из английските гори

Беше грубиян,не стигаше че ме отвеждаше,но и не ми оставяше право на глас,това беше нетърпимо полложение.Хвана ме през кръста и ме сложи на коня
-Грубиян..как смеете..
Но не каза нищо,качи се на коня и даде заповед да се потегли,дори не се бях преоблякла,а роклята бе неудобна за езда,но пък щяхме да пропътевяме места които познавах и можеше и да успея да се измъкна от лапите им,бяха норманци,не познаваха горите така добре както аз и народа ми.
-Ще съжалявате за това сър,няма да позволя да се държите така с мен..
Излязохме от двора на замъка и се запътихме към горите,там бяха най-прекитепътеки и най-удобните пътища за пътуване през страата,но все още бяхме в мои владения.Пред мен съпруга ми ядздеше коня си,а до него на малка кобила яздеше друга жена,беше млада ,беше и красива,точно това ми трябваше той да има и любовница...

Скоро нямаше да и е удобно да язди по този начин и щяха да я заоблят бедрата,за това се приближих към Айя и казах да приготви една каруца. Която да бъде постлана с кожи. Но не се обърнах към съпругата си,не исках да си мисли,че ще се преклоня пред нея и пред женския и чар. Айя се приближи към нея,като и се усмихваше но не надменно а топло,тя знаеше положението си и за това не смееше да ревнува:
-Господарке искате ли да се качите в каруцата. Мисля,че там ще ви е малко по удобно.
Попита тя,като подаде една кърпа,защото видя сълзите в очите и:
-Не плачете господарке,нашата земя е красива и ще ви хареса.

Тя се доближи до него,как смееха,поне малко благоприличие да имаха,но не стана нищо,стоях и наблюдавах какво се случва,тя изостана дори някъде зад нас,а след малко бе и до мен.Усмихваше се,изглеждаше искрено,но едва ли беше,аз бях заела мястото й,а може би се гласеше за принцеса,но сега аз бях такава,негова жена.
Тя ми предложи да се кача в каруца,щяло да ми е удобно,явно съпруга ми усещаше че може с коня да избягам,за това ме пращаше вътре
-Благодаря,искам да се насладя за последно на земите си,скоро ще стигнем границата
Момичето ми подаде кърпичка,опита се да ме успокои,но нямаше сила на земята която да ме накара да се подчиня на варвари
-Не съм ти господарка,спри да се правиш че типука за мен и върви при него..искам да яздя сама

-Господарке,простете ми за дързостта но не исках да ви обидя. Знам си мястото аз съм робиня,робиня съм от дете. Отлично знам,че ще си остана такава,не отричам господаря бе благосклонен към мен но аз не съм му любовница,а робиня служа на господарите си.
Погледна я,тя бе предана робиня и бе вярна на господарите си:
-Вие сте моя господарка и аз съм пратена от господаря да ви служа до гроб.
След това тръгна зад нея,като бе ясно,че нямаше да я остави. Аз яздех на пред не чувах разговора. Говорех с двамата си генерали:
-Не биваше да я вземате толкова скоро,тя ще ви намрази.
Не ги погледнах:
-Значи добре съм си свършил работата,значи ще стане добра кралица.

Продължаваше да ми говори,може би не бе виновно момичето,но не можех да съм мила,на исках да съм.Аз бях дете за бога,дори нямах 18 години,а ме бяха поробили като нея,защото именно така се чувствах,като робиня.
-Щом съм искам да ме оставиш,върви ти в каруцата,но моля те остави ме сама..
Имах нужда да помисля,какво да направя,как да се търва от тях,как да се измъкна..яздехме малко ,другите явно бяха тръгнали по-рано.С нас имаше двамата войници които пазеха вратата ми,съпруга и двамата генерали или войници просто,не знаех,както и две жени и момичето което отрече да му е любовница..
Молех се ако опитам да се измъкна да не ме спипат,наблизо имаше лабиринт от пътеки,две от тях водеха до водапада,където имаше пещера,можех да се скрия там докато отмине всичко,а после да отида при любимия си..какво ли правеше той сега..
Именно,малко преди моста пътя се разклоняваше на 4 ние трябваше да поемем или поне предполагах на север,а аз да успея да тръгна по южния...Момичето беше пред мен,каруцата зад мен,но колара нямаше да успее да реагира,побутнах с пети кобилата си,бях хванала юздите и тя препусна по пътеката,скоро чух виковете на мъжете,бяха усетили липсата ми..но вече бях далеч,препусках бързо,бях навлязла в лабиринта и скоро се показа водопада,слязох от кобилата и я скрих,ако се усетят за това място бързо щяха да ме намерят..

