Водопадът в скалите

-Това е адска топлина,само една жена е способна да устой на тази жега,защото е родена от същия огън.
Усмихнах се но не отворих очи,тялото ми пламна,но нищо не ставаше на кожата или косата ми,само пламъци. Отворих само едното си око за да видя реакциите и:
-Уплаши се нали?

Да да неговата скъпоценна Лилит,но къде бе тя сега
-Не ме е страх да изгоря,но предпочитам друг огън,не този
Луцифер ме погледна ,явно за да провери щетите
-Какво има? Пазиш се,чрез огъня,страх те е да не те доближа и не можеш да ме отблъснеш?
Беше само въпрос на време да ме доближи той

-Не ме е страх,аз те отблъсквам. Просто не обичам да губя,а ако те изчукам още сега и тук,ще загубя обещанието и жена си.
След това минах покрай нея,още горях но без огън. От тялото ми се издигаше пара,навлякох ризата си и започнах да я закопчавам.

-Грешиш ,не ме отблъскваш,просто не приемаш това което ти предлагам.Ако искаше да ме отблъснеш,нямаше да си тук,а при жена си.Щеше категорично да ми откажеш
Бях сигурна в себе си,в него.Знаех как да действам и може х да чакам..дори да не е сега..скоро щеше да има нужда от мен
-Нима си тръгваш?

-Да тръгвам си но не се прибирам. Ще остана още тук,Лилит трябва да ме разведе из това кралство.
Не бе идвал тук никога или поне не плътски,може би само духовно:
-Но екскурзоводката ми имаше по важни дела...
Закопчах ризата си и обух панталона си,като се обърнах към нея,черните боксерки се бяха впили и описваха голямата му и възбудена мъжественост. Може би го направи съвсем нарочно,за да се извука с голямото си достойнство. Малко жени можеха да го приемат или по скоро поемат.

Така си мислеше,щеше да остане,едва ли Лилит бе сама
-Май никъде не ти се ходи и само ме дразниш
Проследих с поглед тялото му до възбудата му
-Той май е на друго мнение, или просто ме дразниш?
Понякога се чудех защо изобщо опитвам

-Той винаги е на пост,ако го слушах до сега да съм те изчукал.
Бях груб но се усмихвах дяволито,в това ми беше чара,да бъда лош и да не зачитам и собствените си желания:
-Аз тръгвам красавице!
След това изчезнах без дим,а просто така в пространството.

» Водопадът на мъглите