Болница "Света Ана"

Болница "Света Ана"

Това е болницата в Неапол.Тя е свързана с поликлиника и аптека.

Както каза докторът,бързо вдигнах ме Ади на ръце и я закарахме на хеликоптера.Тя беше започнала да се мята,за това я привързахме с каиши,за да не се самонарани.Не можех да я гледам такава ,тя винаги е била ,толкова силна,а сега плачеше,като малко дете.Но литвайки, стигнахме за рекордно време.Веднага я настаниха ,в стая с всички екстри,в близост ,до операционната,докато получи пълно разкритие.Пак я вързаха и забиха някакви игли във вените ѝ.Седнах до нея и галех косата ѝ.
- Успокой се скъпа,всичко ще е наред,Обичам те-казах и леко за наведох за да я целуна по челото.

С хеликоптера бързо стигнахме до болницата , беше ме толкова страх , че не можех да спра да плача , опитвах се да се успокоя , защото нещата така нямаха да минат добре. Настаниха ме във вип стая , вързаха ме , сложиха ми системи и нещо на корема , с което да следят бебето. Себастиан беше до мен и държах ръката му.
- Ами , ако нещо се случи с бебето ? Доктора каза , че може и да не оцелее. - погледнах го , не ми го побираше ума , защото не успях да износя детето до край , гледах да не се натоварвам.

Ади се притесняваше,но я успокоих,че всичко ,ще бъде наред
- Не се тревожи ,всичко ще е наред,вярно,че бебчо идва по-рано,но ти ще се справиш ,ти си силна жена,можеш! Любима моя-казах и леко стиснах ръката ѝ.Не го казах,че да не я карам,да се чувства зле,но ако нещо се объркаше и не успееше ,да роди здраво и живо бебето,това нищо нямаше да промени,щяхме да имаме и други деца.

- Добре. - усмихнах се леко и кимнах. Може би и той беше прав , притеснявах се прекалено много , много бебета оцеляваха , бяхме и в най-добрата болница и шансовете бяха много по-големи.Сложих ръката на корема си , защото ме заболя , след малко усетих болката отново , само че по-силна и дори не можех да си поема дъх или да кажа нещо.

Продължаваше,да я боли,викнах лекаря и му казах,да не се отделя от нея.Той,каза ,че все още нямала достатъчно разкритие и единственият начин ,бил секцио.Но знаех,че тя няма да поиска никакви белези по тялото си,за това го отказах.Щяхме да го използваме ,само в краен случай.
- Любов моя,как да облекча болката ти-редях ѝ съкрушен

Лекарят каза , че нямам достатъчно разкритие , а в никакъв случай не исках да родя секцио.Болките ставаха по-силни , надявах се скоро да имам достатъчно разкритие.
- Стига ми и това , че си до мен. - погледнах го и не спирах държа ръката му.
- Ще ми помогнеш ли да си махна системите ? Искам да отида до тоалетната. - исках само да си наплискам лицето малко , явно доста щяхме да стоим тук.

- Мила,не трябва да ставаш-казах със загрижен тон и погледнах доктора,който обаче кимна за съгласие.
- Но само ,за малко,не бива да се натоварва-каза той,след което внимателно свали системите ѝ,тя изстена ,когато ги вадеше и това разбиваше сърцето ми.Не можех,да гледам,как любимата ми жена,страда.Изправи се леко и я хванах под ръка,бавно запристъпвахме към коридора.

Докторът махна системите ми и тръгнахме към коридора , до тоалетната.Сигурно и той беше притеснен , а аз го притеснявах допълнително.
- Щом си до мен , наистина всичко ще е наред. - усмихнах се , отидох до тоалетната и си наплисках лицето. Изведнъж усетих как водите ми изтичат , болката ме присви отново и се хванах за мивката.
- Може би този път , наистина ражда.

Побърках се,като я видях така,веднага изкрещях и доктора с няколко сестри и санитари пристигнаха.
- Водите са ѝ изтекли-казах,а ой кимна
- Подгответе залата за операция-каза доктора.
- Докторе,нали няма...-но дори не можах,да довърша изречението ,защото те хлопнаха вратата и не ме допуснаха в операционната.Седнах отвън на дивана и вече бях ,в пред инфарктно състояние.

Вкараха ме в операционната , не разбирах нали уж всичко щеше да бъде нормално , но преди да успея да попитам нещо доктора ми сложи маска и каза да броя обратно от 10. На 5 вече бях заспала. Когато започнах да отварям очите си , видях че съм в някаква стая , не знаех какво е станало с бебето , дали беше добре и щях да се побъркам.

Вече мина час,стоях от вън,без никой,да ми каже,какво става.Щях,да полудея,ту ставах,ту сядах.Кършех ръце и се молех,аз който хич,не вярваше в това.Се молех ,за Адриана и за бебето исках и двамата без ,значение,какво щеше да ми коства това.В този момент,за техният живот и здраве,бях готов ,да си продам душата.

» Болница