Скривалището на ангелите.

Тук е къщата на ангелите,който никой не може да открие.

Влязохме в къщата,като я оставих на земята:
-Трябва да останеш тук,за да те предпазя,тук не могат да те намерят не се тревожи.
Затворих вратата,това беше неотрална и тук никой не виждаше какво се случва.
-Седни успокой се,ще ти донеса чаша вода. Но моля те остани тук,защото той ще те търси.

- Не! - изкрещях уплашена след него - не ме оставяй, моля те.
Бях толкова притеснена, че се оглеждах нервно и треперих. Не след дълго краката ми отслабнаха и ми се наложи да седна, но сякаш бях замръзнала на едно място и не можех да направя нито крачка. Погледнах го умолително, като се надявах да се разберем без думи.

Взех я отново на ръце,като я занесох на втория етаж в една спаляня,на един меки завивки. Свалих обувките и като ги оставих на земята. Взех една аптечка от нощното шкафче,като трябваше да се погрижа за раните и и да ги почистя. Взех едно танпонче със спирт,като минах по раните и.
-Съжалявам!
Казах когато усети болката от спирта:
-Не исках да те наранят.
Гледах в очите и но се опитвах да ги избегна,защото не исках да виждам страха в тях.

Стиснах силно зъби, защото отдавна не се бях наранявала така. Можех моментално да се оправя, използвайки магия, но не знаех дали ще му хареса това и предпочетох да се справим по старомодния начин. Все още не разбирах защо му пукаше за мен, но това ме разчувства и няколко сълзи заблещукаха по лицето ми.

Скривалището на ангелите. Blair_thumb

- Благодаря ти ... - казах тихо, едва доловимо.

Изтрих сълзите и не исках да плаче,защото това ме нараняваше:
-Не плачи сега си в безопасност,няма да позволя нещо да те нарани.
Бях започнал да изпитвам чувства и не знаех,как да реагирам на това. Но се чувствах привлечен от нея от очите и ,от нежността и ранимоста,която имаше.
-Ако искаш може да поспиш уморена ли си?
Протегнах ръката си,за да я погаля по бузата:
-Ще ти направя защитен медальон,за да не може никой да те намери но ми трябват две седмици да го намеря.

Не бях свикнала на такава доброта и въобще не я очаквах след държанието ми. Бавно вдигнах ръката си и докоснах неговата, която все още беше на лицето ми. Тя бе толкова нежна и топла, като майчината ласка, която никога не бях изпитала. Прииска ми се да го прегърна, но не си позволих волности. Вместо това махнах ръката си от неговата и се усмихнах свенливо, докато клатех главата си в знак на съгласие.
- Вече съм по добре - благодарение на теб, казах си на ум, но все още бях прекалено надута, за да си го призная - мисля да поспя малко и никъде няма да ходя.
Той кимна в знак на разбирана и понечи да стане от леглото, но тогава улових ръката ми и се вгледахме един в друг мълчаливо за един доста дълъг момент. Не бях готова да остана сама, но как да му го кажех. Не можеше ли просто да го разбере и да ми помогне отново, макар че не съм го молила за помощта, от която имах нужда.

Дръпна ме явно искаше да остана до нея,страхуваше се и я разбирах. Преместих се от другата страна на леглото,като легнах до нея,така щеше да поспи малко,когато бях край нея,когато занаеше,че е в безопасност.
-Добре,ще стана при теб,поспи малко Женевив!
Придърпах я към мен,и я прегърнах. Почувствах се странно,беше ми хубаво да я усещам. Аромата на косата и,топлото и тяло ръцете и който се бяха вкопчили в мен. Не биваше да усещам това но го усещах и ми харесваше.

