Замъка на Скаво

Въпреки проблемите най-сетне бяхме в замъка. Не можех да продумам и дума,защото бе толкова красиво. Влизах в стаите наред когато стигнах в женската стая,където сякаш времето бе спряло. Имаше малки чорапки и роклички,който явно бях шити от майка ми.
-Виж любими,майка ми много ме е обичала.
Имаше едно бродирано малко бебешко одеялце с думите. Обичам те! Взех го и го прегърнах:
-Ще завивам нашето дете с това одеялце.

-Мислех,че родителите ми са много богати но не знаех,че са толкова богати и са имали толкова величествен замък.
Обърнах се за малко към Рот:
-Знаеш ли дали тук е имало балове?
Тогава се сетих и се обърнах към Рев:
-Какво,ще кажете да направим тук празненството всички,ще се зарадват да организират тук празненство. Трябва да отпразнувам завръщането на семейството си и сватбата.
За първи път говорех за сватбата по този начин без да се дърпам.

-Страхотно!
Тръгнахме към някаква голяма зала,а преди нея имаше нещо като флаг с цветовете на семейството. Беше наистина много красив. Влязохме в голямата зала беше кралствена,имаше и портрет на майка ми и баща ми. Приближих се и докоснах рамките:
-Толкова са били красиви и влюбени.
И наистина е било така,от малкото истории който бях чувала,те наистина са се обичали не земно много.
-Би ми се искало да ги познавам.

-Но щеше да е хубаво,да видят внучето си,да бъдат на сватбата.
Опрях рамото си в него,като го оставих да ме прегърне и обгърне в обятията си:
-Добре трябва да кажем на персонала да приготви залата.
Обърнах се към Рот:
-Какво мислите ваше величество?
Съвсем бях се заплеснала и не бях осъзнала какво казвам:
-Рот,момичетата дали,ще харесат идеята?

-Защо да им се обаждам направо ще дойда при тях и ще обсъдим всичко. А и Бела сигурно е поръчала роклята ми.
Казах аз,като хванах ръката. Чувствах се добре и,че мога да се покаже пред тях,а и пуловера криеше всичко от мен,така че нямаше да е проблем.
-Още не мога да повярвам,че богинята се е съгласила да ни венчае.