Веднага пуснах няколко мъже след нея,като аз тръгнах по единия път. Оказах се на един водопад,чувах шум от коня пръхтеше и се чуваше някъде из храстите:
-По-добре е доброволно да излезете съпруго,защото ако не излезете,аз ще ви намеря,а тогава определено няма да ви хареса.
Предупредих я,като се приближавах все повече и повече към нея,а я виждах не можеше да се скрие,защото русите и коси я издаваха:
-Май,ще получите това което искате принцесо,и то е да яздите с мен до края на пътя.

Бях на входа на пещерата,коня бе вътре,но се чуваше лекото му потропване,явно шума на водопада не можеше да го заглуши.
Скоро го видях,беше ме намерил,но нямаше да му се дам така лесно,мислеше че ме вижда,че ме е намерил и дори заплашваше,истината бе мче наистина се боях,но повече жадувах свободата си...
Да яздя с него?Трябваше доста усилие за да ме накара да тръгна с него отново.
Притворила очи,не усетих кога се бе приближил до мен,гледаше ме с онези тъмни очи,на лицето му имаше ледено изражение,а може би и самодоволно,но нямаше да ме отведе
-Не се доближавайте,няма да тръгна с вас,женени сме какво още искате?Имате властта която жадувахте,защо съм ви аз?Непокорна съпруга която ви ненавижда..
Той пристъпи отново,политнах и се озовах във водата,бях мокра,роклята полепваше по мен
-Глупак...сега и да ме разболеете ли искате?

-Ще ви науча на покорство,вече не сте в дома на родителите си принцесо,а скоро ще бъдем в моята земя,там са моите правила и ще правите,каквото аз пожелая. Иначе,ще ви върна при семейството ви но надали искате този срам,да бъдете обявена за непокорна и ялова жена.
Влязох във водата,като я хванах през кръста и я метнах на гърба си,като торба с картофи. Скоро бе в каруцата,като Айя я зави с кожи:
-Не ми оставихте друг шанс принцесо!
Взех едно въже,като вързах краката и,а след това и ръцете и:
-Приятен път принцесо!
Качих се на коня и тръгнах на пред. Айя остана с нея:
-Господарке не трябваше да бягате. Господаря не е толкова строг колкото изглежда,като го опознаете,ще разберете,че е милостив.

-Не се доближавайте
Но не го стори,влезе във водата и ме мента през рамо сякаш съм парцал ,а не жена.Не че бях,не познавах живота на омъжена жена,бях едно дете,нито желанието нито традициите бяха.Мама бе обещала да ми разкаже какво е да си съпруга щом наближи деня ,но те ме предадоха.А съпруга ми ме заплаши да ме върн посрамена.Наистина ли вярваше,че това ме плаши
-Хайде,направете го,варварин,вие сте варварин..говорите ми за обноски и покорство,а вижте само как се отнасяте с мен...как искате да ви се подчинявам,натрапвате ми любовницата си,нима една съпруга заслужава това?Срам,бих понесла хиляди такива стига да се върна у дома..
Но не,той дори ме върза
-Животно!
Плачех,не можех да спра,бях унижена от мъж който претендираше че е благ,че е добър,но никой такъв не би вързал дете,а тя го защитаваше
-Не го защитавай...виж какво ми причинява..милостив бил..върви,излез от тук ..
Ръцете и краката ми бяха вързани,лежах увита в кожи и ронех сълзи,но от умора,от водата бях изтощена и бях заспала,дори не знаех къде се намирам вече

