Запуснатия замък

Това е много стар замък притежание е на на някой но не се знае на кой точно,никой даже и не смее да припари до там.

Не знаех какво се случва с мен,но усетих вериги около ръцете си,който ме приковаха към стената,разкъсаха роклята ми. Треперех не знаех какво става.
-Миришеш на него,маркирал те е,но ти си моята играчка.
Тогава махна от мен човала,наистина беше той,бе Веритас,който държеше онази черна пръчка с която обичаше да ме налага.
-Дълго бягаше от мен,дълго те чаках да настъпи периода ти на нужда,а някакъв се е възползвал от теб.
Дръпнах веригите но бях скована от страх.
-Той ще те намери,ще те намери и ще те убие.
Засмя се злобно и ме удари с пръчката:
-Не знае къде си,няма да те намери,а и не го иска,и ти за него си робиня,мисля че не то обича а просто иска това което и аз.
Приближи се прокара гнусния си език по мен,като сграпчи косата ми и я дръпна назад:
-Ти си моята грешница,моята играчка.
Започна да ме налага с пръчката по краката където свареше и по раменете,писъците ми се разнесоха из целия замък.
-Не умолявам те спри...
Но той не спираше,но не ме удряше по корема,което беше добре,не исках да загубя бебето. Щях да направя всичко възможно за да го задържа.

Докато последвам Ади беше изченала,не знаех къде е отишла,но го подуших,беше се промъкнал в имението и я бе отвел.Ви веднага провери системата,бе я блокирал...Бях полудял а братята ми се опитваха да ме успокоято,но не можеха исках да я намеря преди да я е наранил и да е разбрал за детето ми...
Имах предимство,бях пил кръвта и и можех да я подуша,можех да я открия почти веднага,но Рот не ме пусна сам,искаше Рейдж и Бъч да дойдат с мен,трудно се съгласих ,но какво да се прави...
Проследих я до стар замък в който много малко хора и вампири припарваха,но нямаше да изплаши мен,не и след като чух виковете й,той я тормозеше..биеше я.Кръвта ми кипна и влетях като хала и го ударих с кинжала.
-Копеле!Махни се от нея!Сега е моя .....само моя
Той се изправи и се ухили нахално
-Ти искаш играчка хлапе,получи я,но е моя,не можеш да се мериш с мен
-Нима?Вземи това - хвърлих кинжала по него и той се заби в тялото му.Хвърлих се към нея
-Съжалявам мила,съжалявам че те хвана заради мен - освободих я от веригите и тръгнахме към изхода

Чуха се стомамени железни врати дори не знаех,къде точно сме. Тогава се чуха поредица от врати. Носеха ме на някъде,тогава ме стовариха на един стол,завързаха ме добре,за него. Махнаха превръзкато от очите ми,и лепенката от устата ми. Пред мен имаше мъж но не го виждах бе в сянката:
-Няма да ти се размине,рабираш ли,няма да ти се размине!
Извиках,като се опитах да се откъсна:
-Ще останеш една вечер тук за да обмислиш лошия си тон.
Каза той и затвори вратата,колкото и да виках никой не ме чуваше.