Болницата в Кьолн

Болницата е една от най-модерните в страната , обслужването е на високо ниво и тук работят едни от най-добрите лекари.

Себастиън ме качи на колата и дори без да ме пита отидохме в болницата , не исках да си проваляме хубавата почика с това , погледнах го.
- Не е късно да си тръгнем , наистина съм добре , сигурно е било от сандвича.

- Дори ,не си го и помисляй,мила ,почна да става,много често.
Хванах я за ръката и въпреки ,нежеланието ѝ,я заведох горе.Влязохме ,при доктор по гастромни болести,но той ни видя и препрати ,към кардиолог.Всичко беше наред ,той ни препрати ,към вътрешни болести ,а от там ,след куп иследвания ,казаха ,че не сме,за там и ни препратиха към генеколог.Не разбирах ,това беше последният лекар,при който отивахме,ако и той не каже нищо,щяхда застрелям всички,некадърници.

Явно наистина не приемаше повече възражение , разходихме се почти из цялата болница , правиха ми различни изследвания , но никой не останови нищо. Пратиха ни на генеколог. Лекарят ми каза да легна на някакво легло и намаза корема ми с гел и започна да ме преглежда на видеозона.
- Виждам какъв е проблема. - каза той.
- Какво има ? - погледнах го.
- Честито бременна сте и за сега всичко е наред , ще ви оставя да се оправите. - усмихнах се и излезе от стаята, а аз стоях като гръмната и гледах Себастиан.

Седях и зяпах ,без да мога да кажа и дума.Адрана бремменна,но как се беше случило пазех я.Изведнъж се сетих ,преди няколко седмици свърших в нея ,на два пъти.Беше ми толоква хубаво,че не можех,да се контролирам и моето момиче,беше забременяло.Не знаех ,дали тя беше щастлива ,но аз преливах от щастие.Прегърнах я .
- Миличка ,не знаеш колко съм щастлив ,че е това и си здрава.Ще си имаме бебе-казах въодушевено.
Трябва ,да се оженим,възможно най-скоро.

Усмихнах се и аз го прегърнах силно , беше горе долу неочаквано , но беше и хубаво , това че ще си имаме дете.
- Да и аз се радвам. - усмихнах се и го целунах , след което си сложих блузата.
- Да , преди да ми е проличало.

- Още днес ,ако искаш или утре най-късно.Но не може да имаме,шумна сватба,не и толкова бързо.Баща ти няма да е доволен,но ще трябва да сключим брак ,само ние двамата.Има страхотно място във Венеция ,ако си съгласна ?-Погледнах я и се усмихнах.
- Е красавице,ще станете ли госпожа Милър,още утре ?-Хванах ръката ѝ и коленичих,но без пръстен ,беше си го получила предварително.

- Да , наистина не искам да е нещо шумно , не искам и медийте да присъстват , а да сме си само аз и ти. - целунах го и се усмихнах.
- Разбира се. - усмихнах се и отново го целунах.
- Хайде сега да си тръгваме оттук.

Усмихнах се ,това беше всичко,което можех,да искам,от живота.Единственото ,което нямах и ми липсваше, беше съпруга и дете.Обичах я толкова много.
- Аз също,нямам желание,да оставам повече тук.-Не обичах хич болниците ,хванах я под ръка,съвсем леко,носеше моето дете,не можех,да го повярвам още.Звъннах един телефон ,да се уреди всичко ,щяхме да се оженим във Венеция,градът на любовта,скоро бяхме на летището и хванахме самолета за там.