Преди да се смрачи бяхме далече от нейната страна. Бяха направили голяма палатка за нас но и малко по малка в която можеше да се приготви.
Заповядах на Айя да я отвърже и с още няколко момичета да я подготвят за първата брачна нощ.
Аз се отправих към мъжката шатра,като започнах да пия с мъжете.
Айя отвърза я и помогна да стане,бяха и подготвили малка вана и място където можеше да се подготви:
-Страхувате ли се господарке?

Когато се събудих бяхме спряли,едно момиче ми каза,че е за почивка,тук сме щели да пренощуваме.Любовнизата му дойде и ме развърза,поведе ме към огромна шатра,а от съседната се чуваше мъжки вой и смях,трудно различавах някои думи,варварите имаха различен език от нашия,но съпруга ми и момичето говореха и родния ми език.
В шатрата ми имаше вана,каза ми че е наредил да ме подготвят за пъравта брачна нощ..Господи,ами сега?Какво щях да правя,не можех да откажа,нямаше и как да се измъкна,имаше това право..можех единствено да отлагам,опитах ли да го помоля за да изчака до замъка щеше да ме отреже,особено след глупостите които свърших.А да се дърпам,така или иначе щеше да опражни правото си на първа брачна нощ
-А не бива ли?Той е огромен,а аз..дори не знам ... не съм била с мъж до сега,все пак при нас е традиция жената да е чиста до венчавката си..явно при вас не е така..той..имал е хиляди любовници,дори теб..а аз съм едно дете...
Но нямах избор,влязох във ваната,а те ме изкъпаха,дадоха ми нощница от коприна,беше наистина красива и нежна,ефирна...И ме оставиха сама,супер ,щях да чакам да се напие и да дойде да ме насили...
Кръстосвах из палатката,не можех да бягам,имаше и мъже от пред,идеално и свидетели щеше да има...трябваше да мисля бързо

-Не сте дете досподарке имате тяло на жена,и той ще го види,не се бойте,то е нежен любовник.
След като среса косата и излезе. Аз все още пирувах но не пиех много,не исках да се напия и да не помня. Първата си брачна нощ,появих се отметнах завесите. Тя сновеше на ляво и на дясно и беше изплашена. Отидох до стола,като свалих горната си дреха останах по риза и кожен панталон,свалих колана,който издранча,беше от чисто злата с няколко езически символа:
-Успяхте ли да се освежите принцесо?
Седнах на леглото,като тя седеше пред мен:
-Ела те!
Подадох и ръка,като я изчаках да дойте при мен.

Колко ли нежен можеше да бъде едно норманско псе...Как изобщо се стигна до това,нямаше ли татко силна армия за да се противопостави натези хора.Защо?
Той влезе в палатката ,с целия си ръст изпълни пространството което импровизираше врата,наложи се дори да се наведе за да мине...Беше силен,набит,очите му ме следяха докато се събличаше,но не изцяло,остана по рица и панталони,а аз ...по тънката нощница с която се чувствах гола.
Седна на леглото с въпрос
-Какво ви интересува сър?
Очите му се втренчиха в мен,явно го дразнех,но не ме интересуваше,беше мъж като всички други,а сега щеше и да се възползва от мен ..Повика ме при него,стоях на известно разстояние скръстила ръце
-Не!Няма да легна с вас...не и доброволно

Присвих очи,за част от секундата,като веждите ми леко се сближиха. Отново изръмжах,като само с едно протягане и леко отместване я хванах за ръката,като я сложих в скута си:
-Вие сте моята принцеса,която ще бъде някой ден,кралица заедно с мен,ще ме дари със силни и здрави наследници. Защо не се чувстваш горда от това!
Тя трепереше усещах го,мразеше ме,страхуваше се от мен и всичко останало. Хванах с двата си пръста малката и брадичка,пръстите ми изглеждаха огромни дори докосвайки лицето и. Обърнах я към мен,за да ме погледне:
-Искахте да знаете защо не искам да ви оставя ли? Няма да ви оставя,защото ми трябват наследници. Не искам племето ми да загине,в ръцете на недостоен владетел.

