Имението на Ван дер Удсън

-Тогава,ще го имаш,ще организирам всичко.
Погали я нежно по бузата и се приближи за да я целуне:
-Утре ще дойда с брокер,който ще носи каталог,ще огледаме и което ни хареса,ще отидем да го видим,съгласна ли си. А за другото,ще запазя час когато сметнеш,че си готова напълно. И двамата го искаме но е голяма крачка и трябва да сме напълно сигурни кога.
Не мислеше че ще се разколебае но не беше лесно да споделяш с непознат,за това се искаше доза смелост. За него също важеше,беше готов но не напълно веднага,щеше да е скоро обаче:
-Всичко,ще си дойде на мястото.

Закашля се защото около него сякаш имаше магия,защото се чувстваше някак омаян от нея и целувката и,не му се тръгваше но имаше доста задачи и се налагаше. Колкото по бързо уредеше нещо,толкова по бързо,щяха да бъдат заедно:
-Приятен остатък от деня и лека нощ. Ако ти е скучно можеш да ми се обадиш по телефона да си говорим.
Това не беше много но въпреки това беше нещо. Тръгна към колата си,като не се прибра в тях а отиде позадачи. Прибра се чак късно вечер,като на сутринта се събуди от агента. Той беше пред вратата,като носеше голям куп с папки и апартаменти на изгодна цена. Веднага тръгнаха към Симон,за да и покажат и обсъдят всичко.

Брокера помисли малко,като изкара няколко листа с предложения но и на двамата не ни харесаха.
-Хайде знам,че държиш специално място,не го крий... Аз съм специален човек също и заслужавам нещо хубаво,а не трохички.
Въздъхна и извади една оферта:
-Има едно място намира се в центъра на града,намира се на последния етаж и има огромна тераса която е напълно обезопасена и не без страх,че ще ви види някой или че детето може да се нарани.
След това продължи:
-Има прекрасна слънчева детска,която е доста голяма,спалнята е доста близко,има и гостна,стайте са големи но не прекалено и за всяка стая има баня и тоалетна. Кухнята е с малък бокс,има и доста голям хол. Проблема е,че е на последния етаж и повечето е стъкло,няма начин да ви видят,стаклото е само с едно лице но въпреки това може да не ви допада.

-Добре,нека вървим да го видим,красив е на снимки но да не е само измама.
Подкачиго знаеше,че ще се позасегне:
-Деймън,кога съм те лъгал,да вървим да го видим и ще видиш,че дори е много по хубав от колкото на снимките.
Изправи се и каза:
-Е,хайде да видим!
Обърна се към Симон и каза:
-Ако искаш приготви и Анабел и тя трябва да удобри стаята си.
А и щеше да е хубаво да излезе малко навън:
-После може да се разходим из парка,ако искаш.

-Прекрасни сте!
Заяви веднага щом слязоха и се запътиха към колата. На двамата с брокера им се изчака чакането но въпреки това не беше и болка за умиране. Тръгнаха към колата на Деймън,като качи Анабел на нейното почетно място на столчето,всички се наместиха:
-Е,да вървим да видим зашеметяващия дом.
Заяви той и врътна ключа на колата,малката беше много весела и ентусиазирана подобно на баща си и до някъде на майка си. Сигурен и уверен в това,че тайно и Симон иска да е в този дом. Честно да си признае не беше никак лош,даже напротив най-красивото място,което с удоволствие,щяха да изкарат докато къщата стане готова.

Бяха ми се обадили преди няколко месеца с молба от мой братовчед,който съвсем сърдечно и искренно ме помоли да приютя дъщеря му. Не можех да му откажа,защото много пъти той ми беше помагал,а Оливия беше прекрасно,умно и много талантливо дете. Тя ми беше много при сърце и щях да се редвам да помогна в този случай. Бях предупредила Дейвид,че ще имаме гости,не обичах да го поставям в неудобна позиция,за това предпочетох да го подготвя за това пристигане. Трябваше да е на сташ в Ню Йорк,учеше в Харвърт две специалност,бизнес търговия и успоредно с това учеше и за адвокат но не смяташе да го превръща в бизнес. От малка беше и модел но не го приемаше на сериозно,по скоро аз се опитвах да я прокарам в този свят но тя така и упорито не искаше да се занимава с мода. Но тя си избираше. Посрещнах я на обят,като я взех от летището. Исках да се чувства добре,а и щеше да е хубаво да я посрещне някой близък.
-Заповядай чувствай се като у дома си...
Поканих я в голямата къща,като се виждаше,че е изморена:
-Ще ти покажа стаята ти,почини си,колкото е нужно,вечерята е в 8 ще вечеряме всички,така че ако не си много уморена се присъедини.
Тя кимна и се усмихна:
-Благодаря,полета беше много тежък и се нуждая наистина от почивка,ще се присъединя с удоволствие за вечеря.
Бях много радостна,оставих я в стаята,като тръгнах надолу за да потготвя всички. Внезапно телефона звъна и се наложи да тръгна инцидентно,ставаше дума за магазина ми,някой се е опитал да го обере и трябваше да се занимавам с полиция. Качих се бързо нагоре:
-Оливия,налага ми се да изляза спешно,извинявай,че те оставям сама но найстина е спешно,ще се опитам да се прибера до 8,ако не го направя вечеряй с Дейвид,той е е много мил,изглежда страшен но не е.
Тя ме разбра,и ме успокой по скоро аз нея трябваше да успокоявам но се уверих,че не е разтроена и търгнах на бързо.

Леля Амералд беше прекалено паникьосана,което не разбирах на каква база. Знаех,че е много натоварена и я разбирах,перфектно аз доста трудно,като студентка намирах време да се збавлявам. А,и мойте дорители също бяха делови личности,който нямаха много време за,каквото и да е било. Използвах краткото време след като леля Амералд си замина,като си починах добре,взех си една хубава вана,прочетох някой от лекциите който имах за другата седмица. Общо взето свърших приятна и полезна работа. След няколко час и половина преди 8 все още нямаше никой освен персонала. Слязох надолу бавно,като оглеждах всичко,беше подредено с много вкус и изтънченост. Изтинска красота,само че това не ме вълнуваше толкова много. Реших да се разходя и да огледам на около.
Една от стайте най много ми хареса,имаше много ужасно много книги,повечето на сериозни автори и свързани с бизнес търговията,както и с мениджмът. Щеше да ми е много от полза,тръгнах бавно по бюрото,като на него бяха различни папки. Леко помръднах с пръсти и видях,договор за сключване на сделка. Отворих го по сигурна и започнах бързичко да го чета. Истината беше,че ако се подпише този документ без да се чете,щеше да има много големи последствие и,че този договр търпеше много не устойки при доста смешни условия.
Засмях се и поклатих глава:
-Този договор трябва да се изгори публично...
В мига в който го затворих,не бях осъзнала но тякой стоеше на вратата и ме гледаше. Малко се изплаших,и отстъпих назад. Това сигурно беше Дейвид,защото беше с костюм,доста едър мъж,дори изглеждаше малко строг:
-Ивинявам се,нищо не съм видяла...
Леко махнах с ръка и отстъпих от бюрото,като се приближих смело към него:
-Аз съм Оливия О'Браян надявам се леля Амерад,е казала,че ще идвам.

Представете си изненадата ми, когато се прибрах и установих, че някой е нахлул в кабинета ми и не просто е нахлул в самата стая, а е успял да си напъха носа и в личните ми книжа. Естествено по пътя на логиката това трябваше да е племеницата на Амерад. Слушах за това момиче от месеци и честно казано бях останал с съвсем различно впечатление за нея. Имам предвид Амерад я описваше като възпитано и добро момиче, много умно и прочие. В момента не виждах нищо такова.
- Досетих се. - Отвърнах сухо и се насилих да се усмихна. Бях обещал да се държа добре, докато е в дома ни.
- От месеци леля ти не спира да говори за теб. - Поех ръката и на свой ред се представих.
- Джонатан Ван Дер Удсън... И това е моя кабинет, а договора който осъди на публична екзекуция ще ми донесе милиони долари... - Не обичах някой да си вре носа в моите неща, но тя вече го бе направила и не можех да направя нищо по въпроса.
- Или поне се надявам... Ако работиш за хората които ще го подпишат и им кажеш, че този договор е една торба боклук, няма да спечеля милиони долари... - Знаех че не работи за никой. Още беше студентка, но това не беше от голямо значение... Или поне за мен не беше. Бях толкова години в бизнеса, че тя трябваше да изяде още много хляб докато напипа тънкостите в професията.
- Къде е Амерад?

