Плажът в залива

Техану приближи плажната ивица. Денят и беше свободен и понеже беше от скоро в града реши да поразгледа. По някаква неясна за самата нея причина, мекия бял пясък, палмите и хладната морска повърхност я привличаха. Събу обувките си и тръгна боса по топлия пясък. Вървеше бавно, наслаждавайки се на всеки миг. Стигна до водата и я докосна. Беше приятно топла и освежаваща. Техану навлезе до коленете в бистрата вода и се усмихна. Реши да поплува. Водата беше кристално чиста и усещането беше невероятно приятно. След като излезе се покачи на една скала и легна за да изсъхне и да се наслади на времето.

Анабет тичаше бързо по краищата на водата тя се чувстваше толкова силна около нея само там можеше да си събере ума и да помисли поплува и излезе суха на водата заигра се с нея като я повдигаше във въздуха с мисълта си... отправи се към скалите и забеляза там едно момиче.....
инстинктивно докосна гривната си и тя се превърна в броня както и ножницата й се появи.... Хвана ножа си и нахлупи невидимата си шапка след което се промъкна към съществото но за жалост счупи една клонка и звукът й отекна между калите....

Техану се сепна. Беше заспала. Боже това беше толкова безотговорно, ами ако някой я нападнеше........Но това все пак денят беше прекрасен, времето слънчаво, а и Сиймо беше до нея (тя погали козината на спящото вълче), кой щеше да я нападне?! После си спомни защо се събуди - чу щум като от стъпки и една клонка която се счупи (може би някой беше я настъпал). Тя се огледа подозрително но не видя никой. Вълчето надигна глава и подуши въздуха, после погледна Техану предупредително. Значи наистина имаше някой, но кой и къде. "Близо" - както Сиймо и каза, но къде можеше да е скрит?
Огледа се отново и реши да изчака тя или той да направи своя ход.

Анабет събра силите си и измисли стратегия...Трябваше да накара момичето да мисли че е на друго място повика водата и я плисна в лицето после бързо отскочи но тихо но за всеки случай посегна към лъка си и продължи да я обикаля

Каква беше тая вода!?!?!Водата беше на поне 3-4 метра от нея. Определено имаше някой, но това нали беше Светлия, Добрия свят. Кои я нападаше. Сиймо излая кратко. Определено подушваше гостът им. Можеше да избяга с плуване, но я бяха нападнали с вода така че това отпадаше. Ами ако се скриеше в гората, не можеше да се бие с някой когото не виждаш, но нямаше да избяга. Изправи се бавно.
- Ако искаш да се бием то нека е често. А може би те е страх? Защо се криеш?

Анабет свали шапката си и я прибра под бронята после и ножа и извади меча насочи го към нея и каза:- Аз съм Анабет Чейс Дъщеря на Посейдон и атина, полубог- След което изгледа въпросително нея и сякаш не видя нещо опасно в нея първоначално и приличаше на съждание на мрака но сега на обикновенно момиче тя свали леко меча но продължаваше да го стиска здраво...След което изчака отговор...

Техану я изгледа подозрително
-Иска ми се да кажа че ми е приятно да се запознаем, но поради начина по който се стекоха обстоятелствата, не е така. Аз съм Техану, елф. А вълкът който ръмжи срещу теб се казва Сиймо и мисля че с голямо удоволствие ще те захапе за врата ако му се отдаде възможност. Защо се появяващ така и ни нападаш?

Тя прибра меча и смъкна бронята
-Извинявай помислих те за създание на мрака...охх днес не ми е ден....-
След което се тросна на една скала и затвори очи....след няколко минути отвори леко окото си и заговори:
-все още не си ми казала коя си ти? би ле ме сдобила с тази чест?-
След което се изправи и я погледна в очите буреносно сивите и очи зайскряха на прекрасния ден..

-Казвам се Техану и съм горски елф, което по скромното ми мнение няма много общо с мрака. Просто си почивах, когато се появи, буквално от нищото - тя се засмя.-Ти си дъщеря на Посейдон? Това обяснява водата. Е значи сме на твоя територия, тогава няма да рискувам да те нападам. Да се разходим тогава?

-Насам-
И поведе момичето към водата
-Спокойно няма да те удавя:Д-
Тя направи голям мехур с въздух и двете се спуснаха надолу
След неловко мълчание тя понечи да заговори но се спря

Техану погледна момичето до себе си. Май искаше да каже нещо но се спря. Да не би да се срамуваше, та това беше нелепо.
- Всъщност аз имах предвид друго. Да плуваме по повърхноста на водата, да се гмуркаме, да се намокрим - това е истинското плуване. Не си ли плувала така никога, та това е невъзможно. Хайде ще ти покажа - Техану се засмя и се оттласна нагоре, Сиймо я последва като излая весело.

Последвах я с невероятна скорост повиках два делфина и те се заиграха с нас всичко беше толкова забавно но по едно време делфините засцвилиха и избягаха небето се смрачи погледнах Техану,И тя изглеждаше притеснене Та как можеше в светлия свят да е толкова мрачно небето? Нещо ставаше......................

Думите на Сиймо отекнаха в съзнанието ми - "Да се махаме". Май това беше най-добрата идея която ми дойде.
- Предлагам да се махнем, възможно най-бързо. Предполагам че малко предпазливост никога не е излишна, нали. Може би са просто буреносни обаци, все пак навсякъде вали. Сиймо подушва нещо.

Хайде да тръгнем към портала за тъмния свят,Слънчевата гора ,Езерото извън града или в града??тя отново изгледа мрачно облаците и с светкавична скорост заплува към брега като дръпна новата си приятелка техану и подхвана за ръка вълчето й сиймо