Телевизията

- Не! - Един вик на отчаяние се изтръгна от устните ми.
- Трябва да останем облечени съкровище... - Бях толкова изнервена и притеснена, че дори тези опити на Анабел да се съблече,които обикновено пренебрегвах, сега ме стресираха. Исках всичко да е перфектно, ние да сме перфектни. А чорапогащника и обувките бяха част от това.
- Разбрахме се за това... - Откопчах си колана и се извъртях назад, за да намеря обувката и да я върна върху крачето й.
- Ето така... - Закопчах я и срещнах невинния й поглед, който сякаш ми казваше да се успокоя.
- Нека си остане там, става ли? - Попитах или по скоро й се помолих. Беше изключително своенравна и правеше каквото си пожелае.
- Това е голяма грешка... - Погледнах към Деймън и въздъхнах тежко.

Още щом слязохме от колата към нас се затича някакво момиче с очила, което стискаше някаква папка, а от ухото й висяха някакви жици и говореше с някой.
- Здравейте... - Заекна тя и започна да ни оглежда. Беше малко несръчна или ужасно притеснена, защото когато ни подаде ръка, за да ни се представи изпусна папката и разни листи се разхвърчаха. Взех Анабел, а Деймън се опита да й помогне да ги събере.
- Елен ще ме убие... - Мърмореше си тя, а Анабел се смееше, сякаш това беше нещо супер забавно.
- Аз съм Дженифър... Асистентката на Елен... Тя... Тя ви очаква... Закъсняхте... - С Деймън се спогледахме. Беше очевидно, че това момиче го отнасяше доста често от шефката си, защото си личеше, колко се страхува от нея. На мен обаче ми се струваше симпатична, въпреки непохватността й.
Деймън и момичето успяха да съберат листите от пода и тгава той пак дойде да вземе Анабел.
- Последвайте ме... - Каза нервно момичето. - Гримьорните са насам. - Послушно тръгнахме след нея, като двамата с Деймън се разбирахме и без думи.

Обстановката беше привидно дружелюбна, но никой от нас двамата не се залъгваше, че ако на Елен й се отдаде възможност, няма да ни изяде с парцалите. Това й беше работата и тя бе, безкрайно добра в нея и именно заради това предаването й бе на върха толкова много години. Хората обичаха зрелища и тя някак си успяваше да им ги дава. Това тук, вероятно беше една от победите й в кариерата, понеже до този момент с Деймън не бяхме давали никакви официални интервюта и изявления. Показвахме за първи път дъщеря си и щяхме да говорим за брака си, който през всичкото това време опитвахме да запазим единствено и само за себе си.
- Точно така дами и господа, за първи път, единствено и само при нас... Симон, Анабел и Демън Кларк. - Публиката избухна в аплодисменти когато се появихме. Не стихнаха дори и след като се настанихме на удобното диванче, което всъщност не беше чак толкова удобно за мен. Чувствах се като изправена пред съд или пък на електрически стол, очаквайки да изпълнят смъртната ми присъда.
След първоначалните любезности, които си разменихме за това колко сме красиви и каква прекрасна дъщеря имаме Елен не губи време и директно ме закова с първия си въпрос:
- Трябва да ти го призная Симон, ти си истинска медийна знаменитост. Без значение какво правиш или не, ти някак си успяваш да скандализираш обществото. Всички сме чували за твоите бурни години в Европа и сме виждали доказателства за това какъв бохемски живот си водила. Не един и двама руски, италиански, френски милиардери си поставяла в краката си и все пак, когато се върна тук със заявката, че си вече пораснала и загърбила бурното минало, хвърли истинска бомба с подновяването на взаимоотношенията ти, с не по-малко богат и известен мъж, с когото се твърди, че сте имали вземане даване в ученическите ти години. Кажи ми... Какво не му достигна на Мат Хънт да те задържи до себе си? - Всички притихнаха в впериха погледите си в мен.
- Всъщност... - Нямах никакъв отговор на това, дори не знаех, че ще ме пита за него.
- Знаем, че си му изневерила. Защо го направи? - Погледнах към Деймън, но той нямаше какво да направи.
- Нямам представа... Просто се случи... И това сложи край на връзката ни...
- Говори се, че ти също си имал пръст в раздялата им? - Погледна към него. - Вярно ли е Деймън?

