Трак- трак... трак. Поткракваха на пресекулки, подобно на ритъм, токчетата на нетипичните обущенца. Напълно нетипични, на пръв поглед като лъскави спортни обувцичи, но с висока платформена подметка и потракващи токове. Нетипично мънички, всъщност, като на някакво току- що навлизащо в пубертета хлапе. А въпросното хлапе стъпваше по ръба на Кървавия фонтан и сякаш търсеше образа си някъде валената течност, изливаща се нагоре и изпълваща коритото. Взираше се с такава искреност и любопитство в черните, мрачни и безжизнени очи, че наистина сякаш за първи път посещаваше това мясло. А дали, наистина? Е, тя беше достатъчно стара за да се похвали, че е виждала много. Стара, да, но изобщо не й личеше, и на фона на цялото й нестандартно и екстравагантно детско, леко спортно облекло със шарки и искрящи цветни нишки тук- там, това момиче беше същинско дете, младо и на пръв поглед съвсем безобидно, загубено на сред нищото или чакащо някое добро приятелче да я отведе от тук. Или да я приюти като домашен любимец? И товабеше смешното, шлаеше се по ръба на фонтана като бездомно котенце, с чифт черни уши, трепкащи на главата й, и една палаво усукваща се опашка подире й.
Изведнъж се разсмя звънко, на нещо неопределено, или пък на нещо за което се е сетила и подви колене, като приклекна и потопи показалче в кръвта на фонтана:
- Вампири, вампири, толкова ли я обичат, когато е като на пяна?- пропя развеселено и извади пръста си, облизвайки кървавите следи от него, точно миг в който нещо, или някой ,зад нея привлече слуха й и котешките й ушички се наостриха, ослушвайки се, а коткоподобното се обърна назад, към приближаващото същество..
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by 
