Домът Таргериън

Не бе в състояние да каже,каквото и да било. Толкова много емоции се биеха в нея,чувстваше,че ще падне,краката и все едно бяха направени от мека глина и,щяха да се сринат,ако той не я държеше. Не съзнаваше това,че го харесва,защото до сега не бе изпитвала подобно чувство. Това беше началото на по големи чувства но все още не можеше да се каже нищо,защото самата тя не знаеше много неща.
-Сир...
Пое си дълбоко дъх,не можеше да каже нищо повече,гърдите и се повдигаха и едва си поемаше дъх. Зашеметена,тотално от приказната целувка. Досега не си бе давала сметка но целувката,която описваха другите момичета,като гадна за нея не беше такава. Той беше нежен,толкова нежно я целуна,че нямаше нищо гадно.
Розовите и бузки не се промениха но тя се засрами,като наведе глава.
-Не бива да...
Не с еопита да го скастри напротив но просто искаше да му покаже,че се срамува.

Не бива ли? Забога та на мен ми се искаше да го направя отново... И ОТНОВО... И ОТНОВО! Устните й бяха така сладки и горещи и меки... Тя беше богиня, Не беше възможно да е човек. Не изглеждаше и не беше като останалите. Беше... Беше просто богиня!
- Простете ми, принцесо! - Бях длъжен да й поднеса извинението си, понеже тази целувка беше открадната и все пак нямаше нещо на света, което не бих дал и направил, за да си открадна поне още една такава.
- Няма нещо което би могло да извини постъпката ми, но трябва да знаете, че принца е безпомощен във ваше присъствие... - Поне можех да изляза с този номер, че съм го направил не аз, а измисления принц, в който ме бе превърнала.
- Очарователна сте! - Не се сдържах и просто й признах какво си мисля.

Още по засрамена,не можеше да се почувства но се дължеше на това,че досеа не бе изпитвала такова нещо,никой мъж не беше толкова близо до нея,не бяха я целували. Толкова комплименти не бе получавала и идваше в много.
Не се отдръпна от него но си скри лицето в копринено русите си коси. Той повдигна лицето и,като видя блестящите и сини очи,който бяха пълни с толкова нови емоции,колкото никога до сега:
-Никой не бива да научава за това,ако някой научи,ще...
пое си дълбоко дъх но неговите очи показваха,че няма да се случи това,че няма да я издаде,че нямаше да погуби честа и,или поне се надяваше така да е разбрала тя. облиза леко усните си,някак и се искаше пак да усети онази тръпка но още се страхуваше,страхуваше се от това чувство и до къде би довело това.

Задържах ръката си върху брадичката й и се наведох отнов към нея. Този път обаче действах бавно, давайки й възможност да се отдръпне във всеки единмомент. Тя обаче не го направи и това ми даде увереност да направя онова, което така силно желаех. Само с върха на устните си, едва едва докоснах нейните. Допирът беше толкова нежен и приятен, наподобяваше на допира на вятъра...
- Давам ви думата си, че никой никога няма да разбере за това. - Исках да знае, че може да му вярва, че може да разчита на мен и, че никога, абсолютно никога нямаше да направя нещо, с което бих я наранил.
- Това ще бъде нашата малка тайна... - Макар и съвсем сериозен в думите си, така и не бях успял да откъсна устните си и сяка следваща дума изречена от мен, ми даваше възможност да се докосна до тях отново.
- Може ли да ви попитам как ви накара да се почувствате тази тайна?

-Аз не знам,толкова е странно...
Каза тихичко,като малкото и гласче бе пресипнало. Не знаеше,как и какво да прави,защото цялото и тяло бе блокирало.
-Все едно нямам контрол над тялото си,все едно е направено от глина или от нещо подобно.
Каза тя,като си пое още по дълбоко дъх,а след това малко се отдръпна,имаше нужда от тора пространство,седна на една от близките пейки,като дишаше тежко:
-Никога до сега никой,не ме е целувал,всичко е толкова странно и не обяснимо. Струва ми се толкова нередно,не бива да го правя,да го правим...
Пое си дълбоко дъх,като го погледна:
-Всяка дама ли целувате така!?

