"Площад Сибелес"

Заглавие: "Площад Сибелес" Пет Мар 11, 2011 7:33 am

Площад Сибелес е неокласически комплекс от мраморни скулптури с фонтани, които са се превърнали в символ на Мадрид. Фонтанът на Сибелес е построен по време на управлението на Чарлз III по проект на Вентура Родригес в периода 1777 – 1782г. Той е направен за да възхвалява самата богиня на плодородието – Сибелес. Тя е застанала в колесница, дърпана от два лъва. Композицията на статуята е творение на Франсиско Гутиерес и Роберто Мишел. Зад него е дворецът Буенависта. Преди XIX век двореца е бил разположен в средата на площада, а фонтаните на Нептун и Сибелес са били един срещу друг. Сега двата фонтана са насочени да гледат по посока центъра на града.

- Да много по-добре -Да вървим,целунах я и а заведох,на площада,там имаше много заведения,седнахме в едното,на пием кафе и хапнем,традиционни кифлички.
- Милата ми -галех нежно ръката ѝ
- Не искам,да виждам тъга,в очите ти.-Целунах ръката ѝ.

Отидохме на площада , беше хубаво , със сигурност щяхме да се разсеем от всичко случващо се. Целунах го и се усмихнах.
- С времето ще забравя всичко , ще видиш. - казах и ни донесоха поръчката , когато обаче видях кой седи на съседната маса , замръзнах. Беше Франк , но не правеше нищо , бях го убила , бях сигурна.

Изведнъж,Адриана,замръзна ,на едно място.
- Ади ,какво има ?-попитах я ,но тя не ми отговори,беше напълно погълната,от това ,което гледаше.Обърнах се и когато го видях,се смаях,не можеше,да е жив.Е ако беше оцелял,нямаше да е за дълго.Станах от стола.

Не можех да отговоря , седях и гледах втренчено , онзи не можеше да бъде жив , но кой ще е този тогава ? Или не бях успяла да направя нещо и този път и бях оплескала всичко. Хванах Себастиан.
- Не отивай , моля те.

-Но защо ?-запитах я.
- Той нищо няма да ми направи,на обществено място,но аз не отговарям -казах и въпреки молбата ѝ,отидох и седнах на масата при него.
- Здравей,Франк помниш ли ме ?-усмихнах му се ,но в усмивката ми нямаше нищо приятелско.
- Не съвсем ,ти беше ?
- Този който щеше да ти срита задника,ако пак се доближиш,до жена му.Но виждам ,че смяташ,че си правя ебавки,хванах ръката му я извих под болезнен ъгъл.
- Чакай,не съм тук,заради жена ти-очите му се бяха разширили от ужас.

Няма да ми направи нищо , каза той и отиде при него , още с първите приказки започнаха и заплахите , хвана му ръката и му я изви , не исках да гледам повече. Отидох и хванах Себастиан.
- Стига сме се разправили с този човек , да си вървим.

Той нищо не казваше,повече,а ме гледаше безумно.Тогава дойде Адриана,която поиска,да си вървим.Послушах я,особено като видях,как я погледна.
- Хайде ,Ади ,да вървим !-казах и я хванах за ръката,преди да съм му извадил,очите,за да спре,да я гледа.Върнахме се в двореца и си събрахме нещата и на двамата повече ,не ни се стоеше тук.Щях,да я заведа ,на някое по-хубаво място.Всъщност и на двама ни беше писнало това пътуване,което вместо да е романтично,се превърна,в нещо което не искахме и двамата.Отведох си я вкъщи,там беше най-сигурно.

» Площад „Венеция“
» Площад „Испания“
» Площад „Ербе”