Къщата на Салваторе

Когато Мисао издъхваше ,усещах странна,сила да се влива в мен.Нещо толкова мощно ,което преди не бях изпитвала.И тогава я почувствах ,Стефан бе изпълнил обещанието си ,душата ми ,отново си беше на мястото си.Тогава той се строполи.Скочих бързо към него и хванах главата му в скута си.
- Любов моя ,насочих духа,който заедно с завръщането на душата ми и новата сила,напълно ми се подчиняваше и му вдъхнах ,още сили,той отвори очи.
- Успяхме ,Благодаря ,за всичко -целунах нежно устните му.

Наслаждавах се ,на тялото му ,а удоволствието ,което ми носеше беше неземно ,с всеки тласък ,разпръскваше ,вълни от ново удоволствие,по цялото ми тяло.Което ме караше,за не мога ад мисля,не можех да спра,да се движа под него ,за да му дам всичко ,от себе си.

Отвърнах на целувката му и потреперих цялата.Никога преди ,да го целувам само,не ми е носело такова удоволствие.А като гледах и на него.
- Още си жаден ,та ние преди малко приключихме -засмях се.Нямаше начин да ме повтори,той никога не го правеше.Но въпреки ,това,беше приятно и истински се наслаждавах ,на жадните му целувки.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията