Малкия слънчев остров

Техану се спря.
-Хей, какво стана. Да не би да се измори. Не сме минали и 300 метра. Хайде Анабет или предпочиташ да ти извикам птичка да полетиш малко.
Техану се засмя въпреки че знаеше че коментара и ще ядоса приятелката и.

Анабет скочи на крака следк оето викна:
-Добре!-
След което Свирна с два пръста и от небето се показаха два пегаса.....
Анабет се качи на единия и каза:
-Какво да не би да ме мислиш за страхливка?Сега ще ти покажа каво е истинска скорост и грациозност!!!Хайде качвай се!-

Техану се усмихна. Не беше очаквала Анабет да реагира толкова бурно. Ухили се още по-широко. Ако приятелката и искаше да доказва нещо, то сега беше момента. Елфата не се страхуваше от никое, абсолютно никое животно, нищо че конете си бяха животни на Посейдон, следователно се подчиняваха на волята на Анабет.
-Е мислех си за ходене, но щом предпочиташ да летиш. - Техану сви рамене. Ако трябваше да бъде честна тя също би предпочела летенето, въпреки че отдавна не се беше разхождала. После се обърна към Сиймо.
-Чакай ме тук, не вярвам да се забавим повече от 2 дни.
Хвърли се на гърба на пегаса, погали гривата му, приведе се напред и прошепна: Давай!

Пегасът на Анабет излетя напред....Той беше чисто черен жребец само на крайщата на гривата и опашката му плискаше вода като вълните на брега и се връщаше след което отново същото..........този пегас Анабет тренираше от малка...Беха израстнали заедно....Той беше начело на другите коне и винаги я спасяваше в тежки ситуаций.....
-Давай Блекджак!-
Шепнеше тя защото знаеше че тази влудяваща скорост която можеше да накара обикновен човек да полудее или да умре на място беше минималната преднина на блекджак..Тя хвърчеше с него около пранините..изкара ангелите на няколко туристи около забелижителности от римската епоха и продължи с бясна скорост напред без да спира да хвърчи......

Очевидно пегасът на анабет не беше случаен. Значи така ще играем, добре тогава. Техану отново се приведе напред.
- Хайде, приятелче. Дай всичко от себе си. Знам че си по-бърз от черния жребец.
Пегасът който яздеше беше чисто бял, като морската пяна, а гривата му беше огнено червена с оранжеви багри. Беше невероятно красив, с мека грива и наистина бърз, но пегаса на Анабет очевидно беше трениран.
За разлика от нейния. Трабваше и въздушно течение, но тя не познаваше околноста. Опита се да комуникира с околните създания, една птица се опита да помогне но безоспешно. Конят беше твърде голям, трябваше силен вятър, трябваше магия. Обаче Техану беше горски елф и още не се беше научила да контролира стихиите. Напрегна се, прочести съзнанието си и ....................... една лияна се спусна откъм гората и се заплете в крака на Блекджак, конят на Анабет. Техану беше успяла да природата на помощ.

анабет разряза всичко с ножа си и опръска техану но като внимавеше да не я събори от коня......след това се спусна към едно островче и изчака Техану......
ПП:Очаквах коня да е такъв :ДД
-Хей не е злеее :Д междо другото казва се......(измисли име) ии не само Блекджак съм тренирала...този е вторият заедно водят групата от пегаси...вече е твой след което тя се усмихна пак се качи на коня литна с бясна скорост обратно

Техану се усмихна, харесваше коня, пък и се разбираше с него.
-Хей, благодаря. Арен (коня) ми допада. А сега да се връщаме , Сиймо чака.
Анабет тръгна обратно , а Техану я последва със също толкова бясна скорост. Скоро прелитаха по обратния път като крещяха простотии на туристите по планината и плашеха животните. Техану беше страшно щастлива, по необяснима причина. Радваше се на всичко около себе си, летенето я омайваше. Скоро се приземиха на полянката и Сиймо ги посрешна весело. "Загуби ли, фукло ???" вълчето се засмя радостно.

Анабет го погледна и изсъска...след което се обърна към техану и й се усмихна.Погали блекджак и каза:
-Арес....Арен също така е бил кон на Най-великата морско-горска нимфа.-
След което се ухили широко и погледна изражението на Техану...
-Нали така Блекджак?-
Тоя я плясна с опашката си за да се върне на този свят :Д

Техану се усмихна и и намигна:
-Е, значи си имам достоен кон. А той Арес ли се казваше.
Елфата беше реагирала на името което Анабет обърка, приемайки, че е името на коня.
-А какво ще правим след това. Аз наистина искам да изкачим този връх пеша. Какво ще кажеш? Мога да се обзаложа че ще има страхотни реки и езера по пътя нагоре.
Техану вметна последната реплика нарочно, надявайки се Анабет да се съгласи щом чуе за водата.

Анабет сви отегчено рамене, сложи си слушалките. И после кецовете си и тръгна нагоре........ по едно време се чу шум...... звучеше като рев на дракон........ затичаха се нагоре и видяха дракон които бързо запристъпваше към една клонка накрая която едвам се крепеше накрая на скалата...... на нея имаше малко същество.... малко тигъррче не много голямо и не много малко....,...... Анаббеттт литна към него кацна на сантиметри от водата и изпръска дракона в лицето после взе тигъррчето и го отнесе....Техану също го атокуваше.....,..,,избягаха и се свечери..запалиха огън....,. Тигъррчето не се отделяше от анабет и тя от него също,.,...
-Хей! Искаш ли да останеш с мен?....нас?-
То кимна и заедно с анабет заспаха едно до друго....
-Атина..... ,...-Прошепна тя.

Техану също се кефеше на тигърчето, макар че със Сиймо определено не се харесаха. По скоро Сиймо не хареса котето, което си беше съвсем логично - котките и кучетат рядко се спогаждаха. Елфата си спомни за изминалия ден, по-точно за дракона. Беше стреляла към него по-скоро за да отвлече вниманието му, не за да го рани. Драконите бяха същества на които Техану се прекланяше, по-стари от всяко друго същество на света, по-умни и много силни. Тя не можеше да го забрави. Легна зааедно с Анабет, но дълго будува. Накрая просто се отказа и стана.
- Къде отиваш - попита я вълчето.
- Искам да видя дракона поне още веднъж, но не мисля че Анабет е много добре настроена към него. Пък и не мога да спя. Ще дойдеш ли?
- Определено, предпочитам да съм край дракон отколкото край тигъра на Анабет. - Техану се засмя на тези думи на вълчето.
Тръгнаха нагоре, като Техану се убеди че Анабет спи и всичко е наред. Скоро стигнаха до дървото. Теханупотърси някаква пешера в скалите наблизо и скоро намери тесен проход. взе една пръчка, направи си факла и влезе в прохода. Вървяхя по него, а навън се зазоряваше.

Анабет се Събуди...огледа се..техану я намаше както и сиймо Тя стана и видя че и Тигърчето ги търси. Затвори очи и събра сили....Водата се тазплизка и образува тънка нишка която показваше накъде са отишли..........Тя тръгна натам Атина я последва...след известно време стигна до пещерата и влезе...Тъмнината я заслепи...Не виждаше нищо но скоро й се проясни.....Тя тръгна по пътеката и затърси техану

Техану вървеше вече повече от два часа. Бяха минали през няколко просторни зали, но всички те бяха празни. Елфата смяташе че са на около 3 километра навътре в планината. Изведнъж Сиймо се спря, подуши въздуха и изръмжа.
- Тигарът е тук. - Сиймо ръмжеше по посоката от която бяха дошли.
- Анабет ли идва? Това може да не е добре, май не хареса много дракона днес. Е, няма значение, ние почти стигнахме.
След 10 минути те изляязоха пред обширна зала която миришеше на пушек. Техану надзърна вътре и видя голямо яркозелено туловище. Драконът спеше и през ноздрите му излизаше дим. Елфата се престраши и направи крачка напред.............

Анабет усети нещо затича се бързо...Стъпките и думтяха в стените....Стигна го края на пещерата...Видя техану...Пред нея спеше драконът .....Тя пристъпи бавно напред до приятелката си и и Се усмихна....След което запристъпва с нея към дракона...

Стъпки отикнаха по коридора и скоро Анабет се появи до нея. Двете направиха още една крачка и драконът отвори едното си око. Техану веднага извърна поглед, защото знаеше че ако се взираш в окото на дракон това ще те убие. Драконът изпуска струйка дим от ноздрите си и заговори.
- Какво правите тук дребни същества. О, та вие сте онези които ми отнеха плячката днес, а ето я и плячката ми. Никой не се е осмелавял да ме търси, особено след сблъсък с мен.
Техану приклекна еко като за поклон. Не знаеше как да се държи пред един дракон.
- Аз, Техану горската елфа, се осмеих да те потърся, драконе. Трябва ми съвета ти.

Анабет клекна до нея като придърпа Атина до себе си но не се представи драконът й допадаше но започваше дая нервира......Той усети чувствата й и започна да се взира в нея продължително.....Тя също го погледна..очите и бяха буреносно сиви..можеха да се сравняват с Златните очи на дракона-Изпепеляващи всичко по пътя си...той вдиша дълбоко след което се обърна при Техану и се надигна след което застана очаквателно

Техану не беше очаквала дракона да реагира така. Но нямаше как, трябваше да зададе въпроса си.
- Знам че в миналото е имало много елфи и понякога дори хора,които са можели да общуват с драконите по телепатичен път, имали са специална връзка с тях, наричали са се драконови ездачи и дори са владеели магия - древният език на драконите........ - Техану млъкна, гърлото и беше пресъхнало. Установи че се взира в очите на дракона и веднага отмести поглед. Дракона направи гримаса, подобна на усмивка и каза:
- Да така е. Но това е минало, защо трябва да се връщаме в него. Живей в настоящето момиче, това време отдавна отмина. - Дракона сведе глава някак тъжно.
- Но това не беше моят въпрос. Аз съм от рода Аргетлам, баща ми е бил драконов ездач, би трябвало да притежавам такива спосбности. Кажи ми, как да ги използвам.
Дракона мълчеше.