- Като заговорихме за бивши, Деймън ти наистина си рекордьор в това отношение. В не далечното минало, името ти се свързваше с една голяма част от жените в този град. Модели, актриси, певици... После се появи Симон и всички решихме, че това е поредната еднодневна връзка, познавайки нрава и поведението и на двама ви. Какво точно се случи, че останахте толкова дълго време заедно? Много хора смятат, включително и аз, че причината за този бърз и неочакван брак се дължеше на бремеността й. Смяташ ли, че беше прибързано решение и съжаляваш ли за него? Очевидно семейния живот не е толкова хубав, колкото си очаквал, щом търсиш любовта на други места... Всъщност това първата ти изневяра ли е? - Добре де, очевидно не беше настроена само срещу мен. Щеше да закопае и двама ни.

Тя погледна към мен и студени тръпки пропълзяха по гръбнака ми.
- Как се прощава подобно нещо Симон? - Попита ме тя.
- Знаеш ли, колкото и странно да звучи, аз наистина обичам този мъж. Всичко което изброи до момента е истина. Предложението на Деймън да се омъжа за него, дойде неочаквано и импулсивно, а аз приех дори без да се замислям, просто защото никога преди не се бях чувствала по подобен начин. Сама подчерта колко голям опит имам и повярвай ми, привличането което изпитах към него, не може да се сравни. И двамата усетихме някаква специална връзка помежду ни, която ни накара да бъдем импулсивни. Вероятно точно тази прибързаност ни изигра лоша шега. И двамата сме силни характери и обичаме свободата. Това, че поради ред причини се наложи да живеем в известна изолация, може би допринесе за развоя на нещата. Не търся оправдания, просто се опитвам да обясня, че бяхме подложени на огромен стрес. Дъщеря ни тъкмо беше изписана от болницата и... - Направих кратка пауза, за да събера мислите си.
- Съдбите ни с Деймън се пресякоха в много особен момент. Без значение, колко много се обичаме и двамата по някакъв начин не бяхме загърбили миналото си. Мисля, че това което се случи беше нещо по скоро хубаво, защото осъзнахме и оценихме истински важните неща. Сложихме край на миналото и започнахме начисто. А на въпроса ти - трябва да кажа, че не беше чак толкова трудно, защото вярвам в нас... Вярвам в семейството ни... Той ме прави щастлива, това е всичко което има значение...
- Това не те ли прави изключително наивна? Казват, че щом има веднъж, ще има и втори?
- Предпочитам да вярвам в него... Дори и това да ме прави наивна...

Всички замлъкнаха и сякаш настана лек смут в присъстващите и дори Елен, едва ли някой очакваше подобен отговор.
- Имаш ли пръст в това решение Симон? Вероятно много хора ще сметнат, че това е някакъв вид ултиматум, за да се върне отново при теб. Така ли е?
- Разбира се, че не. Каквото и да се е случило или не между тях двамата, ако това дете е наистина негово Деймън ще се грижи за него така както и за Анабел. Той е прекрасен баща, наистина и всякакви спекулации относно това са излишни.
- Но Деймън току що каза, че няма да поеме отговорност за детето и да го припознае като свое.
- Предполагам, че искаше да каже, че ще изчака ДНК резултатите преди да обяви детето за свое.
- А ти какво мислиш за тази жена и целият този медиен шум, който вдигна около бременността си? Смяташ ли, че това дете е наистина на съпруга ти?
- Не я познавам и не мисля нищо за нея, но ако трябва да бъда честна, смятам, че има доста неясни неща около цялата история и най-лесния начин би бил, ако тя просто докаже думите си, а това може да се случи много лесно...
- Деймън ти поиска ли ДНК тест от Симон, когато ти каза, че е бременна? Сигурен ли си, че тази малка принцеса в ръцете й е твоя дъщеря?

Анабел бе нетипично тиха и подозирах, че се дължи на всички непознати хора около нас, които може би я плашеха.
- Добре да предположим, че всичко до тук е така, защо не живеете заедно. Мои източници твърдят, че сте в процес на развод...
- Това е самата истина. - Реших, че е по-добре да бъдем откровени. Не исках да лъжа за нищо. - С Деймън не живеем под един покрив, но аз имах нужда от малко време и пространство, за да обмисля всичко през което преминаваме. Той също, за нас това беше правилното решение и не съжалявам, защото времето без него ми показа, колко много значи за мен. Що се отнася до развода, няма никакво развитие. Като всичко което правим, това беше импулсивно и прибързано решение от моя страна. Сега сме решили да си дадем втори шанс и той не е на дневен ред.

- Звучи като приказка. - Отвърна малко иронично тя и погледна към камерата. - Връщаме се след рекламите, останете с нас...
Кратката почивка ни позволи да си поемем глътка въздух, понеже Елен се предаде в ръцете на своите гримьори и фризьори, които да освежат грима й и да приберат някое и друго стърчащо косъмче.
Погледите ни с Деймън се преплетоха и аз въздъхнах тежко. Ето точно заради това не исках да давам публичност около връзката и живота си, защото без значение какво казваме, много малко хора щяха да ни разберат, а всички останали просто щяха да решат, че сме лицемерни.
- Ела съкровище... - Най-глупавото бе да вземем и Анабел с нас. Очевидно бе доста изплашена и любопитна в същия момент. Тя се гушна в мен и аз я притиснах нежно към себе си.

Всичко това, дори и за мен бе позьорско, а знаех, че и за Деймън нещата не стоят по много по-различен начин. Още в самото начало бяхме взели решение да се дистанцираме от медийните изяви и изобщо публичните, за да не привличаме интерес и да запазим този личен и интимен свят за самите себе си, но очевидно с мълчанието си предизвиквахме още повече коментари. Надявах се това което правехме сега да е за добро.
Заехме местата си и отново надянахме фалшивите усмивки. Няколко уводни изречения, припомняне на разговора до тук и отново светлините на прожекторите засияха към нас.
- Добре, нека приемем, че вие сте едно младо и широко скроено семейство, което обича да изразява любовта си по странни начини... Все още обаче едно нещо не ми става ясно, след цялата тази криеница, през всички тези месеци, защо избрахте толкова публично и открито място, за да покажете тази ваша любов. - Тя направи кратка пауза и заби погледа си в Деймън. - Всички знаем за скандалните фотоси, които се появиха... Как ще ги коментираш Деймън? Не е ли това търсене на внимание и скандализиране на обществото?

Тя повдигна любопитно вежди и доста недоверчиво:
- Разбира се, никой не твърди, че бебетата се получават само от целувки. - Върна му го тя и пак се втренчи в камерата.
- Дали ще повярвате на тази история драги зрители, зависи изцяло от вас, лично аз смятам, че и двамата имат богат медиен опит, за да успеят да заблудят всички ни... Не казвам, че го правите. Всъщност смятам, че онези снимки доста красноречиво показват в какви отношения сте, просто не мога да разбера подбудите ви, за да сте заедно. Какво точно откри в Деймън, Симон?
- Едва ли ще ми повярваш, ако ти кажа, че самата аз съм си задавала този въпрос милион пъти... Истината е, че не всичко което изпитваме може да се обясни. Не смятам, че някой би повярвал на обяснението, което имам, защото ще прозвучи клиширано и все пак, всичко се свежда до нещо съвсем простичко. Деймън е единствения мъж, който успява да ме провокира... Постоянно... Обичам го заради всичко което е и не е... Не знам как по по-различен начин бих успяла да обясня чувствата си към него. Също така не държа ти или някой друг да ми вярва, достатъчно е той да го прави... Всичко останало е без значение... Не се купува и не се продава във вестникарски будки...

Останалата част от интервюто мина под мотото на по-жълти клюки, които се отричаха или потвърждаваха с кратки и ясни отговори. Бяхме разкрили достатъчно от себе си, повече аз, защото буквално се бях обяснила в любов на съпруга си, който ми беше изневерил, но някак си не исках да остава съмнение най-вече в него, че чувствата ми никога не са били измислени. Обичах го от първия миг, може би се бях влюбила още на онази вечеря в него и до сега, това не се бе променило. Той трябваше да разбере, че Мат няма нищо общо с мен и него, и му го бях показала в национален ефир пред погледа на милиони хора.
- Нещо което искате да кажете за финал? - Попита тя. Аз останах безмълвна, защото бях казала всичко.

Усмихнах се лекичко и преди да кажа каквото и да било, Елен заговори, слагайки край на предаването. След минута две, всички прожектори изгаснаха, камерите спряха и свалиха микрофоните ни. Отправихме се към гримьорните, за да си вземем палтата и побързахме да си тръгнем, без излишни спирания по пътя, освен това Анабел беше пред заспиване, така че трябваше да се прибираме...
Деймън я постави в столчето й и я закопча, аз също се настаних в колата и не след дълго потеглихме...