Радвах се ,че Стефан е добре и е успял,да се справи.
- Само още нещо-усмихнах му се .
- Не сме съвсем приключили тук.-Бондуел,вече бе уморена ,от непрекъсната атака и можеше да е силна,но не се възстановяваше толкова бързо,колкото едно китсуне.Отново я атакувах,но този път битката ни беше кратка,само за миг остави вратът си незащитен,но беше напълно достатъчно,за да я захапя и да го пречупя.Тялото ѝ падна безжизнено на земята ,аз изплюх отровната ѝ кръв,беше наистина гадна.
- Хайде,сега вече можем да се махаме.-казах с усмивка и поех ръката,ме силно я стиснах,бяхме успели.Макар,сферата на Шиничи,да не беше в нас,бяхме открили тази на Мисао и своите собствени,бяхме отмъстили за Деймън и Елена,които някога бяха нападнати от същата птица,чувствах се доволна.Везните определено се накланяха,в наша полза.