Къщата на мечтите

-Може да продължим в колата...
Открадна си една целувка по врата само,че се сети за Анабел и това,че имаше нужда от майка си и обратното.
-Не ми се иска да те пускам но се налага.
Подаде и част от бельото,определено му харесваше,докато го съблича,а и докато го обича не изглеждаше никак зле,дори напротив. Изправи се,като последва примера и в обличането,с мъка можеше да се каже,че се облича:
-Не сме ходили отдавна на нещо забавно искаш ли да отидем на дискотека или някой бар,по меланхолия от миналото време.

Засмях се тихичко и дори след като се бях облякла се загърнах в одеялото.
- Не ми се струва добра идея... - Отвърнах аз и започнах да му помагам със събирането на нещата, макар ръцете ми да трепереха. Наистина ми беше ужасно студено, а когато събрахме всичко, се мушнахме в колата и Деймън усили климатика, за да успея да се стопля.
- Всичко случило се днес беше приятно, но... Е по-добре да го караме по-полека... - Вече му бях казала, че не обещавам нищо с това. Беше просто моментно чувство и проблемите ни далеч не се решаваха с това.

-Добре ли си мила,май настиваш?
Не можеше да и е толкова студено:
-Ще минем през аптеката да ти вземем нещо за всеки случай.
Не потегли веднага остави я да се натопли,като и изкара и неговото яке. Май по добре беше да правят такива неща,когато къщата се построи наиситина:
-Това само си остава предложение за някой път нататък. Не е нужно да е сега или утре,когато ти се иска,ще отидем.
А,и когато се почувстваше готова за показване,защото папараците дишаха във врата и на двама ни. Запали колата и тръгна по посока на дома и:
-Утре след работа,ще намина.

» Поляната на мечтите
» Къщата на Синфул
» Къщата в Сан Мориц