Малкия слънчев остров

Вашите съдби ще се слеят.....Прокънтя познатият глас на дракона в главите им.
-Добре, Хайде да се връщаме на залива.....-
Когато се върнаха там ги чакаха два енота........Те им подадоха писма...на писмото на Техану пишеше:
ще тръгнете да търсите яйцето и първият медалион на север в студените страни....там ще срещнете пазачите на Великите порти.....
Писмото на Техану беше за пътя а на Анабет за целта им.......Пишеше следното:
За техану:Ще откриеш драконовото сърце ти и ще разбереш силата му......Сложно ще се помирите но най-накрая ще се сродите (слеете).
За Анабет:Ти си избраният.Но за тази цел ще трябва да Откриешсеби си.Медалионите на 4етирите стихии събери и ги овладей така ще откриеш истинската си сила.Първият е твоята стихия:ВОДА.

Какво по-точно правеше тук, след като очевидно нямаше нужда от отдих, той не знаеше. Но пък защо просто не разгледа?
Всичко изглеждаше толкова спокойно. Чуваше се шумът от плискането на вълните и от пясъка, който днес доста често биваше отнесен от вятъра. И всичко това... нямаше просто как да не те накара да се замислиш.
Защото когато погледнеш красотата и естествената природа, в главата ти винаги се появяват мисли от рода на: Защо съм на този свят? С каква цел?

Защо беше сам? Просто нямаше с кого да бъде. Всички като че ли го отбягваше още от дете. А уж се водеше общителен. Но не там беше проблемът. Просто той се местеше прекалено често и когато се завърнеше някъде, където е бил много отдавна... всичко беше различно.
Време беше да опита да създаде по-здрава връзка с някой човек.

Първото място на което отидох беше малък слънчев остров ,едно от малкото места които бях посещавала преди да се оттегля във владенията на ада.Преди много години тук бях срещнала този който ми показа какво е да си зъл,който ми показа какво иска от мен.Сега отново се върнах за да си припомня това.Стъпих на острова когато усетих светлината,но не на слънцето,а на същество на светлината...
Показах се зад едно дърво когато го видях..беше ангел

Прекалено задълбочен в мислите си ли беше или можеше да я види?
Демон? Не... по скоро беше вампир. Не,не. Момиче вампир беше най-точното описание. Беше с кестенява коса и май жълтеникави очи.
- Здравей- усмихна се Муртаг и естествено, някъде дотук беше.

Той се загледа в мен,какво ли си мислеше,дали ме видя,но скоро ме поздрави
-Здравей -отвърнах хладно без да напускам позицията си
Нямах намерение да се забърквам в проблеми с ангели ,което не ми пречеше да го убия ако реша.Но все пак реших да видя какво ще стане

Муртаг се засмя. Дали беше от напрежението? Та пред него стоеше истински вампир. Но пък и нещо в изражението й...
- Какво прави създание като теб на това спокойно място- реши да се озъби в отговор и той. Но защо, след като искаше да се запознаят? Може би, за да покаже, че не е чак толкова закъсал за човек, с когото да си говори.

Да ме дразни ли се опитваше или просто си търсеше беля..можеше и да е ангел но едва ли знаеше с какво си има работа
-Нима светът ви е забранен за нас?
Как обичах дните ми да започват с кавга и то със същества които не обичах много.

Не можеше да разбере дали си личеше, че е по-малък от нея. Защото със сигурност беше. Знаеше за способността на вампирите да се запазват млади, колкото и години да са живяли. Може би момичето срещу него беше на едни век? Или два?
Но все пак... имаше нещо ужасно интересно в нея, въпреки че се държеше по този начин.
- Но вие сте самата ни противоположност... Би трябвало да не можете да търпите нашите места, нашата компания? И тишийната. И спокойствието. И душевният мир.

По начина по който ме гледаше правех извода,че е по млад от мен,а и начина по който ми говореше
-Дори така да е..както виждаш търпя слънцето,търпя теб и още безброй други
За душевен мир нямаше да му говоря щеше да де отекчи от мен
-Как те наричат ангеле?

- Всеки, както му е по-изгодно. Някои Муртаг, други просто Мур... Чувал съм да ме наричат дори Таг.
Мислеше си дали пък да не я побудалка с това, че е по-стара от него? Например нещо от рода на "г-жо вековен вампир"?... но все пак реши да не отвръща на удара. Поне засега.

На хлапето явно му се играеха игрички,но какво по-добро от това.Можех да си играя цял ден,всъщност цял век,а защо не и повече...
-Странно име за ангел
Лека усмивка пробягна по лицето ми,за сега не итвръщаше на атаките ми,но знаех,че си го мисли макар да не четях мислите му

- Зависи какви са родителите. Моите точно искаха да се различавам поне с това от ангелите... защото попринцип трудно се различаваме от нормалните хора.
Изведнъж му просветна какво точно беше забравил да каже. Дали беше пропуснал момента?
-Ами твоето име?- Да, нищо не му пречеше да опита да го разбере.

Да това определено зависеше много,но името му отиваше
-Прав си,поределено се различаваш от останалите ангели които срещам
Беше нахален да попита и за моето име,не че имах против да му го кажа,но нямаше да му послужи за нищо
-Ария...това ти стига ангеле

Муртаг не проумяваше... защо се държеше, сякаш нещо й е направил?
-Приятно ми е да се запознаем, Ария. Предполагам това име е... подходящо за вампир?
Не беше много в час с този вид. Знаеше само, че някои от тях са на повече от хиляда ходини и обичат да живеят на тъмно. Не се показваха много на светло май. Но тя... имаше нещо различно при нея.

Е беше кротък за ангел и ме гледаше странно,сякъш не знаеше нищо за вампирите
-Бих могла да кажа същото,но ще излъжа - усмихнах се леко иронично- Нима всяко име трябва да подхожда на вида ..... името ми принадлежи от мига в който съм се родила

- Ами... честно казано за първи път от твоята уста чух, че може да не подхожда. Нали ти ми каза, че моето било странно за един ангел.- Той се ухили и леко разтърси глава, за да се махне току що калната върху нея муха.

Така беше,името ми се стори странно,но на мен никога нямаше угода
-Е за всичко има първи път нали?
Беше доста странно,той изглеждаше прекалено млад или от скоро бе ангел или и аз не знаех
-Защо не си при другите ?

» Малкия хол