Когато отново усетих ръцете му беше още по ужастно,този път бях гола,може би не буквално,но сватбената ми рокля бе с дълъг ръкав и не усещах допира му,но сега..той ме държеше в скута си,усещах кожата на панталона му,но и още нещо?Какво ,нима бе възможно той да..
Но го каза,това което бях сигурна че иска
-Горда?аз не съм като вас,аз съм саксонка,а не норманска...жена..Каква чест би било да съм ваша принцеса?Имате хиляди жени,защо аз?
Извърнах погледа си,очите ми отново се насълзяваха,треперех и той може би го усещаше,но се страхувах,за миг можеше да ме прекърши на две
-Наследници..естествено,не ви трябва принцеса ,а жена за разплод..Е познайте ,няма да бъда аз,няма да родя дете от животно като вас..щом толкова искате деза,нека една от многото ви любовници да ви дарят,че и всичките,тъкмо ще имате много деца и ще бъдат като вас,норманци..а не ... -дори не можех да го кажа..едно дете не можеше да избира родителите си..

Тя дълбоко ме засегна,повдигнах я за кръста и я оставих на леглото. Исках да я насиля да си плати за дързостта но тя не ме познаваше и нямаше право да говори така. Станах без да обличам нещо на себе си и без дори да обличам нещо. Качих се на коня и се отдалечих. Не бе нормално за първата брачна нощ но имах нужда да разсея ума си,а нямах и нуждата да я смразявам от страх.
Когато се прибрах легнах в шатрата с мъжете,като предупредих да соят и да я пазят. А,на Айя и казах да предопреди принцесата,че утре тръгваме.

Когато ме погледна се изплаших,имаше толкова ярост в очите му,че бях сигурта ,че сега вече ще ме нарани по един или друг начин.Хвана ме за кръста и ме остави на леглото,изправи се,ръстът му закриваше шатрата от очите ми,но излезе,не взе нищо със себе си,чух тропота на коня.Тази битка бях спечечила,нищо че може би го бях засегнала,но тепърва щеше да види каква беля си е докарал на главата.Завих се и се свих на леглото,момичето дойде и ми каза ,че на сутринта отново отпътуваме.
Той не се върна тази нощ,сигурно бе спал при любовницата си,това не ме засягаше,само исках това да свърши-да ме убие или да ме върне.Какво толкова щеше да стане?Да ме затворят в манастир,да не мога повече да се омъжа,да загуба короната..не ме интересуваше стига да бях далеч от този мъж

Тръгнахме на сутринта,тя бе на каруца,за да не избяга но аз не и казах нищо. Бях с коня си най отпред,като не исках да говоря с нея. Айя вървеше до нея:
-Господарке искате ли вода!
Подаде и меха с вода,като и даде да отпие:
-Казват,че господаря е спал при мъжете,прави го само ако е ядосан. Мъжете не са успели да спят,какво сте му сторили господарке?
Не и влизаше в работата но мъжете от кервана,войните бяха изморени,очите им бяха кървясали:
-Вие не сте дете господарке!
Тя тръгна на пред но не дойде при мен,не исках никой около себе си,за това никой не смееше да ме припари.

Беше различен ,дори не продума,момичето каза че е спал при мъжете в палатката или по скоро никой не е спал.Всички изглеждаха уморени,със зачервени очи.Предната нощ и аз не бях спала добре,може би бях прекалила с думите си,но той трябваше да ме разбере,не бях се отделяла от семейството си,не бях принуждавана да правя каквото и да било,а един ден той идваше и ме отнемаше.Но за едно тя бе права,вече не бях дете,за една нощ трябваше да порастна,да се държа като зряла жена,сега може би аз трябваше да навправя първата крачка,да опитам да се договоря с него
-Би ли му казала,че искам да говоря с него и нека не ни безпокоят..
-Той не желае да бъде обезпокояван господарке
-Моля те,кажи му че го моля,че не ми е добре,каквото и да е,но трябва да говоря с него

Айя тръгна към мен но се обърнах и я свалих на земята:
-Казах да не ме безпокойте!
Тя се бе свлякла на земята и трепереше,за първи път бе ударена от моята ръка. Рядко биех жени но тя беше най-близката на която можех да изкарам яда си:
-Господарю,простете ми но господарката иска да говори с вас.
Обърнах се напред и се завъртях с коня:
-Кажи и,че ще говоря с нея,когато аз пожелая,а това няма да стане докато не стигнем в замъка!
Един от моите хора и помогна да стане,бе одраскана от камшика по дясната буза не бе дълбоко. Върна се при нея и каза:
-Господарке,той не желае да говори с вас сега но сигурно,ще пожелае,когато пристигнем в замъка.

Тя излезе,чух викът му и ударът на камшика,какво за бога направи?А тя казваше,че е мил и добър..кой мъж посягаше на жена.
Тя се върна при мен
-Какво ти направи?А ти го защитаваше
-Той не искаше господарке
Да бе на мен щеше да ми ги говори,но ако посмеех сега да се изправя пред него можеше и с мен да се случи това,по-добре ли бе да опитам или да си кротувам в каруцата?Не,той нямаше да говори с мен каквото и да стане,дори в замъка,но какво можех да направя сега..да му се предложа,не това никога....
Скоро щяхме да сме в замъка,дори не го познавах,не можех да направя нищо срещу него на негова територия
-Какво ще прави с мен?

-Спокойно господарке,вие сте му съпруга няма да ви нарани. Можел е да го направи изминалата вечер но не го е пожелал,няма да го стори и за напред.
Беше сигурна,това че бе ударена с камшик не бе показателно:
-Искаше да удари земята,просто много се приближих и ме улучи,ако искаше да ме удари до сега да съм мъртва. Той не наранява жени никога не го е правил.
Е не знаеше на война какво се случваше но от народа му никоя не страдаше:
-Ще дойде при вас да поговорите но по добре го изчакайте той да дойде. Сега му е нужно време за да се успокой.

Почти целия ден мина отново в път,всички бяха уморени,аз не,гледаха ме наистина като царица.Тези хора явно държеха да се приберат по домовете си,а той?Цял ден Аия ми разказваше за него,не вярвах на думите и,тя му бе любовница за бога,разбира се,че ще го защитава
-Ако не иска да ме нарани нямаше да ме отвежда,нямаше да се държи така...Може би и аз не се държа добре,но така го виждам аз,за мен домът е свят,не съм се отделяла от него..
На свечеряване отново спряхме,разбрах че по пладне на другия ден трябва да сме стигнали,отново бях в голямата шатра,не знаех ще дойде ли,но отново ме бяха приготвили.Другите жени говореха,чувах ги,била съм спала сама,не ме искал и за това нямало и тази нощ да дойде..щял да бъде с една от тях.Не ме интересуваше,можеше да спи с която иска,но ме дразнеха погледите им,сякаш бях пленница,а не негова съпруга

Останах при мъжете,бях я оставил да спи в голямата шатра. Тръгнахме преди залез на другия ден,преди свечеряване,щяхме да сме в замъка. Бях по спокоен но още думите и тежаха на сърцето ми. Не исках да я нараня за това стоях на далеко.
Все пак минах покрай каруцата и,Айя и говореше но тя явно не искаше компанията и:
-Ще ви позволя да си изберете придворни дами,който пожелаете,явно Айя не ви е добра компания.
Държах юздите на коня но избягвах погледа и:
-Скоро ще пристигнем,ако не желаете да сте в моите покой,ще накарам да ви приготвят стая.