Болница

Заглавие: Re: Болница Пет Фев 24, 2012 6:25 pm

Качиха ме в линейката и ме заведоха в болницата. Оставиха Беатрис навън докато правиха изследванята ми. Поисках бързи резултати и им казах да оставят Беатрис навън. Сложиха ме на легло и ми сложиха система. Скоро лекарят дойде.
- Какво има ? - погледнах го.
- Съжалявам да го кажа господине , но вие имате тумор. - погледна ме , а аз изтръпнах.
- Има ли шанс да.. - но преди да довърша изречението си , той поклати глава отруцателно.
- По дяволите. - ударих леглото силно. Исках да я направя щастлива , а малко след сватбата щях да умра.
- Толкова ли е зле? - попитах отново.
- Тези симптоми би трябвало да са от месеци , а вие идвате чак сега , съжалявам. - очите ми се насълзиха , но стиснах зъби. Беатрис изглеждаше щастлива с мен , а другите щяха да я изпозлват , не можех да направя нищо.
- Ще ви платя да не казвате на никого , не казвайте и на момичето отвън , само й кажете да влезе , аз ще се оправя с нея. - погледнах доктора.

Заглавие: Re: Болница Пет Фев 24, 2012 6:34 pm

Чаках отвън,лекарите влизаха и излизаха,никой не ми даде сведения,дори и последния лекар който излезе ме подмина. Само ми каза,че мога да вляза при него. Втурнах се в стаята,като го целувах с малки целувичици и от очите ми падаха сълзички:
-Добре си нали Ричард?
Поех си въздух имаше някакви страни системи:
-Какво се случи,защо ти е толкова лошо?

Заглавие: Re: Болница Пет Фев 24, 2012 6:42 pm

Погледнах я и се усмихнах , изтривах сълзите й и я целунах. Какво щях да измисля ? Усмихнах се.
- Просто кръвното ми е много ниско , а и не съм ял от няколко дни , сега ми наливат глюкоза и скоро ще се оправя , не се притеснявай , ще съм добре.

Заглавие: Re: Болница Пет Фев 24, 2012 6:52 pm

Повярвах му случваше се и на мен подобни неща,а и учех но въобще не погледнах какво му вливат. Повярвах му,надявах се че няма да ме излъже:
-Значи ти казах да ядеш сутринта,ама ти не ме послуша. Сега ще те храня насила.
Засмях се но още плачех малко. Целунах го:
-Ще ядеш с мен,ще ми правиш компания и спираш цигарите не са полезни,те ти свалят кръвното.

Заглавие: Re: Болница Пет Фев 24, 2012 6:55 pm

- Да , трябваше да те послушам. - погледнах я , трябваше да говоря с доктора какви лекарства да пия , за да одължа живота си , исках да сме щастливи поне още малко.
- Не , няма да спра цигарите , но ще се храня с мен и това ще ми повлияе добре. - усмихнах се.

Заглавие: Re: Болница Пет Фев 24, 2012 7:00 pm

-Ще говорим пак за цигарите.
Отвърнах му аз и му се усмихнах:
-Казаха ли кога,ще те изпишат?
Попитах аз,исках да е добре но тази болница бе отвратителна.
-Кажи на лекарите,че ще се погрижа да се почувстваш по добре!
Галех го по лицето сега бях малко по спокойна.

Заглавие: Re: Болница Пет Фев 24, 2012 7:10 pm

- Може и още сега. - погледнах я и я изкараха навън , за да говоря с доктора , той ми каза какво да правя и каза да отида пак. След това илязох при нея и я прегърнах с едната си ръка , още ми беше замаяно , надявах се докато се приберем до вкъщи да ми мине.
- Хайде. - усмихнах се и се качихме в лимузината.

Заглавие: Re: Болница Нед Фев 26, 2012 3:00 pm

Отново се озовах в болницата. Когато отворих очите си Беатрис беше до мен и плачеше , а те отново ми бяха включили системи. Това не беше добре , както и да го погледнем. Въздъхнах и хванах ръката й.
- Моля те не плачи , не си заслужава , всичко ще е наред.

Заглавие: Re: Болница Нед Фев 26, 2012 3:16 pm

Плачех,защото лекаря ми каза,че не му остава много може би седмица две,никога не знаеше:
-Как да не плаче,ти ме излъга,а сега...-поех си въздух-Сега ще остана без теб!
Скрих се в гърдите му,като се разридах,не можех да го понеса:
-Обичам те,обичам те и не мога да те загубя!
Не исках да го разстрои.
-Излизам малко навън...
Казах,като побягнах навън от болницата,за да мога да си поема малко въздух.
Тъкмо когато си поех въздух някой ме улови и ме пъхнаха в някаква кола. Вързаха ми ръцете и краката,като ми залепиха лепенка на устата.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 9:05 pm

Чувах сякаш някакви звучи и гласове, но бяха неясни и несвързани. Не осъзнавах какво се случва в действителност, просто знаех, че нещо не е наред. Опитвах да си спомня какво точно и не успявах, докато накрая всичко не ме връхлетя изведнъж. Спомних си всичко което се беше случило. Скандала... Падането... Господи бебето ми! Сигурно нещо се беше случило с бебето ми.
Опитвах се да отворя очи, неуспешно предполагам, защото всичко продължаваше да е в мрак, а устните ми, които се опитвах да помръдна, за да попитам как е бебето ми, просто не ме слушаха. После усетих нещо ледено да се стича по слепоочията ми и секунда по-късо ярка светлина ме заслепи.
- В съзнание е! - Извика някой и продължи да ме заслепява. - Аз съм доктор Монтгомъри... Чувате ли ме? - Попита той, гласът му беше доста по-ясен сега. - Всичко ще бъде наред... - Не, кажи ми за бебето ми, кажи ми, че е добре, исках да изкрещя аз, но просто не успявах. После усетих и нещо топло, което стискаше ръката ми. Затворих очи и знаех, просто усещах, че това е Деймън.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 9:15 pm

Всичко бе,като огромен кошамар,тя беше в безсъзнание,а малкото бебе се беше родило преждевременно,като беше в ковиоз. Толкова малко и толкова крехко. Даваха шансове 50 на 50 за бебето,ако беше с силен дух,щеше да оцелее. Симон също не се връщаше във съзнание. Сновеше на дясно и на ляво между нея и бебето,като го гледаше с колко сонди,я бяха овързали,просто ми прилошаваше.
Не беше спал от дни,очите му бяха подпухнали,като стоеше и спеше на един стол до леглото на Симон. Бебето сега беше добре и беше табилно,бореше се,сега се надяваше само Симон да се събуди. Докторите влизаха и му даваха някакви не до там оклончиви отговори,че ще се събуди но кога никой не казваше.
Подпрял глава на стола си мислеше,за много неща. Съжаляваше,съжаляваше за всичко искаше да и го каже,да има възможност да се извини,че е бил толкова глупав.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 9:22 pm

Гласовете идваха и си отиваха и понякога беше напълно невъзможно да различа какво казват. Струваше ми се, че чувам този на Деймън. Сигурно просто си въобразявах, но беше всичко което имах в момента. Сякаш когато измежду всички останали чуех точно този тембър, по замръзналото ми тяло се разливаше някаква топлина. Даваше ми усещането за сигурност... И все пак беше ужасно. Тук беше тъмно и студено и бях уплашена до смърт. Исках единствено да разбера какво се случва с бебето ми, защото вече не го усещах...

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 9:33 pm

Усети усети я как потрепва,как се опитва да се събуди. Надигна се,като се приближи към леглото,целуна я нежно по лицето,а след това по усните:
-Събуде се любов моя моля те!
Каза той, тихичко:
-Съжалявам за всичко,съжалявам че те нараних и казах всичко това.
От очите му се спускаха сълзи,допря устни до ръката и,като си пое дълбоко дъх. Беше се навел и се молеше тя да се събуди,да отвори очи,да не го оставя. Всичко,щеше да се оправи,да се събуди,бебето да се оправи и да се приберат в къщи,да си е всичко по мястото,всичко както трябваше да е. Дори отчаян се обади на майстора с който Симон бе говорила,за да напави детската,както тя бе искала. Без неговата намеса и всичко подобно.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 9:42 pm

За първи път бях сигурна, че това е неговия глас. Чувах го съвсем ясно и усещах... Усещах допира на устните му. Усещах и болката в гласът му.
- Обичам те... - Не бях сигурна дали съм го казала на глас или беше просто мисъл. Гласът ми, който не успявах да позная и едва долавях, сякаш стържеше и... Отново направих опит да отворя очи. Беше толкова трудно, сякаш клепачите ми бяха залепени и не можех да ги помръдна.
При поредния опит най-накрая успях... Виждах... Виждах някаква сянка надвесена над мен. Опитах да премигна и макар, че ми отне прекалено много време и се наложи да го направя няколко пъти, най-после успях да различа силуета на Деймън. Лицето му... Господи обожавах това лице и тези очи. Протегнах ръка към него събирайки всичките си налични сили и те стигнаха само толкова колкото да го докосна за миг и после ръката ми се свлече обратно на леглото.
- Бебето? - Попитах немощно. Исках да разбера какво се случва с нея. Трябваше да знам какво се случва.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 9:49 pm

Целуваше я нежно,като се радваше,че се е събудила:
-Тя е добре,тя е прекрасен малък боец. Оцеля няколко дни и сега е стабилна,ще я видиш съвсем скоро. Все още е в кувиоз и щом се пооправиш,ще отидем да я видим.
Отново нежно я целуна,като се опита да я успокой:
-Много е малка мила,не бива да я местят ако го сторят може да я застраши,а ако ти станеш може на теб да ти стане нещо.
опиташе се да я успокой,увещае да не става,защото знаеше,че е упорита и щеше на пук да стане:
-Моля те послушай ме! обичам те и не искам да загубя нито теб нито нея. За това поне веднъж ме послушай!
Изплашен до смърт,че може да се опита да стане,да и се случи нещо,я молеше преди дори да я види,какво ще стори.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 9:59 pm

Твърде много информация, която съзнанието ми отказваше да асимилира. В главата ми се въртяха една след друга думите му: дни, кувиоз и оцеля. След известно време и безброй повторения на точно тези думи, мозъкът ми успя да свърже всички тези неща. Нашата малка дъщеричка се беше родила и аз дори не помнех кога това се е случило и най-лошото от всичко, беше, че е в кувиоз и се бореше за живота си. Неудържими сълзи започнаха да се стичат по лицето ми, сякаш това беше най-ужасната новина, която можеше да ми съобщи. Имаше и по-лоши обаче и аз се радвах, че не бях чула точно тях.
- Тя се е родила? - Проплаках и се задавих в собствената си болка и сълзи. Бях пропуснала най-важния момент. Бях...
- Искам да я видя... Моля те... - Обаче аз едва държах очите си отворени, как щях да стигна до нея?

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 10:07 pm

-Ще я видиш,ще...
Тогава се сети,беше я снимал с телефона си беше повече от нищо но за сега,щеше да ис върши работа. отвори телефона си,като намери снимката на бебечето,то беше с трабичка но само така можеше да диша;
-Много е малка мила няма и 900 грама,ти не си добре,едва отваряш очи. Щом се позакрепиш,сам,ще те отведа при нея. Моля те,любов моя послушай ме поне сега,всичко ще направя за теб но ме послушай,рано е...
Целуна я по челото,а след това по устните,като остави телефона:
-Тя е силно момиченце,ще се справи,ще видиш,тя е нашето момиченце,ще видиш,ще си трънем всички от тук и ще се приберем в нашия дом. Майсторабправи стаята и,както ти пожела.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 10:16 pm