Анабет се опомни и погледна приятелката си Беше чела много за драконовите ездачи но никога не се бе сещала за това че приятелката и може и да може да го прави....... след което погледна дракона....четеше болка в очите му...Погледна приятелката си.....После Циймо и Атина....Те всички ги гледаха очаквателно....Анабет беше чела няколко начина за ставане на ездач но те бяха ужасяващи и бяха за не ездачи...освен един....Техану сякаш и прочеете мислите и Я погледна разтревожено...Това се случваше от няколко дена....

Драконът най-после прекъсна неловкото мълчание.
- Елфите и хората отдавна се опитват да открият драконовите яйца, особено след войната, но никога няма да успеят сами. Но ти наистина имаш дарба, просто като всички трябва да я откриеш сама. Ако някога намериш яйце, сама ще научиш как да увладееш способностите си и къде да отидеш за да намериш други като теб.
-Кажи ми къде да намеря яйце - извика елфата. - Искам да бъда драконов ездач и ти си единствения жив дракон който съм срещала, така че само ти можеш да ми помогнеш.
- Ти трябва сама да намериш яйце, ако така ти е било писано. аз не мога да издам такава тайна, пък и драконови яйца почти не са останали, особено в светлия свят.
- Значи трябва да отидем в тъмния свят, но къде да търсим яйцето.
- Аз казах достатъчно. Не мога да ти помогна повече дете. Вървете си.
Техану се взря в окото на драконаотново, но за кратко. Разбра че той няма да и каже нищо повече, затова се обърна и тръгна. Защо изобщо бе решила да дойде. Когато излизаше в клавата и прокънтя гласът на дракона "Аз съм Саирис"

Анабет погледна дракона и не взря да се взира в него....техану вече беше излязла....тя стана като го изгледа презрително.....
-Трябва даоткриеш коя си Дъще на Атина! Трябва и то бързо.....Трябва да ги спасиш но за тази цел трябва да откриеш и овладееш силите си....ти не си обикножем полубог..Ти си избраната..... Скоро ще видиш знаци който ще те напътстват....Аз ще ви напътствам и двете избрах вас....-
-От къде знаеш че съм дъщеря на Атина??? За какво говориш?Кого да спася?Какви сили???- Анабет имаше толкова много въпроси....
Драконът все така мълчеше След което каза:
-Ще разбереш!-
И се вкамени след което се пръсна на парчета.....А на мястото си остави медалион който постоянно пулсираше в синьо изобразяваше огромен кръг в който има черти който се въртят....Като черупка на охльов. Тя го взе....и ахна.....Това беше един от четирите елемента....елементът вода.....Взе го и го пъхна под блузата си....Излезе При Техану....Тя забеляза че анабет е притеснена....И забеляза и светлините под ризата й....

Техану тръгна назад, но Анабет не я последва. Дочу дълбокия тембър на дракона. Нима Анабет също можеше да говори с него. Това беше невероятно. Какво ли и казваше?!? После чу трясък и Анабет се появи при нея. Под ризата и пулсипаше някаква синя светлина и тя беше видимо притеснена.
- Какво стана? Какво ти каза дракона?

-ааАа.....Нищо почна да ръмжи на атина и се наложи да се позбием........-
Тя заекна....след което бавно отмести поглед от нея и видя че медальона свети след което положи ръка за да го прикрие....Дали Дрокона беше мъртъв???За какво говореше той??? Толкова много въпроси се въртяха в главата й а сега даже безцда си обясни защо беше скрила това от приятелката си БЕЗ да иска...Драконът бе казал че ще ни напътства....Да не би той да не искаше Техануда разбере и Да управляваше Анабет макар за секунди??

- Тя ме лъже, определено ме лъже - помисли си Техану. Тя беше чула говор, а не ръмжене. Ако дракона не беше ръмжал още в началото, защо да ръмжи сега? А и ако се бяха били той щеше да е по петите им сто процента.
А каква е тази светлина под ризата ти? Да не би да си ранена - естествено че не беше, но нямаше друг начин да попита и да получи отговор. Явно, че трябваше да се постарае повече за да разбере истината.
ПП: Тоя дракон вас със тигъра ли ще напътства или мене и теб че нещо не разбрах???

Оххх добре....Тя седна на камъка и разказа всичко което си бяха казали с Дракона и завърши с:
-Извинявай не биваше да те лъжа....Не го направих нарочно...незнамкакво ми стана.......................по добре да се разделим....Не заслужаваш толкова зъл човек като мен до теб....-
След което свирна с пръсти и Блекджак се появи от облаците....Тя се качи на коня и полятя с него към въздуха бавно.............

Техану се засмя.
- Хайде Анабет. Ела тук. Няма да се справим сами.
После подсвирна и Арен се появи от небето. Техану се качи на него, и бързо догони приятелката си.
- Нима се отказваш Анабет? Та ти никога не се отказваш. Знаеш че никога няма да се справим сами. Да намерим тези знаци и да видим къде ще ни отведат.