Имението на Ривендж

Момичето ми беше гладно и за това отидох да и донеса нещо за хаправе,когато се върнах при нея беше Бела и разглеждаха сватбени рокли.Двете ми момичета бяха много сладки докато се любуваха на дрехите
-Вечерята пристига
Влязох като ги прекъснах,но бях и обещал да не я оставям сама и нямах и намерение да го направя
-Какво правят принцесите ми?

Влезе в стаята,като му се усмихнах и затворих списанието.
-Избрах си рокля но Бела ще я поръча и ще дойде,часове преди сватбата,за да е изненада.
Усмихнах му се чаровно. Бела ми намигна и взе списанието като тръгна към вратата:
-Добре ще я поръчам,и костю също.
Застана на врата и се усмихна.
-Ужасно сте сладки.
След това излезе,а сеприсегнах лум таблата,като захапах едно хлепче.
-Благодаря ти.
Казах с пълна уста и се засмях.
-Много съм гладна.

Много бързо скриха от мен роклята,но имах доверие в сестра си ,а и в любимата си,вече бях говорил с Рот и богинята и всичко бе наред.А Белс се шегуваше с мен
-Хайде бягай при мъжа си ,че ръмжи вече
Тя се засмя и излезе,а Аде започна да се храни,изглеждаше по добре от преди малко по-спокойно
-Радвам се че си по-добре

-Ти хапна ли нещо?
Не ми отговори гледаше ме влюбено,за това бутнах една ягода в леко разширените му устни,но не грубо. Усмихнах му се и за да не се сърди го целунах по носа,грабнах едно парче запечен бекон и го гризнах.
-Роклята е много красива крие малки раменете ми но показва белезите ми.
След като се нахраних махнах таблата,приближих се към Рев и легнах върху него.
-Не знам как си причиних онова на ръката нелепо беше прости ми.

Кимнах леко и отхапах от ягодата която бутна нежно в устата ми.Засмях се и я притиснах леко в себе си
-Не се тревожи,беше в шок,но мен ме заболя повече като видях какво си направила
Тя лежеше върху мен,желаех я до болка,но сега бе още слаба и не исках да се възползвма от нея
-Почини си мила,поспи малко,аз съм до теб

Усещах сладката му възбуда,караше тялото ми да тръпне,всяка частица по мен реагира за миг на неговата сладка възбуда. Опита се да му устои но знаех,ча само аз мога да му помогна. Без да му казвам с по здравата си ръка се спуснах надолу. Откопчах колана му,той се стегна бе на път да хване ръцете ми.
-Не недей любими недей,знаеш че само аз мога да те облекча,а не искам никоя друга да те докосва.
Откопчах кипчето,после ципът,преминах през многото прегради за да стигна до набъбналата му мажественост.
-Аз съм твоя,само и единствено твоя и знам,как да те докарам до край дори без да си в мен. Но повярвай ми обичам да те чувствам в мен.
Обхванах го с ръка и задвижих бавно по цялата му дължина като го гледах как се бе напрегнал.
-Любими моля те отпусни се не ме боли тази ръка,ще ти помогна да свършиш.Възбуждах се докато го правех но ме боляха краката до толкова че не можех да ги раздалеча.

Моето момиче усетиче съм възбуден и че не искам да и причиня болка за това със здравата си ръка се насочи към тялото ми,знаех,че иска да ме облекчи,но можех да не издържа и да и я обладая,а не исках това,не исках да я нараня сега
-Мила...
Но тя се възпротиви и ме обхвана с ръка,движеше я нежно по мен и ме караше да се извивам,целувах нежно устните и ,опитвах се да се въздържам от допир за да не се изкуша и да изгубя контрол
-Обичам те !

-И аз теб лорде мой.
Задеижих по бързо като не му дадох шанс да реагира довърших възбудата му. Беше по цялата ми ръка, засмях се защото бе много сладък.
-Не е като да си в мен но облекчава малко.
Станах бавно за да се измия,болеше ме но успях върнах се и легнах на възглавницата.
-Ще си имаме детенце и то ще живее в имението на родителите ми. Най сетне ще мога да го видя.

Тя беше безпощадна,не ме остави докато не се изля върху ръката и,дишах тежко и я гледах влюбено
-Аз също предпочитам да съм в теб,но докато не се оправиш няма да стане,не искам да те наранявам
Стана да се измие,гледах я как се поклаща трудно,исках да и помогна,но не ми поздовли
-Да,ще имаме син,ще ме направиш най-щастливия мъж...,а детето ни ще живее където решиш,макар да искам да е тук с нас

-Но да кажаот сега,няма даго водиш в бара.
Като заговорихме за бара ме накара малко да го изпитам да усетя дладката му ревнист. Надигнах се към ухото му и казах.
-След медения месец ще се върна на работа,позволяваш ли ми.
Сигурна бях че няма да ме пусне. Но се направих на приятно разсеяна.
-Нали любими...

Изгледах я,как нямаше,нали трябваше да види живота,да познае и хубавите и лошите му страни
-Аа в бара ще го водя,но като порастне достатъчно
Тя какво опитвае да направи?Да се върне на работа,никога,нямаше да я пусна в бара отново като тянцьорка
-Само ако идваш да ме видиш в кабинета за да ти показвам колкото те обичам,но не и да танцуваш
Легнах до нея и я целунах
-Не давам

-Така ли не даваш?
Обърна се като лицето ми беше срещу неговото.
-Защо всички мъже ще знаят че си мой и само ти ще ме докосваш след танца.
Той не бе навит на тази идея и аз не особенно исках само той да ме гледа и само той да ме докосва.
-Добре любими но не знам как ще свикнеш...
Погледна ме странно:
-Съпругата ти да идва всеки ден за да я любиш в кабинета си.
Но го ударих по рамота о леко.
-Няма да го водиш в бара не искам синътми да става някий Дон Жуан,нека бъде добро момче. Не лош като баща си...
Нотова го казах за да се пошегувам,като го захапах леко по рамото.
-Моя лож мъж иска да превърне синъни в свое сладко копие. Ще сте числено превъсходство но след десет години може да имам шанс дс отвърна и да се роди и момиченце.

Поклатих отрицателно глава,никой не можеше да гледа жена ми как танцува в бара ми
-Никой няма да гледа твоя танц,никой освен мен !
Знаех че се шегува с мен,че ме провокира но ми харесваше
-Това ще е най-голямото удоволствие,ти да красиш с тялото си кабинета ми,да го огласяш със страстните си викове докато те любя
Гризнах я по нослето, а тя се заяде за детето
-Не дон Жуан,просто мъж и разбивач на женски сърца
Погледнах я невярващо
-Лош аз?
Бях върху нея за миг.
-Искаш ли да ти покажа колко съм лош?

Харесваше ми да провокирам ревността му до такава степен,че да говори леко през зъби и да усещам,как би... Не той го доказа,че може да убие всеки дръзнал да ме нарани. Погледнах на страни нарочно да не го гледам и казах сърдито:
-А,значи разбивач на женски сърца?
Тогава ме гризна по носа и застана нас мен,като бавно раздалечи краката ми и застана между тях:
-Да лош си отъркваш се в мен когато съм възбудена но ранена.
Намигнах му не ме болееше толкова за това го дръпнах към мен:
-Когато се оправя ти позволявам да ме любиш диво.
Тогава се сетих:
-На медения месец.

Изгарях за нея ,а тя ме дразнеше,знаех че не мога да я имам сега,но можех поне да я любя както само аз знам,да и доставя удоволствие
-Ранена,но все пак ще си щастлива
Прихванах ръцете и над главата и започнах да прав пътека от целувки по тялото и като внимавах с раните,накрая се спуснах към бедрата и като я подразних с устни,а след малко и с една ръка
-Така ли?На Медения месец?
Прехапах устни и продължих да я дарявам с ласки,езикът ми безпощадно си играеше с нея

-Да...
Извиках,когато започна безпощадно да ме докосва с устни. Само той можеше така сладко да докосва и да ме кара да треперя. Тялото ми се извиваше не можеше да стане по добре.
-Реве...
Това беше знак,че наближаваше лудата ми кулминация и оргазъм. Хванах го за раменете и изстенах:
-Любими,да любими!
Прехапах сладко устни и се опитах да си върна разума. Бях се отпуснала на леглото.

Момичето ми бе доволно,тресеше се от удоволствие стиснала чаршафите,а сладките и звуци ме стимулираха да продължавам.Проникнах и с пръсти когато ми даде знак,че колминацията и наближава,но щом се разтърси от конвулсите не спрях,щях да я изтощя,не спрях да я галя и целувам на най-нежните и места,знаех че това и харесва,звуците и го издаваха
-Любима

Дръпнах го към мен,като го целунах и се сгуших в него.
-Толкова те обичам красавецо мой!
Докато го кажа се бях унесла сладко,спях почти като бебе. На другата сутрин се събудих,трябваше да развържа бинтовете,защото ме сърбяха. Махнах ги пред огледалото,бяха заздравели,защото се бях хранила от него,но тялото ми бе отново белязано,синьо на места. Страхувах се от гледката пред огледалото,чувствах се грозна,завих се с неговия халат и отидох да се изкъпя,не можех да заключа,защото той бе разбил вратата но се надявах се не влезе,не исках да ме види така.

-Аз също принцесо...
Тя заспа толкова бързо,че останах загледан в нея,не можех да и се наситя,спеше толкова сладко въпреки белезите си,те също я правеха красива,тя бе моята сила,моето момиче.
Когато сутринта се събудих не бе до мен,но чух водата в банята,не мислех да я притеснявам въпреки,че силно го исках.Станах и слязох за закуска,но видях Рот
-Има ли нещо?
-Дойдох да ви видя и да ви съобщя,че всичко е готово,богинята ви благослови и само трябва да решите кога искате да се венчаете
-Благодаря Рот,сега ще я извикам..Мила,имаме гости ,ще слезеш ли щом си готова?

Облякох се с нещо което ме криеше,дълга пола и пуловер,топъл защото ми бе малко и студено. Слязох долу не очаквах да имаме гости но той не бе просто гост,а краля. За миг замръзнах на стълбите,краката ми се подкосиха. Поклоних му се както бе редно но много по ниско от колкото трябваше един симпат,но се чувствах като слугиня.
-За мен е чест...
Казах и се изправих но ми бе неудобно да го гледам в очите. Чувствах се толкова неудобно.
Хванах ръката на Рев силно,защото треперех.

Тя слезе,но пак се бе налякла,още се срамуваше от белезите си,но не само това,когато се поклони на Рот,го направи не като симпат,а като още по ниша от колкото е ,той се усмихна,а тя ме стисна за ръката
-Изправи се Аделайда,не се унижавай пред мен,ти не си слугиня за да се кланяш толкова,ти си симпат ,а скоро и шелан на един от воините на Братството,няма от какво да се срамуваш
Рот беше великодушен и много отговорен към задълженията си,усмихнах се и я целунах
-Благодаря Рот,мила той ни донесе новена,богинята ни е благословила,когато решим ще и сме готови може да се венчаем..ти си върнала статута си на симпат и можеш да разполагаш с наследството си

Щях да се разплача,приближих се още малко към Ревендж,за да се овладея. Толкова се радвах,вече можех да видя имението си,вече бях част от семейството си.
-Аз не мога да повярвам.
Преглътнах обърнах се към Рот и казах:
-Благодаря ви,не мога да повярвам,че всичко това се случва. Като малък сбъднат сън. Цялото ми тяло трепери,сега най сетне,ще мога да видя имението на родителите си.
Една малка сълза се отрони от очите ми но бе сълзи:
-Ще е след няколко дни,само белезите ми да отминат,след два дена,ще отминат.

Рот се усмихна и подаде ръка на Аделйда
-Повярвай,благодарение на Рив си върна всичко,той намери доказателства,че си била отвлечена и поробена,той уби насилника ти
Тя още трепереше,а аз я придържах
-Е и ти имаш пръст в това,помогна ми...Скъпа всичко вече е наред и може да решиш къде искаш да живееш

Чувствах и знаех,че всичко се нарежда,че всичко си идва по местата. Очите ми за първи път излъчваха истинска жизнерадостност,дори неземно щастие.
-Стига да съм с теб любими няма значение,къде но искам да отида и да видя къде са живели родителите ми.
Приближих се малко към Рот:
-Благодаря ви,знам че в началото не ме харесахте но наистина обичам Ревендж,знам че съдбата ми е била срамна и съм опетнила името на семейството си. Но ако имах друг избор нямаше да го направя. Дори бях готова аз да умра но Ревендж,да не бъде наказан за убийството на Веритас.

Рот се усмихна с типичната му усмивка
-Не се тревожи,всички имаха резерви,но защото не знаеха миналото ти,когато Рив ни обясни всеки се постави на твое място,а сега си част от семейството и момичетата ще се радват ако ни гостувате,а и ако идваш за да се събирате
Приближих я и я целунах
-Вече имаш дом,семейство и приятели любима,а скоро и дете

» Имението на Сирони
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите