Коръб 1

Не й отвърнах със същото, но не защото не го чувствах. Точно обратното. Обичах я с цялото си същество, а сега повече от всякога, но вече бях започнал тази игра и щях да я играя до самия й край. А от опит знаех, че жените са така устроени, че искаха всичко онова, което не можеха да притежават. Дори и ако това бяха просто някакви си думи, който в никакъв случай не бяха гаранция, за онова което човек можеше и усещаше.
- Лека нощ... - Обгърнах раменете й с ръка и затворих очи. Дълго време обаче не успях да заспя, дори и след като тя го направи, но по някое време се предадох на фантазиите си, които се пренесоха и в съня ми. Тя беше там с мен и имах всичко онова от което се нуждаех. Нея!

Погледнах към врата и после пак към нея с една привидно замислена физиономия:
- Зависи... - Отвърнах аз и се протегнах, като промуших едната с ръка под нея.
- С какво ще ме примамите да остана още малко при вас? - Не, че бързах за някъде, но ми се искаше да изпробвам въображението й. Можеше пък да измисли нещо, с което да ме залепи за това легло през целия ден и тогава да съм й безкрайно благодарен.

- Говорене? - Тя сигурно искаше да ме погуби. Кой нормален мъж можеше да мисли, камо ли да говори с такова горещо тяло до себе си и такава страстна целувка.
- Мога да го правя и с момчетата, освен това съм убеден, че те могат да говорят за доста по-смущаващи неща от вас. - Протегнах ръка към лицето й и пригладих назад един непослушен кичур коса, който скриваше красивите й очи и малки и загадъчни тръпчинки на лицето.
- Обаче нали съм благороден, ще ви дам възможност да смените предложението си с друго, като например... - Ловко издърпах полата й нагоре и пак мушнах едната си ръка под нея, а другата се озова върху седалищните й части, който за първи път успявах да усетя толкова добре и определено ми харесваха.
- Това... - Пръстите ми внимателно и бавно се покачваха по вътрешната част на бедрото й, като й давах възможност да ме спре или пък ако не го направи, аз да продължа.

Продължаваше да ме изумява и не знам какво беше станало със старата Денериз, онази която бе по боязлива и от уплашена сърна. Бавно плъзнах ръката си по нея и взех едната и ръка, после я съпроводих до онази част от тялото ми, която предизвикваше интереса й. Поставих малката й длан върху издутината и потрепнах от допира й. Обаче дори и това не беше достатъчно. Исках много повече. Исках да потъна в онзи райски остров между краката й. Исках да усетя влагата и горещината й, не просто с ръцете си, а и с онзи пулсиращ звяр в панталона ми. Имах нужда да усетя как тялото й ме приветства.
- Осъзнаваш, колко опасна е тази игра нали? - Гласът ми беше станал по-дрезгав от всякога, а очите ми потъмнели от възбуда. Леко придърпах ръката й нагоре и после я мушнах под панталона.
- Обгърни го с ръка... - Тя го направи и всеки мускул в тялото ми се сви. - Сега я движи...

За неопитна монахиня, тя се справяше впечатляващо добре. За миг дори се усъмних, че е толкова неопитна за колкото се представя, дори си помислих, че може да е вземала уроци и от онзи французин. Само като си го представих и кръвта ми закипя. Трябваше бързо да си избия тези мисли от главата. Със свободната си ръка преплетох пръстите си в косата й и я придърпах към мен. Целунах я, а после леко я издърпах назад.
- Искаш ли да го опиташ и с устните си? - Не знам дали не насилвах прекалено много нещата, но тя изглеждаше така сякаш свиква бързо с мен и освен това усещаше доста бързо какво трябва и как да го прави.
- Само ако искаш... - Побързах да кажа, преди да съм я стреснал.

Дори още с първия й допир почувствах силен прилив на адреналин и ако не бях се концентрирал върху нещо друго, то определено щях да свърша преждевременно и да стана за срам пред бъдещата си съпруга и тя щеше да реши, че съм неспособен.
Много бързо дишането ми се учести и започнах да се задъхвам. Мускулите ми започнаха да се напрягат, а вените ми да изскачат пулсирайки.
- Всемогъщи Боже... - Не беше и наполовина толкова опитна, колкото останалите жени с които съм бил, но в нея имаше нещо което просто ме побъркваше. Внезапно се надигнах рязко и я издърпах към мен, жадно впивайки устни в нейните, но побързах да поставя ръката й обратно там, защото бях на ръба и ми трябваше съвсем още малко. В този миг побързах да раздвижа пръстите си отново и този път исках да я видя как свършва. Затова задържах максимално своя оргазъм и издърпах главата й назад, така че да виждам добре лицето й. Беше поруменяло повече от всякога, а соковете й се разливаха по пръстите ми...
- Истинска богиня... - Просъсках между стиснатите си челюсти и усетих как гореща вълна преминава по тялото ми, как се сковавам напълно и с див гърлен вик се изпразвам, докато тя правеше същото, но много по-нежно и грациозно от колкото аз.

Помислих си, че това пътуване няма да е чак толкова лошо. Нямаше да излизаме от леглото, мислех да я завържа за него и да не я пускам от там, никога.
- Това и още много по-приятни от това неща... - Отвърнах аз и я придърпах още по-близо към себе си.
- Не си изпитала и наполовина от удоволствието, което мога да ти оставя... - Щеше да й хареса много повече когато истински консумираме любовта си. Просто още не го знаеше, но аз знаех и нямах търпение да я направя истински своя. Притворих очи и просто си го представих... Представих си как я взимам, така както ми се иска наистина.
- Това което се случи сега ти хареса нали? - Бях видял удоволствието й и го бях почувствал, но исках да я чуя да го казва. Просто исках да го чуя от нея.
- И вече не се страхуваш от това което те очаква нали? - Боже исках я още сега. Исках я повече от всякога. Исках да разкъсам този плат, който я покриваше и исках да взема всичко от нея.
Завъртях се ловко и се качих върху нея, като с бедрата си разтворих нейните и ръката ми пак се озова върху сладките й устни.
- Искаш ли да ме усетиш в себе си Денерис? - Аз много исках да вляза в нея, но докато тя не кажеше обратното, само пръстите ми можеха да потънат в нея и потънаха или поне един от тях. Тя се изви рязко и изстена.
- Това харесва ли ти? - Извадих пръста си от нея и захванах роклята й с двете си ръце, после я разкъсах и пред мен се откри пищната й гръд. Веднага зарових глава в нея й започнах да я целувам.
- Искаш нали? - Едната ми ръка пак се спусна надолу, до този път устните ми я последваха. Разтворих още повече краката й и се стрелнах към портите на рая... Устните ми засмукваха всеки неин сок, който тялото и произвеждаше, а тя ставаше много неспокойна и се извиваше.

- Мислех, че ми имаш доверие. - Опасенията й се кореняха от липса на доверие и честно казано нямах представа дали има или няма основание за това. Тоест аз не я бях лъгал за нищо до сега, обаче тя все още прекалено много се доверяваше на странични хора.
- Ще изчакаме сватбата да мине... - Целунах я този път доста по-нежно и внимателно, за да й покажа, че я уважавам и ценя не само като обект на сексуалните ми фантазии, но и като жена. Тя имаше нужда от това и аз с радост щях да й го дам, макар чакането да ме убиваше наистина. Обаче вече бях чакал толкова много, че още няколко дни нямаше да са толкова фатални. Щяхме да се оженим при първа възможност.
- Така ще ти докажа, че всичко това... Че ти, не си просто прищявка за мен...

Отпуснах се назад и се загледах в тавана.
- Първо, това няма как да се случи. Вече сме сгодени и това означава, че няма връщане назад. - Погледнах към нея за миг и после пак забих погледа си в тавана.
- Второ, тук не важат правилата, които в Англия... Вече ти го казах и го знаеш... Всъщност може да се оженим още тук и сега... Джак може да ни венчае по всяко време... - Сега като се замисля, по всяка вероятност той щеше да ни венчае и на сушата.
- Що се отнася до голямото тържество... - Не бях наясно дали е запозната със ситуацията в която се намирах.
- Може да почакаме доста за него... - Можеше никога да не получа разрешение да се върна в Англия.
- Знаете, че не мога да се върна в Англия докато Краля не реши обратното нали? - Попитах аз. Ами ако не знаеше за положението ми и това променеше нещо? Може би бе очаквала съвсем друг живот от този на изгнание на непозната земя.

