Благотворителен прием

Щеше да и откаже но само това,че бармана бе чул всичко и можеше да пусне клюка не му позволи да и откаже. Преди да стане отпи на един дъх остатъка от уискито,като се изправи,хвана ръката и,като тръгнаха към дансинга.
Оказаха се почти в центъра,като усети,как се притиска в нея но не се възбуди,както преди,не можеше,защото хиляди много емоции се биеха в него и той не можеше да го почувства.
Нямаше нищо страстно в танца им,просто един танц и това е нищо повече:
-Ще излизам утре с колегите,ще се върна късно.
Можеше и още сега но не искаше да буди съмнение,както тя го лъжеше и той,щеше да я лъже,по същия начин:
-Може да не се приберана време.

"Да забавлявай се с любовника си!" това му е на умът но не го каза. Но честно,щеше да го изръмжи веднага ако не можеше да се сдържа:
-Ще видим това госпожице Кларк...
Да една усмихна при даде си вит на заинтригуван,само че не му пукаше и щеше да си намери оправдание за всичко,щом се приберат.
Тогава видя Мат,и тя също го видя танцуваше с някаква,явно и нея лъжеше по тоя долен начин:
-Кой бил тук?
Трябваше тя да си изплюе камъчето,трябваше преди всичко да е придобило,катастрофално състояние:
-Знаеш ли че е бил тук?
Попита я все едно ни ял ни лук мирисал,все едно нищо не знаеше,за отвратителния му разговор,за това което бе чул,за това дори как се чувстваше. Просто я изпитваше,и трябваше да си признае,даваше и шанс и ако тя го пропилееше,щеше да играе по собствените си правила.

-Така ли?
Отново го излъга,толкова долно,гледаше го просто в очите и го лъжеше най-брутално.
-Защото ви видях да си гукате на тераската.
Погледна към нея с онзи брутален и онзи хладен поглед:
-Не по добре замълчи не казвай нищо,чух ви какво си говорихте,беше напълно достатъчно за да разкри тъпата ти игра.
Приближи се към нея,като и прошепна на ухото и:
-Усмихвай се Симон,не карай хората да мислят,че съм разкрил гадната ти игра...
Надигна се усмихваше се но и говореше с равен тон:
-Не смей да ми казваш нещо друго,ясно ли ти е.

Протегна ръка и я приближи към себе си,не искаше да правят сцена,щяха да пишат по вестниците за тях,как семейният живот не върви толкова по план колкото трябваше. И може би щяха бъдат прави:
-Не прави сцени тук,ако обичаш,нека не даваме още хляб на жълтата преса.
Сложи ръка на кръста и,като я задържа до себе си:
-Тук си като моя съпруга и,ще играеш тази роля до край. А,когато се приберем нямам намерение да говоря за това. Чух достатъчно,за да знам,че си ме лъгала през цялото време.
Не искаше да поглежда към очите и,щеше да се предаде ако го направи. Обичаше я много,ужасно много но сърцето му се оказа разбито ужасно разбито и,парченцата нямаше,как да се залепят,или сглобят,бяха на прах.
-Не искам да слушам повече лъжи,не ти вярвам Симон,чух достатъчно...
Малко по груб беше от обичайното но не можеше да трае.

Едно важно "Ха!" излезе между устните му,като дори не искаше вече да я слуша,а камо ли да я гледа,толкова двулично звучеше това,че го обича че не бе истина просто.
-Много добре чух,кой всъщност обичаш. Каквото и както и да направя за теб,той винаги ще е над мен. Не ти вярвам Симон,наистина не ти вярвам!
И,как след всичко чуто,как можеше да и има доверие. Сега имаше точно правото да се съмнява в абсолютно всичко,което кажеше той. Толкова наранен се чувстваше,че искаше и той да я нарани,толкова силно,че да я заболи,колкото него го болееше. Направил жертва с много неща,променен изцяло и то само заради нея,само и единствено заради нея,а тя сякаш го предаде.
Музиката свърши и не след дълго,щеше да има нова песен но той не искаше да танцува повече:
-Отивам да говоря с още инвеститори.

Обърна се бавно и дръпна ръката си,не и повиши тон но говореше безчувствено с равен тон,като не влагаше излишна емоция,макар всичко това да му е ужасно трудно,той успя да го направи:
-Мисля,че много добре знаеш,какво ми е мнението за него. Не съм смятал да ти забранявам,защото мислех че всичко между вас е минало. Е... Явно съм се лъгал и забраната ми се струва излишна,така и така няма да я спазиш.
Не помръдна и я погледна с хлад:
-Слушай ме много добре... Не искам да чувам нищо до края на вечерта. Прави,каквото искаш на бала,ако искаш върви в онази стаичка с Мат. Но не проваляй още едно нещо тази вечер,моите сделки. Когато се приберем,ще си помисля дали искам да говоря за това.

Постара се да говори със всички,дори и с хора с който не му се говореше и бе излишно. Просто не искаше да говори с уж своята съпруга. Просто не го искаше,този дебат му се струваше прекалено излишен. Спря чак когато се видя края на приема,щом обявиха официалния край,тръгна към бара,като още от разстояние каза:
-Три текли,очаква ме тежка вечер.
Бармана ги подаде но той ги изпи без нищо,без лимон и без сол,просто на екс. Погледна към Симон и каза:
-Лимозината е от вън...
Намекна и че е време да се прибират. Подаде и ръка,за да излязат заедно,колкото за пред пресата истината е тази,че в този момент я искаше колкото се може по на далече.