-Простете,за налглостта ми...
Извиних се въсем любезно:
-Леля спомена,че ще се опита да се прибере до 8...-погледнах за малко чесовкина-Все още има шанс да се прибере,по рано от 8 чеса. В магазина на 7 авеню,каза че ще бъде,опита ли са да ограбят магазина.
Трябваше да предам тази информация,защото ми беше казано да я препредам,а и той ме питаше. Да,малко беше плашещ но определено не бях от момичетата,който се плашат бързо:
-Извинявам се,наистина че нахълтах така но книгите са моята страст,а за документите наистина не е моя работа,просто чисто любопитстов. Обещавам няма да се повтори.
Давах честна дума и нямаше да стъпя повече в този кабинет без негово разрешение:
-Само ако позволите,да вметна нещо,прочетете отново договора... Параграф 13.5...
Въпреки че бях блондинка,не бях толкова тъпа имаше параграф,който ако подпишат могат да го осъдят за огромно обещетение,някой явно в последния момент беше преправил нещата. Защото говореше супер уверено:
-Правило при склюане на сделки,проверявай документите няколко пъти,не се доверявай на никого,най-малко на съдружниците си,а още по малко на корумпирана секретарка...
Вдигнах рамене и му се усмихнах:
-Беше ми много приятно,ще се видим на вечеря.
Тръгнах към вратата,като го оставих,да беше мъж,който много мога да науча от него но проблема е че той подценяваше много мен. Е,не е първия нито последния.

Момичето мина покрай мен и парфюма и сякаш подкоси краката ми. Всички които ме познаваха, знаеха, че освен всичко останало, аз съм истински ценител на жените. За мен една жена бе съвкупност от много неща. Търсех в една жена много неща, но винаги съм смятал, че парфюма на една жена говори за нея, повече от всичко останало. И ако нейният парфюм можеше да ми каже нещо за нея, то това бе, че е една много дръзка и нахъсана личност, която знае цената си и се продава скъпо.
Преди да срещна Амерад моя хищнически инстинкт би се задействал. Това бе плячка, която исках да уловя, но не беше редно поради ред причини. Факт обаче беше, че до някъде бях впечатлен от дързостта й да влезе в кабинета ми и да се рови из книжата ми. Не позволявах на никой да прави подобни неща, дори на Амерад. Моята работа си беше само моя и нито очаквах, нито исках някой да се меси в нея. Още повече, че никой не разбираше какво е да си Джонатан Ван Дер Удсън. Бях градил това име в продължение на години. И сега когато то се споменеше вдъхваше страх и респект. Амерад не разбираше това. Тя ме възприемаше като любящ партньор в живота и това бе единствената светлина, в която тя ме виждаше и познаваше. Това бе до някъде проблем, понеже тя не познаваше истинската ми същност. Виждаше само онова което иска и нищо повече. Често се бях замислял над това. Тя беше първата жена в живота ми, на която бях верен и пред която поне за сега нямах нужда да се доказвам, но се питах колко ли дълго ще продължи това. Можех ли да бъда кроткия и послушен Джон, който тя искаше?...
Прегледах някой от имейлите си, отговорих на важните. Естествено се обадих на асистентката ми, за да проучи проблема с магазина на Амерад и да се обади на когото трябва, за да намерят виновните. Това да си Джонатан Ван Дер Удсън имаше както положителни, така и отрицателни черти. Положителните се измерваха в това, че почти всеки в този град ми дължеше услуга, държах всеки важен човек в джоба си и естествено, тънех в охолство. Дори внуците ми щяха да тънат в охолство, дори и да не изкарам и цент повече до края на живота си. Това ме подсещаше, че не бях виждал внучката си от цели две седмици. Трябваше да се обадя на Симон...
Беше много странно това че към Симон винаги съм бил... изискващ, взискателен и недоволен. Все пак тя бе моя плът и кръв, можеше да има всичко. Имаше потенциала да сложи света в краката си и все пак пропиляваше целия си живот, правейки грешните избори отново и отново. С Анабел обаче не исках да бъда такъв. Това малко и великолепно същество ме умиляваше, така както не го правеше никой друг...
Вдигнах телефона и набрах номера на дъщеря си. Исках да си уговорим среща, за да видя внучка си, но тя не отговори, затова й оставих съобщение и й казах да ми се обади. После оставих телефона и тръгнах да се качвам в спалнята си, защото бях изтощен и имах нужда от душ, но тогава чух гласовете идващи от трапезарията и надникнах. Сервираха вечерята и Оливия вече се беше настанила. Добре душа щеше да почака малко.
- Защо смяташ, че параграф 13:5 е проблем? - Още с влизането си зададох въпроса, като така и един вид известих пристигането си.
Естествено тя нямаше как да знае, че фирмата с която ще сключа договора също един вид е моя и това е един вид финансова измама, но и нямаше как да го знае. Беше уловила най-тънкия момент и бе прочела ситните букви, което бе добре, но и нямаше как да знае, че аз искам именно това.

