Малката къща на Коралайн

-Според мен това е щяло да се случи и без да го викаш,той има цели може би нямаше да се случи веднага но до сега не съм чувала някой вампир освен мен да е влюбен във върколак,като теб.
Усмихвах му се и бях много щастлива,че бяхме заедно:
-Щял е да ни намери,не си виновен ти,че го повика,искал си да сме щастливи. Просто вече,ще търсим решение заедно.
Приближих се към него седнах в скута му:
-Всичко е добре мили,щом си до мен.

Колкото и да казваше , че не съм виновен и да се опитваше да каже , че това ще се случи и двамата много добре знаехме , че бях и никой не можеше да го опровергае , въздъхнах и когато седна в скута ми я прегърнах.
- Дам , така е. - целунах я.

-Не се тормози любими,ще намерим наистина решение. А и съм чувал,че Лилит е по благосклона и ще успее да убеди Луцифер да не го прави.
Преминах с ръка по бузата му,съвсем нежно го погалих:
-Сигурно за това не яде,защото си много притеснен,а не бе ял от толкова дълго време.
Облегнах глава на рамото му:
-Обичам те!

- Дано наистина се окаже такава и аз бях чувал неща за Луцифер , които не се оказаха вярни и ни изигра. - повдигнах вежди , на тези не можеше да им се вярва.
- Аз съм добре , не се притеснявай за мен. - погалин нежно рамото й.
- И аз теб Кер.

Понякога си идваше от само себе си. Беше ми хубаво да си лежа на рамото му:
-Никога не съм предполагала,че можем да се съберем заедно. Ако не се бях променила и ти също,едва ли щяхме да бъдем заедно.
Галех гърдите му и си играех с копчетата на ризата му:
-А,аз сигурно щях да се пропия.

- Добре и , че се променихме. Така повече разбрахме за себе си и за съшността си. - усмихнах й се и отново започнах да галя косата й.
- Бяхме егоистични и не оценявахме хората около себе си , сигурно щяхме да се държим арогантно и един с друг , важното е обаче , че вече сме заедно и се оправихме.

-Да така е това е най-важното но този Тайлър,толкова загрижен и добър ми харесва повече,искаше ми се да го бяхме открили по рано,преди да се превърнем в това.
Откочавай и закопчавах едно негово копче:
-Знаеш ли от както станах вампир не бях спала с никой и не исках защото мислех,че ще нараня . Но не те нараних всичко бе невероятно.

- И на мен ми се искаше , но и така ще живеем добре , ще се учим от грешките си и всичко ще е наред , нали? - усмихнах се.
- Да беше невероятно , няма да нараниш никого ако запазиш човешкото в себе си. Кер искаш ли да пиеш кръв от мен ? Тя е по-силна от човешката и няма да ти навреди.

Изумих се,що за желание беше това. Погалих го нежно по врата и казах:
-Не искам да ти причиня болка,само в началото убих без да създнавам един човек но от тогава пия само от банки.
Още се чувствах виновна за тази нелепа смърт:
-Страх ме е ами ако аз те ухапя и ти стане нещо?

- Няма да ми стане нищо , Кер. - погледнах я и я целунах , имаше нужда от повече кръв , а моята беше силна.
- Аз не съм човек , тогава не си се контролирала и за това си го убила , ухапи ме , няма да ме нараниш и нищо няма да ми стане , ще видиш.

-Страх ме е не мога да пия от теб.
Казах аз и бях на път да стана но той ме хвана:
-Не бива да пия кръв от любимия си има толкова много банки кръв не е нужно да го правим.
Прегърнах го силно:
-Не мога да те нараня,като пия от теб като някой звяр.

- Това , че пиеш от мен , не значи , че си звяр , просто така ще си по-силна и ще можем да се справим срещу Луцифер , ще сме по-силни. - погледнах я и погалих леко лицето й.
- Хайде Кер и двамата знаем , че няма да ме нараниш , просто малко кръв.

Потреперих,приближих се към него,като докоснах челото си в слепоочието му. Целунах го съвсем нежно по бузата и тихичко кзах на ухото му:
-Страх ме е...
Отново целунах устните му,като го погледнах:
-Ако те заболи ми кажи...
Надвесих се,за бога не можех... Станах от него и казах:
-Не мога,не мога да ти причиня това не мога да си го простя да забия зъби в теб.

Минаха два месеца , с Кер си живеехме добре и сякаш всичко беше наред , започнах по-лесно да се справям с трансформациите , а и не изглеждаше Луцифер да ни е навестявал. Когато се събудих я нямаше , слязох в кухнята и я целунах.
- Добро утро. - усмихнах се.

Живяхме вече два месеца заедно и ни беше доста добре. Готвех закуска,когато той влезе и ме целуна. Завъртях се към него,като го прегърнах:
-Добро утро мили!
Тази сутрин не ми беше много добре сънувах кошмари и от тях повърнах,което ми се случи за първи път. Страх ме беше,че може би щях да съм бремена. Не исках да му казвам,сигурно щеше да изпадне в паника. Обърнах се,защото палачинките щяха да загорят:
-Ще изгори...
Той стоеше зад мен и малко ме разсейваше:
-Ще направим малък пожар.

- Няма спокойно. - засмях се и седнах на един от столовете , за да не я разсейвам повече , не че нямаше да успеем да спрем пожара.
- Как си ? Как спа ? - усмихнах се.

-Сънувах кошмари но ще полегна малко след,като се нахраня и ще мине всичко.
Хванах се леко за корема от пушекът,отново ми се догади. Сложих му чинията на масата,като седнах бързо на стола,защото за капак на всичко ми се зави и свят:
-Добре съм.

- Надявам се. - усмихнах се и тогава тя ми сложи закуската , видях обаче че не й е добре. Сетих се за това , което каза Луцифер.
- Наистина , сигурна ли си , че си добре ?

Той започна вече да ме усеща и това не бе на добре:
-Не знам мили,зле ми е вие ми се свят,а сутринта дори повърнах,дори не искам да си помислям,ако съм бремена,какво ще стане.
Опрях ръка на масата,като въздъхнах но го гледах:
-Дано просто е от това,че ям човешка храна и не ми понася.

» Исторически музей "Черната къща"
» Малката трапезария