Бара на Ревендж

Заглавие: Бара на Ревендж Нед Яну 08, 2012 10:09 pm

Този бар е свърталище на определени вампири тук се подвизава и братството но и много вампири от боржуазната класа и кланове.

Бях загубила още една от поредните си работи,и то бе защото искаха да спят с мен,а това никак не се уреждаше. Нямаше да позволя на никой мъж да ме докосне... повече. Но трябваше да прибегна до други мерки и те бяха да се върна в обществото на вампирите макар и по толкова долен начин. Влязох в бара доста навлечена с бяло поло,черно сако и черни впити дънки,както и топли ботуши. Носих доста гривни,който дрънчаха но прикриваха плетениците. Бял шал прикриваше и следите по врата и шията.
Знаех че по това време трябваше шефа да е тук. Не бях згрешила. Нуждаех се от тази работа защото,щях да остана на улицата,а това не бе никак добре. За това тръгнах към него,бяха ми го описали но описанието май бе някак малко. Той изглеждаше доста величествено и в първия момент се питах,какво по дяволите правя тук. До някъде приличаше и на Веритас,толковасимпат колкото ми се гадеше. Добре и аз бях такава... до някъде.
-Вие сигурно сте Ревендж мога ли да ви помоля за няколко минути.
Подяволите от години не ми се налагаше да говоря така. Седнах свенливо след като м направи знак но не ме погледна. Преглътнах тежко,защо ли ми беше. Мизерията не бе далеч толкова лоша.
-Идвам тук с една молба,знам че търсите най атрактивните момичета за своя бар който да печелят много пари. Аз съм една от тях и мога да ви спечеля доста пари.
Дали пък не трябваше да се облека по предизвикателно. Не забога аз бях танцьорка не курва. Толкова ми бе притеснено не се чувствах добре в среда с моето общество. Аз не бях от тях.
-Моля ви нямам много голям избор. Тук знам че ще спечеля много пари повече от колкото при хората. А наистина няма как да оцелея.
Имах голяма ипотека,няколко идиота ме следяха,а знаех че той се грижи за момичетата си. Бях невъобразимо отчаяна,а той не поклатимо сериозен.

Поредната вечер в бара,поредната вечер на музика и разправии със хората ми,преди час бях с братята и водихме поредната битка,а сега трябваше и да вляза в ролята си на лошото момче и да поема работата в бара,трябваха ми нови момичета,като един от най-търсените и посещавани барове,а и основното място за развлечение на Братството трябваше да потдържам интереса.От часове интервюирах момичета коя от коя по-грозни или неталантливи за това което търсех.Вече се бях отекчил когато поредната попита за работа,дадох и знак да седне,но вече толкова се бях вглъбил в себе си,че дори не я погледнах,но щом чух официалния и тон и молбата и не можех да не я погледна,но с какво това момиче можеше да ме впечетли-беше прекалено навлечена,макар лицето и да бе наистина красиво,това само не стигаше
-Госпожице каднидатствате за работа като танцьорка,а доре не сте облечена подходящо,как смятате,че ще ми направите впечетление с този кат дрехи по тялото си....ако искате да се докажете ще трябва да свалите това и да ми покажете с какво сте по-добра от другите

Ако се бях показала от вратата щеше да знае. Имаше доста вампири в бара. Точно толкова добре,колкото трябваше да е. Станах и пуснах един диск с музика. Бавно се качих на пилона като свалих шала си и го оставих на пода ,полека полека започнах да събирам погледи,а още повече щом се показаха първите белези на кръвно робство. Мужете започнаха да викат от удоволствие. Във всички будех това,което и във Веритас,желание да ме имат,жела ие да ме използват и правят с мен каквото исках. Доти не очаквано започнаха да хвърлят към мен пари. Когато останах по бельо и се движех в ритъма на танца,бяха им потекли лигите. След края на песента дори без да свалям бельото бях събрала папка с пари стоварих ги на масата,като заринах цялата му маса.
-Достатъчно обедително ли беше моето събличане?
Бях сложила ръка на корема криех името на мъртвие си господар. Мъжете още гледаха към мен. Защото се виждаха татосите и дори без дантела под гърдите ми се пказваха плетеница. Нямаше по тялото ми място където да не бях белязана.

