Коръб 1

На кораб пълен с толкова много мъже,за нея всички бяха еднакви но нейния годеник и бъдещ мъж до след няколко минути,е най-красиви мъж,за който тя имаше очи. Избръснат,като се виждаше прекрасното му лице,толкова мъжествен въпреки това,толкова че всяваше респект и в нея малко но по скоро невъобразима обич. Силен и излъчваше власт и достолепие,мъж който щеше да и е невероятна упора.
-Готови ли сте!
Попита Джак но и двамата кимнах ме:
-Е,добре тогава да започваме.
Не държеше книга но знаеше,че Бог и толкова много екипаж бяха свидетели. Документи също имаше,който щом стигнеха на суша щяха да заверят. Но това беше друг въпрос. Джак се прокашля и с равен глас започна:
-Днес сме се събрали на борда на кораба Годрик,за да венчаем Екзейвиър Тюдор,нашия капитан,верен приятел,другар,както и достоен чоек,за красивия морски ангел Денерис Таргериан. Ако има някой който е против този брак да каже сега,ако му стиска,да не бъде обезглавен или по добре да замълчи за винаги,за да си запази главата.
Да това не беше типична сватба но точно в това и беше чара,Дани леко се засмя,защото и е приятно,не бе като другите скучни сватби,който те караха да заспиваш,а и това беше нейната сватба. Никой не гъкна,а и смееше ли при такава заплаха:
-Ясно е може да продължим,няма възражения. В този хубав ден,преди залез слънце,на върха на вълните и под небесния свод,където нашия Господ Бог,вижда всичко,ще венчаем тази прекрасна двойка,по тяхна воля и по тяхно решение и на трез ум.
Обърна се към Денерис,като и подаде инпровизираната халка. Дани я взе,изглеждаше прекрасна и знаеше,че и за нея има подобна:
-Денерис Таргериан повтаряйте след мен сватбения обет,който ще ви обвърже в свещен брак с Екзейвиър Тюдор.
Тя кимна и той продължи,кат тя повтаряше всяка дума след него:
-Аз Денерис Таргериан се венчавам за теб Екзейвиър Тюдор,като се заклевам пред екипажа на кораба и Бог,да бъда добра,предана и вярна съпруга,да те обичам и почитам докато смъртта ни раздели. Да бъда като вятъра в платната на кораба,както бута кораба на пред,да бъда бъда и ми нежна,да те щадя,като слънчев ден.
Сложи халката на пръста му,като сега беше негов ред.

Пръстена нямаше значение за нея,в умът и още отекваха думите му,който я направиха невероятно. Сигурна,че любовта и не е пропиляна,че го обича също колкото той я обичаше. Едва се сдържа да не го целуне но това още не е по реда си:
-По правото ми дадено от Екзейвиър,свидетели всички на палубата и по волята на Бог ви обявявам за съпруг и съпруга.
Всички все още тръпнеха:
-Капитане може да цеунете буката...
Разреши му и го подкани но и Дани се приближи към него,като се целунаха толкова страстно,чене бе направо за палубата. Отдръпнаха се едвам един от друг,като чуваха весела глъчка и ги обсипваха със зрънца ориз.
-Обичам те Екзейвиър!
Ясно и точно,за да го чуе и да му е ясно. Отново го целуна обвивайки ръце около него.

Налагаше се да останем и за малкия пир,който бе организирал,е те щяха да го продължат до сутринта с ром,а двойката в леглото,кой както му е редно. Не бе чудно но не хапнаха много,защото умът и на двамата се оказа другаде. Искаха да останат на саме и всичко останало. Докато седеше на стола усети силните му ръце и как всички викнаха. Явно всички знаеха какво следва само Дани малко се изненада,защото стана изведнъж,не че не го очакваше и чакаше но явно той,беше по нетърпеливия. Ръцете и отгърнаха врата му,като се притисна към него,дари го с лека целувка,като се засмя:
-Нека ги оставим...
Поведе я на ръце към каютата,като срита вратата,за да я отвори и я пусна на леглото. Дани се засмя,като хвърли шала си на пода,надигна се леко към дъската на леглото,като и се видяха крачетата обути в нежен бял копринен чорап:
-Май се оказах те прав,май аз ще съм вашата пленица.

-Странно е...
Потрепери тя но от куб емоции,който се въртяха в нея,адреналин от всичко,което се беше случило,прекалено голяма емоция:
-Вярвам ти и го желая,ще излъжа ако не ме е страх малко но е защото е ново за мен. Ще ново за мен...
Сърцето и препускаше,не бе виждала мъж гол,нито пък нея изцяло. Малко от онази свенливост е на лице но не се отдръпна,ами го целуна,това значеше много,че го правеше по свое решение и желание. Прокара ръце през раменете и гърдите му,като докосна красивото му силно тяло:
-Толкова си красив...
Не можа да се сдържи,просто и се изплъзна от устата:
-Харесва ми да те докосвам,харесва ми и ти да ме докосваш...
Дали от малкото ром или,защото се отпусаше и му вярваше говореше повече.

Омайваше я не само с думи но с всичко,с движенията с присъствието си,с божествения му аромат,който си поемеше дъх. Докосваше я но тя също го докосваше,нуждаеше се от това,за да свикне с него,да опознае всяка част от неговото тяло. Забравила за страха си,отдадена само на него и на това,кака я докосва,как жадно я целуваше навсякъде. Изви се под умелите му ласки,като бедрата и вече горяха не опис неописуемо. Още помнеше онова сладко усещане и знаеше,че той ще и донесе още.
Вярваше му напълно и не се съмняваше. Той е нейния съпруг,единствения който щеше да я види така,да я има така.
А,и как да не го желаеше,той я боготвореше,обсипваше я с ласки и топли думи,който никога небе очаквала,за това и тя го обожаваше.
-Искам онова сладко чувство...
Не можеше да го опише но щом усети ръцете му по бедрата си и на най нежното местенце изстена,като прехапа долната си устна:
-Толкова е хубаво...
Затворила очи готова за още нежност.

-Да..да.
И стена,когато усети онова чувство,което желаеш. Не и остави избор но по погледа му личеше,че я харесва,не беше подигравка или някакъв по особен поглед,а обожанието,което тя искаше да види. Искаше и да се прикрие но все още бе отпусната от прекрасното чувство което я заливаше.
-Екзейвиър...
Потърси устните му,като се притисна в него,тогава усети,как ръцете му отново се намираха между бедрата и. Не знаеше как но бе готова за още,защото въпреки хубави тези ласки не бяха сякаш достатъчни. Всъщност отлично знаеше,какво е другото,което може да и липсва. И щом само от ловите му ръце и доставяше такова,то другото щеше да е просто лудост.
-Обожавам те...

Всичко се случваше от самосебеси,поне за нея,защото всичко и беше интересно,както и хубаво,остави го той да владее нещата и да я насочва. Не знаеше дали е напълно готова но го искаше и го остави.
Още с първия опит я завладя болката и се сви инстиктивно. Сърцето и заби,като се напрегна но нежния му глас я успокои,пое си дъх и кимна,защото не можеше да каже нищо. Щом се отпусна той проникна в нея. Усети пареща болка,като се притисна в него и простена тихичко. Той явно знаеше това,защото спря точно тогава,когато трябваше. Трябваше да премине тази болка,да и даде време и той я изчака. Пак леко пареше но болката си беше отишла,а това беше най важното,край вече нямаше да има повече.
-Да добре съм...
Каза му за да е сигурен,тихото и нежно гласче едва се чу. Задвижи се много бавно в нея,в началото усещаше парене,което бързо се замени от нова,съвсем различна тръпка,която завладя мощно тялото и,все едно вкара нажежено олово.
-Толкова е хубаво...
Много по хубаво от това да я докосва с ръце,ето това е онова чувство,което беше до края,онова което и се искаше да усети. Отвори очи макар да и се затваряха от удоволствие но не искаше да изпусне неговите емоции,да види дали му харесва,колкото и на нея.
Забърза,като я накара да се извие леко но не от болка,а от удоволствие усещаше нова което изпитваше,когато той задвижеше пръстите си по нея но този път много по силни и хубави:
-Моля те не спирай Екзейвиър...
Изстена,като котенце,толкова и харесваше,че ако спреше мислеше,че може да умре,толкова я завладя това ново чувство.

Не забравим миг,който щеше да запомни за винаги. Забърза движенията,като я накара да изпита невъобразимо удоволствие. Сладкия оргазъм я обзе,като беше много по хубав от колкото преди. Притисна се но след това се отпусна на леглото,защото се чувстваше толкова невероятно и толкова отпусната.
-Екзейвиър....
Простена тихичко тя,като се гушна в него. Когато по отмина го погледна,като и двамата бяха голи но тя не се притесняваше.
-Но ти май не изпита това,което и яз.
Не се изразяваше правилно но имаше предвид,че той не беше свършил,като нея,а щом погледна на долу видя,че мъжествеността му пулсираше,не знаеше дали така трябва но определено бе усетила разликата и знаеше,че е нередно. Протегна ръката си,като го погали,по скоро слюбопитство,сега го виждаше ясно и любопитството и граничеше с невероятното дори имайки предвид нейната свенливост. Но искаше да го разучи.
Но се засрами от това,че я гледа,дръпна ръката си:
-Не ме гледай така... Любопитно ми беше,знам докосвах го но ми беше интересно да го видя.
Кри се в него:
-Срамувам се от себе си...

