Един нов разказ!

Заглавие: Един нов разказ! Нед Апр 03, 2011 7:59 pm

Нов живот...

"Съмненията са много добър приятел,с тях можеш да си спестиш много беди."

Хрумване към първа част.

Част 1

Нов град ново място... Как си мислите няма да е нещо ново? Тук трябва да има място за смях... Защото определено новото място е,през едно море,на друг континент,в друга държава в,определен щат и в още по странен град.
Определено от това да се преместиш от малка изостанала държава в голям и преуспяващ град си е един голям кошмар. Особено ако си захранен с холивудските филми,който не спестяват нищо...
Но за това по нататък...
Оказах се от България в САЩ и по точно Лос Анджелис,баща ми получи възможността да замине и да се омъжи повторно,за една нормално заможна жена. Не му се сърдя всеки има право на любов,а и те са щастливи,мога ли да го осъдя. А и не харесвам майка си особено,така че бе по лесно. Новата му жена Саманта е много добра и ми бе направила стая,държи се много добре,нямала е деца до сега и вижда в мен начин да бъде такава. А,и да звучи алчно обичам вниманието.
Не се запознах с никой през лятото,защото бях на уроци,за да мога да усъвършенствам езика и да мога да съм си в 11 клас,както бях преди да замина.
А,да казвам се Мария но тук на Мария викат Мери е аз не се сърдя.звучи готино.
Та Саманта ме заведе по магазините,малко преди да почна училище,защото не бях никак в крак с модата там,а и искаше да ме глези. Татко почна работа и то доста добра така,че вече не се притеснявах за паси,даже за 18,ще имам кола.
Така до тук бях с бързата информация,само ще кажа ,че училището в което бях записана бе много добро,и никога е нямало проблеми там. Но имайки предвид филмите се държах доста резервирано.

Първи учебен ден...

Не носих раница само чанта и няколко тетратки,бях добре облечена с нищо бяло или черно,за да не вляза в гръга на сектантите и не прекалено шарено,за да ме сметнат за хипи. Модерни дрехи не биеща на очи не биеща на никого.
Чаках автобуса да пристигне.... Какво си мислите? Да жълт като в филмите,качих се нямаше почти никой. Шофьора ме поздрави,аз също и тръгнах,като седнах на средните места. Седалките бяха двойни така,че нямаше как да бъда сама.
Седнах постепено автобуса се напълни някой ме поглеждаха други не но никой не ме обсъждаше. Това беше добре!
Тъкмо се бях зачела в един списък с предметите който ме очакваха и,който можех да избера,когато:
-Май ще имаме биология с теб!
Когато се обърнах,за малко да си глътна цялата граматика,забравих английския,който учих цяло лято. Той бе рус със сини очи,блестяща усмивка,силен и с униформата на футболния отбор. Видях как всички мацки в автобуса ме гледаха на кръв и вече ме обсъждаха.
Върнах си английския,присвих очи и казах:
-Ако очакваш да ти правя рефератите не позна,твърде съм зле по биология.
Той се засмя,определено май не очакваше този отговор:
-Не за това ще е хубаво ако седим заедно...
Каза флиртаджийски. Ей,чакай това,че съм от друга държава не ме правеше моментално курва и желаеща внимание:
-Това как да го приема,като странно предложение или като задължение,да седна с теб?
Бе ми нужно малко време да намеря подходящите думи но се получи. Той не бе тъп футболист определено знаеше доста,а и все пак носеше капитанския герб,май беше и отговорник.
-Като странно предложение...
Но го прекъснах:
-Съжалявам но мога ли да пресека онова което се готви. Не знам какво целиш или какво ти се върти в главата...-снижих тона- Но обясни ми,коя е причината,капитана на футболния отбор,онзи който кара всички момичета в автобуса да ме убият с поглед,говори с мен,една не позната.
Той ме слушаше внимателно:
-Караш ме да си мисля,че или искаш да ме превърнеш в обект на смях в първия учебен ден,или в леко момиче,което още не си минал.
Посмути се явно последното му бе минало през ума:
-Съжалявам аз съм Картър приятно ми е,наистина имах намерението да...
Кимнах:
-Да Мери приятно ми е...
Обърнах се към прозореца,той не можеше да каже нищо повече,чак до училище. Слязох и си намерих шкавчето,защото секретарката ми бе дала много учебници. Но шкафа заяждаше и то много брутално,не можех да го отворя,тогава видях юмрук по него,който го отвори. Когато проследих ръката видях още едно невероятно момче,с черна коса и тъмни очи,отново много силен,той беше от баскетболния отбор:
-Заяжда трябва да го натиснеш малко...
Ококорих се и се скрих зад шкафа правейки се,че слагам учебниците,а се опитвах да не изпищя. Взех математиката и щом затворих шкафа той беше още там. Как се надявах да е изчезнал,както се бе появил,не исках да се червя отново. Той за капак на всичко носеше също математика за 11 клас. Можех да умра на място,той се усмихваше:
-Ти май си нова,ако искаш,ще те заведа до стаята,ако искаш?
Попита мило в гласа му нямаше флирт или нещо подобно. Това ме караше да дишам по полека.
-Да може не знам къде се намира 100 D
Затвори си шкафа и тръгна напред,като ме видя,че не мърдам,той махна и каза:
-Хайде не е толкова сложно,какво имаш след това...
Изприпках,като се опитах неловко да си отворя програмата:
-Рисуване!
Той се засмя и каза:
-Значи и тази стая ще ти покажа и аз имам същия предмет.
Влязохме в стаята,като учителя ме привика,за щастие се оказа че задачите който решават са много назад и не съм испуснала нищо. Седнах на последния чин,там беше моя спасител,наведе се към мен и каза:
-В прочем аз съм Мартин но ми викат Мат.
Кимнах и казах:
-Мери....
Но учителя изшитка,през цялото време Мат не спираше да ме гледа,тогава забелязах,най отпред Картър,който също ме гледаше,как Мат ме гледаше,а всички момичета гледаха как,Картър,гледа Мат,кото Мат гледаше мен.
Тогава с периферното зрение видях мис Блонди,как се опитва да ми лепне дъвка на косата,бях ловка,хванах я,като и я метнах на обувката,погледа ми беше "Опитай пак и ще ти оскубя русата косица." Този поглед се оказа възлов,защото я стреснах,а и Мат който стоеше пред нея,се обърна и затвори учебника,за да я сплаши. Чеса мина но се опитах да изляза през вратата,когато русокоската дойде и каза:
-Аз съм Катрин и ако искаш можем да те приемем за мажуретка.
Усмихнах се и казах:
-Благодаря Катрин но не искам да ти ставам протеже...
Обърнах и гръб тя се опита да ме хване но аз вдигнах ръка:
-Ако го направиш,ще носиш перука...
Бързах да избягам,щях да се разплача но ако покажех слабост,щчха да ме тъпчат. Дишах и се усмихвах. Тогава някой ме докосна по рамото,бе Мат усмихваше ми се:
-Ей,нали ще имаме рисуване ,защо не ме изчака да те заведа?
Въздъхнах и му се усмихнах неловко:
-Исках да отида до...
Показах по коридора,той разбра но разбра и това,че ми тежеше нещо:
-Спокойно Катрин е такава но аз ще те защитавам от нея.
Стиснах учебника по математика и погледнах земята после него:
-Но защо?
Той се приближи,като ме докосна по рамото и се усмихна:
-Защото съм бил като теб в 7 клас и знам,колко е трудно,искам да ти е по лесно.
Бях мнителна и исках да го попитам:
-Не се опитваш...
Той ме прекъсна,като каза:
-Не не се опитвам да те преметна,ако го направя,да знаеш,че в шкафът ти е бил мой и долу имам снимка от 6 калс,определено ще бъде доста гадно ако някой я види.
Да видях нещо долу но не му обърнах внимание кимнах:
-Добре ще ти се доверя но те моля да не предаваш доверието ми.
Той кимна,определено в очите му нямаше злоба,запозна ме с отбора по баскедбол в почивката за обяд,с приятелите му. Беше забавно,те ме приемаха и се чувствах една от тях. Те не бяха от популярните но се славеха с това,че никой не ги закача,защото бяха много едини. Викаха им групата на семейството. Така разбрах,че мога да имам доверие на Мат и това,че докато бях тук нямаше да имам проблеми.
Но Картър не спираше да ме гледа,ядях ябълка в стола до Мат и приятели,когато без да поглеждам към Картър,казах на Мат:
-Знаеш ли нещо за Картър?
Той се смути за малко но когато видя погледа му каза:
-Той си събира бройка,има ли нови момичета веднага ги иска за себе си и когато ги получи,ги изоставя.
Да знаех това но определено в гласа на Мат долавях някаква силна омраза и може би ревност:
-Да и аз така разбрах,пробва си номерата в афтобуса. Здравей в един част,ще сме по биология...
Мат се засмя и продължи изречението:
-Ще седнем заедно! Мери не се лъжи по него,защото аз...
Тогава ме бутнаха към него,играеха на топка в залата,опрях ръка на гърдите му,беше по силен от колкото очаквах,направо като скала. Стана ми сконфузно:
-Съжалявам аз...
Той се засмя но не се дръпна:
-Спокойно нямам нищо против...-Погледна приятелите си-По полека,тук не е салона,сядайте да ядете.
Но все пак се дръпнах.