Исках да изчакам всички да пристигнат но явно леля,щеше да се забави,за това просто исчаках господина. В първия момент се замислих но поле някаква тънка нота се прокрадна в мен,щом беше съвсем спокоен за такъв договор най-вероятно и самата фирма беше негова или съвсем не му пукаше. Усмихнах се,лекичко изчках да поднесат първото ястие:
-Неизгоден е за вас но...
Сложих салфетката в скута си:
-Е,изцяло изгоден за фирмата,а съдейки по това,че не е не ви хае,че ще загубите милиони или,че фирмата която копувате е ваша и най вероятно става дума,за пране на пари. Или,че ще изкарате много повече пари от земята,след като срутите фирмата. Най вероятно за построяването на търговски център с много по висока печалба и редовни наеми.
Вдигнах рамене:
-Това са само предположения,все пак съм все още студентка,ви давам възможност да ме поправите,ако греша.
Взех елегантно вилицата и ножа,не исках да се съровновавам с него,по скоро исках да се уча от него,но исках и да го провокирам в това,че не съм толкова куха за колкото ме мисли:

Подсмихнах се леко... раздразнено може би. Не харесвах когато някой разгадава плановете ми. Харесваше ми обаче, факта че имаше мозък и го използваше. Естествено това не беше някой грандиозен и велик план, всеки можеше да се досети какво правя, въпроса беше в това да докаже че правя нещо нередно, а това не можеше да се случи, защото на практика не правех нищо нередно, освен ако да сключваш неизгодни договори е престъпление.
Настаних се на своето място и изчаках да ми сервират вечерята. Едва тогава заговорих.
- Първо - трябва да внимаваш. Това което намекваш е, че извършвам престъпление. Аз съм уважаван човек, Оливия. Не нарушавам закона. - Разгърнах салфетката си, положих я в скута си и я погледнах.
- Второ - колко време ти отне да се досетиш? Час, два? Ако искаш да си добра в сделките, трябва да бъдеш много по-бърза и досетлива. - Исках да знае, че все пак тя наистина е просто студентка и няма реален опит.
- Трето - фирмата ми предлага стажнски места... Защо не дойдеш за няколко месеца и не разбереш как се правят истински пари? - Знаех че тя вече си е намерила фирма в която да стажува, но беше много по-малка и нищожна от моята империя. Щеше да е истински глупаво да не приеме възможността която й предлагах в момента.
- Това е еднократна оферта... Приеми или недей, но втора такава няма да получиш.

Хубава оферта и щях да се задвижа по това направление. Щеше да е доста добра възможност,може би щяха да ме сдъвчат,като големи акули но можех и да се науча да плувам с тях.
-По скоро проблема не е в бързите ми реакции,а в това,че винаги се занимавам с малки проблеми,не съм мислела толкова мащабно.
Това до някъде беше оправдание до сега се занимавах с малки частни фирми,с ниски доходи. Общо взето не мислех прекалено мащабни проекти,ставаше дума за няколко хиляди долара,а тук стваше дума за милиони долари,мащабни акции на силни и големи фирми,нещо което ми се искаше да се занимавам:
-Благодаря за предложението,и за предоставената възможност,ще е грубо от моя страна да не приема,такава добра възможност.
Това означаваше да,на съвсем простичък език.
-Ще е истинско предизвикателство...
Определено много се амбицирах,сигурна бях,че щяха да ме удобрят:
-Ще подам документите си още утре...
Сигурна бях,че каквото и да кажа от сорта на това,колко искам сама да се справя идваше момента,че леля чуе ли,че ще отивам в неговата фирма,ще го застави веднага да ме удобри и сама знаех,че още подам ли документите съм във фирмата. А,марзех да си хабя излишно приказките.

Погледнах я малко изпитателно и после осъзнах, че тя наистина си мислеше, че има нужда да кандидатства. Не допускаше, че вече е наета. Е вероятно и аз не се бях изразил съвсем по този начин, но все пак, предположих че ще ме разбере.
- Няма нужда от това... - Казах. - Приеми че това е било интервюто ти и вече си одобрена. От понеделник си на работа в "Ван Дер Удсън Индъстрийс". - Истината беше, че не се бях интересувал от стажантската програма никога до сега. Тя беше създадена просто, за да сме като всички останали и евентуално да набираме кадри, които в бъдеще могат да ни бъдат от полза. Приемахме стажанти които бяха първенци в курсовете си и тези от най-елитните колежи в страната. Тя се вписваше в този профил, а и кой можеше да каже не на собственика.
- Това означава, че ако работното ти време започва в 8, трябва да си там в 7 и да си винаги подготвена. - Сега вече говорех като нейн шеф, а не като нейн домакин.
- Асистентката ми ще ти изпрати подробности... Сега яж, Марта е невероятна готвачка и не казвай на леля си, че съм говорил за работа на масата, способна е да ми изтръгне гръкляна за нещо подобно...

За малко да се засмея,за това сложих салфетка на устните си,защото беше грубо,след като се успокойх след секунди:
-Интересен човек сте,толкова бързо преминавате границата,от властен и доминиращ до послушен и плашлив.
Когато говореше,като шеф,беше решителен,властен и запоядваше,а щом заговори за леля изведнъж нещо потрепна,за да не наруши спокойствието и реда,който тя беше създала. Знаех,че жените действат така на мъжете но не мислех,че мъже като него могат за дълго да бъдат укротени но може би грешах,той вече беше доста улегнал. А,и не беше моя работа:
-Не обичам да давам обещания или да си хъбя думите,вашите правила и вашата игра. По добре е да оставя делата да говорят...
Започнах да похапвам,като явно имаше игледи леля скоро да не се пови,явно липсваха и неща,което усложни нещата. Беше се обадила по телефона,че ще и отнеме още час или два.
-Правсте Марта готви чудесно но...
Казах след като довърших вечерята,оставих леко салфетката на масата:
-Беше ми много приятно но както казах те вие ме чака много работа утре,за това ще почета малко и ще се видим утре... Пожелавам ви лека нощ.
Изправих се от масата,бях доста любезна,както винаги,а и все пак той ми беше бъдещия шеф. Тръгнах на горе,като разпилях русите си коси по раменете,ластичката направо ми беше смачкала мозъка. Влезох в стаята,като се преоблякох,сложих една бежова копринена нощница и наметнах хлатче в същия десен. Седнах и започнах да чета книга която ми трябваше за утре,трябваше да се потготвя.
Леля със сигурност се прибра но явно е била прекалено уморена,защото нямаше излишен шум. Вечерта към три се събудих ужасно ожадняла,и на бързо реших да сляза и да пийна нещо. Бода се промъкнах надолу по стълбите,като се вмъкнах в кухнята,дори не светвах защото беше доста светло. Отворих хладилника и се присегнах за една бутилка минерална вода. Отворих я бързо и отпих от нея. Толкова готино беше,сложих бутилката между гърдите си,защото винаги се чувствах гореща. Грабнах си една ягода от купата вътре и я сложих между устните си,като затворих вратата.
-Така е много по добре...
Завъртях се на пръсти,а щом се завъртях видях някакви сенки да отминават. Малко се изплаших,подадох се на вратата но не видях никой. Явно росто си внушавах,къщата беше голяма. Тръгнах на горе по стълбите,като заспах почти мигновенно.
На другата сутрин по първи петли се събудих и се оправих,даже петлите още не се бяха събудили но аз така или иначе спях малко,раното ставане не ме плашеше. Явно бях спала само още няколко часа но бях бодра. Наравих сутрешната си йога за разбуждане,преоблякох се подобаващо но стилно и тръгнах към 6 и 30 взех един фреш от магазин за който бях проучила и в без 15 бях в офиса. Имаше и други стажанти,който бяха като уплашени мишки,а другите прекалено нахъсани,а аз по скоро бях спокойна и ги гледах от страни. Имаше човек,който да ни въведе,обясняваше за всичко,за всеки. Аз просто се чудех,колко точно глупави въпроси може да задават другите,колко не логични,как въбще са стигнали до тук. Показаха ни работните ни места,като мен по някаква "случайност" ме сложиха при асистентката на Джонатан Ван Дер Удсън. Чиста случайност едва ли,а и той беше вметнал,че нещо такова ще се случи. Тя беше прекрасна,делова жена,много стиктна обясняваше супер,строга но точно на място,е имаше и забавна страна.

Цялата сутрин имах срещи извън офиса. Не беше нещо необикновено за мен. Предпочитах срещите ми да са извън стерилната среда на офисите. Понякога обаче се налагаше да ходя там. Основно за да всея ужас в служителите си или поне в онези от които зависеше да надзирават по нисше стоящите от тях. Вярвах в йерархията, тя движеше света. Аз бях на върха и малко от служителите ми имаха достъп до мен. Бях се обградил с достатъчно компетентни хора, на които нямах пълно доверие, затова и следях всичко, но знаех че са добри в работата си и я вършат съвестно.
Днес например трябваше да се срещна с един от изпълнителните директори и щеше да се наложи да отскоча до офиса, но първо се отбих при Амерад. Тя още се справяше с последиците от обира и като цяло беше под пара. Телефона й звънеше постоянно и едва я измъкнах за един бърз обяд в любимия й ресторант. Това щеше да й помогне да се отпусне и да не взима при сърце всичко това. Стойността на кражбата бе смешна сума и я уверих, че дори и застрахователите да не покрият загубите ще го направя аз, но тя искаше да се оправи сама с това, което означаваше, че трябваше да се справя с този проблем без нейно знание. Така тя отново щеше да си е същата и да забрави за всичко това.
Още не можех да разбера защо след като имаше всичко, все още се занимаваше с този магазин, но приех че има нужда от това да бъде ангажирана с нещо.
- По-добре ли се чувстваш? - Бяхме вече в колата и тъкмо спирахме пред магазина.
- Не ми харесва когато си напрегната... - Плъзнах ръка по бедрото й. Беше с някаква рокля до коляното. Стигайки до подгъва, пъхнах пръстите си отдолу и започнах да я набирам нагоре. Просто исках да усетя горещата й кожа.
- Не и заради подобни глупости... - Ръката ми се плъзна от вътрешната страна на бедрата й. Исках да стигна до онова специално място. Тя обаче пристискаше бедра и не ми позволяваше да напредна.
- Какво има? - Попитах.

Главата ми пушеше,защото липсваха много ценни,артикули за хиляди долари,и не ме беше яд за парите,а че повечето бяха с сантиментална стойност и бяха рядки издания и бяха почти едно на милион,даже по малко,съвсем скоро щяха да бъдат пуснати на черно. Ядосвах се,че не мога да обърна внимание и на племеничката си,което просто ме побърка:
-Просто съм много напрегната,обещавам че ще ти се реванширам,щом свико премине.
Приближих се и го целунах нежно,като по погалих по бузата:
-Може довечера още...
Не исках да губя мъжа си за подобни неща,обикновено не му отказвах но трябваше да разжера,какво точно се е случило и виновника да бъде наказан,а освен това имаше да довършвам малко от моделите си от пролетната колекция.
-Имам да ти се отблагодарявам за това,че си дал шанс на Оливия,тя е много способно дете.
Целунах го още веднъж и тръгнах,защото нямах никакво време.

Бързо навлизах в работата,като под наблюдения,извършвах различни дейности,по скоро докоментация. Момчетата в офиса се опитваха да се въртят около мен,не беше страно,защото всеки път така правех,не им обръщах внимание но ми харесваше да имам обожатели. Това не ми пречеше да се забавлявам.
Естествено,като новобранка ме пратиха да правя и кафета,трябваше да поднеса кафе на доста голям инвеститор:
-Заповядайте кафето господин Себастина...
Той ме огледа от глава до пети,като се усмихна:
-Защо такова хубаво момиче въобще се налага да работи?
И преди бях отговаряла на подобни въпроси,въпроса е този,че ги режех много гадно но той беше инвеститор и не трябваше да бъда груба нито да позволявам да се държи така:
-Благодаря за комплимента но не работя аз съм стажантка,бих те могли да бъдете пример,надявам се...
Това не го слепоставяше,просто го накара да бъде малко по обран и да не флиртува с мен все едно съм пачавра. Не че секретарките са пачаври но въпреки всичко. В този момент се появи Дожонатан,мъжа се изправи и го поздрави:
-Радвам се да те видя...
Поздравиха се и аз се отдръпнах:
-Ще може ли да прехвърлим малко стажанти и към моята фирма,ще е прятно да виждам такива таланти...
Явно визираше мен,защото ме погледна,а аз се усмихнах мило и любезно:
-Добър ден!
Обърнах се,защото имах много работа,която ми беше стоварена.

Подразних се... Всъщност подразних се бе доста меко определение за отказа на Ан. Напоследък или бе заета или напрегната. Леко бесен се върнах в офиса и там се натъкнах на нова катастрофална ситуация, която направо ме изкара извън релси. Мазният Себастина, точеше лиги по Оливия и това може би в никой друг случай, нямаше да ме подразни, освен ако не ставаше дума за племеницата на жена ми. Едва я познавах, но тя бе част от семейството, нямаше да оставя този глупак, да я омаловажава и то пред мен.
- Ако не си мериш приказките, скоро може и да останеш без фирма, в която да наемаш стажанти... - Казах го ниско и гърлено, докато се ръкувахме. Оливия беше вече на врата и нямаше как да чуе какво съм казал, но аз и нямах желание да го чува.
Когато останахме сами, му отделих точно три минути, в които той започна да пелтечи. Стана ми безинтересен веднага.
- Ще си помисля... - Прекъснах го по едно време и се изправих, с което показах че този разговор е приключил. Закопчах копчето на сакото си.
- Знаеш изхода нали... - Даже не го и изчаках да отговори. Напуснах заседателната зала и се отправих към кабинета си. В антрето, където се намираше кабинета в който работеше моята асистентка, вече бе и Оливия. Бяха й пригодили нещо като бюро, което веднага забелязах, защото стесняваше пространството, а и стаята изглеждаше някак различна.
- Обади се на Ричърд... - Знаеше за кой Ричърд говоря. Беше мой стар приятел и работеше в комисията по хазарта. - Кажи му да предаде много поздрави от мен на Себастина... - Това по друг начин казано, означаваше, че този задник щеше да съжалява до края на живота си, че се е загледал по Оливия.

Джонатан отмина и погледнах към асистентката,която се посмихна леко,явно онзи беше загазил,защото това донесе и на нея някакво удоволствие. По перфектната ми дедукция Себастиан го беше загазил. Имаше много важна среща и разрешиха на стажантите да присъстват,не беше за изпускане подобно нещо. Среща на големи риби,определено си заслужаваше да бъде видяно. Взех си бързо папката и всички стажанти се наредихме по периферията. На масата стояха опечени хора,обиграни и до някъде хладнокръвни но Джонатан беше най перфекния лидер,влезе последен но влезе,като лъв,който дебнеше плячка. Това си заслужаваше да се види. Почвах да го харесвам... Като човек,поклатих глава не биваше да мисля по друг начин за него. Все пак беше мъжа на леля ми,а и беше много по голям от мен. Разтворих папката си,готова да записвам. Срещата премина много тежко,защото се водеха преговори за сливане на компании,мъжете от другата страна на масата бяха по резервирани и не искаха да сключват сделка. Нямаше да се чудя защо,ако мислех като мислех мащабно ме навеждаше на мисълта,че сливането оначаваше за тях направо да се предадат но явно го бяха закъсали и нямаха никакъв шанс. Джон им остави ултиматоми,който ги притиснаха в ъгъла и те започнаха да се огъват. Явно това му беше целта. Стажантите гледаха,като уплашени и не разбираха,какво става. Само,че аз се усмихвах,защото въпреки,че не бях виждала подобно нещо,бързо свикнах да мисля в мащаби. Бях сигурна,че иска да ги купи,защото бизнеса беше изгоден с много доходи,просто проблема на отсрещната страна е,че не можеха да се организират и имаше пропуски в някой отдели и изтичаха пари,който ги завличаха. Той явно искаше да поправи това,като след известно време да превземе цялия бизнес. Перфектно и много умно. Затворих папката и се наслаждавах на битката,истинско удоволствие. Джонатан знаеше,как да играе. Цялата ми кожа настръхна,и ужасно много ме запали,исках да се занимавам точно с това,да бъда лидер като него. Доста мотивиращо,за всеки студент. Бях сигурна,че половината от стажантите,щяха да се откажат,защото не бяха родени за такива битки,на мен обаче ми се оказваше в кръвта. Към края другата страна съвсем се огъна и беше готова да подпише всичко. Вдигнах папката за да скрия усмивката си,защото все едно аз сключвах сделката. Толкова голям адреналин ме връхлетя. Не издадох нито звук но това ми носеше уникална наслада.

Влязох последен в заседателната зала и напуснах първи, поради простата причина, че си бях свършил работата и тук повече не се изискваше моето присъствие. Имах много по-важни задачи и дела пред това да убеждавам куп глупаци да продадат своята замираща компания на мен. Естествено моите сътрудници често ми повтаряха, че трябва да бъда по-малко надменен в такива преговори, но истината беше, че ако не им покажех сам, колко над тях съм, те никога нямаше да ми го признаят, нито щяха да се съгласят на подобни условия.
Същия ден имах още малко работа за вършене в офиса. Преди да си тръгна, мернах Оливия, но водех важен разговор по телефона, така че просто минах покрай нея. Имах и смътен спомен, че тя също бе в онази стая по-рано, но там имаше толкова много хора, че нямаше как да забележа всеки един.
Вечерта се прибрах късно. Амерад вече бе заспала, което означаваше, че ще остана незадоволен и тази вечер. Намръщен и раздразнен слязох долу и си налях скоч. Трябваше някак да се успокоя, пък и не ми се спеше още. Можех да прегледам някой документи или просто да изпия една чаша от скъпото си уиски, просто ей така, наслаждавайки се на тишината, която цареше...
Точно в този момент обаче, чух входната врата да се отваря и напълно бях изключил, че племенницата на Амерад живее с нас. Получих сякаш дежаву, когато я видях да влиза. Опитваше се да не вдига шум, което правеше и Симон, когато беше по-малка и не искаше да разбираме с майка й, че се е прибрала посред нощ.
Подпрях се на касата на врата и се загледах в стройната й фигура. Беше едва от няколко дни в града, а вече бе успяла да намери с кой да купонясва...
- Добър вечер... - Поздравих и отпих от чашата. Май чак сега забеляза че не е сама.