Водопадът в скалите

Остави любезностите когато сме на саме
-Мислиш ли че не ми стиска да те наричам така и пред нея,пред слугите ти..? Да тук съм но не е само това нали?
Да,дарбата която ми даде беше ..хубава..да с болка..
-И не само нея нали...мога да бъда всичко забрави ли?

-Знам знам но не можеш да наподобиш блясъка на очите с който ме гледа,ти ме гледаш с омраза я те ме гледа с любов,е и омраза но...
Отново си играех с кичур от косата и:
-Давам ти шанс да поискаш нещо от мен,а аз ще си помисля дали да го изпълня.

Беше убеден ,че не мога
-Не ме подценявай скъпи - в мига в който го изрекох пред него се появи Лилит.Чрез спомена му за нея знаех как изглежда,как се държи,как го гледа..Под пръстите му вместо моята тъмна коса стоеше нейната,червена като огъня.
-Да поискам.....знаеш какво искам не по зле от мен ...-погледнах го с плам в очите на който едва ли би устоял

Пламъкът не бе същия,можеше да се опитва до го наподоби но аз знаех,че това не е моята истинска Лилит. А,тази изкусителка но реших да я заблудя малко. Приближих се към нея,като я хванах през кръста. По цялото и тяло минаха тръпки на невероятен екстаз,както правеха и скубите. Тя стенеше в ръцете ми,аз се приближих бузата до нейната,като не спирах да създавам усещания,като по време на секс и прошепнах тихо на ухото:
-Ария,Ария ползваш стари номера.
Когато се отдръпнах се появи лицето на създателя и:
-Да ползваш чужда самоличност...

Заблуди ме,признавам..реших че се е подал когато ме притисна до себе си...Можеше и наистина да не съм Лилит,но му хареса.
Върнах се в предишния си облик и го погледнах,знаех,че съм на крачка от това...
Тогава пред мен изникна той,вампира който..
-Ти? Трабяваше да се досетя...изкушението,вечен живот
Ядосана,не -бях бясна.Отново усмяваше да ме в беси ,да ... усмивка
-Имам добър учител.....

-Естествено красавице,естествено...
Засмях се,като се се обърнах с гръб към нея и се приближих към водопада,като направих така,че да гори в странен огън:
-Да аз бях беше ми за бавно и то много на косъм беше да се влюбиш в Алаксандър,за това и като него се преобразих истината е,че той нямаше намерение да идва в земите ти.

Той превърна водопада в огнена стихия...беше странен,не познат огън.Тогава каза нещо което наистина ме веси
-Какво си направил? Ти....ти си бил..Александър?
Беше прав...имаше момент в който бях странно привлечена от него,но той ....
-Ти си ...нямям думи да го опиша - дишах тежко,исках да го....приближих се бързо и просто го бутнах в собствените му пламаци

-Давай бутни ме в огъня но преди да ме бутнеш си припомни,че аз съм владетелят на огъня и на злото.
Вдигнах ръката си,като разперих длан,от нея излезе същия огън,който идваше от морето,все едно гореше спирт,със син пламък. Огъня галеше кожата му и ни най-малко не му вредеше:
-Иска ти се да ме убиеш но сама знаеш,че не можеш!

Той продължаваше да ме дразни и успяваше,но трябваше да се овладея,да не се подавам да емоцията защото така печелеше той.Затова вдишах дълбоко и се засмях
-Наистина ли повярва,че си ме заблудил? Не си познал драги мой - през това време вървях към него.В началото нямах идея какво ще направя,но обичах импровизацията.... - Александър никога не би се влюбил в мен ..... познавах го добре.И грешиш,не искам да те убивам,а да направя това - хванах лицето ми в ръце и просто го целунах,както бих целунала мъжа когото обичам

Не очаквах това,определено не очаквах да ме целуне. Не може би знаех,тя беше силна и горда и щеше да намери начин. След като целувката свърши се усмихнах дяволито:
-Да не би да си влюбена в мен или така изразяваш омразата си?

Отдръпнах се леко,но не го пуснах...ръцете ми бяха на врата му
-Шегуваш ли се? Да се влюбя в теб...по скоро ще отровя хиляди пъти Александър,съпруга си ... но да -влюбих се,по-силно е от мен.Защо мислиш съм тук още?Защо .... защо през годините изпълнявах всеки твой каприз?
Погледнах го и този път в очите ми наистина имаше искра,но не на омраза.отново се надигнах и го целунах като леко захапах устната му

Хванах я леко с една ръка,като я отдръпнах преди да ме е целунала. Гледах я право в очите,харесваха ми тези искрици:
-Така и трябва ти трябва да ми служиш и ще си добре,а ако не го правиш,дните ти могат да бъдат много по лоши.
Погалих я по бузата:
-Но не искам секс от теб,все още не съм решил какво искам но като измисля ще ти кажа.

