Пристанището

Харесваше й да правя, това което правех в момента. Аз пък обичах да й доставям удоволствие. Това беше един много приятен начин, по който можех да й покажа колко силно ме привлича и колко съм й подвластен. Не беше нещо с което се гордеех, защото всяка зависимост ни правеше слаби, но пък си заслужаваше. Може би затова не се опитвах да се противопоставям на чувствата си и просто им се отдавах, защото първо, че беше абсолютно невъзможно да се преборя с любовта си към нея и второ, бях сигурен, но най-вече се надявах, че тя няма да ме подведе.
Останах между краката й докато не я докарах до финал. Можех да остана и още, но предпочитах да й дам малко почивка, в която се насочих към устните й.

Засмях се тихичко и се наместих още по-удобно между бедрата й.
- И аз все още не мога да си обясня как си могла да си мислиш нещо подобно... - Засипах я с няколко последователни, страстни и продължителни целувки, които ни оставиха без дъх.
- Но се радвам, че успях да развенчая тези глупости и да ти покажа истинското удоволствие от любовта. - Бавно и нежно проникнах в нея, като я целунах отново крадейки дъха й. Беше време да получа и аз своята доза неповторимо щастие.
Постепенно движенията ми станаха по-динамични и плавни, защото тя отново бе започнала да се навлажнява от възбуда. Стенеше страстно и влудяващо в ухото ми, а крехкото й тяло все повече се извиваше и извиваше. Беше толкова крехка и малка в сравнение с мен, че понякога се губеше в ръцете ми, особено когато демонстрираше гъвкавостта и грацията в движенията на тялото си.

Опитах се да изпълня молбата й и отложих заветния момент във времето, като забавих малко, но истината беше, че е прекалено късно. Бях се побъркал от страст и желание и само след секунди отново се задвижих мощно в нея, покорявайки я напълно... Всъщност това беше доста спорно, защото понякога... тоест през по-голяма част от времето ми се струваше, че тя покорява мен.
И двамата свършихме едновременно и диво, така както никога преди не бяхме. Беше двойно по-хубаво от когато и да било и след като я целунах в знак на възхищение, благодарност и още куп други неща, внимателно напуснах тялото й и се отпуснах върху леглото. Така й позволих и на нея да си поеме глътка въздух. Усетих, че е така, защото този път тя не побърза да се сгуши в мен. И двамата бяхме безкрайно изтощени и още не знаехме къде се намираме, но аз обожавах тази блажена умора накрая. Точно тя ме караше да се чувствам жив...
- Беше прекрасна... - Надигнах се леко и я целунах още веднъж, но бързо след това се върнах върху възглавницата, опитвайки се да уравновеся дишането си.

Поех книгата и се поизправих, но още щом прочетох заглавието й очите ми леко се ококориха. Първоначално бях доста шокиран и не знаех как точно да реагирам, после се почувствах страшно объркан, а накрая и ужасно неловко. Фактът, че си беше купила подобно четиво не можеше да се дължи на нищо друго освен, че не е доволна от това което се случва в "брачното ни ложе" и това беше някакъв тънък намек, че трябва да се поправя.
- Защото не си доволна от мен? Това ли е? - Обичах да си говорим нещата с истинските имена и определено шикалкавенето не ми беше от силните страни.
Хвърлих книгата върху леглото и побързах да стана, за да се облека. Чувствах се ужасно неловко да съм гол, докато тя ми обяснява колко зле съм в леглото.
- Направо не мога да повярвам... - До преди малко крещеше и се разтапяше в ръцете ми, а сега... Сега това!

Хванах се за главата и честно казано, нямах представа какво да правя с нея. Тя просто продължаваше да ме вбесява понякога.
- Не се ли научи, че това което жените си говорят, не винаги отговаря на истината? - Бях й бесен, но и аз не знаех защо точно. Сигурно за това, че се менеше като сезоните,само че със светлинна скорост. Изведнъж беше тиха, кротка и безумно свенлива, а в следващия момент беше като истинска мръсница, само че в добрия смисъл на думата. И това, че продължаваше да слуша разни разговори, които и аз не знам как все до нея стигаха, адски много ме изнервяше, особено когато ги използваше като оправдания.
- Първо не е никак прилично една дама с твоето положение да си купува подобни книги. Обикновено ако изпитват нужда от подобно четиво изпращат някоя своя доверена и дискретна прислужница. Второ, ако имам забележки или каквото и да било, към теб ще ги отправям лично и само към теб, не бих се информирал от книги или случайни разговори на улицата. Препоръчвам ти за напред да направиш същото и ако имаш съмнения, въпроси или притеснения да се обръщаш към мен или някоя твоя дискретна приятелка, каквато тук нямаш, затова ти оставам само аз. Разбрахме ли се?