"Момчетата са сложни същества,ако някой каже,че ги познава напълно дълбоко греши!"
Цитат към 2 част.

Част 2

Втори учебен ден!

Не се бойте няма да описвам всеки учебен ден,само по важните!

На сутринта се събудих,много трудно беше 7:45,когато осъзнах,че нищо не съм направила,а автобуса идва в 8:15. Станах,като торпедо,взех душ за няколко минути,облякох нещо на бързо,грабнах нещо от кухнята,казах добро утро на всички и излетях.
Но щом направих няколко крачки извън двора на къщата,видях спорта синя кола,отвори прозореца. Беше Картър усмихваше се все едно трябваше да му се метна. Да ама не бях вчерашна:
-Хей Мери искаш ли да те закарам до училище!
Наведох се към него само, за да му дам възможност да види злобното ми лице:
-Не мерси автобуса ще пристигне след малко...
Не му се понрави отговора но преди да отговори дойде автобуса. Качих се и още в първите редове видях Мат,той си бе сложил раницата на седалката но щом ме видя я махна и каза:
-Добро утро Мери,днес имаме с теб часове знаеш ли?
Усмихнах му се и седнах,като още стисках учебниците:
-Така ли и ти ли имаш биология първи час...
Той се намръщи,нямаше не искаше да учи този предмет:
-Не тогавам имам Английска литература.
Ококорих се спортист учещ Английска литература. Засмях се много бурно,той ме побутна и каза:
-Какво толкова смешно има,кандидаствам за "Оксфорт" и ми трябват сериозни предмети.
Аз се засмях и изохках:
-Какво искаш да кажеш че биологията е не сериозен предмет?
Обожавах Биологията,за разлика от него май:
-Не но определено не очаквах това...
****

Последен час Английски,това ми стажни живота,защото дъвчехме Шекспир. В България го минах толкова бързо,че нямаше смисъл много да се заседявам но тук се обръщаше много внимание на тези неща. И така разглеждахме Ромео и Жулиета. Що за гавра беше това,и трябваше да науча откъси...
Идеше ми да се върна с подвита опашка. Излязох от последния час толкова ядосана,когато Мат ме догони и ме хвана за ръката:
-Ей,какво ти има да не би да има някакъв проблем.
Обърнах се и казах:
-Не мога да науча откъсите,който ни дадоха,сложно е и трябва да напиша,ЕСЕ с 500 думи,аз не знам толкова на английски.
Той се засмя и каза:
-Ела с мен на тренировка,после ще отидем в библеотеката и ще ти помогна това го минахме вече,ще ми е лесно да ти помогна.
Кимнах нямаше да е лошо някой по-вещ да ми помогне. Тръгнах към залата,през цялото време ме гледаше,на няколко пъти му се скараха и за малко да ме изгонят. Но свърши,появи се изкъпан и миришеше просто невероятно. Мъжкия му парфюм беше зашеметяващ.
Отидохме в библеотеката и седнахме на една маса. Той ми обясняваше бурно,а аз се опитвах да го слушам,е слушах го и запомнях но когато почна да ми рецитира,щях да припадна в ръцете му. Но определено не исках да казвам нищо и да показвам нищо. Тогава той закри учебника,който гледах,за да се правя на учена и каза:
-Мери мога ли да те попитам за нещо!
Погледнах го малко се смутих,какво ли ще иска от мен:
-Би ли излязла на среща с мен в събота например?
Какво? Я пак ми повтори,бях почти зяпнала,не можех да реагирам,очаквах ли го? Не знам! Какво да му кажа сега?
-Да но имам вечерен час 21 и трябва да съм в нас по това време.
Кимна с разбиране:
-Да ще те взема на обед 14,ще те върна преди вечерния час.
И пак се питах и не можех да си отговоря,защо едно от най-готините момче искаше да излезе с мен. Не страдах от липса на самочувствие но аз бях чужденка не говорех добре,не бях и типичната гимназистка обличах се колкото да не изглеждам като клошарка. Премигнах няколко пъти искаше ми се да асимилирам всичко,добре че седях иначе щях да падна на земята:
-Ти искаш в събота да излезем някъде?
Кимна и се усмихна,в довод,на вярното твърдение.
-Да ако искаш,ще отидем да гледаме нов филм Здрач се казва,че бил много хубав.
Не бях чувала за тази филм или тази книга винаги нещата идваха няколко месеца назад от същинските премиери в моята страна.