Островът на страстта

Това е малък остров ,кръстен островът на страстта ,защото тук обикновенно идват двойки ,за да споделят любовтта си ,неубезпокоявани от никого.Макар ,че се нарича малък ,за пълната му обиколка ,ще са нужни поне две седмици ,което прави ,прибиваването на няколко, страстни двойки ,едвоврменно възможно.Даже може изобщо да не се засекат

Заведох Стефан,на едно специално място,исках,да останем,на саме ,далеч от всички неприятности и грижи,които ни се случиха,напоследък.Но се оказа,че далеч,не сме сами,можех,да ги усетя,тук някъде се бяха усамотили и Деймън и Елена.Страхотно
- Стеф -но той вече ги беше подушил.

- Е явно ще си направим двойна среща , няма ли да е страхотно ? - погледнах я и се усмихнах накриво , не можехме да се правим , че не ги виждаме или нещо подобно , щяхме да отидем и просто да се разберем , както винаги.

С Деймън бяхме дошли на този остров, уж за да се откъснем за малко от света, което не се получи явно. Стефан и Катрин се появиха, супер..
-Здравейте - казах и се обърнах към тях.
-Кок сте? - попитах ги и седнах на земята, близо до едно не особено голямо дърво.

Погледнах ги и те бяха изненада ни усмихнах им се
- Ние,сме повече от добре ,а как сте вие.Можех да усетя ароматът ѝ по него и неговия по нея,при това доста силно,може би ги бяхме прекъснали.Само не знаех,дали той и беше казал,че под влиянието на Шиничи,сме прекарали една нощ заедно.

-Здравейте.-Казах и обвих едната си ръка около кръста на Елена.А после реших да прекъсна тишината.
-Е май ви прекъсваме?-Казах и се засмях арогантно.
След това погледнах Катрин и и се усмихнах с една от онези мои фалшиви усмивки.

Катрин и Елена явно добре се справяха да играят една от онези игрички , все едно сме стари приятели , но и четиримата щяхме да се избием при първа възможност , трябваше ни примирие възможно най-скоро.
- Не , може да сме четиримата , ще е супер , нали Деймън ? - погледнах го и се усмихнах.

-Ще е направо сбъдната мечта - отговорих вместо Деймън и след това и се усмихнах леко фалшиво.
Обърнах после погледът си към Катрин.
-Ние сме си супер, да не те е яд - отговорих със закъснение на въпросът и как сме и се засмях на шега.

- Мен ?-засмях се Елена.
- Че защо,имам най-прекрасния мъж до себе си - Хванах ръката на Стефан,с което Деймън ме погледна и Елена също видя,този поглед,явно беше ,че той не ме беше забравил и едва ли скоро щеше.Тогава ,Стефан каза ,нещо ,което предизвика усмивка на устните ми.
- И аз бих искала това-казах мило.

-Хммм Катрин Стефан май не знае за онова което направи Шиничи?
Казах и се замсях.
-Какво ли ще направи ако разбере?-Попитах и я погледнах заплашително.Ако я обичаше толкова много щеше да и прости.
-Е Елена то май и ти не знаеш.А колкото до Стефан да наистинаще си прекараме страхотно.-КАзах и се усмиханх фълшиво.

- Знам какво стана Деймън , но ти явно все още не си се осмелил да разкажеш на любимата си. - погледнах Елена.
- Катрин и Деймън се изчукаха , накратко. Но бяха под влиянието на Шиничи. - погледнах Елена , като й казах телепатично " Смяташ , че те двамата ще стоят далеч един от друг ? Виждаш ли каква е разликата между нас и тях ? "

Погледнах Деймън въпросително, той дори не си направи труда да отрече или нещо подобно. Обърнах се към Стефан, след това погледнах и Катрин. Никой не каза, че това не е истина. "Разликата е, че явно не може да им се има доверие" - казах на Стефан.
-И кога мислеше да ми кажеш? - попитах накрая Деймън.
После се изправих и застанах пред Катрин, скръстила ръце пред гърдите си.
-Дали Шиничи не е просто предпоставака? - попитах я, като я погледнах право в очите. Тя ми хвърли един поглед, от който май трябваше да се стресна.
-Катрин, не ме е страх от теб и пет пари не давам, че като моя създателка си по-силна - казах й.

Съмняваше се в думите ми ,ядоса ме и тогава въздухът ѝ спря,тя започна да се задушава.
- Много по-силна Елена -Деймън скочи,да я спасява,но го блокирах,просто не можеше да помръдне,тогава се намеси Стефан и ме накара,да я пусна,с нежелание,го направих.Надявах ,се ,да схване урока и повече,да не проверява търпението ми ,спрямо нея,което не беше голямо.
- Всички го усетихме-не бях длъжна да ѝ отговарям,но все пак го направих.
- Деймън също.разкажи ѝ !-Това не беше молба,отблокирах го.

-Хм Шиничи ни се яви и ни накра да се чукаме пред Стефан,и това беше ние не можехме да се контрлиираме и аз не бях виновен Елена просто неисках да те наранявам.-Казах и погледнах жално.
-Не ми се сърди моля те.

"Точно така Елена , мисля че осъзнаваш". Тогава Катрин я нападна , ако продължаваше да се прави на силна , щях да покажа кой е най-силен в ситуацията.
- Деймън на жалък ли се опитваш да се правиш или вече наистина си станал такъв ? - погледнах го и се засмях.
- И на двамата ви хареса чукането , даже искахте още , признай си го. Харесвало ти е да я чукаш веднъж , ще ти харесва цял живот. Двамата с Катрин сте си такива , просто го приеми и не гледай като магарето от Шрек.
- А и спрете да се правите на силни и безстрашни , оставете че е жалко отстрани , ами и е смешно. Казвайте си каквото имате , на мен ми писна.

Катрин ми направи нещо, започнах да се задушавам, но дори и Стефан да не я беше спрял, се съмнявах, че щеше да ме убие. Обърнах се за секунди към Деймън.
-Всичко с времено си. Няма да ти се сърдя чак когато осъзная какво точно става в този ваш триъгълник - казах, като накрая говорех и на тримата.
-Катрин с кой си? Стефан? Деймън? Или може би искаш за вечни времена да сте перфектната тройка и когато ти скимне да скачаш в завивките на когото решиш? - попитах я. За всеки случай активирах дарбата си, кояо срещу Катрин точно няма ше кой знае колко да ми помогне.
-Обаче никой от тях не заслужава да търпи твоите к**венски истории - казах й накрая, като погледът ми се спря върху тях двамата.

Как смееха,да ме предизвикват ,така ,въпреки предупреждението на Стефан,аз зашлевих силно Елена.
- Единствената курва тук си ти ,не знам кой се кълнеше във вечна любов на Стефан,пък се озова в леглото на Деймън.Бях побесняла изведнъж се изви силен вятър,който ме обгърна.Усещах,как,ей сега ще си изтърва,нервите и някой,сериозно ще пострада.

-ООО КАтрин я стига си се правила на велика това защото имаш нови сили не ти дава право да я обиждаш а и Елена е права до някъде.
-И ние никога няма да сме отново онзи триъгълник който бяхме.Аз я мразя.-Казах на Елена и додадох телепатично"Хайде да си ходием че после аз ще трябва да ет спасявам"

- Катрин , ако не спреш веднага кълна се аз ще те спра. - хванах ръката й и я стиснах силно като я погледнах в очите.
- Всички спрете да правите циркаджийските си номера , глупаво е. И четиримата не сме по-добри един от друг. Вие двете си правите курвенски номера , ние двамата сме заблудени и винаги се чудим кой да изберем. Край на темата.

Катин доста си позволяваше, с което ми лазеше по нервичките. Зашлеви ме силно, но напук на самодоволната й физиономия дори не трепнах. Само й се усмихнах с една фашива мила усмивка.
-Може за това да си права, но след като "се озовах в леглото на Деймън".. - започнах да говоря, цитирайки нейните думи.
-.. след това не съм тръгнала да споделям ласки със Стефан нали?! - казах й. Така че единствената курва в случая си оставаше тя.. със или без помощта на Шиничи. После се обърнах към Деймън. "Мога да се грижа за себе си. Дори не искам да ме спасяваш ако се наложи. Недей да си правиш труда само заради това че се чувстваш виновен".

Можех да усетя че КАтрин лази по нервите на Елена,както и на моите.В момента ми идеше да я убия.Сега може би Елена ме мразеше зареди онова което Шиничи ни накара да правим с КАтрин в онази нощ пред Стефан.
"Елена сърдиш ли ми се за онова между мен и Катрин" попитах телепатично Елена и зачаках нейният отговор.

Стефан ме заплаши,не очаквах,точно това от него.Може би бях прекалила.За това си наложих,да се успокоя и да се забавлявам,на неуспешните опити,на Деймън,да тича след Елена.Която признавам си беше станала изключително твърда.Но само да не се опълчва,срещу мен ,нямаше да ми пречи.Тя се беше отказала от моя Стефан,а това и беше спасило живота.

Всеки гледаше как да се дразни с другият , не ги понасях , драчеха се , имах чувството , че съм в ясла. Те се караха единствено зареди силата , Катрин беше по-силна и разбира се не се сдържа да го покаже. Тогава цъфна и Шиничи , черешката на тортата , а може би скоро щеше да дойде и другият боклук - сестра му Мисао.

Оу да страхотно сега пък и Шиничи е тук.Страхотно направо чудесно.Веднага му изпратих съобщение "Шиничи копеле нещастно махни се от тук и ни остави намира,готов съм да ти сваля кожата докато си жив".Това беше посланието което му предадох а след това казах:
-Я виж ти кой бил тук..

Шиничи,само това ни трябваше,за да е пълен театъра.Огледах се но никъде не виждах Клаус или Мисао.Но въпреки това имах чувството ,че е оживяла.
- О Шиничи,каква неприятна изненада,застанах близо до него и го погледнах право в очите ,а мислено му пратих послание.
"Сега съм като теб,но ти вече ,го знаеш ,не се страхувам,ние сме двама,къде ти е опашката ?"-Но той не ми отговори,а гледаше с присвити очи ту мене ,ту Стефан.Елена и Деймън ,дори ,не ги отразяваше ,което от една страна беше добре.Но от друга,знаеш ли какво му е в главата.