Dark Dimension

- Знам Катрин. - стиснах ръката й и започнахме да върви напред , спомените запончаха да минават пред очите ми като на лента.
- Трябва да измислим нещо , за да ги заблудим. Попринцип тук движението става с носилки , скъпи вещи ще са ни от голяма полза.

С Катрин се преоблякохме и направихме всичко необходимо , както и очаквах , никой не заподозря какво ставаше всъщност , никой не заподозря истината и не успя да види силата й. Легнахме в една носилка , бяхме един до друг , хванах ръката й.
- Ще се справим и с това.

Легна в мен , а аз започнах леко да галя косите й. Дали щяхме да успеем да ги измами ? Не знам. Знаех колко бяха , много повече от нас , което определено не беше в наша полза. Само ако някой ни видеше , всичко се разваляше , надявах се всичко да мине гладко и да сме добре. Може би беше грешка , че сме отново тук , но желанието ни за мъст беше прекалено силно.

- Просто ме следвай. - казах й и я погледнах. Бях запомнил пътят или поне тази част , която бях в съзнание , почти знаех на къде отиваме и почти бях сигурен , но и това беше повече от нищо. Нямаше да подведа Катрин , все пак ми се беше доверила да дойдем до тук , трябваше всяка крачка да е преценена внимателно.

- И аз теб Катрин. - отвърнах на целувката й и тръгнах след нея. Този ден може да се окажеше решителен , можеше да се окаже , че отново съм направил грешка , грешка която не може да се поправи. Но така беше за доброто на всички. Шиничи нямаше да престане , значеше че аз трябваше да го спра. Дори и днес да умра , щях да бъда щастлив , надявах се Катрин да не пострада.
- Тя е много опасна , Катрин. Трябва да се пазиш и да не я предизвикваш.

Всичко мина прекалено гладко , дори беше плашещо. Дали не ни бяха видели и не ни подготвяха капан , за който щяхме да разберем по-късно и вече нямаше да бъдем способни да правим каквото и да е било ?
- Трябва да стигнем до библитеката , но там охраната е по-силна.- държах ръката й и продължихме.

Минахме през стъплата , това беше един от моментите , в който не съжелявах , че не съм човек. Влязохме в така прословутата стая. Катрин веднага хвана една от сферите , преди да я спра или да се опитам да направя каквото и да е било , усетих някой зад нас , обърнах се. Видях Бондуел , беше готова за атака и то към Катрин , застанах пред Катрин и птицата атакува мен , хванах ръката на Катрин.
- Да бягаме , по-бързо.

Не бях достатъчно силен , нещото от което най-много се страхувах , да не успея да защитя Катрин , но тя успя да се защити и сама , използваше новите си сили умело и успя да надхитри и да надвие птицата.- Катрин започна да събира сфери , аз успях да намеря сферата на Мисао , която щеше да я убие завинаги. Бях забравил за нападението на птицата по-рано , от което до този момент не усещах нищо , чувах пазачите ,болката стана по-силна и паднах на колена на земята , дадох сферата на Катрин.
- Взимай я и бягай , пазачите идват , просто бягай и не се връщай назад.

Защо винаги искаше да ме спаси , когато аз се бях примирил с краят си ? Но нима аз не бих направил същото за нея ? Пих от кръвта й и спрях , когато другите дойдоха , успях да се изправя , гледах към съществата , хванах сферите от ръцете й и ги разбих , след което я хванах през кръста и скочих през прозореца.

Погледнах Катрин , тъкмо когато си мислих , че всичко е свършило , започваше отново.
- По дяволите Катрин , нямаме време да се връщаме и за това. Няма никой да ги пипне. - след това погледнах нагоре.
- Катрин тя е след нас , нямаме време за връщане , трябва да избягаме.

Катрин беше като неопитомена започна да се бие с онази птичка а нямахме време за това , изблъсках я и аз хванах птичката , щях да успея да я задържа за малко.
- Влез и вземи сферите , в момента ти ще ги разпонзаеш по-добре. Аз ще занимавам тази птица , обещавам ти да оцелея !

Знаех , че Катрин ще успее , но не знаех дали аз ще успея с обещанието си. Птицата успя да ме удари отново , но какво очаквах , в момента бях просто вампир. После обаче аз успях да я ослепя и да се блъскаше наляво и надясно.
- Хайде Катрин , успях , вече трябва да се махаме.