Пак се усмихнах доста самодоволно и победоносно. Определено талантите ми бяха подействали и сега самата тя бързаше да стане моя жена. Надигнах се лекичко и се подпрях на едната си ръка.
- Не желаете ли малко по-специална церемония от тази да се венчаете на този кораб в компанията на закоравели моряци? - Далеч от двора и аз започвах да се превръщам в такъв. Доказателство беше и доста наболата ми брада, която иначе грижовно отстранявах редовно. Дори не се обличах по етикета, а доста небрежно по скоро.
- Ако това е което желаете обаче, ще го направим още сега... - Протегнах се и я придърпах към себе си, после я целунах жадно и я повалих отново на леглото.
- Оставям това решение на вас... И престани с това сир, вече сме си достатъчно близки, за да си говорим на ти... Може да ми казваш Екзейвиър.

Засмях се искрено и от сърце.
- Значи плануваш първата ти задача като моя съпруга да бъде да ме заключиш в тази каюта така ли? - Подкачих я аз и когато видях смръщеното й носле се усмихнах още по-широко. Така изглеждаше ужасно сладка и някак ужасно секси.
- Започвам да се замислям за това нещо със сватбата. - Още по-дебелашка шега от моя страна, която тя посрещна с усмивка.
- Знаеш, че се шегувам нали... - Впих устните си в нейните за един дълъг миг.
- Нямам търпение да ме заключиш тук... Но не мисля, че ще ти се отдаде такава възможност, защото аз ще го направя преди теб. - Определено щях да го направя. Щях да я даря с много любов докато стъпим на острова, а след това щях да продължа да я дарявам с дива и неподправена страст.

Не исках да секвам ентусиазма й, затова и не казах нищо, но не знаех как ще се случи толкова бързо, колкото тя очакваше. Нямахме пръстени, нито пък някой от екипажа беше уведомен. Навлякох си панталоните и отидох да потърся някой от екипажа. Хванах едно момче от новите попълнения в екипажа и го инструктирах да ми приготвят вана по възможно най-бързия начин и да изпратят двама други, които веднага след това да приведат каютата ми в по-приветлив вид. Аз пък отидох да намеря Джак, който се предполагаше, че ще ни венчае. Обясних му набързо ситуацията и го оставих да подготви всичко. "Церемонията" щеше да се състои по залез слънце на горната палуба...
След като уточнихме всичко това изпратих да подготвят вана и на Денерис и също така да има винаги някой около нея в случай, че има нужда от нещо. Аз отидох да се приготвям и трескаво мислех какво да използвам за сватбен пръстен. Имах няколко пръстена на кораба, но никак не изглеждаха подходящи за целта. Накрая сътворих две халки от някакви "треви", които намерих в кухнята. Когато стигнехме сушата щях да й поръчам истински пръстен.
Вече бях почти готов. Бях се изкъпал и разпоредил за всичко и вече се обличах, но бях като кълбо от нерви. Определено и това, че всичко това се случваше толкова неочаквано ме изнервяше допълнително. Каквото и да казваше тя беше жена и знаех, че иска нещо по-специално от това което можеше да се случи на този кораб и все пак тя си го беше пожелала, но защо? Дали пък страхът й да не се откажа не беше толкова голям, че да иска да бърза така? Както и да е, нямах време да мисля точно за това сега...

Улових ръката й и я целунах нежно:
- Аз също! - Усмихнах се чаровно и я отведох няколко крачки назад, за да застанем точно пред Джак. Не бях съвсем наясно какво следва. До сега не бях присъствал на подобна церемония, но дори и да знаех определено сега нямаше да мога да си спомня какво следва, защото Денерис ми се струваше божествено красива. На фона на залеза и може би и заради самия факт, че след малко щеше да бъде моя съпруга, в тази рокля тя изглеждаше красива... Дори повече от красива. Вятърът, който пък развяваше косите й, донасяше до мен свежия й аромат, който ме опияняваше и отнасяше сякаш в други светове.
- Изглеждаш невероятно... - Прошепнах докато пристъпвахме напред, а когато стигнахме и застанахме пред Джак се завъртяхме един към друг и преди да хвана двете й ръце, тя смъкна шала, разкривайки на показ своето съвършено... ангелско лице. Щом улових погледа й усетих как сърцето ми сякаш спира, а след това забива в гърдите ми три пъти по-бързо. Това беше! Най-съдбовния миг в живота ми и бях готова за него.