Къщата на Клаус

Тази размяна на позициите ми подейства доста добре, защото не само тялото ми изпита нови силни трепети, но и психически имах надмощие по някакъв начин, което засилваше удоволствието.
Темпото се успокои драстично и не защото грубия и див секс не беше за предпочитане, а просто защото не можех да поддържам подобно темпо, а и в интерес на истината не желаех да го правя. Подсъзнателно или не, аз просто исках да отложа възможно най-далеч във времето изправянето пред действителността и това беше една възможност, която възнамерявах да сграбча.
Тялото ми се задвижи плавно и нежно върху неговото, извивайки се още повече, защото сега имаше тази възможност... Леките ми къдрици леко подскачаха в такт със стегнатите ми гърди, а от зачервените ми устни се изтръгваха тихи стонове на удоволствие...

Това не бе грешка и го съзнаваше много лесно и бързо,когато я видя да се движи така,да изпитва такова удоволствие и наслада,каквото не бе до преди малко. Сега тя диктуваше всичко и го правеше,както на нея и харесва,а той чистосърдечно и с голям кеф наблюдаваше всичко,как се движи,какво прави и всичко останало. Тя бе прекрасна,най-красивото момиче,признаваше го пред себе си,а това беше най-важното то всичко. Е нямаше да и го признае. Сложи ръка на дупето и,като не я спираше,не напротив остави я да се движи но просто искаше да проследява нежния и ритам. Прехапа устни,искаше му се от друга страна да я люби диво,и то много диво но сега просто я оставяше. Еднообразието не му се харесваше,е добре де до някъде,еднообразието да бъде с нея по различни начини,беше по добра обция от преди.
Танц или не в скута,всъщност беше далеч по приятно и много по хубаво да я усеща по този начин но тя се движеше,движеше се и му доставяше удоволствие,да я гледа,как си доставяше удоволствие.
Надигна се само за секунда за да я целуне,да си открадне една целувка но тя се отдръпна,изръмжа,като прихвана главата и,като я приближи към себе си,целуна я страстно и яростно но след това я пусна.

Съвсем скоро усетих как се напрягам и няколко секунди по-късно просто се свличам върху гърдите му тръпнеща и опиянена от невъобразимо мощния оргазъм, който превзе тялото ми. Това, че бях заровила лицето си във врата му леко приглуши вика ми, но се опасявах, че не достатъчно.
Дишах изключително учестено и тежко, а горещия ми дъх се разбиваше във врата му, където някаква вена пулсираше енергично, обаче не беше единственото нещо в него, което пулсира. Бях спряла да се движа може би преди близо минута и усещах как бедрата ми все още продължават да потрепват и всячески да се опитват да се приберат едно към друго, макар това в момента да бе напълно невъзможно. Той обаче все още не бе достигнал своя заветен финал и знаех, че му трябва съвсем още малко, за да се случи това, но просто аз не бях в състояние да му го дам. Главата ми беше доста замаяна и не знам дали се дължеше на намаленото количество кръв в тялото ми или пък на нечовешко съвършения начин по-който бях достигнала до пълно задоволяване на нуждите си, но истината бе, че всяко следващо движение щеше да ме доведе отново до това и аз просто не можех... Колкото и егоистично да беше

Усмихна се,сложи ръка на гърба и,като я погали,за всеки мъж бе комплимент,жената да свърши преди него. А,и знаеше,че ако се задържаха още дълго в леглото,щеше да има прекрасен втори рунд,да определено,а и той не бързаше,щеше да я остави да се върне на земята,щеше да го направи.
Целуна я нежно по главата,като я погали,можеше да свърши и то много лесно,много бързо но не искаше,не искаше по този начин,щеше да му е още по готино,ако свършеха едновременно,ако можеха да го направят или направи.
придърпа одеялото към тях,като я зави,искаше да я вижда само той гол,никой друг,а в къщата още се движеха някакви хора. Е добре предната вечер някой друг я бе виждал но:
-Как е онзи по добър ли беше от мен?
Достоен да я ядоса или по скоро да ядоса себе си.

Въздъхнах шумно и казах:
- Не ти ли бях казала да мълчиш? - Въпросът беше реторичен и напълно излишен, но беше дошъл навреме, за да му припомни, кой всъщност е. И сякаш като за наказание, заради думите ми, той ме преобърна под себе си и се задвижи с нова сила. Тласъците му бяха груби, също като начина по който впиваше пръстите и устните си в мен, но беше за предпочитане. Така поне не се заблуждавах, че може да бъде друг, а и не исках, защото бях способна да се влюбя дори в малко по-човечен негов вариант, а аз наистина не бях готова да бъда влюбена в същество като него и всичко това тук беше просто секс, нищо повече и като такъв, беше прекрасно, че не се заблуждавахме, че може да е нещо по-различно.
След още няколко минути и бурни завършеци, в които той не ме остави дори да си поема дъх и двамата споделихме, последния, най-мощния от всички оргазъм и усетих как веднага след това, той напуска тялото ми, без целувка или каквато и да е друга проява на нежност.

Легна на леглото до нея,като сложи ръка на гърдите си,а след това погледна към тавана и си пое дълбоко дъх,нямаше нужда от това но просто го направи. Не му хареса идеята някой да е по добър от него,това нямаше как да му се хареса. Някой по добър някой по-по-по нямаше да стане.
Погледна бегло към нея,а след това погледна и към прозореца,като видя,как тъкмо слънцето залязваше,падаше на града:
-Трябва да намерим онази малката...
Каза с някакъв приглушен глас. Като стана и тръгна към банята за да си вземе душ. Искаше да легне до нея,да я прегърне,да я целуне,да бъдат подобно на влюбени но това просто нямаше,как да стане,нямаше изгледи това да се случи.

Преглътнах с усилие и в отговор единствено поклатих глава, просто ми трябваше малко време, за да се съвзема. Когато Клаус се изправи от леглото, придърпах завивката и се покрих, затваряйки очи, но не защото имах намерение да спя, а просто защото не исках да срещам погледа му, в случай, че се обърне към мен.
След малко чух стичащата се вода в банята и се надигнах. Дрехите, с които бях дошла вече не ставаха за нищо, а използването на магия преди да се е наложило, можеше да доведе до нежелани последици, затова просто се протегнах и взех неговата риза, която облякох, после се изправих с неохота от леглото и се приближих към прозореца отмествайки леко завесата. Усетих как една напълно неволна сълза се стича по лицето ми. Не бях сигурна дали се дължи на болката, която изпитвах или пък на онова гадно чувство което се появяваше след като човек се почувства използван, омърсен и ненужен, но това беше всичко, на което бях способна, защото след като я изтрих от лицето си, сякаш натиснах някакъв бутон, с който изключих и всичко останало. Просто нямаше да си позволя отново да се чувствам по този начин заради него... Нямаше!

Щом излезе от банята се почувстава много гадно,беше я наранил наистина много и наистина много я болееше но истината беше съвсем друга,че не можеше да и покаже,че я харесва толкова,че наистина бе сгрешил,че съжаляваше и още куб неща. Не можеше,не можеше да се чувства слаб,пред когото и да е било. Беше му гадно,че я е наранил,искаше да я прегърне да я утеши,да каже,че съжалява но това по скоро можеше да се очаква от Илайджа от колкото от него,това нямаше практически как да се случи.
-Успяха да изперат дрехите на сестра ми,ако искаш облечи нещо нейно!
Каза с равен тон,като се опита да не му личи,че е съжалява или нещо подобно. Въпреки това се приближи към нея,като леко я гризна по рамото:
-Или предпочиташ да се върнем в леглото?

- Няма нужда... - Бях решила, че веднага щом се подготвя ще си материализирам дрехи и така нямаше да се налага да използвам тези на някой друг или пък неговите.
- Ще изчакам още малко, докато луната стигне връхната си точка. - Днес не беше пълнолуние, но луната беше подходяща за тъпа заклинание, което щях да използвам. От всичко което бях разбрала до момента, знаех едно - малката имаше огромни сили и долавяше всеки опит за използване на магия, всъщност може би това се отнасяше за по-сериозните опити, защото вчера бях използвала такава, а нищо не се беше случило. Така че първо щях да използвам едно от заклинанията, които бях научила от Естер. То трябваше да ми спечели време, за да открия къде държат Илайджа. Не ми пукаше какво иска Клаус, бях тук за него и щях да го спася, а ако момичето по някаква случайност се окажеше там, щях да мисля и за нея.
- Може да изпратиш хората си по домовете им... Ако нещата не протекат по план, не искам някой от тях да пострада. - Ако все пак забулващото заклинание не проработеше и тя успееше да ме види, тогава тук щеше да се напълни с вампири, а беззащитните хора щяха да са първите им жертви.

-Ще оставя само едно момиче тук,няма да е лошо да си имам някой домакиня.
Опита се още малко да я подразни,колкото и да я бе наранил,докато наистина не сринеше човека срещу себе си не мирясваше.
-Ще се обадя на Микаел,да се срещем някъде,ще поговоря малко с него,ще го разсейвам докато ти се опиташ и я намериш след това.
Много по лесно и много по безполезно, искаше му се да избие всички да буквално всички н знаеше,че тя се бе превърнала в някаква страна моралиска,убиваше на ред,искаше да убие самия него но сега изведнъж,никой да не пострада
-От кога ти пука толкова много някой да не пострада. Превърнала си се в Майка Тереза,просто не мога да го повярвам.

Пуснах завесата и се обърнах с лице към него, а очите ми се заковаха право в тези на Клаус.
- Не ми пука в какво вярваш и в какво не. Имахме сделка и е по-добре да я спазваш. - А сделката ни не включваше убийства на невинни хора.
- А сега може да отпратиш всички... - Присвих леко очи. - Без изключение, защото когато къщата се напълни с вампири не искам да има пищящи хора наоколо, които да ме разсейват. Когато всичко това приключи, може да върнеш колкото от тях пожелаеш. - И освен, че не исках да умира никой, евентуално присъствие на някой от хората, които в момента се размотаваха из къщата, действително щеше да бъде пречка за мен.
- И под това, че не желая никой да пострада, визирам най-вече себе си. Сега ако нямаш други забележки, е по-добре да действаш, защото нямаме много време. - Аз също имах нужда от подготовка, но имах нужда от уединение за тази цел.

Изръмжа без звук или по скоро се озъби. Не му допадаше,че тя контролираше ситуацията,а той не можеше да направи това,което иска,а то беше да мачка наред,като танк,да убива след себе си без да му мигне окото.
Идеше и да я хване за врата и да я стиска докато не спре дъхът и в тялото. Толкова я мразеше на моменти но знаеше че и на моменти я искаше толкова отчаяно,че не си бе истина. Никога не му ставаше ясно,как с нея можеше д е в двете крайности. Да я ненавижда и мрази до болка и да я жела и иска до безумие. Това просто беше някаква щура реалност на която не можеше да разбере:
-Добре,тогава...
каза най накрая,като отвори яростно гардероба за да облече нещо. Замисли се защо толкова много се ядосва,когато можеше да убие някого от раз след това,всеки който искаше.

Изчаках го да се облече и излезе от стаята, останалото предполагах, че ще се случи бързо. Имам предвид това с освобождаването на терена и както предполагах след няколко минути, той влезе в стаята и ми съобщи, че къщата е празна. От това имах нужда, за да изляза от стаята и да събера всички налични свещи в къщата. Естествено той не сметна за необходимо да ми помогне, въпреки че можеше да го свърши много по-бързо от мен.
Наредих свещите в голям кръг в центъра на всекидневната, която той услужливо бе разчистил. Погледнах още веднъж преди прозореца, оставаше още малко...
- Остава около час... - Заявих небрежно и погледнах към него. - Тук ли ще останеш? - Всъщност предпочитах да е тук ако наистина се появяха някакви вампири, но щях да се справя и без него ако се наложи... предполагам.

-Имам ли избор?
Каза го доста риторично,като я погледна по същия начин,беше се облякъл и слязъл долу при нея,за да види дали все още не си е тръгнала. Само че залога бе голям и ако искаше това което иска да има трябваше да направи нещата по план,ако не ги направеше нямаше да го получи:
-Тръгвай когато прецени,обади се ако нещата излязат извън контрол или се объркат!
Дразнеше се гореше отвътре,че не може напълно да контролира нещата.
-По дяволите!
изруга той,като тръгна към бара за да си налее чаша с уиски:
-Когато се появиш правиш всичко по тройте правила.

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери