Бара на Ревендж

-До края на света любима!
Не спирах да я галя и да я целувам,докато тя опитваше да ме накара отново да ревнувам
-Колкото и пари да искарваш,няма да те пусна да работиш отнава,първо-защото ревнувам,второ защото няма да се унижаваш отново...
Беше права ,че от километри миришеше на мен и никой няма да я доближи

-Мили,ами ако някой дойде тук?
Не знаех,кога идват работниците му и работничките. Но тогава се сетих имаше толкова секси жени около него:
-Но нали няма да поискаш още една жена,знам че някой го правят.
Прехапах устни,защото жена не можеше но мъжа можеше да има повече от една жена.

Беше права,че някой може да дойде,но ние бяхме в кабинета и нямаше да ни притесняват..
-Е и,аз съм собственик,а ти си ми жена,какво лошо има да се усамотим в къщи?
Не бях пожелавал някое от момичетата ,а и до такава степен бях обсебен от нея,че не бих поискал друга жена
-Не си го помисляй..друга не може да дели леглото ми освен теб

-Ти си само мой и съм готова да убия всяка която се доближи до теб.
Тогава се сетих за нещо:
-Вярно ли е че си хранил Мариса,шейлана на Бъч?
Попитах,чак сега се сетих за това,но ревността ме бе обзела:
-Имал ли си чувства към нея?

Това ми хареса,само да не...и когато си помислих за Мариса тя го каза,знаеше за това и не се притеснямах да и кажа,макар да ревнуваше,нямаше от какво,дори да е имало нещо между нас,вече е свършило
-Да,когато Рот я отблъсна тя дойде при мен и да може да съм се надявал да има нещо между нас,но знаех че обича Бъч и се примирих..тогава срещнах теб и сега се радвам че не съм задълбочил чувствата си към нея...
Отново бях над нея и се усмихвах
-Знаеш ли колко си секси когато ревнуваш?

Успя да ме омилостиви но нямаше толкова лесно да си го призная,отместих поглед от него но вътрешно се усмихнах. Но се направих на още по ревнива и ядосана:
-Така ли и щеше да имаш и двете ни така ли?
Дръпнах се от него но той ме задържа. Избягвах погледа му,защото тогава,щях да му се усмихна и да го целуна и да му кажа,че се преструвам.

Умница,правеше се на ревнива,а аз и играех по свирката или поне за сега.Опитваше да изляга,но я задържах в ръцете си,като обаче тя бягаше от погледа ми
-И двете?Нищо подобно...единия ден теб другия нея
Шегувах се разбира се,но и тя си го просеше

Въздъхнах смаяно:
-Така ли,харем щеше да си имаш!
Успях да махна ръката си от него,като го избутах от мен и седнах на стола му. Когато ме доближи се извъртях и стола му препречи да ме докосне:
-Значи така,а тогава аз ще те държа на сухо до сватбата.

Погледнах учудено,тя сериозно ли ми повярва.Когато посегнах към нея тя стана и се отправи достола ми
-На сухо?Сигурна ли си?
Тя се извъртя със столя,но знаеше ,че няма да е за дълго
-В мига в който се приберем няма да издържиш...не аз ти няма да издържиш красавице

-Оу така ли предизвикваш ли ме?
Станах от стола,като го погледнах в очите,обичах предизвикателстрата.
-Добре приемам предизвикателството ти и казвам,че ти първи ще се предадеш.
Станах и отидох да си взема дрехите и облякох една секси рокля.
Бара на Ревендж - Page 4 V332490

-Днес трябва да спим тук,защото слънцето вече е изгряло.

-Да!Предизвиквам те
Тя стана и се облече,беше ...оууу предизвикателна и то много,но така не можеше да ме разтопи,а това,че трябваше да останем в бара бешепредимство
-Знаеш,че те предпочитам гола,а между другото,аз оставам гол и отивам да пийна нещо..идваш ли?

Прехапах устни когато се завъртя да отиде и да пие нещо. Но,като се обърна към мен се направих на студена. Тръгнах пред него но видя,че съм без бельо под роклята. Седнах на едно столче,а като оголих краката си:
-Какво ще пием?
Попитах аз.

Оуу тя беше безпощадна....беше гола под роклята,но колкото и на студена да се правеше знаех че е въпрос на време да се предаде..седна и оголи крачета,токага взех един портокалов сок и го изпих,докато преглъщах мускулети на врата и на ръцете ми се движеха
-Сок?Искаш ли или предпомиташ по друг начин?

Дори пиенето ми се струваше секси но изместих поглед,за да не го гледам. В една чаша от мартини си налях боровинков сок,не можех понеже съм бремена да пия алкохол. Топнах пръстчето си и го облизах обичах понякога да си играя така. Обиколих с пръст цялата чашка,а после и столчето с два пръста.
Една капчица боровинков сок стоеше на гърдите ми:
-Тук не ти ли се струва малко горещо?
Свалих презрамката,като можеше само с едно подухване да открие гърдите ми.

Тя не си поплюваше,знаеше,че не мога да и устоя,но знаеше и че няма да ми откаже ако я взема,не можеше да се бори с мен,но беше бременна и не исках да я нараня ако прекаля с грубостта си
-Малко,да отворя ли?На мен ми е добре...
Играеше си с чашата и после свали презрамката
-Съблечи се,не ми пречиш

-Така ли не ти преча?
Тогава станах свалих и другата презрамка,като роклята се свлече и откри горещото ми голо тяло. Върнах се бавно на столчето си,като си отпих от чашата,като оставих следи по нея и въздъхнах.
-Значи така,ще стоим и ще се предизвикваме?

-Да така!
Тя се съблече,опитваше да ме изкара от контрол,но бях воин и можех да издържан,бях учен на въздържание и можех да я провокирам още и още
-Даупречи ли ти?Ти си тази която ревнува без причина...и налага въздържание..ако ти ревнуваш,аз се шегувах за това че искам Мариса

Той нямаше да се предаде, и това ме ядосваше. За това станах от столчето и тръгнах към офиса му,щях да си легна на канапето. Взех одеялото и се завих,като реших наистина да съм недостъпна и не заитересована. Но истината,е че под одеялото леко и нежно се докосвах. Но нямаше да му кажа или пък покажа. Защото той,щеше да използва това. Той беше войн но аз знаех,как да се цупя най-добре.

Тя се нацупи още повече,сега пък какво и стана,а може още да ме разиграваше.Зави се и тръгна към офиса,но усещах че е възбудена,дори може би се докосваше,защо ми правеше на пук..
Отидох и седнах до нея,прокарах ръка по одеалото като напипах ръката й
-Не е ли по-хубаво когато аз го правя?

Хвана ме в крачка,дръпнах ръката си и си скрих лицето. Бях много възбудена и той го усещаше но нямаше да го моля и нямаше да му казвам.
-Канапето е малко намери къде да спиш!
Изгоних го сърдито но той не ставаше. Но той не махна ръката си:
-Остави ме Рев...

И все пак не спираше да се прави на сърдита и да не ме допуска
-Съжарлявам,ще спя при теб
И не махнах ръката си,наместих се до нея,продължих да я дразня,а тя сърдите се опитваше да ме разкара
-Хайде стига мила!И двамата сме инати,знам,че не се сърдиш,знаеш ,че те обичам,спри с цирка и ме погледни с усмивка

-Не и докато не се предадеш,не ти се сърдя но не искам да призная,че съм победена!
Дръпнах се от ръцете му но той ме обхождаше все така диво:
-Мили мой,не!

Милата ми тя,не искаше да се признае за победена,но и знаеше че аз също няма,все пак не спирах да я галя
-Искаш аз да се призная така ли?
Продължих към ръба на одеалото,бях на косъм да го смъкна
-Не ли?Не искаш ли да те докосна?Не искаш ли да те направя щастлива?

» Бара в хотела