. Сила ли показваме ? А Катрин ?

- Не Стефан ,съжалявам толкова много ,не знам какво ми става ,сякаш някой друг направляваше ръката ми-Това звучеше твърде изтъркано ,но беше истината ,след секунди се чу зловещия смях на Шиничи,мамка му,пак си играеше с нас,когато всичко това щеше ад спре,седнах на земята и зарових глава в коленете си ,разтреперих се.

- Да , този път кой е ? - погледнах я въпросително и тогава Шиничи дойде. Тя седна на земята , когато го нямаше се правеше на силна. Погледнах лисицата. Вече не ми оставаше нищо , нахвърлих се и започнахме да се бием за пореден път , изтръгвах опашките й , толкова колкото можех , не успяхме да намерим неговата сфера , нямаше друг начин.

Аз седнах на тревата ,а Стефан се хвърли върху Шиничи,докато осъзная,че тъпата лисица беше довтасала,те вече се биеха.Но нямаше да го оставя сам,Стефан късаше опашките му ,а аз отново използвах елементите ,за да спра,израстването му,точно когато оставаха три опашки само,той се изпари,отново беше избягал ,ударих с ръка в земята и тя се разцепи.След което преглътнах обидата си и отидох и го прегърнах.
- Справи се страхотно !

Шиничи избяга , това копеле беше по-страхливо дори и от нас. Какво беше направило ? Избяга , а можеше да ни убие и двамата.
- Не знам дали следващият път ще имаме същият късмет. Съжелявам за преди малко. - погледнах я и я прегърнах силно.
- Хайде да влизаме вътре , трябва да си легна.

- Няма нищо и двамата сгрешихме,но имам чувството,че наистина проклетата лисица има пръст ,в тази работа.-казах и го заведох вкъщи и аз бях уморена.Порязах се и му предложих кръвта си.
- Хайде пий,ще ти възвърне силите-усмихвах му се и нежно галех косата му,наведох вратът си по-близко към устните му,че да му е по-удобно.

- Трябваше да се досетя за това , искал е да ни настрой един срещу друг , за да може да ни нападне и да не сме подготвени за това , но той се издаде прекалено рано. - въздъхнах и влязохме в къщата.
- Прости ми за държанието ми. - погледнах я , след което захапах врата й и започнах да пия.

- Вече съм ти простила-усмихнах се и нежно го погалих.Тогава той впи зъбите си в мен,храних го и го галих.Бях щастлива ,че е до мен и че е добре.Ако Шиничи,му беше причинил нещо ,щях да разбия сферата на Мисао и с това да я убия,а после ако ще да ме убие.
"Чуваш ли копеле"-поех мислено "Ако само нараниш някой,който обичам,особено Стефан"-това го подчертах "Сестричката ти ще е минало !"-усмихнах се ,когато чух ,че не се смее,а само една въздишка се отпуска от гърдите му,радвах,че че посланието ми е стигнало до него.

Колкото повече пиех , жаждата ми повече се усилваша , не знаех какво става , само знаех , че трябва да спра , отдръпнах се от нея преди да съм я наранил и я целунах , лицето ми скоро вече не беше променено , погалих я по лицето.
- Нямаш си представа колко много те обичам , не искам да те загубя.

- И аз те обичам ,ужасно много-притиснах го силно към себе си.
- Няма ,да ме изгубиш,ще се справим любов моя,само вярвай в нас.-Гушках го и докато слушах сърцето му ,бях успокоена,то биеше за мен ,в този момент,както моето за него.Беше толкова сладък момент,че ако някой го развалеше щях,да го убия,на секундата.

- Аз вярвам в нас Катрин. Знаеш го както и знаеш колко много време и години се борех за нас - въздъхнах и я погледнах , пристиснах я по-силно в себе си.
- Не знам какво ми стана днес , но не бях аз , в това съм убеден , радвам се че успя да ми простиш.

- Знам,че не беше ти и да прощавам ти ,как мога да не ти простя,как мога изобщо за ти се сърдя,за повече от няколко минути ?-казах и го нацелувах,заиграх се с непослушните кичури коса на лицето му и го гледах,право в очите ,които бяха толкова красиви и зелени,обожавах ги.Излегнах се на леглото до него,като главата ми беше в скутът му и нежно го галех,той беше всичко за мен.

- Благодаря ти - усмихнах се и я целунах , след което тя легна в мен и аз започнах леко да галя , обичах я такава каквато беше , моята Катрин.Нямаше онези кожени яки да успеят да ни разделят , защото така им харесва , никой нямаше да успее да ни раздели.
- Обичам те. - повторих за милионен път , но тя трябваше да го знае , след което легнах уж за малко , но заспах.

- И аз мили и винаги ще те Обичам-целувах нежно ръцете му,толкова ми беше скъп целия .Тогава той заспа и аз бях изтощена ,но въпреки това щях да бодувам над сънят му и да го пазя.Едно от предимствата в това да си китсуне,беше това ,че можеш ,дълго време без сън или почивка.Но въпреки това умората ме надви и заспах,като го бях обгърнала плътно,за да мога да го защитя от всичко.

Събудих се и погледнах Катрин , миришеше толкова хубаво и беше толкова красива в съня се усмихнах се и леко започнах да я галя по лицето , след което да я милвам.
- Ще си платиш. - казах тихо и се усмихнах , целунах врата й нежно , след което го захапах отново.

Събудих се след като го усетих ,отново да пие от кръвта им ,опитах се да го отдръпна,но той се озъби,след което трябваше да употребя сила,за да го отместя.
- Стефан ,какво ти става ,вчера взе много ,нима пак си гладен ?-Гледах го невярващо ,от устните му капеше кръв и беше като хипнотизиран,той винаги се хранеше толкова културно ,а сега имаше вид на диво животно.

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери