Островът на страстта

Писна ми да си играя на котка и мишка цял живот , вече имах сила и знаех как да я използвам , погледна Катрин и брат си.
- Стоите на страна. - казах и след това нападнах лисицата , вече нямаше шанс срещу мен.

Оу добре сега Стефан щеше да се прави на голямата работа.Колко велик съм аз,Казах си на ум и се подсмихнах самодоволно.Ако исках можех да убия Шиничи но не ми беше сега до това.
-Хей Шиничи ако искаш доведи и Мисао тк за да бъдеме цялата група.-ИЗсмях му се в лицето.

Доколкото разбрах по реакциите на другите Шиничи беше тук. След малко се и появи. Не ми обръщаше внимание което беше добре за мен, не исках да стане нещо като случката с Деймън и Катрин. Докаго другите се правеха на велики пред Шиничи аз кротко си стоях без да привличам внимание. Накрая не издържах и отидох дърпайки Деймън от пред Шиничи.
-Хайде да не си пробваш късмета, а? - предложих му.

Стефан се ,хвърли върху Шиничи,но той беше по-силен и го отхвърли от себе си.въпреки предупреждението му скочих и аз и успях,да му отскубна една от опашките.Но на нейно място порасна друга.Явно трябваше да съм по-бърза.Изхвърли ме и мен Паднах точно ,до Стефан
- Добре ли си ?-попитах го разтревожено.

В очите на Деймън и другите аз се правех на велик , но аз просто исках да ги спася. Те бяха вампири , а благодарение на Мисао , аз и Катрин бяхме лисици , което значеше че имаме по-голяма възможност за победа. Брат ми никога не разбираше , кога искам да го засенча и кога искам да спася живота му.
- Добре съм ! - погледнах към Катрин. На Шиничи му растяха нови опашки , значи това не беше начинът. Нападнах китсунето отново , щях да го убия.

Докато КАтрин и Стефан се биеха с Шиничи отидох до едно дърво и подхванах Елена.Дръпнах я към себе си и застанахме до едно дърво.Бяхме толкова сладки.Подсмихнах се мило и погледнах Стефан.Ако искаше да умира да мира не ми пуукаше вече сега ми пукаше единстено за Елена.

Демън ме дръпна до едно дърво, докато Катрин и Стефан се биеха с Шиничи. Набързо го целунах и после го погледнах, а в погледа ми се четеше неодобрение. Нима щяхме да оставим брат му и Катрин сами в това. Е, за Дейм не знам, но аз поне не.
-Ако искаш стой тук, но аз не мисля да седя и да гледам как те се бият сами - казах и в следващата секунда стоях пред Катрин, подавайки й ръка ад стане. Не че беше наранена или имаше нужда от помощ, но един вид да й покажа, че искам примирие и щях да се опитам да помогна, с каквото мога.

- Благодаря Елена-казах и поех ръката ѝ,не че имах нужда от нея,но пък това си беше жест ,към нейния.
- Но чуй ме искам да стоите настрана с Деймън,не се тревожи за нас ,Елена ние и двамата сме китсунета,после ще ти обясним как точно стана.Но вие,не сте ,така ,че стойте на страна.Той може да ви нарани и дори убие.Погледнах Деймън.
- А колкото до теб Деймън ,не очаквах ,да си такъв непукист или по-точната дума е страхливец ?

Говореха си най-спокойно , никой не беше забелязал Шиничи , който се беше изправил след атаката ми и вече нападаше Деймън. Защо него ? Не можех да позволя брат ми отново да умре зареди мен , вече му бях причинил достатъчно болка , за да го направя отново. Предадах половината си силна на Катрин , а другата част на Деймън и застанах пред него , атаката на Шиничи повали мен , надявах се да не е разбрал какво направих и че Деймън вече има шанс да го убие , а Катрин вече беше наравно с Шиничи. Скоро изгубих съзнание.

Подсмихнах се самодоволно щом разбрах какво направи Стефан,а явно и Шиничи разбра.Шиничи се обърна след няколко секунди вече нищо не беше останало от него той беше изчезнал.
-Явно за сега изчезна.И Катрин не съм страхливец това е вашата битка не моята.
-Елена тръгва ме ли?-Попитах и я цунках по бузката.

Дръпнах се от Деймън, поглеждайки го недоволно. После само се обърнах и отидох до Стефан. След секунди и Катрин притеснена дойде до изгубилият съзнание Стефан. Бях разтревожена, какво ли можеше да му е направил Шиничи.. а на Деймън сякаш не му пукаше!
-Стефан - казах тихо.
-Моля те събуди се - продължавах да говоря тихо, но и достатъчно силно. Хванах леко ръката му, само Катрин да не разбере нещо погрешно. Нямах никакви скрити намерения спрямо Стефан, просто бях притеснена, все пак преди бях влюбена в него, но сега това беше загриженост към приятел, нищо повече.

Стефан падна и ми даде сила ,но Шиничи изчезна ,а Деймън ,в какво се беше превърнал,не искаше ,да помогне на собственият си брат"Не била негова битка",колко жалко от негова страна.Добре ,че поне Елена ,беше свястна.Отнесохме двете Стефан ,на безопасно място.Чувах сърцето му,беше добре,само беше в безсъзнание,седнах,на водопада ,до него милвах косите му и заговорих на Елена,която беше дошла с мен и беше отавила Деймън сам.
- Ще се оправя ,Елена ,но все пак благодаря ти ,за всичко.Можеш да тръгваш,той ще се оправи и всичко ще бъде наред.

Обърнах се към Катрин. Вместо да си тръгна отидох и седнах до нея.
-Ще поостана - казах й. Не исках да постъпвам като Деймън, а ако сега си тръгнех щях да направя точно това. Не бях непукистка, интересувах се дали Стефан ще се оправи, за разлика от Деймън в момента.
-Май не започнахме много добре с теб - казах на Катрин и я погледнах. Сякаш гледах в огледало, като изключим дрехите разбира се.

- Да така е -казах и я погледнах Въздъхнах и казах :
- Съжалявам ,че те превърнах Елена,исках да ги накажа,най-вече Стефан,защото ме беше изоставил.А аз го обичах ,с цялото си сърце и душа.Бих била щастлива,ако ми простиш и се опитаме,да се понасяме.Знам,че съм кучка ,но всичко ,което направих ,бе от любов.-Знаех,че обясненията ми бяха закъснели вече,но все пак имах нужда да го кажа.

Чудно защо или по0скоро как, но й повярвах. Явно може би имаше една не чак толкова лоша част от нея.
-Нека забравим това, не е късно за помирение - казах със съвсем леко усмивка на лице, радвах се че с Катрин явно нямаше да се ненавиждаме завинаги, но радостта беше непълна при положение че до нас беше Стефан, изгубил съзнание.
-Дано се оправи по-бързо - казах и въздъхнах. Взех едно камъче и го метнах във водопада.

Бях дал силата си на Деймън , надявах се да беше я използвал разумно и заедно с Катрин да успеят да победят Шиничи. Отворих очите си , но до мен видях само Катрин и Елена. Какво беше станало ?
- Какво стана ? Да не би.. да не би Шиничи да уби Деймън ? - погледнах уплашено , дано моето предположение се окажеше грешно.

- Да казах ,на Елена и ѝ се усмихнах.
- Спокойно добре е ,само спи,почива си,той е китсуне,както и аз и ,а освен това аз го превърнах във вампир,а той мене в китсуне и сега все по-свързани от всякога,щях,да разбера,ако беше зле.-Усмихнах се отново,когато отвори очите си първото ,за което попита,беше Деймън.
- Не мили,жив и здрав си е,нямаше как,да е наранен ,при условие,че избяга,като страхливец.Напразно му даде силите си ,а колкото до Шиничи,той явно усети ,както си направил,тъй,като се изпари яко дим.
Въпреки,че можех,да,усетя го попитах.
- Добре ли си ,как се чувстваш ?-отчасти,за да успокоя и Елена.

Стефан се събуди и първото за което попита беше Деймън, който беше или непукист, или страхливец в случая. Катрин ми обясни какво е ставало с нея и Стефан.
-Как си? - попитах го, радвайки се че се е събудил, въпреки че и Катрин вече го беше попитала.

- Да , добре съм. - кимнах и ги погледнах , само че половината ми сила беше останала в Деймън , това не беше добре , можеше да нападне някого или кое знае какво.
- Не вини Деймън Катрин , може би всеки би предочел да спаси кожата си пред това да стой и да гледа. - но и аз сам не можех да повярвам , че брат ми би ме предал отново.

- Не Стефан ,ти не беше там,той не бягаше,а стоеше и се наслаждаваше,на всичко.Можех да чуя мислите му,но няма да ти харесат.Той каза ,че това не е негова битка,направо съм потресена и не само аз ,Елена също-погледнах към нея,която кимна за да потвърди думите ми.
- Сега е важно да си вземеш силите ,преди ,да ги използвам,не както трябва.Трябва да го намерим.

Седях отстрани и ги слушах. Не бях наясно със силите на китсуне, затова ми беше интересно да слушам разговора им.
-И аз не мога да повярвам как реагира Деймън - казах и поклатих недоволно глава, като след малко замълчах и погледнах към тях двамата.

Аз му отнех избора преди години , защо той да се бореше до човек , който го обрече за цял живот ? Никой не би искал това , сигурно на него място бих постъпил така.
- Ще си ги взема само , ако той не ги иска. Не трябваше да му ги давам. А и само той може да ми ги върне , стига ми и да съм вампир. Вие добре ли сте ? - погледнах ги.

Не можех ,да повярвам,че след всичко ,той още мислеше за брат си,който и пет пари,не даваше за него.
- Да добре сме -отговорих и от името на двете ни.
- Даже се помирихме -усмихнах се и погледнах към Елена.
- И повече ,няма да се караме,нали Ели ?-засмях се ,вече я наричах и с умалителни имена,сега оставаше и тя да ми каже Кат и идилията щеше да е пълна.

Засмях се и след секунди кимах енергично с глава в знак на съгласие с думите на Катрин.
-Разбира се, Кат - казах й, със същия тон като нея, което не беше никак трудно предвид това че бяхме двойнички. Стефан май не погледна леко невярващо, обаче не се учудвах ни най-малко, сигурно си бяхме странна картинка.

Гледах ги , ако бях човек сигурно щях да помисля че съм пил прекалено много или откачам. Бяха прекалено еднакви , дори говорът им , тонът им. Знаех отдавна , че са двойнички , но въпреки това понякога все още ме стряскаха.
- Това е чудесно , радвам се за вас. - усмихнах се и се изправих рязко , трябваше да измисля план.