Домът Таргериън

Довери му се без да пита или задава въпроси,знаеше,че ще я измъкне и няма да и навреди. Направиха,както каза,излязоха през задния вход,като обяздиха един кон и тръгнаха по път за дома и. Тя бе сложила ръце около кръста му,като се притискаше се силно към него. Пристигнаха в нейния дом,като също бяха отзад до малкия хамбар.
Слезе първи,като и помогна да слезе. Слезе долу,като го прегърна:
-Благодаря Ви,че ме спасихте...
Отдръпна се,като погледна към него:
-Ако искате утре елате да ме видите.

Наведох се към нея и я целунах за кратко, после се отдръпнах и попитах:
- Ще можете ли да се оправите сама по-натам? - Сигурно познаваше добре дома си, но все пак.
- Ако искате мога да изчакам докато стигнете до стаята си и така да се уверя, че никой не ви е видял? - Всъщност и моето присъствие не беше уместно толкова рано в дома й, но за разлика от нея на мен изобщо не ми пукаше.

-Ще се справя още не са се събудили,а слугите не са много мога да ги изебегна бе з да ме видят. Всички се събуждат към 10,така че никой няма да разбере.
Приближи се към него,като го целуна леко по устните и се дръпна от него. Това беше първия път в който тя доброволно,импулсивно го целуна по устните:
-Ще ви чакам да дойдете...
Обърна се а малко тя,като му се усмихна. Да тъеше обич към него не беше истинска любов но обич беше,с времето бе сигурна,е и това ще стане. Просто и трябваше още малко време.

Не успях да помръдна от мястото си дори и когато влезе в къщата. Останах там, за да се опитам да чуя ако има някакво раздвижване, а и съвсем скоро тя се появи на прозореца си с усмивка и ми изпрати въздушна целувка, която аз улових и нищо, че изгарях от желание да е истинска, просто се примирих с фактите, качих се на коня си и бързо се върнах обратно в моя дом, за да се заловя за работа... Мислейки си непрестанно за нея.

Дата за сватбите на сестрите ми бяха ясно,доста скоро и през един ден. кандидатите бяха красиви но определено не приличаха на много влюбени не като Екзейвиър. За това се радваше,че нейния годеник беше така влюбен в нея и държеше много повече на нея от колкото тези кандидати.
Щом се отърва от всички ангажименти успя да отвори поканата и подаръка от Екзейвиър,който стояха на леглото. Отвори прекрасната кутия и видя една тъмно червена рокля. Прекрасна,и от много мека материя,такъв плат имаше само в Италия но той и бе поръчал прекрасна рокля,която и бе помярка,беше специално за нея,като излята. Толкова много се зарадва,че нямаше търпение да я облече но трябваше да изчака още две седмици,който и се струваха далече.
Поне едно я утеши на следващия ден,той се появи,беше прекрасен усмихваше се,а тя се затича на долу по стълбите и се метна в обятията му:
-Радвам,се че сте тук...
Не го скри и без да го казваше то си личеше но искаше и да го изрази:
-Благодаря ви за роклята,прекрасна е нямам търпение да я облека,точно ми е помярка и е най-красивата рокля което някога съм носила.

Бях успял да се измъкна за малко и разбира се тази глътка въздух използвах, за да посетя Денерис. Исках да се уверя, че всичко е наред, а и освен всичко друго, очите ми просто жадуваха да я видят, но получих много повече от това просто да я зърна. Тя се втурна към мен и се озова право в обятията ми, което даде миг покой и на осиротелите ми ръце. Да, точно така, напоследък никоя не беше попадала между тях и причината беше Денерис. Просто исках единствено и само нея.
- Аз се радвам много повече. - Отвърнах шеговито и нежно я целунах по челото, защото с периферното си зрение бях съзрял нейната майка, която зле прикриваше интереса си към нас.
- Да се поразходим в градината? - Далеч от погледа на майка ви, помислих си аз и още преди да съм дочакал отговора й, я поведох навън.
- Надявам се да е така... Имам предвид роклята, но ако има нещо което желаете или трябва да се промени, веднага ще ви заведа при шивача, който я направи за вас. - Отново тръгнахме между лехите с цветя.
- Всичко наред ли мина с женисите на сестрите ви? - Така и не бях успял да говоря с тях, а тя сигурно щеше да има повече информация от мен. - Насрочиха ли дати?

-Не прекрасна е все едно е шита за мен!
Побърза да каже тя,като вървеше до него,като се опитваха и двамата да се отдалечат повече от къщата до колкото беше възможно,не искаше майка и да я гледа:
-Да всичко върви много добре,една седмица след бала,през една седмица,ще се омъжат. Те са много доволни,ще ходят да си избират рокли за сватбите и ще организират всичко но женисите не са толкова ентусиазирани,като вас...
Похвали го тя,като скоро стигна до малката пейка сред градината. Настани се на нея,като го изчака и той да седне:
-Можем да планираме и нашата кога да е,успяхте ли да говорите с краля?

Засмях се на коментара й за това колко развълнуван съм. Господи даже ме беше срам да си го призная, но наистина бях си позволил да съм прекалено развълнуван пред нея и с това да подроня авторитета си.
- Да, това беше едно от нещата за които исках да поговорим. - Погледнах към нея и продължих. - След два дни ще получим аудиенция при Негово Величество и ще получим разрешение... Всичко е просто една формалност, вече съм говорил с него и имам благословията му, но традициите го изискват. Никой благородник не може да се ожени без благословията на своя господар. - Тя вече беше наясно с това, но все пак.
- А що се отнася до датата за нашата сватба, тя зависи изцяло от вас. Изберете тази дата, която ще ви накара да се чувствате добре... Знаете, имам предвид готова и... Както и да е, оставям този избор на вас, но предлагам сега да се концентрирате върху годежа... Всъщност надявах се да носите роклята, която ви подарих на него и... - изстрелях всички тези неща на един дъх. - Почти щях да забравя, майка ми ме помоли да ви поздравя и да ви предам, че иска да обсъди някой неща с вас за подготовката на годежа...

-А... Ъм...
Пое си дълбоко дъх,като си личеше,че малко се е притеснила:
-Да,ще отида да поговоря с нея,при първа възожност.
Трябваше да е скоро но не и се искаше,караше я да се притеснява ужасно много но се налагаше неизбежно беше:
-Иска ми се да е преди есента,защото ако е през есента,няма да можем да заминем за острова,защото може да е лошо времето. За това през началото на септември може би на 1,ако нямате нищо против.
Погледна към него:
-А относно това,дали ще нося роклята на бала,да ще я нося дори нямам търпение. Толкова е красива,че не знам,как ще издържа до тогава.
Каза ентусиазирано тя. Имаше време до сватбата и датата имаше почти три месеца,а сега беше май месец. Така,че щяха да имат време да организират нещата дори повече от един месец,както майка му малко се дразнеше.

- Прекрасно! - Възкликнах аз и усетих едно стягане в стомаха. Май се бях уплашил, че ще се случи толкова скоро. Имам предвид онова нещо със свободата, след три месеца щеше да бъде отнета, но пък щях да имам нея, което беше един вид справедлива сделка.
- Значи ще бъде началото на септември. - Допълних с нервна усмивка и целунах ръката й.
- Може да обсъдите и това с майка ми... Ще я уведомя за датата и вярвам, че тя ще ви помогне много повече от мен в подготовката. - Усмихнах се, но после се сетих.
- Освен ако не искате да го направите със своята майка, разбира се, но така или иначе ще бъде в моя дом, ще се наложи да я уведомявате за разни неща... - Това беше някак странно, защото обикновено жените избираха единствено роклите си, а понякога дори не избираха и това, но аз изрично бях заявил волята си и давах пълна свобода на Денерис, затова и щеше да се наложи да уведомява майка ми, която да се погрижи всичко което бъдещата ми съпруга пожелае да бъде изпълнено.

-Моята майка е прекалено заета да планира сватбите на сестрите ми. Което означава,че няма да има нито времето,а нито пък и желанието.
Вдигна рамене и погледна бегло към него,явно той се притесняваше от нещо но,щеше да го пита малко по късно.
-Искам да кажа,че ще се доверя напълно на майка Ви,сигурна съм,че тя ще избере прекрасни неща,и ще се справи по добре от мен. Аз само искам да си избера сватбената рокля. От малка си я представям,как би изглеждала и не вярвах,че има възможност да се сбъдне но най-сетне ще се сбъдне и могат да я направят,такава каквато искам.
Засмя се весело,на своята си глупава мечта,как изведнъж можеше да се сбъдне:
-Тя ще се справи по добре от мен,аз само ще вземам пример от нея.
Въпреки,майка му не я харесваше,Дани харесваше майка му и искаше да стане като нея,е не точно но някой качества да вземе от нея:
-Какво ви притеснява сър?
Протегна малката си ръчичка и улови неговата.

Погледнах към нея с леко недоумение и се усмихнах.
- Всичко е наред. - Поне така ми се струваше,че е, но вероятно изглеждах по друг начин.
- Сигурно съм малко по-уморен, но това е всичко. Не се тревожете. - Наведох се към нея и я целунах по челото,после обгърнах раменете й с ръка и я придърпах към себе си.
- Ще уведомя майка ми за желанието ви заедно да подготвите нещата. Тя много ще се зарадва. - Усмихнах се отново и пак я целунах по челото.
- Е, какво друго се случва с вас тези дни? - Обичах да я слушам как ми говори. Понякога имах нужда само от това, да я слушам.

-Оу,ами единия кандидат,си помисли,чеаз съм годеницата му но като му казах името се стресна,а после,като видя сестра ми и се ужаси.
Изхихика се сладко,не обичаше да злорадства но и стана много забавно точно това,което се беше случило.
-Докато ходех ме да им вземат мерки за роклите няколко дами също чакахме. Те разправяха много неща за семейния живот. Даваха съвети на сестрите ми,а може и и на мен,макар да не знаят за това.
Повдигна рамене и след това се сети:
-А,запознах ме се с един французин на име Жерар Де Амеро,граф на някакво имение във Франция,пътувал много по света и ни разказа за Индия и за ТачмахалЧ

Засмях се подобно на нея, заразен от ентусиазма й.
- И какво ви разказа за тях? - Не бях посещавал това място лично, но моите кораби често доставяха неща от там. Ходеха в годината поне по два пъти, защото търговията там процъфтяваше, а за хората като нас, целият този екзотичен и напълно непознат свят ни заинтригуваше със своите богати аромати и вкусове, толкова далечни от нашите.
- Никога не съм ходил там. - На мен също ми беше любопитно да разбера повече за това място от някой който би могъл да оцени много повече културата и нравите, от обикновените хора, но и французите бяха толкова превзети, че едва ли можех да се доверя и на техните виждания. Обикновено не им симпатизирах, дразнеха ме с прекаленото си самочувствие и превзетост. От Краля им пък просто се изприщвах. Веднъж бях попаднал в свитата на Луи при посещение във Франция и се бях сблъскал с онзи сноб. Едва успях да изтърпя да остана на една маса с този надут пуяк цяла вечер, но щеше да е ужасно невъзпитано ако го бях убил.

-Разказа за прекрасния бял дворец,който Махараджата,построил за да почете паметта на своята съпруга. Разказваше,за прекрасния дворец,за удивителните градини,прекрасния изгрев. Толкова захласващо,че ти се иска да отидеш.
До голяма степен го харесваше,харесваше да го слуа,как разказва разни истории и се надяваше пак да го види:
-Каза и че в Индия има много повече подправки от колкото тук. Разказваше за някаква подправка Куркума,Индийско орехче и още много подобни...
Засмя се:
-До сега не бях чувала за повечето,а най интересното е,че повечето не ядат месо,и обожават лютото.

Изглеждаше доста впечатлена и не бях съвсем сигурен дали от Индия или от французина. Веднага обаче разкарах тези съмнения от главата си понеже тя беше толкова невинна и мила, че нямаше начин да се възхищава по порочен начин на някой мъж. Пък и беше много вероятно да става дума за някой старец, иначе нямаше какво да прави истински мъж в компанията на жени и да им разказва за приключенията си, докато те си клюкарстват и мерят сватбени рокли.
- Безспорно това е едно място с изключителна и много различна от нашата култура и привички, дори и когато става дума за храна. - Потвърдих думите на французина и пак я целунах по челото.
- Може би някой ден ние също може да посетим това място, стига да имаме здрави стомаси и обичаме силните вкусови изживявания. - Допълних с шеговит тон накрая.

-Дано успеем нои е опасно,има много крадци,разбойници,както и има и доста болести. Каза,че не е много за дами,като мен...
Поклати глава,въпреки,е бе упорита но ако се появяха и деца,пътуванията нямаше да бъдат много добра идея,защото щяха да изложат бъдещото си дете на риск:
-А и каза,че има огромни като боболечки или нещо подобно,отровни скорпиони. Както и змий...
Потрепери отново:
-Ще е хубаво да видим Тачмахал но определено не знам,дали си заслужава,целия този риск?!
Повдигна рамене и прегърна ръката му,като опря глава на рамото му:
-Ще пътуваме до вашия остров. Обещахте ми гореща Коледа,без сняг...

Засмях се и казах:
- И ще изпълня обещанието си. Ще направя всичко възможно да ви подаря такава Коледа принцесо моя. - Още една нежна целувка оставена по челото й и продължих.
- А що се отнася до опасностите... Моят остров също не е от най-безопасните места на света, но обещавам да ви пазя с цената на живота си и нищо да не ви се случи. - Всеки един истински мъж трябваше да брани своята любима, родина, предци и честта си и аз бях готов да го направя. Никога нямаше да позволя нещо лошо да й се случи, дори и ако рицарството ми се изявяваше в това да убивам разни влечуги защото са я доближили.
- Ще отидем където пожелаете прекрасна моя, стига наистина да желаете това... А и премерените рискове са подправката на живота... Винаги го правят по-вкусен.

-Може би в Париж,казват че било много красиво там.
Надигна глава и го погледна,той и угаждаше на всичко,държеше се прекрасно с нея и тя започваше да го харесва много повече,чувстваше се невероятно очарована. Като по детински и не толкова,се надигна,като го целуна леко по устните. Катомалко го изненада,защото гледаше на пред и не предполагаше,за тази целувка.
-Благодаря Ви,че правите всичко заради мен. Не знаете,колко щастлива ме правите в момента.
Гледаше го с грейнал поглед,беше толкова искрена,че просто нямаше на къде повече. Но криеше лека симпатия към онзи французин,може би защото беше интересен или не знаеше защо точно.
-Ще ме придружите на сватбите на сестрите ми нали?
Щяха да бъдат сгодени вече и нямаше,как да е друго яче но тя искаше да попита.

Успях единствено да кимна в знак на съгласие, защото все още бях малко шокиран от целувката, която за първи път беше инициирана от самата нея.
- За мен ще бъде огромна чест и удоволствие. - Опитах се да звуча нормално, но вътрешно бях безкрайно развълнуван от случилото се. Знаех, че в крайна сметка ще започне да ме харесва и вече се случваше. Просто усещах, че се случва и точно заради това бях решил да подходя за напред по по-различен начин. Първото нещо което ме беше привлякло в нея освен красотата й разбира се беше недостъпността й и след като вече усещах зараждащите се чувства, мислех да бъда малко по-пасивен и да я подтикна по-бързо да осъзнае влечението си към мен.
- Сега обаче трябва да тръгвам, колкото и да не ми се иска да се лишавам от компанията ви. - Изправих се от скамейката. - Очакват ме много задачи. - Поясних накратко и леко се поклоних.
- Ще се отбия да ви видя при първа възможност, а също така ще уведомя и майка ми за вашето посещение при нея. Тя ще ви изпрати вест... - Предполагах, че колкото по-рано се започнеше с подготовката, толкова по-спокойно щеше да протече всичко.

-Но сир...
Щеше да си тръгне и да я остави. Но нямаше каква да му каже. Остави го да си тръгне.
Следващите няколко дни,той не успя да я посети и тя започна да се тревожи,дали не се бе отказал или нещо подобно. Сестрите и,както и майка и,бяха поканили един слетобет французина на кафе. Смееха се,защото разказваше много прекрасни и забавни истории. По едно време,иконома съобщи че е пристигнал Екзейвиър. Майка и веднага го покани. Да се присъедини към масата. Запознаха се но очевадно той харесваше повече Дани,а дани като наивно прехласнат дете го слушаше с интерес.

Не очаквах да намеря мъжка компания в дома на Денерис, още по-малко такава която нямаше работа там, но нямах нищо против, вкрайна сметка това семейство по конкретно майка й и сестрите й, имаха нужда да се социализират сред обществото. Този французин обаче беше доста скучен за мен, нещо което очевидно не важеше за Денерис, която изведнъж бе придобила толкова захласнат, че ако не я познавах добре, щях да си помисля, че дори го гледа и влюбено.
В интерес на истината се чувствах глупаво в тази обстановка. Някакъв палячо изтъкваше себе си и пускаше глупави шеги, а всички "дами" в стаята се разтапяха пред мен, което беше леко недостойно или поне за мен. Изненада беше за мен да установя, че и Денерис го прави. Наблюдавах я толкова дълго и внимателно и установих, че не е нито любезност, нито пък интерес към историите, а тя просто се е поддала на явно привлекателния чар на този мъж, когато става за жени. И все пак не използвах нито един язвителен или хаплив коментар... поне за сега, но вътрешно изпитвах огромно раздразнение от факта, че Денерис не беше толкова съвършена за колкото я имах. Очевидно беше човек със своите слабости и за жалост нейните слабости седяха срещу мен. Това променяше много неща за мен. Що се отнася до нея.

Французина обаче издъхваше на моменти,сякаш му се губеха акцентите и диалекта. Ако се заслушаш по внимателно,може да разбереш или по скоро да се усъмниш в произхода на този французин. Само,че Дани не усещаше това,прехласваше се поскоро от изториите,защото и показваха нов свят,който искаше да види. Усети обаче,че не изглежда добре отстрани и че най вероятно Екзейвиър,се е почувствал не на място. Поизправи се,като погледна към него:
-Сър Тюдор,и вие също сте пътували много,разкажете и вие една история. Аз съм чувала и да ви призная,сър Адемаро,че на сър Тюдор са по интересни.
Той се засмя,като каза:
-Сигурен съм но вие криете симпатия не гледате обективно на нещата.
Това беше една малка плесница лека,явно този просто искаше да си играе мръсно.

- Извинете ме дами... - За мен и онзи палячо доста наподобяваше дама и именно заради това не му отделих специално внимание, хабейки думи напразно.
- Имам много по-важни дела. - И не лъжех изобщо. Бях откраднал няколко часа само, за да видя Денерис, но вместо това я намерих в по-приятна компания, бях изтърпял всичко, обаче определено нямаше да се превръщам повече в шут, забавлявайки нея и семейството й.
- Ще оставя сър Адемаро да се заеме с забавлението ви. - Точно така истинските мъже не си правеха седянки с жените и не им разказваха лигави истории освен ако не искаха да ги вкарат в леглото си и именно там беше грешката ми, че бях забравил това и се бях отпуснал прекалено много около Денерис угаждайки й за всичко, за да може сега да няма грам уважение и респект от мен, та пред собствените ми очи да флиртува с този нещастник.
Изправих се в цялата си прелест и величие и отидох при майка й, като въпреки видимото си нежелание й се поклоних и й целунах ръка,след това и на всички останали дами, като най-накрая оставих Денерис. За първи път дори не я погледнах, а цялата ми осанка излъчваше студенина.
- Пожелавам ви приятен ден дами. - Казах накрая и се отправих към изхода на имението.

Проследиго с оглед,как се движи и,какво бе направил. Осъзна грешката си,беше се държала не подоващо за бъдеща годеница на един горд Тюдор. Искаше да стане и да го догони но не можеше това не беше никак прилично и подобаващо.
Надяваше се той да и прости все пак.
Но Де Амаро поиска да остане в дома им,знаеше че докато той е там,Екзейвиър нямаше да дойде. Това я караше дасе чувства зле. На третия ден докато отиваше да се погрижи за старата кобила,видя нещо потресаващо вконюшните,сър Де Амаро се въркаляше в сламата с готвачката. Естествено не беше само тя свидетелка,една от сестрите и също го видя,като на още същия ден го изгониха. Оказа се пълен самозванец,казвал се Грегари Чаялд и чувал различни изтории,като сам си ги доокрасявал.
Сега за първи път Дани осъзна,че единствения мъж,който се е държал добре с нея,има опасност да не се върне. А,бала наближаваше.

» Домът на Ария
» Домът на Катрин