Прехапах отново устни,той се подаваше леко по леко
-Те и без това са лоши когато си далеч от мен - не спирах да го гледам,виждах пламъка в неговите очи,допира му
-Кой е казал,че аз искам секс ? Мога да чакам..чаках хиляди години,какво е още малко - усмихнах се

Водата спря да гори изнесе се топла пара от водата, свали сакото и ризата си,както и останалите дрехи и се топна във водата. Обожаваше горещата вода но тя бързо охладняваше.
-Мразя студената вода.

Намръщих се мразех това усещане.

Не каза нищо повече,обърна се към водата която спря да гори.Видях как той се съблече,за миг извърнах поглед..н оведнага го върнах на тялото му...не го бях виждала така никога.А имахме много срещи коя от коя по забавни.Тогава той изруга...водата бе истинала
-Да ви стопля сър? -попитах като бавно започнах да свалям суичера който носех ....

-Не прави ми компания искам да охладя тялото си.
Не че това някога щеше да се случи. А и определено силното ми тяло се бе втвърдило до болка и определено не исках да ме приближава. Не че това,щеше да има значение:
-Един трябва да остане сух.

Да му правя компания,той шегува ли се...
-Ще ви правя,но не и от тук
Наистина ли смяташе,че ще остана на брега.Съблякох дрехите си,но не всички,нарочно оставих бельото си и се потопих при него
-Нямам намерение да оставам суха тази вечер
Вървях къв него и се усмихвах

Гледах я как се приближава към мен ,минах назад,като се опрях на една скала,беше удобна за това седнах. Облаците се разсееха и пекна слънце което ме затопли това ми допаднеше,една полза от слънцето. Затворих очи,като оставих слънцето да ме гори. Мократа ми руса коса се бе отметнала назад и капеше. А тялото ми беше като на някоя силна статуя но още по корава.

Плашеше се ...страх го бе,че ще се поддаде.Дръпна се назад и седна на една скала.Слънцето се показа и той се наслаждаваше на топлината му така както аз на него.
Възползвах се от това и за секунда бях до него,прокарах длан по голото му тяло,беше се затоплило,усетих как се напрегна,опита да скрие нещо от мен...

Отворих очи и я видях пред мен,беше точно пред мен и се бе докоснала до гърдите ми:
-Студена си!
Отбелязах аз и как не тя бе вампирка,сам моята Лилит не беше,тя ме сгряваше:
-Наслаждавай се на водата не на мен.

-Като всеки вампир
Напрягаше се,искаше да ме отблъсне...не знаеше ,че съм му необходима ,а направи ли го ще се лиши от услугите ми
-Предпочитам да се наслаждавам на теб,гледката е много по-приятна
Останах загледана в него

Оставих я да ме гледа,обичах обожанието и нямаше да го отхвърля за втори път. Слънцето го гореше безжалостно но на него така му харесваше. Тялото му бе силно и сякаш не дишаше,не сякаш той не дишаше.Не знаеше в него дали е останал някакъв орган или дали някога е имало:
-Красавице не е хубаво да стоиш до мен,не са ли ти казвали,че когато се разгорещя,мога да те опаря!?

Продължавах да се наслаждавам на гледката,слънцето да гали тялото ми,водата да го къпе,а очите ми да се любуват на гледката...не го отхвърляше което беше плюс за мен
-Изгарям ако съм далеч от теб -плъзнах отново поглд по него и се доближих още повече
-Нима ви е неудобно?

-Не но на теб,ще ти стане много неудобно!
Водата около него започна да се затопля,а от тялото му се издигаше пара. Тялото ми започваше да гори,все едно бе нажежен камък но който го докоснеше,щеше да се изгори ужасно много. Сега вече не можеше да припари до мен,без да се изгори.

-Едва ли !
Но водата започна за се загрява,от тялото му излизаше пара,не можех да го докосна без да се изгоря,дали мисле ше ,че няма да опитам,че няма да рискувам
-Мислиш ли,че това би ме спряло? Болката не е нещо ново,изгарянето няма да ме оплаши-Докоснах го леко,но изгорих ръката си силно,беше прекалено загрят.Дръпнах я и го погледнах

» Водопадът на мъглите