Не можех да откъсна очи от нея и макар, че едва различавах нещо заради премрежения ми от сълзи поглед, смятах, че е най-красивото момиченце на света.
- Толкова е... - Малка, крехка и беззащитна, мислех си аз. Сигурно имаше нужда от мен. Може би и на нея и беше студено и имаше нужда да я прегърна. - Красива... - Погледнах към него. - Искам да я видя пак... - Този път взех телефона във своята ръка и прокарах пръст по екрана. Бих дала всичко само, за да я подържа за малко.
Продължавах да се взирам в малкото човече на снимката, а всеки път когато екрана загаснеше Деймън безмълвно го включваше отново, давайки ми възможност да се наситя на гледката.
- Тя... - Още не можех да спра да плача. - Има ли си име?

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 10:22 pm

-Не скъпа,чаках да се събудиш и да ми кажеш,как да се казва!
Целуна я по бузата,като за пореден път пусна снимката на бебетото. Отметна още една снимка където бе пъхнал ръка в ковиоза с ръкавица,за да не я разболеле,а кутрето му бе по голямо от малката и ръка,а пръсчетата и бяха направени все едно от стъкло,толкова да те е страх да ги докоснеш:
-Ужасно е малка но има много силен дух,има прекрасна руса коса,казаха че е бебешка и може да стане по тъмна. Още не може да отвори очи,не знам,какви са и очите. Казаха че ще ги отвори след един месец.
Целуна я отново и отново,а след това отново и пусна картинката:
-Ще се закрепиш,колкото по бързо се възстановиш,толкова по бързо,ще я видиш.

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 10:35 pm

- Месец? - Ужасих се аз. Това беше цяла вечност. Как щях да издържа толкова дълго време без да я взема в ръце? Не това трябваше да е някаква грешка.
- Как така цял месец? - Отчаянието тъкмо ме беше отпуснало и бях започнала да си мисля, че всичко ще се оправи, а сега, сега отново бях на ръба на пропастта и не знаех какво ще се случи. Щях да умра или да полудея за толкова много време без да знам какво ще се случи с нея.
- Не! - Започнах да клатя отрицателно глава. - Ти... Трябва да направиш нещо... Трябва да намериш друг лекар... Или... Няма да издържи толкова дълго там... Аз... - Аз бях виновна за всичко, аз не бях успяла да я опазя и сега тя страдаше заради мен и моята глупост.
- Аз съм виновна за всичко... Ако... - Дори не исках да си помислям, че съществува вариант, в който нещо лошо може да й се случи.
- Ако бях по-внимателна... - Голката в гърдите ми ставаше неописуема. Имах чувството, че някой реже живо месо от мен... Господи моля те, нека се оправи... Вземи мен, просто я спаси...

Заглавие: Re: Болница Пет Окт 18, 2013 10:49 pm

-Не не си виновна! Аз съм глупака,че ти казах всичко това,че те изгоних,ако си бях мълчал,нямаше да си тръгнеш. Ти си моята любов,не биваше да те натажавам,трябваше да те разбера.
протегна ръката си,като я погали по бузата:
-Ще можеш да я държиш мила,просто се е родила в 6 месец и има да си наваксва още три месеца,а проглеждат късно мила,за това още не може да си отвори очите. Но ти ще я видиш мила,ще я видиш,само си стапи на краката оправи се ще те пренеса на количка и ще те отведа при нея,ще я видиш обещавам ти.
наведе се,като я галеше и не я изпускаше от очи:
-Не съм я кръстил окончателно,чаках ти да се събудиш но и викам Анабел,бях ти казал,че така се казва майка ми. Сестрите и викат Ани,любимката на отделението е,защото е най-красивото момиче и най-борбеното. Все пак има напия характер мила. А,и май прилича на теб,упорита е няма да се даде за нищо на света.
Оитвах я да я успокоя,а аз държах тайната,че можеха да се случат много лоши неща,аз щях да живея с този страх и да го поема на плещите си,защото ако не го направех,тя можеше да се предаде,а за нея още имаше риск,ако се опита да направи нещо,което не трябва,да стане и да направи някоя беля.

Заглавие: Re: Болница Съб Окт 19, 2013 7:33 am

Това трябваше да е някакъв сън, защото не можеше да се случва в действителност. Не беше възможно да се случва точно на моето момиченце. Престоят в кувьоз сам по себе си беше опасен за всяко новородено, а да прекара толкова много време вътре, щеше да доведе до купища усложнения сега и за в бъдеще. Не можех да си простя, че всичко това се беше случило по моя вина.
Не можех да се успокоя както ме призоваваше и умоляваше Деймън. Бях в пълен шок и най-лошото беше, че въпреки желанието ми, просто не можех да намеря достатъчно сили в себе си,за да се изправя и отида при нея, а бях сигурна, че тя има нужда от мен.
Наложи се да дойде сестра, която ми постави успокоително, което ме приспа отново. Всичко просто изчезна... отново...

Заглавие: Re: Болница Съб Окт 19, 2013 3:29 pm

Света му се бе обърнал,жената която обичаше,беше на легло по негова вина,а бебето му,неговото малко момиченце бе на ръба и можеше бързо да се влоши или обратно. Отиде да я види през стъклото,защото и правеха прегледи. Тя беше малко безащитно създание,което искаше закрила. Сложи ръка на стъклота,като удари леко с юмрук:
-Бори се принцесо моя,татко ти ще те опази от всичко.
После го пуснаха за малко,облече се и влезе,като и направиха няколко снимки. Не можеше да я вдигне никой не можеше,за това все още я гледаше през ковиоза. Слезе отново при съпругата си,като седна на стола си. Отново една будна вечер на кафе и редбул,в който сновеше на горе на долу и спореше дори вече с лекарите.
Не го свърташе на едно място чувстваше се прекалено виновен,за да остане буден.

Заглавие: Re: Болница Съб Окт 19, 2013 3:46 pm

Продължаваха да ме държат на успокоителни, защото всеки път, в който отворех очи започвах да искам едно и също - да видя дъщеря си, но всички спираха да ми повтарят, че все още съм слаба и трябва да си почивам. Може би ако не ме тъпчеха с толкова много лекарства, щях да знам това, но сега почти през цялото време бях в някакво немного адекватно състояние и все още не разбирах какво точно се случва с мен. Така и не бях попитала, защото нямаше значение.
Следващите няколко дни нещата сякаш започнаха да се подобряват, защото ми даваха по-малко обезболяващи и успокоителни, затова и оставах будна за по-дълго време. Време изпълнено с много страх, сълзи и самообвинения. Деймън беше там, неотлъчно до мен, но ако не беше всичко това което се беше случило, в главата ми все още щяха да звучат думите му, в които ми казва колко голям егоист съм и как не съм способна да оценя това което ми е дал. Сега отново се налагаше да се грижи за мен и исках по-бързо да се изправя на крака, за да мога да го правя сама. Не желаех да му дължа нищо повече.
Желанието ми се изпълни едва на втората седмица, когато ми позволиха да посетя дъщеря си. Но не и без помощта на някой друг, който отново се оказа Деймън и няколко сестри. Не ме пуснаха да вляза, просто я видях за съвсем малко през стъклото. Беше толкова малка и... Докторите казваха, че е истинско чудо и че продължава да расте повече от колкото всяко друго бебе като нея, вече беше качила 500 грама и никой не можеше да повярва. Опасността обаче изобщо не беше минала и всички бяхме наясно. Просто не знаех още колко мога да издържа без някой да ми каже нещо сигурно или пък тя да се оправи...

» Болница "Света Ана"