Бях по-спокойна, когато той легна до мен, но начина по който ме придърпа към себе си и ме прегърна, ме обърка. Какво въобще ставаше. Усетих ледения му замразяващ дъх по кожата на врата си. Вече не беше толкова плашещо ... напротив. Почувствах се, сякаш съм под водопад. Много студен и леден водопад, който пречистваше както тялото ми, така и душата ми. Ръката ми бавно се долепи до гърдите му, които се намираха под много тънка риза и с голямо учудване установих, че сърцето му бие толкова силно, сякаш ще изскочи. Сякаш бях учудена от самия факт, че има сърце. Беше толкова ... божествен, а в същото време така земен и достижим. След няколко секунди сърцето ми свикна с ритъма на неговото и двете забиха заедно. По лицето ми се появи нежен розов цвят. Още по-притеснена, че ще бъда отхвърлена, ако си позволя да направя нещо, зарових лицето си в топлите му гърди и затворих очи. Прегръдката му ме предразположи и се отпуснах, но все още бях притеснена от самата ни близост и не можех да заспя.

Успокояваше се постепенно и внимателно,като дишаше по полека и сърцето и не биеше лудо. Ръката ми минаваше през косите и,бяха като коприна,усещах този допир,беше ново и хубаво усещане. Отдавах му се,тогава отново вдъхнах от аромата на косата и. Повдигнах лицето и,погледнах в очите и,галех я:
-Не искам да те е страх от мен,аз не бих ти сторил нищо!
Пръста ми мина по пухкавите и розови устни,тя ги облиза. Бе красива нежна...
-Чувствам се греховно,искам да докосна устните ти с моите но знам че не трябва.

За щастие, все още мислех трезво и бавно се отдръпнах от него. Правех го бавно, защото исках да ме хване и отново да ме придърпа в обятията си. След време се озовах на края на леглото и се изправих до него. Той понечи да стане, но аз вдигнах ръка, за да не става.
- Щом не трябва, значи не го прави. Аз съм виновна.
Заклатих притеснено глава. Бях на път да превърна толкова чисто и нежно създание в някакво подобие на мен.
- Може би е най-добре да си вървя.
Веднага се сетих, че ще се опита да ме спре, не заради друго, ами заради Луцифер.
- Бъди спокоен, ще се пазя.
След тези думи тръгнах куцайки. Крака ми ме болеше доста.

Настигнах я не биваше да излиза така,притиснах я към мен:
-Не не можеш да се справиш,той ще те намери,не мога да му позволя да те убия.
Погалих нежно бузата и:
-Остани тук си в безопасност,тук ще си добре! Ела полегни...
Вдигнах я отново оставих я на леглото но залитнах и се оказах много близо до нея,толкова близо,че още малко и щях да я целуна. Изкуших се и я целунах но не знаех как и просто докоснах устните си до нея.

Ръката ми намери гърдите му, но само за да го отблъсне от мен, но другата ми ръка не ме послуша. Тя нежно се уви около врата му и притисна устните му още по близо до моите. Целувката беше толкова невинна и нежна, каквато никога не бях изпитвала. Всичко щеше да е идеално, ако не бях развалила този момент. Устните ми жадно се впиха в неговите и страстта ме завладя. Ноктите ми мигновено пораснаха и леко се забиха във врата му, а краката ми се увиха около тялото му, за да не му позволят да се отдръпне. За секунди го повалих и се намирах над него, но в този момент видях изплашеното му лице и когато се обърнах, за да се огледам в огледалото, което се намираше на стената до леглото, видях червеносветещите си очи и скочих от леглото.
- Съжалявам ... не исках това да стане.
И двамата знаехме, какво означава това. Очите ми не светеха просто когато бях ядосана, а когато позволявах на тъмнината да ме завладее и да ме контролира.

Само една целувка и подпали такъв страстен пожар,тя ме целуваше и в този миг усетих,как възбудата и желанието се надига в мен. Исках я но тогава усетих болка,тя бе забила нокти в мен,а след това и очите и,оказа се над мен. Бях изненадан макар да знаех каква е не очаквах така бурно да се случи всичко:
-Женевив недей!
Изправи се не можах да я уловя,изправих се и я улових:
-Не се отдръпвай от мен,знам че не го направи нарочно,отдаде се на удоволствието.
Обърнах я към мен:
-Знам,че можеш да го потиснеш,знам че можеш да го контролираш.

Заклатих нервно глава и в погледа ми се четеше болка.
- Не ... не разбираш! Не мога да го контролирам. То ме завладява напълно и ... - погледнах към земята защото се засрамих наистина много - това ми харесва. Доставя ми удоволствие.
Беше ме страх, че по този начин ще го отблъсна и побързах да се доизкажа, преди да си е направил погрешни изводи. Улових лицето му и нежно го обгърнах с ръце, като го накарах да ме погледне.
- Но аз не винаги го искам ...
Супер! Не можах ли, да се изкажа по-тъпо. Какво означава не винаги? - че всъщност го искам.
- Имам предвид ... не го искам в тези моменти и не знам как да се справя с това. Не мога да го отблъсна ... то е част от мен.

-Добре!
Отдръпнах се и я оставих не исках да я обеждавам в онова,което и казах,че мога да спра това.
-Поспи малко,аз ще отида да измия кръвта от врата си.
Влязох в банята,като свалих тениската си,защото бе изцапана. Раната бе зараснала но кръвта оставаше. Измих я с кърпата,погледнах се в огледалото,наистина я желаех,исках да е моя исках да бъда с нея. Седнах на ръба на ваната и въздъхнах всичко това,беше нереално. Но харесвах всичко в нея,нежния и допир,ароматните и й нежни коси,който ме караха да летя дори без крилете ми.

Той тръгна към банята, а аз тихо прошепнах, сякаш на него но той така и не ме чу.
- Съжалявам ...
Знаех, че съм способна да причинявам огромна болка, но защо на него? А всъщност ... защо ми пукаше? Бях наранявала толкова много хора и различни създания. Обожавах болката. Обичах да я причинявам, а понякога и да я усещам. Имаше нещо в него обаче, което провокираше добротата ми и ме караше да се чувствам гузна. Накрая просто легнах в леглото и когато той излезе от банята, бях с гръб към него и се правих на заспала. Не исках да му правя повече проблеми, за това най-добре да си мълчах и да не правех нищо.

Отидох до огледалото на леглото в него се виждаха крилата ми. Бях уморен,бях уморен да нося на раменете си цялата болка на хората,да я преживявам,да помагам на всички и дори да не поглеждам себе си.
Обърнах се към нея,тя спеше. Завих я защото раменете и бяха голи,погалих нежно бозата и:
-Бих дал всичко да си моя!
Прошепнах тихо,приближих се към бузата и и нежно я целунах.
Седнах на стола,като се взеирах в нея исках да и се нагледам,преди да я пусна да си отиде.

Думите му ме разчувстваха, но достатъчно бях страдала от любов. Кое ме караше да мисля, чер с него ще бъде различно. Защото е ангел ли ... щом нарече страстта която изпитва към мен грях и въпреки всичко я освободи от тялото си, значи не можех да бъда сигурна в него, камо ли да си дам сърцето му. Предпочитах да умра отново, отколкото да го оставя, да го разбие. Продължих да се правя на заспала, като се надявах скоро да спре да ме гледа, за да се завъртя, защото ми беше много неудобно. Накрая просто се отпуснах и заспах, но не сънувах, а виждах спомен - как Луцифер ближеше кръвта от лицето ми и ужасната душевна болка, която изпитах, докато го правеше. Развиках се, но този път нямаше кой да ме спаси. Плачех и крещях, но Август седеше отстрани и сякаш дори не ме чуваше и виждаше. Накрая просто се събудих и се изправих в леглото на седнала позиция. Дишах тежко, а челото ми беше обляно в пот.

Съня и бе неспокоен премяташе се накрая се събуди,приближих се към нея с една чаша вода,за да се успокой:
-Това е само кошмар,тук си в безопасност.
Опитах се да я успокоя но наистина бе много уплашена,прегърнах я:
-Не се тревожи свърши всичко свърши!
Не знаех дали,как да и помогна,а не исках да я насилвам:
-Мога да ти помогна,знаеш го помисли няма да отеглям предложението,когато и да го поискаш. Но станеш ли нефилим той няма да има власт над теб.

Да, но пак някой ще властва над мен, а аз не искам това. Естествено не му го казах. Само щеше да започне да ме убеждава, а сега определено не ми беше до това. Грабнах чашата, която ми подаде и я изпих на един дъх, след което станах от леглото и се заогледах нервно. След малко съзрях вратата, през която беше минал да се изкъпе. Отидох натам и вътре имаше красива бяла баня ... като всичко останало в тази къща - красиво и бяло. Видях кърпи на един рафт и след това се обърнах към него.
- Ако не възразяваш, аз мисля да ...
Още преди да довърша изречението си, той кимна и аз влязох в банята. Завъртях кранчето на студената вода, без да пипам другото и влязох под душа. Почувствах се сякаш съм в прегръдките му - хладно, успокояващо и пречистващо, а в същото време ме обливаха топли вълни, породени от неприлични мисли. Увих тялото си в една кърпа, но беше достатъчно голяма, за да покрие тялото ми, само до бедрата. Ако беше 5 сантиметра по-къса, нямаше да имам нужда от нея. Върнах се плахо в стаята, а той все още беше там. Понечих да го помоля да излезе, за да се облека, но тогава осъзнах, че нямам никакви дрехи и просто се вгледах в него мълчаливо.

Имаше нужда от душ,отидох в друга стая,за да взема рокля имаше една бяла рокля останала от преди може би беше на 20 години но много красива. Оставих я до леглото,бяхме на леглото,аз и роклята. Тогава тя излезе.
С една кърпа около тялото си,която бе доста малка. По тялото и се стичаха капки вода. Беше невероятно красива. Тогава не усети,как дръпна кърпата и за част от секундата се откри. Сърцето ми заби лудо,не бях виждал жена гола,и в таки....
Тогава усетих как се изпълни панталона ми,като се чу един доста странен шум сякаш на пукащи се шевове.
Чувствах се много неловко за това минах покрай нея и влязох в банята като заключих но доста безуспешно просто оставих ключа.седнах на ръба на ваната и се опитах да откопчея панталона,за да освободя болката.

Той се затвори в банята и за момент се притесних, че съм направила нещо нередно, но вече бях по-спокойна и просто реших да му дам малко време. Приближих се до леглото, където намерих една нежна бяла рокля, която беше точно по мой вкус. Облякох я и се завъртях няколко пъти пред огледалото.

Скривалището на ангелите. Leighton-meester-050510-2

Скривалището на ангелите. Leighton-meester-050510-2

Изсуших косата си, използвайки магия, но побързах преди да я излязъл от банята и да ми се е скарал, че го правя. Не можех да си представя живота си без магия. Минаха около 10 минути, но той все още не излизаше от банята и отидох, да почукам на вратата.
- Добре ли си?

-Да добре съм но не мога да изляза!
Казах аз нервно,защото бях найстина възбуден и не можех да изляза така пред нея. А,не знаех как да го накарам да спадне. Бях доста объркан,не можеше така,срамувах се. Тя отново почука:
-Виж не мога да изляза сега.
Казах още по сконфузено.

Ядосах се, че ме държи в неведение и само с поглед и леко завъртане на ръката си във въздуха отключих вратата и тя се отвори.

Скривалището на ангелите. 67514

Влязох вътре, а той ме погледна учуден и се сви на ръба на ваната, сякаш криеше нещо. Клекнах пред него и сложих ръцете си на коленете му, но той избягваше погледа ми, сякаш беше сбъркал нещо и се притесняваше, че ще разбера и прочие.
- Какво има ... кажи ми.

» Тъмната страна на Ангелите