Имението на Сирони

Когато видях баща си с Маги , очите ми почервеняха и се ядосах.
- Ти сериозно ли с тази курва ? Която е по-малка от теб три пъти? С това ли заменяш майка ми с тази малка долнопробница плачеща за банковата ти сметка. Не мога да повярвам на какво сме подложени зареди теб. Надявам се да умреш. - казах ядосано и се качих по стълбите в нашата стая. Ръцете ми трепереха.

Той изтича на горе,бе прав но знаех,че това няма да продължи дълго.
-Честито,ще направиш още едно малко момиче щастливо,само да те предупредя,тя има трипер. Не я питай,ще ти каже че няма,както ще ти каже и че може да има деца но не може.
Той я погледна,странно бе сигурно,че след това няма да я пожелае. Отдръпна се от нея,все едно бе от проказа. Увих се в халата по добре и изтичах горе,той бе още ядосън и трепереше:
-Не се ядосвай любими,аз оправих всичко,не се тревожи няма да я видим повече.
Целунах го по врата и го прегърнах.

- Няма да я видим , може би нея не , но ще има друга. И тя ще бъде толкова млада и отново ще съсипва репутацията на семейството , а говореше на мен. - погледнах я.
- Писна ми от него , разбираш ли ? Сигурно майка ми се обръща в гроба щом вижда какво прави.

-Мили мой!
Обърнах се към него,като обхванах лицето му с ръце:
-Сега аз съм твоето семейство,сега ще си имаме наше семейство,и ние ще пазим нашата си репутация. Ще му купим къща където да живее и да прави каквото си иска,така или иначе парите му все някога,ще свършат.
Успокоявах го не знам дали успявах но за по голям успех го целувах:
-Трябва да бъдем щастливи. Сигурна съм,че повече от всичко,майка ти би искала синът и да е щастлив. Сигурно,ще се радва,че има любяща съпруга,след години може и дете.
Целунах го отново:
-Знам,че ти е баща но и майка ми е лоша и не смятам да се подавам на глупостите им,ще съжаляват но ако им се хващам,ще тормозя само себе си.

- Права си , не трябва да се ядосвам зареди това. - целунах я и я погледнах в очите. Говореше за времето след години , а аз дори нямах няколко месеца. Не знаех какво става и какво ще стане , надявах се да имам време да й обясня и да намеря някой , който ще я обича.[b]

Надигнах се целунах го отново,беше време да се изкъпя,за това отидох към банята изкъпах се на бързо,като бързо се облякох,заредих филм. Щяхме да гледаме филм тук от леглото . Бях по пижама но така бях сладка и той ме обичаше така. Той се къпеше но се бавеше.
Извадих шоколадови бонбони от шкафа и извиках:
-Хайде нападам шоколадовите бонбони.

Изкъпах се и отидох при нея , прегърнах я през кръста , така че да легне в мен.
- Обичам моментите с теб , обичам всичко в теб. Искам завинаги да сме така заедно. - прегърнах я по-силно.

Държеше се малко странно,и преди ми се радваше но сега ме прегръщаше все едно,ще ме изпусне. Прегърнах го силно и го целунах:
-Твоя съм само твоя любими мой.
Целунах устните му и погледнах в очите му:
-Ще те обичам вечно.
Догледахме филма,после той беше много уморен и заспа. Аз му се порадвах малко и легнах.

- Знам и аз съм само твой. - погледнах я и я целунах , след което продължихме да гледаме филма , който беше интересен. Отново се чувствах уморен , за това я прегърнах и затворих очи , скоро заспах. Когато се събудих се чувствах много отпаднал , погледнах я и я целунах , стараейки се да не я събудя. Беше ми ужасно горещо и имах чувството , че ще изгоря. Изведнъж усетих ужасно гадане и отидох в тоалетната.

Събудих се от някакъв странен шум,който идваше от банята,разтърках очи,като тръгнах към вратата на банята:
-Мили добре ли си?
Попитах аз,като стоях до вратата. Май не беше добре но се надявах да не е нещо сериозно:
-Имам хапчета против гадене.

Погледнах я и поклатих отрицателно глава , след което отново повърнах. Отидох до мивката и започнах да се мия , няколко пъти наплисках лицето си , а после се потпрях на стената.
- Едва ли е нещо сериозно , не се притеснявай.

Беше бял като платно,изтощен все едно не бе спал изглеждаше ужасно.
-Мили ела полегни малко!
Подхванах го под мишницата,като му помогнах да стигне до леглото. Завих го с едно одеяло:
-Да отидем на лекар?
Попитах аз.

Когато спомена думата лекар се уплаших и почти извиках:
- Не ! - но после се усетих и се усмихнах. - Няма смисъл от това , не чу ли какво каза онзи лекар ? - усмихнах се и погалих бузата й.
- Сигурно е най-много настинка , не се страхувай.

Погалих го не исках да страда така,дори и това да беше настинка:
-Но изглеждаш блед като платно.
Трябваше да намеря нещо за да му стане по добре:
-Ще отида взема чай мили и ще поръчам да направят супа.
Гушнах го и го целунах по бузата и челото,бе ужасно горещ:
-Много си топъл мили мой.

Прегърнах я и я гледах в очите.
- Не се притеснявай толкова , след няколко часа съм сигурен , че ще съм добре и ще излезем на разходка. - целунах я. Или поне се надявах да бъда добре , защото иначе не знаех какво ще обяснявам на Беатрис. И болката започваше , но не го показвах.

Потрепваше леко,не знаех,какво му става:
-Рич нека да отидем на лекар,не си добре.
Треперех и аз,защото не исках да е зле. Сърцето ми се бе свило от това напрежение,той не беше добре наистина,а аз наистина вече се съмнявах,че е настинка.
-Мили...
Простенах но той сякаш не ме чуваше. Доближих се до лицето му:
-Боли ли те нещо?

Погледнах я и хванах ръцете й.
- Не , имам само температура , това е просто настинка миличка. - усмихнах се , но докога щях да крия от нея ? Можех ли да крия вечно и ако се полчуи още веднъж , какво щях да правя ? Въздъхнах и я погледнах.
- Беатрис.. не те заслужавам.

-За какво говориш Рич.
Не спирах да го докосвам и галя:
-Заслужаваш ме,по скоро аз не те заслужавам,защото си единствения мъж,който обикна това инатливо и разглезено момиче. Само ти бе способен да разкриеш истинската Беатрис.
Докосвах го но наистина бе много горещ:
-Мили ти изгаряш!

Погледнах я.
- Да , но аз те излъгах. - изправих се в седнало положение и хванах ръцете й.
- Моля те не бягай след това , което ще ти кажа. - погледнах я , държах я здраво.
- В деня , който отидохме в болницата , когато се почувствах зле , всъщност те излъгах , диагнозата не беше такава. Казаха ми , че имам тумор и е вече е много късно да се оправя. Но аз те излъгах , защото исках да съм и да не ме оставиш. Съжалявам Беатрис , само се моля да не ме намразиш. - сведох глава.
- А сега явно се влушавам и зареди това ми е зле.

В първия момент се стъписах,защото не вярвах на думите му,после всичко се изясни. Сълзи започнаха да капят от очите ми,щях да го загубя,щях да прекарам живота си без него. Прегърнах го силно и казах:
-Не не е късно мили,ще намерим лечение,не е късно,отказвам се да го приема.
Казах аз,като не спирах да го целувам и да плача.
-Отиваме на лекар и ще издиря всички лекари в окръга и на другия край на земята.
Не можех да спра не исках да го загубя.

Прегърнах я силно.
- Вече е късно , Беатрис. Пия хапчета , за да одължа живота си , но не мога да го продължа. - погледнах я и триех сълзите й.
- Има толкова по-добри момчета от мен , ще прекараме много хубаво оставащите ни месеци , обещавам ти. - целунах я.

-Не не не!
Станах ядосана.
-Няма да се предам няма да те загубя.
Казах ядосано,като започнах да се обличам:
-Отивам в болницата,отивам да намеря някой и да взема изследванията ти. Отказвам да стоя безучастно. Ти си моя мъж и бъдещия баща на децата ми,няма да се откажа сега.

Погледнах я и се изправих , прегърнах я.
- Не , Беатрис това няма шанс как да се случи , моля те остани при мен , поне днес , моля те. Вече много опитни лекари ми казаха , че няма шанс да се оправя , въпросът не е на пари. - целунах я , след което цялата стая ми се замъгли и изгубих съзнание.

Строполи се на земята,тогава още повече се панирах.
-Не,не не любими!
Добрах се до телефона но веднага се приближих към него,още дишаше но бе загубил съзнание:
-Ало,моля бързо ела те в имението Сирони,моля ви по бързо,мъжът ми загуби съзнание.
Казаха,че ще дойдат веднага,плачех над него. Линейката дойде много бързо,като го отведоха веднага в болницата,аз не спирах да плача.

» Имението на Ривендж
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите