Къщата на Клаус

Познаваха се отлично само,че на него не му идваше на ум,как щяха да се открият или нещо подобно,как въобще щеше да се свърже с нея и прочие. Но явно някой неща просто си оставаха между вещиците,имаше неща,който самия той не можеше да разбере.
Върна се на мястото си,като седна и потърка брадичката си,а след това се опита да каже нещо но истината е,че просто не знаеше,какво да каже:
-Тя няма да те потърси. Микаел я пази прекалено зорко,тя не излиза,едва ли ще дойде,а едва ли той,ще те допусне до нея,а ако ти го закачиш на нея това няма да и хареса. Ребека се е опитала но опита се е оказал прекалено неуспешен.
Меко казано беше съсипана и не толкова меко доста уплашена.

- Тогава какво очакваш да направя? - Очевидно той не харесваше моя план, така че с удоволствие щях да чуя неговия ако изобщо имаше такъв. Струваше ми се, че е в пълна безисходица и е по-уплашен от всякога.
- Каза, че искаш да се справя с нея и ако не знаеш къде да я открия или как да стигна до нея не виждам как по друг начин освен като наруша правилата им или не заплаша живота на Марсел... Не знам... Ти какво искаш да направя?

-Нямам никаква идея,местоположението и е променено,трябва да намерим къде я крие, след, като го намерим,трябва да разсейвам Марсел,докато ти се добереш до нея.
Това на пръв поглед звучеше,като доста прост план но нямаше нищо лесно в него и нищо просто,колкото и да им се искаше,щеше да е много трудно всичко от това,което изброи той. Премина през брадичката си,като се замисли още малко,погледна към нея,искаше и се тя да бъде на неговото мнение,щеше да е много по лесно да я убие,щеше да се приключи далеч по бързо,да влезем,да избием всички и да се приключи всичко и всички подобни глупости.
-По дяволите,може ли това правило за убийството да не важи за този случай. Ще влезем ще ги избием до крак и всичко ще се случи много по бързо и много по лесно.

Въздъхнах тежко и свалих очилата си, въпреки че така разкривах не особено красивите си очи в случая. Бях изморена и ми се спеше.
- Добре, дори и да действаме по начина по който ти решиш, все още не ми става ясно как ще я открием без магия... За да стигна до нея, трябва да използвам магия и дори тогава не е съвсем сигурно дали ще я усетя... И както казах и преди, може да правиш каквото пожелаеш с всички останали, но не искам да закачаш нея... Аз ще се справя с това... Ти просто ще се погрижиш Илайджа да си тръгне невредим от мястото на което го държат... Разбрахме ли се? - Попитах аз, гледайки го право в очите.
- Ще го направим тази нощ... Не искам да губим повече време...

Ревнуваше до голяма степен усещаше повече любов към Илайджа,от колкото към него и това нарани до голяма степен егото му. Все още тайно се надяваше,че тя тай някакви чувства но истината бе тази,че май не изпитваше нищо.
-Още в мига в който използваш магия,копелетата на Марсел,ще са си довлекли задника.
Въпреки,че говореше за други неща изпитваше щура ревност към предишните си мисли.
Изърца с зъби,защото мислеше за други по различни неща,а това не трябваше да се случва в този момент:
-Сигурно,като се погрижа,ще хукнеш след него. Явно винаги си го харесвала?
Не можа да се сдържи просто не успя.

- Правилно, харесвам го много повече от колкото някога ще харесвам теб. Той е всичко онова, което ти не си. - Отвърнах напълно сериозно, а и за никой не беше тайна, че обичах Илайджа като истински брат, но той притежаваше и куп други качества които уважавах и ако някога се нуждаех от помощ бих потърсила него, защото Клаус можеше да ми предложи всичко друго, но не и сигурност. Дори сега не се чувствах сигурна около него. Не се чувствах сигурна и за самата себе си и чувствата които изпитвах към него, защото с Клаус бяхме преминали през много неща заедно. И въпреки това той никога не беше изпитвал нищо, абсолютно нищо към мен., беше готов да ме предаде във всеки един момент.
- А що се отнася до хората на Марсел... Очаквам ти да се погрижиш за тях... Защото когато я намерим, те вече няма да са от значение... Нали?

-Добре,действаме още тази вечер,като ще се опиташ да я намериш.
Искаше му се да не я вижда повече,да му се махне от главата,за да е го привлича толкова,а до голяма степен му се искаше нещата да се променят,да се върнат отпреди,да се опитат да го убият... Но това никога нямаше да стане миналото никога не се връщаше,не се преповтаряше:
-А,с какво искаш да си загубим времето до довечера?
Надяваше се да каже нещо което той искаше но едва ли,щеше да стане така. На вероятно и сигурно,щеше да го отреже,като маринована краставица:
-Защото аз имам лек план,ако ти ми откаже.
Пороследи с поглед минаващото момиче,приличащо на френска прислужница с пухкава метличка за бързане на прах,която се усмихваше:
-Да...

Завъртях отегчено очи и поставих обратно очилата си. Това слънце просто ме убиваше.
- Забавлявай се както пожелаеш Ник. - Отвърнах безразлично и се изправих. Приближих се до големия прозорец и се загледах навън. Нищо чудно, че снощи бях преспала с напълно непознат. Той предизвикваше всичко лошо у мен, а и сякаш с тази си постъпка не бях толкова уязвима. Така не само той демонстрираше пълния си непукизъм, но и аз и мислех да му го забия право в лицето.
- Аз направих същото снощи... - Не, че беше нещо с което трябваше да се гордея или хваля, но исках да го нараня, просто не знам защо смятах, че с това ще успея. А, да, макар и да не изпитваше нищо към никой, Клаус имаше досадното чувство за притежание и мислех, че изпитва нещо такова и към мен. Знаейки, че съм била с някой друг, щеше да го нарани, щеше да му покаже, че не ме ритежава и, че не ми пука изобщо за него.

-Добре си се справила с предложението да не говориш с никой.
Завъртя очи:
-Едното ти чукане може сега да ни коства целият план,знаеш ли?!
Ядосваше го този факт,изнервяше се и ужасно много ревнуваше. До толкова,че му беше трудо да се овладява но въпреки това доказа много ясно,кой какъв е и всичко останало и колко не му пука. Дори да я ядоса,можеше да се изчука с някоя пред масата и пред нея но това беше пълна загуба на време,да и показва колко е специлана,макар наистина да беше така:
-Жените сте опасно нещо,ако ти кажа не прави това,ти ще направишточно обратното. Дразни ме че си единствената жена която не мога да подчиня знаеш ли?

Това последното самопризнание направо ме шокира. Бях убедена, че това е така, просто беше неочаквано признание. Обърнах се заинтригувано към него и внимателно поставих една чашата си върху една масичка. Бавно свалих очилата си и се усмихнах някак самодоволно и превъзхождащо, сякаш току що бях спечелила най-важната битка в живота си. Разбира се не се самозалъгвах, че това е измамна победа, но все пак поне за миг, той беше свалил гарда.
- Все още не мога да си обясня, защо изпитваш такава необходимост от това да контролираш всичко и всички. - Започнах да се приближавам бавно към него и когато застанахме лице в лице, на сантиметри един от друг протегнах ръка и нежно минах с пръсти по лицето му, проследявайки всяка извивка.
- Животът е много по-интересен когато има елемент на изненада Ник... - Казах тихичко, поставяйки и другата си ръка върху лицето му. Усетих как се напряга до краен предел, не знаейки какво целя с всичко това.
- Страхуваш ли се? - Не знам защо питах, беше очевидно. Страхуваше се, че мога да го нараня и аз наистина можех да го направя,, но нямаше.
- Недей... - Продължих с леко пресипнал глас. - Няма да те нараня... - Само с върха на устните си, едва едва докоснах неговите. Всъщност повече можеше да усети горещия ми дъх от колкото допира на устните, но беше достатъчно, за да го накарам да настръхне.

все едно ръката и беше направена от тукущо ковано желязо или някой ръжен,с който се жигосваха животните. Потрепна леко,като се отдръпна съвсем малко,защото не очакваше този тип докосване или,каквото е и да било докосване от нейна страна. А в следващия момент още по неочаквано се оказа и целувката. Истина или не но повече от всичко му се искаше да може да вкуси меките и устни,както преди,да я усети в ръцете си,толкоа гореща,толкова пламенна. Страстта им не можеше да се прикрие или нещо подобно,просто нямаше начин,когато двамата решаха да правят нещо:
-Не мога да имам доверие на никого Катрин!
Каза почти през зъби,защото потискаше желанието да бъде с нея,да я грабне,като вихър и да я завлече в стаята,толкова му се струваше отчаяно в умът му:
-Само когато контролирам се чувствам спокоен,че никой няма да ме предаде.

Отдръпнах се една идея назад, колкото да успея да го погледна в очите, но ръцете ми останаха върху лицето му, сякаш за да задържа вниманието му върху мен.
- Наистина ли вярваш, че бих те наранила? - Знам, че вече го бях правила и се бях разкаяла стократно за това, но той просто не искаше да повярва.
- Ти си моето семейство Ник... Просто ми вярвай... Умолявам те, просто ме погледни в очите и виж лъжа ли за това? - Можеше да усети всеки удар на сърцето ми. Можеше да види, колко истинска бях с него в този миг.

Изправи се рязко,като се приближи към нея,бяха само на един дъх разстояние един от друг. Очите му трепереха,като я гледаха с недоумение,как можеше да се случи това,да изпитва симпатия към нея,как можеше да си позволи дори в душата му да пробегне мисълта и дори чувството на любов или нещо подобно. Само че това беше истина. Не можа да се сдържи повече,като се приближи и впи устни страстно в нейните,целувка която желаеше,нещо което копнееше от дълго време,не я бе целувал и се чувстваше меко казано на седмото небе. Но след,като се отдръпна очите му горяха:
-Един път ме предаде,и съм сигурна,че и втори път би го направила,ако имаш изгоден случай. Не мога да ти имам доверие...

- Нямаш представа какво се случи... - Отдръпнах се рязко назад и усетих как сълзите ми започнаха да напират. Мразех когато ми говори така.
- Никога не... - Поклатих глава отказвайки да продължа по натам. Не заслужаваше да му давам обяснения за пореден път и да му се моля за прошка която никога нямаше да ми даде.
- Знаеш ли какво... Може да продължаваш да ме мразиш колкото дълго пожелаеш... Уморих се да опитвам... Уморих се от теб и от егоизма ти...

Прихвана я за ръката,като я дръпна към себе си. Притисна я силно,че можеше да усети напрежението от дивата страст. Притисна я,като впи устни жадно в нейните. Ръката му се оказа отзад на тила,като я целуваше продължително.
Притискаше я,като едната му ръка започна да става малко по груба,опитваше се да се отърве от дрехите и,отчаяно я искаше и то я искаше сега.
Просъска,като извика:
-Мразя те....
Но отново впи устни в нейните,толкова го болееше от нейното предателство но не можеше да стори нищо друго освен сега просто да се примири но не можеше да сподавя повече чувствата си.

Всичко това беше една огромна грешка и знаех, че трябва да бягам. Да бягам възможно най-далеч от него, но беше прекалено късно затова. Беше успял да ме подчини на своите собствени желания и да ме накара да изпитвам същите любов, омраза, болка, страст и отрицание, които самия той изпитваше, докато жадно разкъсваше устните ми. Отрицание, защото и двамата се борехме и то адски неуспешно не само с привличането, което безспорно и двамата изпитвахме един към друг, но и онази част от нас която все още беше способна да обича. Всячески се опитвахме да я заглушим, давайки пълна власт на омразата и ненавистта.
- Трябва да престанеш... - Простенах задъхано, а само миг по-късно още по-силен стон се изтръгна от разтворените ми устни. Усетих как зъбите му се впиват в меката ми като коприна кожа и притока на кръв, която изсмукваше от вените ми. Не беше болезнено и колкото и извратено да беше от моя страна, всъщност когато пиеше от кръвта ми, сякаш присъствах в някакъв древен ритуал на отдаване... Това беше неговата гаранция за контрол и притежание и аз точно в този миг нямах нищо против да му позволя да бъде мой повелител... Нямах нищо против да оставя извиващото ми се в ръцете му тяло, в неговите силни и могъщи ръце... Да му дам правото да прави каквото пожелае с мен...

Нямаше шанс да спре,нямае шанс,когато усети прекрасното и тяло до себе си. Нямаше как,прекалено дълго не бе я усещал и прекалено дълго не го бяха правили. Всъщност наистина и се наслаждаваше и наистина я желаеше нямаше спор и тя дори можеше да го усети,нямаше как да прикрие това.
Ръцете му без никаква милост я освободиха от дрехите,като искаше да докосне копринено меката и кожа,да я усети отново и отново.
В мига щом се отдръпна,той я връхлетя,като вихър и я притисна към стената,като целуна врата и,като хищник,без жал сякаш щеше да я изяде.
-Няма да се случи...
Пригвана я за кръста,а след това из а дупето,като тръгна бавно на горе към стаята. Щом стигна близо до леглото я хвърли,като я нападна,да буквално я нападна. Оказа се върху нея,той я искаше сега и веднага и нищо нямаше да му попречи да я има. А,и тя перфектно го познаваше и знаеше,всяка негова малка час,как и действаше. Всяко докосване нейно го подлудяваше,а тази близост го правеше луд.

Напълно бях загубила способността си да се противопоставям, просто защото моето тяло също изгаряше за неговото. Реагираше на всеки допир и всяка целувка... Изгарях! Чувствах се така сякаш бях попаднала в центъра на бушуващ пожар и тялото ми просто изгаряше.
- Ник не мога... - В последен опит да дам превес на здравия разум, простенах аз, но нямаше никакъв резултат, защото бяхме стигнали прекалено далеч. Нямаше връщане назад и го осъзнавах.
Ник захвана краищата на блузата ми и гневно я разкъса, оголвайки гърдите ми, които се разкриха пред него в цялата си прелест. Изстенах още веднъж и още веднъж, докато устните му се разхождаха по настръхналите ми зърна. Пръстите ми се бяха заплели в косата на тила му и усещах как възбудата стига до нови висини.

Толкова страст,толкова плам,че ако можеха до сега да са се запалили от раз,от веднъж,защото толкова беше горещо и страстно. Ръцете му нямаха и капка жал,докосваха и разкъсваха всяка дреха до която се доберяха. Искаше я и всичко му пречеше,всяка дума бе не чута,нямаше смисъл,всичко губеше смисъла си,когато тя го докосваше,кога и двамата бяха толкова близо. Толкова дълго не я бе усещал,че бе просто нечовешко желание.
Гореше от желание дори да я захапе но не го направи,не това щеше да е прекалено:
-Все едно олово се смесва с кръвта ми...
Премина с език по тънкото и вратле до ухото и,като го засмука безпощадно. В този момент можеше да усети мъжествеността му,която щеше да пробие през плата.

Не беше изобщо честно, защото беше разпокъсал всичките ми дрехи и сега лежах почти гола под него, а той бе прекалено облечен. Ръцете ми се спуснаха между телата ни и когато усетих колана на дънките му, започнах нервно и припряно да го разкопчавам, после и копчетата и накрая когато и те бяха повалени, рязко издърпах дънките му малко по-надолу, колкото да се разкрие онова от което имахме нужда. Усетих как ръцете му минават по бедрата ми и докосването беше толкова нежно и приятно, докато не обгърна колената ми и не ги разтвори грубо в страни и не се настани между тях. Дъхът ми секна, защото предчувствах какво ще се случи всеки миг... Онова пулсиращо горещо местенце между краката ми се навлажни още повече от възбуда... По дяволите наистина имах нужда от него, за да премахна напрежението...

-Знаех си...
Да знаеше,е тя няма да откаже,че ще е с него,също толкова,колкото той я желаеше. Ръцете му се впиха безжалостно в тялото и,застрашавайки да разкъсат дори плата и. Но се чувстваше в такъв момент от малките в който искаш дефакто да се слееш с човека по време на секс. Толкова,че да станете едно,да не можете но да се стремите и само за няколко кратки секунди това сякаш да става.
Съскаше,защото бе все едно никога до сега не я бе докосвал така,всъщност до голяма степен е така,не я беше докосвал така от много дълго време.
няколко пъти направиха кръг,като ту той вземаше властта ту тя но това беше страстта. Оставяха си следи един друг,те щяха да изчезнат толкова бързо но бе прекрасно да си оставят следи.
-по дяволите,толкова много те желая!
Играта прекалено загрубяваше но не можеше и не бе в сила да се контролира,не и когато тя бе толкова близо. Знаеше,че ако я намери това,ще се случи но не съжаляваше искаше го и то до някъде отчаяно.

Не спирах да мисля за това, колко огромна грешка е да бъда отново с Клаус, но желанието ми беше хиляди... милиони пъти по-силно от мен. Беше невъзможно да се контролирам около него и това беше живото доказателство.
И двамата вече бяхме съвсем голи и изтръпвах при всеки допир до кожата му. Полудявах само при мисълта за него. Ето това беше нещо, което не бих могла да забравя дори и да съм мъртво пияна, просто защото Клаус не беше просто някакъв си мъж. Той беше мъж, дори много повече от истински мъж и ме влудяваше. Караше ме да тръпна и да го желая така както никой друг досега. Бях забравила това усещане.
Изведнъж той рязко и грубо нахлу в тялото ми и извиках от болка. Тялото ми се изви като дъга и потреперих. Движенията му бяха не по-малко груби и диви, но съвсем скоро бяха започнали да ми доставят неописуема наслада, наслада каквато само той, единствено той можеше да предизвика у мен.

Нямаше да я остави лесно нито скоро или не поне до края на вечерта,щеше да и се наслади на максимум,щеше да я има и пренасити за дните в който я е нямало. Най-странното беше,че не се бяха виждали,че не се понасяха,че се дразнеха един друг и всичко подобно но накрая правеха див и не забравим секс,който правеше другите неща да се топят и всичко подобно.
-Ти не си вещица,ти си самия дявол...
Нямаше и не можеше да и устой,беше толкова странно,защото никоя жена нямаше такъв контрол над неговото тяло или дори ум. Тя беше единствената жена,и дори единствения човек,който можеше да го контролира,да му каже,какво да направи. А,и единствената,която можеше да го убие,само все още не беше го решила.
Движеше се диво но и някак бавно,за да и се наслади по дълго,за да може да я усети,как се извива от удоволствие под него,да я чуе как стене,да се вслуша и почувства някак си по жив от преди. С нея беше така,с никоя друга. въпреки,че бе груб,беше защото тя се дърпаше,защото не го искаше,защото не я бе имал толкова дълго но това беше истинска любов,само че не си го признаваше да наистина не си го признаваше.

- Спри да говориш... - Заповядах му аз и вих устните си в неговите, за да се подсигуря, че ще го направи. Исках да се насладя на всеки миг, а сякаш всяка дума, която отправяше към мен беше като обвинение или пък я чувствах като отровна, защото през последните няколко века бях свикнала да чувам само думи пропити с омраза и сякаш бях намразила гласа му заради това. Чувствах го много по-близък когато не говореше, така нямаше опасност да каже нещо, с което да ме нарани и унижи, а и знаех, че веднага след като свършим тук, ще го направи и ще използва именно думите за тази цел.
- Не сме тук за това...

Послуша я колкото и учудващо да беше за другите но млъкна. Залови се с много по приятни неща от тези да говори,а по скоро да се опитва да я изяде. Може би да,защото се опитваше да я одраска с зъбите си,не нямаше да го направи,всъщност беше доста нежен имайки предвид,колко лош можеше да бъде в същност.
Но много му харесваше друго нещо и щеше да го направи след малко,искаше да я вижда върху себе си,да това беше същинско удоволствие.
извъртя от раз,като красивото и прекрасно дори тяло се намираше отгоре. извивки,на които всяка жена би завидяла,прекрасна кожа,която бе по нежна дори и от най-нежния плат.
премина с ръце по извивките и,като се усмихна лукаво,без думи и каза,че тя решаваше всичко но се надяваше да не реши да се дръпне или нещо подобно,нямаше да и даде шанс но все пак я остави да контролира нещата,да бде малката волна ездачка.

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери