Имението на Сирони

-Да спах невероятно,не се събуждах по 5 пъти мислейки,че има някой в стаята,беше сигурно има някой в стаята ми.
Целунах го лежах върху него,бях много по малка от него но се страхувах да не му тежа:
-Исках да те изненадам,знам че не закусваш но има малко бисквити.
Галех лицето му:
-Днес на работа ли си,ако искаш може да се разходим?

Той почти не падна,явно му се зави свят,обърнах се към него и казах:
-Добре ли си Ричард?
Хванах го за ръката изглеждаше блед:
-Май трябва да закусваш сутрин?
Малко ме притисни:
-Ще кажа да направят закуска,явно ти е паднало кръвното.
Бях загрижена за него:
-Не казвах на никого,че съм загрижена за теб,после и другите,ще искат.

Дръпна ме преди да отида да поръчам закуска:
-Не е хубаво така,трябва да отидеш на лекар,ако продължава така.
Бързо го целунах не се отдръпнах но се закачах,опитвах се да му вдигна настроението,да се усмихне:
-Ще те оставя да се изкъпеш.
Но още го държах в ръцете си и не го пусках:
-Аз ще изтичам да хапна един кроасан.
Миришеше приятно:
-Готвачката пак е сготвила нещо апетитно.

Имах кроасан в устата,когато слезе бяха много сладки с шоколад. Здъвках я бързо и казах:
-Да хапнах но това е супер,короасани с шоколад,непременно трябва да опиташ.
Облизах се имах шоколад по устните. Оставих за малко чинията:
-Ако продължавам така сигурно,ще стана сто кила,направо изкушения.
Облегнах се назад,бях преяла,погалих си корема:
-Ох май преядох.

-Ей,страхотен си,ще ме харесваш дори и да напълнея.
Облизах си устните наведох се към него и го целунах:
-Добре отивам да се преоблека и идвам.
Качих се горе,като се преоблякох много на бързо. Слязох долу при него:
-Нека отидем в парка.

-Дом хубав дом!
Бях го нарекла дом това беше доста добре но с него се чувствах на място. Свалих якето си,като го хванах за ръката и се качихме горе в спалнята,поръчах да му направят хубава здравословна храна. Като се качих обаче на леглото ми имаше нещо опаковано в торба за дрехи. Наведох се и видях,че това бе сватбената рокля. Бързо я взех и я пъхнах в шкафа:
-Не не бива да я виждаш.
Засмях се и затворих шкафа.

Качих се на леглото бавно,като се облегна на рамото му,като го целунах по врата и вдъхнах от аромата му:
-Само след 4 седмица,ще сме женени,ще си моя съпруг.
Свих краката си,като качих единия си върху неговите:
-А,аз твоя съпруга.
Можех да кажа,че вече бях влюбена в него безвъзвратно,наистина много но още нямаше да го призная,защото исках първо той да ми го каже.
****
След 4 седмици,една преди сватбата.
****
Утре бе сватбата ни бях малко на тръни и се притеснявах. Тази вечер нямаше да спим заедно,защото така ни бяха наредили,защото утре сутрин,ще се преобличаме и оправяме за сватбата. Ние обаче си откраднахме един момент и се бяхме скрили в градината където се целувахме страстно:
-Само още една нощ любими.

Събудиха ме много рано сутринта,за да ми оправят прическата и грима,всички се суетяха около мен,не успях да се вия сутринта с него,а сватбата,щеше да бъде в градината,щеше да е доста практично. Седях на шкафчето,като се гледах в огледалото,за толкова кратко време го бях обикнала от сърце и тази сватба ме направи наистина много щастлива.
-Сладкишче!
Извика баща ми,аз се втурнах с роклята и го прегърнах силно:
-Татко,радвам се да те видя?
Оставиха ни за малко насаме,като седнахме на леглото:
-Добре ли си?
Усмихнах му се и погалих ръката му,като въздъхнах:
-Да отлично съм,успях да го обикна и мисля,че той ме обича,това е най-важното,ще сме заедно и ще бъде наистина невероятно. Надигнах се и го целунах по челото.
Тогава ни съобщиха,,че всички ни чакат. Оправих си малко,като подадох ръка на баща ми,той щеше да ме отведе до олтара,който бе в градината,в която имаше много цветя. Слязохме бавно,като скоро се виждах аз и роклята ми.

Погледнах го той беше там и ми се усмихваше. Всичко бе толкова вълшебно,пеперуди пърхаха в стомаха ми. Скоро бях при него,улових ръцете му и тихичко му казах,почти недоловимо
-Обичам те!
Даже по скоро се четеше по устните ми.

Много ми бе нужно за да се овладея и да не се разплача. Поех си дъх и стиснах ръцете му. Сега бе мой ред за сватбената клетва:
-Невероятно много те обичам,на пук на всички,който мислеха,че не може да се случи това. Мечтите ми се сбъднаха,мечтите в който един невероятен принц да ме обича и аз да му отвръщам. Ти си този,който ме познава най-добре,ти разкри истинските ми чувства. Ти си моя единствен мъж...
Намигнах му,защото само той знаеше тайната:
-Щастлива съм,че ще прекарам целия си живот с теб,ще се събуждам и заспивам до теб. Че ще имаме семейство,толкова много искам това да се случи.
Прехапах устни,вече бях забравила клетвата си и казвах това,което мисля:
-Обожавам те,защото си моята невероятна половинка,която ме допълва и разбира,чувствам се цяла и в безопасност. Ще те обичам и в радост и в болка , и в бедност и богатство.
Щях да го целуна но тогава:
-Беатрис взимаш ли за свой законен съпруг Ричард?
Веднага казах:
-Да!
Вече тръпнех,разменихме брачните си халки и бе време,за:
-Обявявам ви за съпруг и съпруга. Може да целунете булката.
Приближих се или по скоро му се метнах,жадувах за устните му. И това беше първата ни целувка,като женени.

Първия ни танц,като съпруг и съпруга,подадох му ръката си,като се задвижих лекичко. Обвих ръцете си около него,когато се намирахме на средата на дансинга. Въпреки,че всички ни гледаха,сякаш всичко около нас изчезна,сякаш нищо и никой не съществуваше. Целувах го,оставах следи по устните му с моето червило. Леко го обърсах с пръстите си,като му се усмихвах,нямаше думи който да опишат,какво чувствах в момента,исках да полетя. А,и все едно вече летях в обятията му,той ме караше да полетя.
-Обичам те наистина невероятно много,ще бъдем заедно,вече съм твоя съпруга.
Целунах го отново но бързо,за да не го намацам:
-Майка ми полудява,защото съм наистина щастлива по нейна вина.
Погледнах,като преместих съвсем леко очите си. Татко бе щастлив,а майка ми бе почервеняла от яд.
-Ричард ти искаш ли деца?

Притиснах се до него,той ме правеше много щастлива. Толкова силно я притиснах към него. За първи път бях щастлива и то от както съм с него.
-Радвам се,че искаш да си имаме деца.
Той ме завъртя,засмях се,беше наистина вълшебно. Музиката свърши бе ред за прекрасната торта. Приближихме се бе на много етажи.
-Не е ли красива?
Прехапах устни,той взе ножа,хванахме го двамата,като отрязахме заедно едно парче. Взех едно пръстче,като му подадох към устните:
-Нали ти обещах да те храня.
След,като ме облиза,го целунах,наистина нямах търпение за първата брачна нощ,ще бъде невероятно.

Много смях,много невероятни мигове,който щях да помня за цял живот. На края не можехме да се отървем от гостите но той ме отвлече,занесе ме до леглото. Нямах търпение да се отърва от високите обувки,простенах когато ги свалих от краката си и се оптегнах на леглото:
-Малко изморена но безумно щастлива.
Той стоеше прав и свали сакото си,знаех какво ще се случи сега но наистина бях готова за това. Изправих се малко,като обърнах гърба си към него:
-Помогни ми с роклята,свали я моля те!
Прехапах устни,седна до мен,като ми помогна с ципа. Въздъхнах освободи ме от стягащата рокля. Отдолу носех нежно копринено бельо.
-Ох нямаш си и представа от какъв затвор ме освободи.

Няколко пъти преди тази вечер,бяхме стигали на косъм да се вземем но се бяхме опазили. Или по скоро успяхме да ме опази. Стенех в ръцете му,не се страхувах,знаех че ме обича и няма да ми причини болка,че нищо няма да ми се случи.
Опитвах се да се отърва от дрехите му,като ги хвърлях на земята,наистина исках това и бях готова да ме вземе.
-Радвам се,че се опазих за този ден...
Нямаше нищо по хубаво и по специално да се отдадеш на мъжа който обичаш в първата си брачна нощ. Той щеше да е първия и единствен мъж,това по хубаво нямаше на къде.