Когато се качи на дансинга не бях сигурен в уменията и ,но веднага щом привлече вниманието ми,тя бе красива,но бе и белязана като кръвна робиня,но именно това привлече вниманието на клиентите както и моето,знаех какъв товар носят вампирите били кръвни роби.Все пак в семейството си вече имах накъв.
Тя постави тлъста пачка пред мен,беше доста доволна от постигнатото,а и аз също,това момиче бе привлякло вниманието ми,но най-много скрития надпис под ръката и който тя криеше
-Определено вдигна градуса и привлече вниманието ми!
Изправих се и показах коридора зад себе си където бе кабинета ми,ако щеше да работи за мен имаше още нещо за уточняване,а и изпитвах желание да науча повече за нея
-Последвай ме!

Това ми бе доста съмнително взех си дрехите и се обляких оърво,за да спра за миг погледите. Когато сложих и увих шалчето около врата си тръгнах към кабинета му.
-Само предупреждавам аз сън тянцьорка не курва. Не позволявам на никой да ме докосне освен,ако няма да слага пари някъде по тялото ми.
Влязох въвбкабинета му,кати седнах на едно канапе пред бюрото му.
-Е,моя ли е работата? Найстина се нуждаех а ако вървеше така добре скоро къщата щеше да е моя.

Бързичко се облече,явно се притесняваше от погледите,но това бе единственото което можеше да прави.Но и нямах намерение да я насилвам да прави неща които не иска
-Никой и не казва,че сте курва,а и това не е бардак,а бар ,ако обаче имате желание да изкарвате допълнително,може да се уреди
Въведох я в кабинета който беше тъмен и затворен,обичах да се осамотявам сам,а и когато имах важна работа
-Когато ми кажете истинското си име и ми кажете защо искате да танцувате пред хиляди други възможности за работа?

Мразех да си казвам истинското името си.
-Истинскоти ми име е Аделяйда Скаво.
Този род бе много известен със това че целия бе избит от лейстри. За тива бях сигурна че знае за фамилията.
-Прихората не печеля много тук имам своето привлекателно значение. Всеки иска да притежава такава като мен. Въпреки че времето е отминало по погледа на всички вампири си личеше,как ме искат,за да правят каквото искат. Но хубавото е че тук не може така.Гледаш и не пипаш,а това ме устройва.Тук ще спечеля много повече,ще успея да събера да си изплатя къщата и да си отворя магазин за книги и музика.
Погледнах в страни:
-нямаше да прибягна до тук,не харесвам обществото на вампирите но хората са прекалено мнителни мислят ме за избягала от затвора и ми плащат по малко и си позволяват да искат нещо повече.

Погледнах я ..това име ми бе познато....семейството и бе избито до крак от лесърите,но как тя?
-Чакай малко...нима си потомка на избитото семейство?Как си оцеляла изобщо?
Беше права,тук се грижех за момичетата си и никога не бих позволили своеволия,само аз имах това право и то с желанието на момичетата..
-Ако закъсняваш с вноски мога да ти дам аванс за да не загубиш къщата си,виждам потенциал в теб и искам да ти помогна,ако искаш...знам какво може би изпитваш след като си била...знаеш..познавам един бивш кръвен роб и ...
Тя каза,че не обича вампирите,но тук щеше да се сблъсква с доста такива,особено със свободните членове на братството
-Знаеш,че тук вампирите са много ,има и членове на висшите класи,ще се сблъскаш с доста от тях

Въпреки че живеех далеч от това общество още имах уши в него и знаех за какво ми говори.
-Майка ми ме скрила преди да я убият в мазето,там една слугиня ме намира и ме продава на един вампир на име Веритас Тадалски...
Да той бе много бигато копеле но бе убит от лейсъри. Слава на богинята.
-Той обича играчката си и не я показваше на никой освен когато правеше комбина с една дама от обществото,която също имаше роб. Наричаше го Зи,а този нейн риб винаги ме источваше до капка,обичаха да ме гледат как умирам ибита от друг. Кигато Веритас бе убит неговата съпруга ме намери в мазето,помигна ми много но бях срам за нея така,че избягах и работя това.
Казах му всичко за да не ме занимава.
-Да закъснявам и то много просто трябва да намеря пари,колкото и да не харесвам това общество парите са си пари и като притворя малко очи всички са ми еднакви.
Споменах прямо.