Приблизих се и плахо седнах до нея, вземайки още по-несигурно ръката й в своята, после я погледнах право в очите й казах:
- Никога преди не съм целувал никого така! - В това можех да се закълна с ръка на сърцето и да заложа душата си, че е така. Може би заради дългото чакане или пък просто заради самата нея, това беше най-хубавата целувка в живота ми. Първата която ме удари в петите и ме накара да почувствам нещо.
- Трябва да ми повярвате когато ви го казвам. Вашите устни... - Добре де, аз все пак има достойнство, по-добре щеше да е да не се държа като хлапак, целунал за първи път жена и да загубя авторитета си пред нея. Едва ли щеше да хареса някой влюбен и оглупял застаряващ ерген.
- Искам да кажа, че... - Добре сега и езика си бях глътнал. - Вие сте необикновена и единствена по рода си... - И май по-добре да си бях мълчал. Нямаше съмнение, тя вече ме мислеше за пълен идиот.

Дали бе сколна да му вярва,слуховете за него,че бил голям чаровник и всяка жена падала в краката му,че не можел да бъде верен. какво и даваше гаранция,че не се опитва само да я ухажва. Да не я вкара в легото си и тогава да я захвърли. Да не беше някаква игра. надяваше се да не е,надяваше се той да не я лъже,защото нямаше да го понесе. сложи лекичко ръка на устните си,като после я свали го гърдите си;
-Аз наистина се надявам да е така!
Тогава чу гласът на майка си,която я викаше с голяма строгост и заповеднически тон:
-Сир,аз трябва да тръгвам но утре...
Пое си дълбоко дъх,като стана,краката и още бяха омекнали:
-Ще дойдете нали?

Гласът на майка й, успя да стресне не само нея, но и мен. Подскочих на крака заедно с нея и поклатих глава в знак на съгласие:
- Непременно. - Отвърнах аз и останах на мястото си, сякаш неспособен да помръдна. Трябваше да измисля как да се отърва от тази зла вещица. Просто трябваше.
Денерис вече беше изминала няколко метра, когато с бърза крачка се опитах да я настигна и я изпратих до къщата, където тя се скри, а аз задържах майка й отвън заедно с мен, за да си разменим няколко думи.
- Ето какво е окончателното ми решение. - Качих се една стълба по-нагоре, за да може да се изравним и да ме вижда по-добре, когато й говоря.
- Ще открия подходящи съпрузи за вашите дъщери, а Денерис ще се омъжи за мен. До тогава ще мога да я виждам всеки път, когато и по колкото пожелая. Другите ви две дъщери ще се готвят за сватбите си, докато съм с нея и няма да ни притесняват, а когато я връщам и оставям под ваша опека ще се държите почтително с нея, в замяна ще ви осигуря спокойни старини. Ако обаче направите нещо, което да не ми хареса сделката отпада и ще се разправям с вас по-различен начин. Разбрахме ли се?

-Добре но ако вие не си спасите думата,Денерис заминава за манастира моментално!
Каза ясно тя,като го изпрати да си ходи. До края на вечерта всички се държаха добре с нея,майка и бе мила и не я хокаше не бе,казала нищо за Екзейвиър и не направи нищо. Дори и поръча рокля.
На сутринта я повикаха на масата,като хапна истинска закуска,всичко беше наред и се чувстваше спокойна но не можеше да разбере,защо всички бяха така мили. А,сестрите и говореха за сватби,крояха някакви планове,а определено не изглеждаше да имат кандидати. качи се да се оправя за разходката,дори едната и сестра и спелете косата,като и направи прическа. Извикаха я че е дошъл Екзейвиър,слезе долу,с усмивка,като му се поклони,а той беше зашеметяващ както винаги:
-Добър ден сир!
приближих се бавно,като му подаде ръка;
-Как сте?

Както и бях обещал,веднага след закуска бях в дома на Денерис, за да я взема и заедно да отидем на разходка.
- Чувствам се прекрасно. - Отвърнах аз, след като отделих устните си от ръката й. Може би обаче беше правилно да добавя и едно "вече", защото действително след като я видях деня ми придоби съвсем друг вид. Стана много по-слънчев и усмихнат.
- А вие? - Погледнах и назад през рамото й,към майка й която седеше на прозореца и дебнеше. Дано да се беше държала добре.
- Готова ли сте за разходката?

-Да прекрасно съм дори,в къщи се случила някаква магия докато съм спала. Всички се държат добре с мен,нямаше скандали или нещо подобно,беше прекрасна сутрин дори,сестра ми ми сплете косата.
Похвали се тя,побърза защото до сега не и се беше случвало това да се държат по този начин с нея и тя просто се радваше:
-Да готова съм,напълно готова!
Дори леко подскочи,като дете,подобно на малка сладка сърничка дори:
-Да вървим принце,имате толкова много да ми показвате от света.
Подкачи го тя,все още помнеше тяхната игра и това,че когато е с него нямаше да говори за семейството си.

Бях повече от доволен да чуя всичко това от нея, защото в противен случай много щях да се ядосам и горко им на останалите в тази къща.
- Да вървим принцесо. - Казах аз с широка усмивка и отворих врата на луксозната карета, с която бях пристигнал. Обикновено използвах коня си, но сега исках да съм с нея и предпочитах каретата.
Когато влязохме и двамата се настанихме тя отвори прозорчето си и се залепи за него, сякаш за първи път се движеше по улиците на Лондон. Вятърът си играеше с косата й, а тя ентусиазирано и весело посочваше разни неща, които и бяха направили впечатление. Тази сутрин аз бях малко по-мълчаллив, защото виждах, че тя е в добро настроение и има какво да каже. Всъщност да я слушам и наблюдавам, беше точно толкова приятно, колкото и да разговарям за нещо с нея.
Бях наредил да не се движим прекалено бързо, защото очевидно пътуването й се харесваше.
- Сигурно градът много се е променил от последния път, в който сте го разглеждали. - Констатирах аз, накрая на пътуването. Когато каретата спря, бързо излязох и минах от нейната страна, за да й отворя и помогна да слезе. Бяхме при парка и времето за мой късмет беше прекрасно. Двама от слугите ми, ни последваха на достатъчно дистанция, за да не ни се натрапват. Те носеха храната и одеалата, за момента в който щяхме да се установим някъде за почивка и урок по карти.

-Да ужасно много но сега ми харесва повече,толкова по красиво е,прилича на приказен град всички тези прекрасни нови сгради.
Щом каретата спря и излезе се втурна по прекрасната трева,като изглеждаше на малък ангел. Тръгна,като се завъртя:
-Прекрасно е никога не съм виждала такова нещо!
Спря се,като се обърна към него,като си хареса мястото тук. Имаше и други хора но те бяха далече и никой с никого не се засичаше:
-Нека да седнем тук,изглежда прекрасно!
Помогна му,като се настани на одеялото и се огледа с вълнение:
-По красиво е от колкото си го представях. Иска ми се да си събуя обувките и да бягам боса по тревата. Да усещам меката трева.

Бях предвидил да влезем много по-навътре в градините и да си устроим питника край езерото, но Денерис беше нетърпелива и си избра място почти веднага след като слязохме от каретата. Направих знак на слугите да постелят оделата и ги отпратих, а двамата с нея се настанихме върху тях.
- Може да го направите... Ако пожелаете. - На това вече му се казваше дух. Отворих бутилка отлежало вино и сипах в две чаши, едната от които подадох на нея, а другата взех аз и я вдигнах във въздуха, вдигайки тост.
- Нека пием за прекрасния ден и за вас принцесо. - Чукнахме чашите си и отпихме, аз малко по-голяма глътка от нея. После оставих чашата си и казах:
- Гледайте сега... - Не бях сигурен дали ще се поддаде на желанието си, затова бързо свалих обувките и чорапите си и си навих леко крачолите на панталона.
- Няма нищо страшно... - Казах с тих смях.
- Може и вие да пробвате...

-А не пия вино сир,съжалявам просто не ми понася добре. А и досега не съм пила.
Не искаше да бъде груба но досега не бе пила алкохол и ако пиеше сега,щеше да се напие много бързо прекалено бързо и после нямаше да може да прави нищо или да си спомня нищо:
-Сир!
Засмя се тя,за жените бе по трудно но се опита да се прикрие свали обувките и чорапките си,като се изправи и стъпи върху тревата,беше невероятно усещане,засмя се весело. Виждаха и се босите крачета по тревата,имаше прекрасно краче и нежно глезенче,самата тя беше,като един прекрасен подарък,ако се отърват от дрехите и,щеше да се открие прекрасно и невероятно тяло:
-Много стрнно усещане!
Засмя се леко,като се наведе и седна отново до него,като се присегна за една ягода:
-А,сир от къде сте намерили ягоди по това време на годината.
Повдигна рамене не и беше ясно,как можеха да се намерят толкова рядки плодове.

- Ако ви издам всичките си тайни, ще стана прекалено скучен за вас. - Отвърнах малко уклончиво и пак й подадох чашата.
- Моля ви, поне опитайте. Гарантирам ви, че ще заобичате този вкус. Семейството ми произвежда вино за лична употреба от десетилетия и това е едно от най-старите вина в избата ни. Интересно е, но открихме, че колкото повече отлежават, толкова по-вкусни стават. Не се страхувайте, уверявам ви, че от една чаша няма да ви се случи нищо което от което предполагам се опасявате. - Също така й предложих да го опита с някое от сирената на платото. Правеше вкуса по-мек и на нея вероятно щеше да й хареса.
- Е? Какво мислите? - Попитах аз след като тя най-накрая ми угоди и едва навлажни сочните си устни с виното, което ги направи още по-червени.

Отпи една малка глътка,беше сладко но и някак горчиво. Потрепери леко,като бузките и почервеняха,до сега не бе пила вино,а само сладки сокове и чай,до сега не бе кусвала вино. Но не искаше да го обиди за това опита:
-Сладко е но и горчиво но не мисля,че ми харесва...
Беше по добре,че не може да пие,а и наистина можеше да не и понесе,ако изпие всичко в чашата. Въпреки това си взе едно сиренце,това поне обичаше,обичаше да си похапва:
-Но сиренето е великолепно,направо се топи.
Много щастлива и весела беше в този момент. Тогава се сети нещо:
-Когато бях малка и минавах ме с каретата през вашето имение,винаги съм го смятала за огромен палат. Сигурно се губите там,толкова е голямо.

- Когато бях малък и аз си мислех същото. - Замсях се аз. Наистина замъкът, в който живеех и земите, които притежавах бяха с внушителни размери, но когато си дете всичко ти изглеждаше още по-голямо, може би заради малките ти размери.
- Но вече не ми изглежда така, а и щом опознаете мястото, започва да ви се струва тясно дори. - Аз рядко си седях в къщи. Обикновено го правех когато има причина заради това или пък искам да спя в собственото си легло, но много по-често приспивах в леглото на други жени или бях някъде на път.
- Ще ви разведа из него, когато дойдете на бала или може да го направим и преди него, за да не се изгубите след това. - Разбира се това нямаше как да се случи, защото за всички гости се грижеха много слуги и обикновено никой не се губеше.

-Вие,ще се грижите да не се изгубя или да се изгубя на най-хубавото място. Казват,че вашета градина е по красива и от тази на краля.
Надяваше се там да се изгуби:
-Имало невероятни цветя,дори такива,който не виреят на всякъде. Също и прекрасни птици. Като малка си го преставях,като райско място и ми се искаше да живея там.
Легна назад,като погледна към небето:
-Но това бяха само мечти,сигурно ме смятате за глупава,за някоя мечтателно но имам очи за реалноста,често мечтите не се сбъдват.

- Тази обаче ще се сбъдне. - Казах аз и се загледах за миг в нея.
- Ще живеете там и се надявам, все още да го искате така както тогава. - Мислех вече да й кажа, че ще бъде моя жена, но също така имах нужда и от нейното съгласие, затова трябваше да подходя по-деликатно.
- Говорих с майка ви и... - Добре, май това не беше най-добрия начин да започна.
- Искам да кажа, че тя е съгласна да се омъжите за мен, но аз искам да разбера какво мислите вие по този въпрос? - Не мисля, че очакваше да кажа нещо такова и веднага подскочи.
- Искате ли да бъдете моя съпруга? Да се превърнете в Графиня Денерис Тюдор? - Колко ли жени си бяха мечтали да им задада този въпрос и колко ли щастливи възгласи щях да получа от тях, а вместо това единствения път, в който си бях позволил да задам въпроса на някоя жена, тя ме гледаше по скоро уплашено от колкото с благоразположение.
Сърцето ми започна да бие бързо. Прекалено бързо и се страхувах, че може да получа не за отговор. Не ми изглеждаше така сякаш искаше да стане моя съпруга и определено не бях щастлив от този факт. Исках да ме желае толкова, колкото желаех и аз нея.

Стоеше като изумена,като не вярваше на думите му. Изправи се,лекичко като малкото и сърце туптеше бързо,щеше да изскочи от гърдите и. Всъщност тя не беше пресметлива,не искаше да се омъжи за някой само заради богатството му. Но съзнаваше,че той се държеше с нея,като принцеса,да точно,като принцеса. Едва ли някой мъж би могъл да се държи с нея по този начин. Уважаваше я и тя също,за това въпреки,че бе шокирана се радваше на това,че някой я иска и то точно мъж,като нея.
Поклати глава в знак на съгласие облиза устните си,като го погледна:
-Ще се постарая да бъда най-добрата и достойна съпруга за вас...
Сърцето и все още препускаше,това беше да и той трябваше да разбере,че малко или много се страхуваше. Всичко и бе ново но той я искаше,майка и бе решила. А и щеше да бъде в манастир,а той щеше да я измъкне и да и даде нещо много по хубаво,приключение и дори обич. Надяваше се само тя да го обикне с времето.

Не очаквах такъв отговр, обаче не можех да скрия и радостта си от него, затова и я изразих с целувка. Отново открадната, но този път от годеницата ми, което все трябваше да е някакво смекчаващо вината обстоятелство. Оказа се, че и този път беше не по-малко прекрасна, дори по-прекрасна от първите. Вече не усещах този страх, който сепрокрадваше миналия път между нас. Може би дори усетих и желание от нейна страна да отвърне на тази целувка, а може би и просто си въобразявах.
- Тогава... - Започнах да мисля трескаво. - След две седмици... - Две седмици бяха прекалено много време, но исках да бъде перфектно, а и бях чакал толкова много да я срещтна, че две седмици бяха нищо.
- Ще ви представя като своя годеница и бъдеща жена. Просто бала, вече ще си има причина... - Поех си дълбоко въздух.
- Вие може да започнете да мислите за сватбата ни... Нахвърлете на единлист всичко, което желаете, а аз ще се постарая да изпълня всяко едно желание... Разбира се има някой неща, които не могат да се променят, като мястото например... Трябва да бъде в моя дом и Негово величество да ни венчае, което ми напомня, че трябва да искаме разрешение и от самия него... - Господи говорех така сякаш аз бях жената.
- Ще поискам аудиенция при него...

Поклати глава,и се усмихна виждаше го толкова щастлив и толкова развълнуван,че не можеше да го прекъсне,не можеше да го спре:
-Както желаете,моята мечта е само за красива бяла рокля,с прекрасна дантела и може би малки камъчета,както и дълъг воал.
Нищо прекалено сложно,просто семпла мечта,искаше своята бяла приказна рокля,а всичко останало се губеше:
-Дали Негово Величество,ще разреши?
Въпреки че краля я харесваше се страхуваше,че може и да не разреши,случваше се определено,да не разрешава:
-Когато прецените сир,само че ми повярвайте,майка ми не би ме дала така лесно. Ако сте и обещали нещо,тя ще иска още. повярвайте ми!

- Не искам да се тревожите вече за майка си. Тя е мой проблем. Що се отнася до краля, не виждам причина да не се съгласи. А роклята ви,може да бъде каквато пожелаете... Не разбирам от тези неща, затова разчитам вие да обясните на шивача как точно си я представяте... - Изобщо нямах желание, а и не бях компетентен, за да се бъркам в тези неща. От мен зависеше да й осигуря всичко от което ще има нужда.
- Ще получите всичко което пожелаете и сега е момента да спрете да бъдете скромна, защото това е нещо важно и искам да имате всичко за което дори не сте мечтали. Това дори не е молба, а заповед с най-добри чувства. Направете този ден специален и запомнящ се. Нищо останало няма значение и е мой проблем. Както казах, вече не трябва да се тревожите за майка ви и сестрите ви, те не би трябвало да ви създават повече проблеми, а ако го направят искам да разбера първи за това и не крийте от мен. Може да ми вярвате. Давам ви думата си, че животът ви ще се промени и то към по-добро... Никой няма да ви наранява повече, а ако го направи ще се разправя с мен...

-Може ли сватбата да не е в църквата,обичам Бог но не искам да бъде в църквата. Може ли да е в прекрасната ви градина,да се направи прекрасна беседка с бели рози,под който да се венчаем.
Не знаеше,пробваше дали няма да го разгневи,прекалената и смелост или нещо подобно. Страхуваше се,че като всички до преди мога да са превидно мили. Искаше да няма много хора на сватбата но това беше неизбежно,трябваше да се поканят много гости за това не каза нищо,само поклати глава:
-Да ще го обсъдя с шивача,той е я направи както трябва.
Погледна напред,като се усмихна хареса и това,че някой я иска,че някой ще я глези,както никой до преди. Не го приемаше нито,като баща,нито като брат. А,точно като съпруг,бъдещ... Да не го обичаше но това беше просто началото и имаше време да осъзнае истинските си чувства,който сега бяха просто едно малко кълнче.
-После приема,че е във вашия дом.
пое си дълбоко дъх,като се обърна към него:
-Ще може ли да заминем на онзи приказен остров за който говорите?

» Домът на Ария
» Домът на Катрин