Умел любовник нямаше спор,играеше си с нея,това и харесваше. Възбуждаше я до краен предел и това което му се искаше,го искаше и тя. Най-интересното е това,че се опита да го настани в себе си но той разбра намерението,като се отдръпна:
-Да си в мен и да се движиш...
Щом го произнесе той проникна в нея но много по на дълбоко от преди. Изви се,като изпита сладка болка,прехапа долната си устна,като го погледна с толкова страст. Надигна се впи устни в неговите:
-Искам да се почувстваш по начина по който и аз...
Не знаеше,как но знаеше:
-Научи ме как,искам да ти доставям удоволствие,както и ти на мен.
Да скрита малинка,толкова мотивирана да го задоволи,да му доставя удоволствие,да се научи. Искаше да бъде добра в това,за да не пожелае никоя друга,това беше важно за нея. Обичаха се но мъжете често можеха да се изкушат,за това тя трябваше да му дава всичко,дори и повече.

Толкова красив и се стори,мъжествен от всичко това. Успя и тя да свърши но малко преди него. Усети го как се влива в нея и това и хареса. Обгърна крачета около него.
Останаха прегърнати дълго след това,като тя го галеше по гърдите. Нужно и беше време да си почине,а от емоциите се беше унесла обятията му.
На другата сутрин,щом се събуди,се събуди до него. Това я накара да се усмихне,той спеше сладко,но тялото му беше божествено,силно с невероятно мускулесто тяло. Искаше да премине с ръка по тялото му но не го направи само усети топлината на тялото му.
Тогава и дойде нещо на ум, изправи се бавно без да мърда леглото,което беше трудно. Като бавно го прекрачи,като се оказа върху него. Бедрата и се намираха над неговата мъжественост но още не го докосваха. Наведе се леко напред,като го целуна по врата,след това по брадичката,като бедрата и се отъркаха леко в него. Просто искаше да го събути по странен но може би приятен начин:
-Скъпи...
Прошепна тихо тя:
-Събуди се...

Дали се изненада не беше точно това,а по скоро му се възхити. Пожелая без въпроси,без да пита,не направи опит да я избута,за да продължи да спи,а я пожела веднага на момента. Мига в който проникна в нея,цялото и тяло се отдаде на пълната наслада,толкова невероятно и се стори всичко,че главата и се замая. Притисна се с две ръце за силните му гърди и от това изпита още по голяма наслада,защото обичаше да го докосва,да усеща силното му красиво тяло под себе си.
Отвори очи за да погледне неговите прекрасно магнетични очи,а в погледа му се изписваше не само удоволствие,възбуда,а хиляди други неща,който я караха да се чувства още по прекрасно. Харесваше и това,че той я гледа с обожание и внимание,което не бе виждала с друг,а и не искаше. Искаше само той да я обича и само той да я харесва,както тя го харесваше и обичаше.
-Добро утро принце...
Наведе се жадно впи устни в неговите. Но той спираше това,което искаше,имаше желанието тя да се движи,както на нея и идваше от вътре,такова страно желание:
-Остави ме искам сама...
Прихвана ръцете му,като леко ги избута,за да не и пречат,като сама се задвижи,като леко се приведе надолу. Искаше онова сладко чувство още от сутринта.

От само себе си забърза,като движението и стана все по бързо и по бързо. Защото нуждата и да достигне до края се оказа преалено голяма,от намерението да го остави да диктува. Срама не присъстваше в момента,макар че ако се спреше,ако можеше да се погледне от страни,щеше да се засрами от себе си.
Подължаваше докато тялото и не се предаде,извика от удоволствие,като се и изви над него. Тялото и не издържа на нейното прекалено голямо желание. Достигнала прекалено бързо до удоволствието,поради своята не опитност,не знанието как да задържи удоволствието. До голяма степен заради тази бързина не му даде възможност той да свърши. Легна върху тялото му,като дишаше тежко и на пресекулки. Но все още той не беше излязъл от нея,като усещаше булсаците му в себе си. Скрила лице между врата и раменето му се надигна и промърка. Задвижи се не искаше да го оставя не задоволен:
-Принце можеш да ме вземеш...
Така му даде възможността да вземе входа в свой ръце.

Това я остави без думи,не беше в състояние да каже,каквото и да било,той просто я съсипа в най-хубавия смисъл на думата. Не можеше да помръдне,тялото и се чувстваше невъобразимо прекрасно. Толкова много удоволствие не вярваше,че може да изпита за една сутрин,още преди закуска. Само му кимна и с малкото си сили се сви до него,като се скри. Малко се засрами от желанията,който имаше.
Остана до него и си почиваше но сети жажда,като прихвана леко чаршафа и се уви в него,тръгна към малката каничка с вода. Не знаеше но изпитваше срам от голото си тяло,не го смяташе може би за красиво. Наля си чаша вода и я изпи на един дъх,след това наля още една. Усещаше как крачетата и треперят,погледна към леглото към голото му тяло,беше прекрасен,усмихна му се но до него видя петна от кръв не бяха много но и напомняха,какво беше изгубила.
Преглътна шумно,като отпи отново от водата. Дали сега беше загубил интерес към нея,щом получи това,което иска. Тя го желаеше но не знаеше дали и той също я желаеше.