Зейдист? Тя го познаваше,те са били заедно,но той явно не помнеше или не биваше да му се припомня
-Съжалявам че си преминала през това!
Изправих се и отворих една кутия,в нея имаше доста пари,извадих голяма пачко и я подадох на момичето
-Вземи това и си покрии разходите,ако имаш нужда от дрехи също си купи,докато си стъпиш на краката може да разчиташ на мен,ако не си чула от мен д азнаеш-грижа се за момичетата си,не се притеснявай за парите..ще ти удържам от аванса,а бакшишите си ги задържаш,от тях процент няма да взимам...съгласна?

Това никъде не се бе виждали шеф да даваше толкова много. Бях изуменя. Взех пачката с пари. Това щеше да ми стигне да си покрия всички сметки и да понапълня хладилника. Усмихнах му се макар и за част от секундата,станах и подадох ръката си.
-съгласна съм но моля кавай на всички че се казвъм Синфул,родителите ми не заслужават да петня името им.
Едва сега до него остзнах колко силен,висок и голям беше. Пред него изглеждах толкова нищижна само тези вампири изглеждаха така. Зачаст от секундата през мен мина ток. Не се бях чувствяла така. Близотта ми с него ми се стори толкива примамлива. По дяволите! Сложих ръка на устата си,не усетно бях оголила зъбите си,неговатапулсираща кръв засили глада ми. Човешката кръв не бе никак дибър източник но по -добро нямах.
-Съжалявам но благодаря за аванса бързо ще се идължа. Само да те предупредя,че след два месеца ще трябва да сора работа за един месец. Влизам в периода на нужда и трябва да остана сама.
Той знаеше за какво говоря и ако не изкаше бой трябваше да ме пусне,защото най вероятно щеше да стане бой.

Тя имаше право да пази в тайна името си и щях да уважа това
-Не си виновна,че ти се е случило това и не петниш името им,но щом искаш няма да издавам истинското ти име,твое право е да се представиш както желаеш
Тя се вгледа в мен,замисли се за миг,дори подаде ръка за да поздрав,нямаше да и откажа,последните минути като че ли бях привлечен от нея,въпреки дрехите и татуировките тя бе красива и излъчваше сила,явно и не се бе хранила,защото в един момент зъбите и се издължиха
-Добре,ще го имам в предвид...щом усетиш че наближава си тръгваш,дори да не съм в бара само кажи на някой от хората ми,че имаш ангажимент ,аз ще се сетя и няма да има проблем
Приближих се до нея,усещах глада и,явно караше само на човешка кръв
-Кога за последно си се хранила правилно?

Усетих приближаването на тялото му съсвсичките си сетива,тох беше така ароматен,като загладни хора пуйката в деня на благодарноста. Вдигнах глава и вперих сините си очи към него. Дори не заеше,как искам да впия зъби и устни в ъв врата му и само това,че се чувствах недостойна за това деяние ме накара да се отдръпна и да отместя поглед. Защото си беше едно огромно мъчение за мен.
-Дефинирай правилно,с вямпирска кръв или редовно. Защото отдавна не помня.Преди съпругата на Веритас да се наложи да ме освободи пиех от слухите. А,това май беше през педесете. От години го карам на по слаб варианд,донорска кръв,казвам чесъм болна и ми вливат банки с кръв. Не ми дава нужното но поне...
Въздъхнах поне нищо,нищо неоравеше освен да ме държи жива.
-Време е да си тръгвам. Аки разрешите ще си вървя.
Увух шала сипо плътно в мен като пресеках за миг глада си.

Притесняваше се,беше очевидно и се скова щом се приближих,явно и усещаше това което и аз,тялото ми реагираше на нейното,на вида и,но не на това че бе робиня или отхвърлена,а на това че бе красива и атрактивна
-Дефинирам-правилно имам предвид вампирска кръв,искам момичетата ми да са здрави и силни,ако е необходимо сега ще пиеш от мен,а също и докато не ти намеря подходящ донор,осигурявам на скяка една такъв,ако имаш предпочитания и не приемам откази,ако искаш работата...
Отдръпна се,може би се колебаеше или притесняваше,но пред мен нямаше нужда
-Не разрешавам докато не се нахраниш

-Не не бива...
Обърнах се към него,и го погледнах с разширени очи,толкова ужасена. Казваше го така леко,че дори не знаех,как да реагирам.
-Добре съм повярвай! Вие сте симпат,не бива да омърсявате тялото си с една като мен.
По дяволите не биваше дори да си го помислям,а каквипредпочитания мога да имам,като тялото ми искаше да се вкопчи в неговото безпощадно.
-Сигурно вашата сизбраница,ще ревнува...
Аз да не би да го питах,дали има някой по най-заобиколния възможен начин.
-Ще се справя повярвайте ми,сега ще се прибирам.

Беше изплашена,а и се опитваше да разбере имам ли любима,но нямах,не бях се заглеждал по жена от години,а сега тя будеше у мен желания,настоявах да се храни не само заради нейно добро,а и защото исках да усетя тялото и
-Повярвай ми не би ме омърсила повече от това,все пак държа бар,хранил съм не една жена била тя от вишата класа или не,а колкото до избранницата ми-няма такава,така че нямаш повече оправдания
Приближих се отново до нея,беше почти до вратата,нямаше къде да ходи,с мисълта си заключих вратата,с още една крачка щеше да е притисната в нея,посегнах и отхлабих шала и ,като полека го махнах от врата и,не спирах да я гледам в очите,да пия от аромата й
-Не искам да те насилвам,достатъчно са го правили,но ако искаш да работиш това е другото условие

Нямаше никакъв шанс дасе съпротивлявам,когато усетих аромата му. Аромат на сладкото му тяло. Преглътнах жадно. Доближих се малко до врата му,а след това почти без глас казах.
-Толкова е грешно това...
Дишането мисе ускири гърдите ми,се опряха в неговите,надигнах се на пръсти,толкова близо до врата му. Усещах пулса,как исках жасно да впия устни. Зъбите ми се показала. Дръпна ме още към мен за да ме подсети какво да правя. Впих зъби във врата му,засмуках жадно но се стреснах и започнах по бавно. Тялото ми се изпълни с топлина и дори нещо повече. Бях го прегърнала,като сложих едната си ръка зад връта му а другата стискаше блузата му. След като спрях облизах врата му но от силното удоволствие не се откъснах от тялото му:
-Благодаря!

Не се колебаеше повече,знаеше,че няма да я оставя и въпреки това го чувстваше грешно
-Не е , така се грижа за момичетата си
Синфул се приближи до мен и се повдигна на пръсти за да достигне желаната цел.Тялото ми се напрегна,но трябваше да се успокоя за да не го усети,щом впи зъби във врата ми се отпуснах,заля ме вълна на удоволстие,сложих ръка на кръста и за да я повдигна леко,щом свърши ми благодари,но не се дръпна,ръката и стискаше още блузата ми,а аз продължавах да я държа за кръста и притискам към тялото си,гледах я в очите
-Това ми е задължението,но бе удоволствие да нахраня теб...
Не исках да я пускам да си ходи,но трябваше да работи
-Готова ли си тази вече да танцуваш или искаш да започнеш утре?

Окупитих се бързо,като казах бързо имах сили и можех да изкарам още пари.
-Да вече имам сили,ще отида само да се преоблека,сигурно във сълекалнята има някой друг костюм.
Тръгнах към съблекалнята но богинята ми бе свидетелка,че бих му се отдала в този момент. Облякох нещо червено исекси,като не след дълго бях на дансинга. Както очаквах събрах погледите на всички в бара като започнаха датопат лиги. Дори другото момиче,което излезе зад мен,щом не получи нито долър се избесе. Не бързах да се съблека исках да знам дали Рев. Не знам но искаше да ме гледа исках да му пидействам,да ме пожелае. Танцувах изкусно,но тогава един се доближи до мен и каза:
-Ей робиньо искам те за тази вечер.
Дръпнах се от него и продължих да танцувам но той,се опитваше до мен.

