Хълма

ааааа

Докато караше се отнесе малко в мислите си,опитваше се като пъзел да нареди нещата но те не съвпадаха,явно се опитваше да съедини няколко. Искаше да я направи,щастлива защото я обичаше,знаеше че и тя също. Но се страхуваше,защото беше такъв рано или късно прецакваше нещата.
Стигнаха до хълма,като любимото място от където се виждаше целия град,се оказа свободно,паркира и изключи колата. Освободи се от колана и опря глава в седалката,още няколко минути тишина:
-Нищо не е същото без теб...
Погледна към нея,тя се бе свила,като малко коте на седалката,мило и сладко. Не искаше дори да мига,защото се опитваше да и се насити:
-По дяволите,не съм предполагал,колко празно,пусто и дори безмисленно е всичко...
Облегна глава на седалката.

Да усети отново меките и копринени устни е повече от колкото си е пожелавал. Мислеше,че никога няма да ги целуне пак. Инстинктивно тялото му отговори на нейното,като сложи едната си ръка на тънката и нежна талия,за да не падне.
Тогава нейните думи се забиха като ками в сърцето му. Съзнаваше грешките си,тя не беше само една. Знаеше,че бе загубил единствената жена,която го познаваше толкова добре,която го обичаше и търпеше. А,той не знаеше,как имаше сърце да нарани,такава прекрасна жена,всеки мъж можеше и му завиждаше,защото преди да се омъжи за нея,Симон бе най-желаната жена. А,след сватбата и детето се превърна в една невероятно силна жена,която си стоеше на мястото,която въпреки детето можеше да скрие с прекрасните си извивки и тяло всяко младо момиче. Да любовта и глупостта вървели ръка за ръка.
-Вечно ще съжалявам за тази грешка...
Наведе се леко към нея и я целуна,искаше да олекоти малко болката,когато очерпи лек от устните и:
-Ти си всичко за мен Симон,ако ми дадеш само един шанс...

Знаеше,че няма да му прости,надяваше се но знаеше,че сторил толкова много неща,който не можеха да се простят или забравят. Обхвана лицето и с две ръце,като я нацелува все едно никога до сега не я беше целувал,сякаш ако спреше нямаше да докосне устните и отново. Не искаше да се откъсне от нея но знаеш,е ако продължи може да я нарани още веднъж,да я накара да се почувства използвана. Погали я,като отдръпна лицето и ръцете си от нея не искаше,трябваше му много сила,да се откъсне от прекрасните и очи,който го омагьосваха.
-Разбирам те любима...
Думите тежаха въпреки изречени от нежния и глас,те раняваха много жестоко и то,защото бяха истина:
-Знам но ако ми дадеш,само един шанс няма да те разочервам.
Погледна лазурно сините и очи,като неговите бяха пълни също с такъв лазур:
-Обещавам ти,че ще дам всичко... Всичко поне да върна усмивката ти...

-И аз също те желая...
Всъщност той не харесваше други жени,не се чувстваше привлечен към която и да е било. Кой можеше да забрави,прекрасните устни,тяло,ръце и кожа,която обичаше да докосва. Само с едно докосване можеше да накара тялото му да изпитва невероятна агония от страст и желание.
Повдигна я нежно през кръста,като я премести върху себе си. Не искаше той да е от горе,не искаше от страст,от дългото въздръжание,от това че ужасно му липсваше,да загуби контрол.
Премина с ръце по тялото и,като премина по външната страна на бедрата и,съвсем нежно я погали,цял сноп с електричество вседно премина през тялото му. Желаешея до болка ужасно много. Можеше да усети как мъжествеността му дори пулсира,как се опитва да се измъкне от панталоните му. Но беше изключително нежен,надяваше се да не го мрази след това,,да го мрази още повече:
-Желая те Симон но не искам да те нараня още веднъж. Обичам те и не искам да...

Искаше му се да заличи всеки спомен за неговото отвратително деяние но не искаше с това си,да я отдръпне още повече от себе си. Деймън се оказа много по нежен от колкото можеше да се очаква но го направи защото я обичаше прекалено много и не искаше с грубите си действия да и довлече отново лошите спомени. Нежно я погали по бузата изтри сълзите и,който се стичаха като брилянти. Мразеше да я вижда да плаче,а още повече мразеше себе си,защото той е виновен за тях. Докосна устните си до нейните копринени невероятни устни. Липсваха му и не само устните и,ръцете и,очите и... Всичко,само с нея се чувстваше допълнен. Единствената жена,която не спираше да обича:
-Никога повече няма да позволя на нищо да те нарани,а най малко аз...
Прегърна я през нежното и кръсче но искаше да усети прекрасния и аромат да вдъхне от него. Не я стискаше силно просто искаше да я усети,а и тя да усети,неговата топлина и колко всъщност я обичаше. Отдели се съвсем малко от нея,като ръцете му бяха на кръста. Докосвайки си припомни всичко за нея,колко идеална фигура имаше,толкова женствена и сексапилна. Невероятна богиня,която беше изпуснал заради глупавата си грешка.
Погледна с толкова любов,към прекрасните и сини очи,като нежно прошепна:
-Оставяш ме без думи,без мисли..
Отново я целуна със страст но и с нежност:
-Толкова си прекрасна...

-Ани...
Дъхът му секна в гърлото,защото малкото му момиченце... Дори не можеше да мисли трезво. Запали веднага колата без да се замисли,като натисна педала до край. Караше,като бесен,като луд,на моменти можеше да загуби управлението,но запази контрола над волана:
-Казаха ли ти,какво има?
Попита той докато караше.
-Какво и е?