Отдръпнах се и продължих да се обличам. Не исках да говоря точно сега с нея. Пак щях да кажа нещо под влиянието на афекта и гнева си.
- Трябва да тръгвам. - Заявих аз и закопчавайки ризата си се отправих към изхода. Съмненията ми относно искреността й отново ме бяха завладели. Беше толкова противоречива през по-голяма част от времето и не знаех какво да си мисля.
Излязох от стаята и я оставих сама, а аз директно се отправих към пристанището, а по пътя осъзнах какъв огромен проблем имам. Нямах никакво доверие в нея и колкото и да се самозалъгвах и преструвах, имаше някъде дълбоко в мен противоречия за нея и се чувствах глупаво, от това, че аз се разкривах така пред нея.

Не бързах да се прибирам, макар да бяхме приключили сравнително рано. Днес мислех да се разплатя с всички момчета и да им дам обещаните напитки и жени. Бяха си заслужили възнаграждението след всички самотни нощи в морето и усилената работа през последните няколко седмици. Пиенето и жените, тази вечер бяха за мен и докато всички останали се изпонапиха още в началото, то аз и Джак седяхме и просто си говорехме за нещата от живота. Макар и прекарал по-голямата част от живота си по вода, той беше изключително мъдър човек и аз го уважавах много.
- Как е семейният живот капитане? - Попита ме той.
- Не такъв какъвто очаквах... - Отвърнах съвсем откровено. Преди време дори не си представях, че ще се оженя. После започнах да свиквам с тази мисъл, защото знаех, че все някога ще трябва да създам поколение, а за целта трябваше да се оженя, но после срещнах Денерис и тя преобърна целия ми живот.
- Не знам тя изглежда толкова... Невинна, а в същото време имам чувството, че яко ме е оплела в мрежите си и аз съм един истински глупак.
- Така правят жените момче... Така правят...

С моя стар приятел останахме до ранни зори край масата в кръчмата, но така и не приехме любезната покана на момичетата да си "починем" в леглата им. Не говорихме много за Денерис, всъщност онова беше единственото което си казахме за нея и по-добре защото не исках да мисля за нея в момента. Имах неща и проблеми, които не я касаеха, а само приятел като Джак можеше да разбере, макар да не можех да кажа и на него за това, че баща ми не ми е баща и съм жив благодарение на онзи истинския, който всъщност никога нямаше да може да признае, че е такъв. Аз и не исках де, защото го мразех наистина много... Все още го мразех!
След дълги философски разговори на пияна глава, макар и с нежелание тръгнах към гостилницата, в която бяхме отседнали и се прибрах в стаята си. Денерис спеше и така исках да си остане. Нямах желание да я будя, за да ме пита къде съм бил, затова възможно най-безшумно си легнах от моята страна на леглото и заспах на мига.

Главата ми се пръскаше и дори гласът й ме дразнеше. Толкова силен ми се струваше.
- Няма нужда. - Отвърнах троснато и се изправих с мъка от леглото. Виждайки ваната обаче ми стана малко по-приятно. Имах нужда да се разхладя и това сигурно щеше да ми помогне малко.
Станах и започнах да се приготвям, а нея оставих да обядва сама. Не ми беше изобщо до ядене в момента. Накрая след като се изкъпах, избръснах и облякох, слязох долу и заръчах да свалят багажа ни, а аз си оседлах коня сам. Тя щеше да стигне с каретата, но за мен беше по-добре да съм с коня си. Бях решил да й правя компания и да се жертвам, но след случилото се вчера предпочитах да пътувам отделно и, че жертвата не си заслужава.
След около час каретата беше натоварена и тя зае мястото си, а аз се качих на коня и тръгнах напред. След около час два, може би и малко повече щяхме да сме в плантацията.