Беше готова още сега да танцува,разбирах я,но я желаех,исках я на момента,но не исках да се плаши,не исках да се чувства използвана и отново робиня,тук в този бар тя бе свободна
-Върви,има всичко там,ако момичетата ти правят проблеми ми се обади
Тя излезе ,а аз останах загледан в нея,имах нужда да се успокоя,но усетих и желание да я гледам,да видя как извива тялото си в танза и предизвиква еротични мисли в главите на всеки мъж в този бар.Щом излезе останах без думи,беше секси,беше изкусителна в черните секси дрешки които бе използвала.
Веднага щом затанцува другата се отказа,всеки гледаше Сихфул,всеки желаеше нея,а в моята глава се появи думата "моя".Исках да я махна от там и да я направя своя,да убия всеки дръзнал да я докосне.Видях един вампир да се навърта около нея и да и досажда,направих знак на охраната да ми го доведе
-Никой,нито ти нито който и да е друг няма да я докосва или повече няма да стъпи в бара
Той се навъси,но се върна на мястото си,а аз се качих на дансинга
-слушайте какво,знаете добре ,че този бар не е бардак,имате пиене и жени,но те не са за секс,били бивши робини или не,ако искате забавление от този сорт първо минавате през мен и съгласието на момичетата,ясен ли съм?А специално нея - посочих Синфул - Никой,абсолютно никой няма право да я докосва и обижда...

Не очаквах тази силна реакция на този не до там трезвен мъж. Много пъти ми се бе случвало някой да налети на мен. Бях зад него,като се усмихнах доволно,никой до сега не ме бе защитавал от никой,я то толкова пламенно. Прокарах ръла по рамото му,приближих се и тихому казах.
-Спокойно всичко е под контрол,само малко пияни клиенти.
Опитах се да го успокоя но ми се искаше да ме извлече от тук,да каже че съм негова но това нямаше да се случи.
Бавно слезе,като продължих да танцувам,но поглеждах към него,все едно прикрито но танца бе за него.

Стресна се,прокара ръка по рамото ми и се опита да ме успокои,но това не бе в състояние да го направи,клиентите ме познаваха,но и знаеха ,че съм сериозен и не се шегувам
-Трябва да си знаят мястото
Слязох бавно и се върнах на мястото си,за да я наблюдавам,тя продължаваше да танцува,но на моменти имах чувството,че ме гледа,че ми посвещава този танц,тогава в бара влезе Рот
-Има ли нещо?
А той само кимна и влезе в кабинета
-Това момиче?Знаеш ли коя е ? - попита ме той
-Да знам,не се тревожи всичко е под контрол
-Желаеш я Рив личи си,но внимавай,расата ни няма да го позволи
-Не ме интересува,ако пожелая и тя е съгласна никой няма да ме спре
Рот си тръгна а аз се върнах в залата,беше слязла и си почиваше,запътила се към гримьорната
-Имаш ли нужда от още нещо? - попитах иззад нея..

Усетих как влиза краля за миг затъйх дъх и толкова йе странно. Тъкмо когато се отправих към съблекалнята зад мен се показа Рев. Растворих леко устни и затуйх дъх,толкова го желаех сега,а близистта му. А на езика ми беше "Да имам нужда от теб," Преглътнах отново шумно,сложих ръка между голите си гърди,бях останала сами по дантелени гащички.
-Мисля че не!
Тръгнах към съблекалнята бавно.

Очаквах да ми каже ,че има нужда,че иска да остана с нея,но не,тя тръгна към съблекалнята.
-Когато се оправиш искам да те видя,ела в кабинета ми
Нямаше така лесно да се окажа,макар ,че още първата вечер не бе правилно да я плаша,но това момиче ми действаше странно и я желаех до полуда.
Върнах се в кабинета и я зачаках,бях отворил бутилка текила и приглушил светлината,макар че когато бях сам беше напълно загасена.Кабинета ми не бе нищо особенно,но бе моето място,моята бърлога,бюро,телевизор компютър и удобно диванче на коуто в момента си представях как Симфул лежи ,а аз и доставям наслада

» Бара в хотела