Водопадите на надеждата

След известно време на безцелна разходка бях стигнала до някакви водопади. Нямаше да си кривя душата.. която май вече почти не съществуваше.. бяха си красиви. Седнах на един камък до тях и се загледах. Беше хубао, но скучно, това им беше проблемът на добрите създания. Взех някакво камъче и го метнах във водите на водопадите. Докато бях в този свят обаче беше кофти че не можех да убивам като ми се прииска, но предполагам че щях да потисна това чувство за известно време..

Исках да видя как вървят нещата в светлия свят. Светлина разцепи синевата целия бе в бяло,като крилата му се прибраха и прие малко по човешки вид. Но докато премина през водопадите усети страна енергия,това беше създание от тъмния свят,тук се спазваха други правила но все пак нещо трепна. Приближих се към нея като казах:
-Добър ден!

Държеше се спокойно и уравновесено без да показва толкова много чувствата си но и с някакво успокоителна аура. Взе ръката и се здрави са с нея като каза:
-Приятно ми е аз съм Августин.
Не каза цялото си,за да не буди интерес. Тя бе напрегната и той го усещаше но нямаше толкова голяма опасност тук не се водеха войни:
-Харесва ли ви гледката тук?

Погледа ми отново обходи обстановката около нас. Кимнах леко с глава.
-Да - казах и отново върнах погледа си на него.
-Приятно ми е между другото - казах след секунди като се усетих че може би не се държа особено добре, а си бях обещала докато съм тук да съм прилична.

-И на мен също ми е приятно.
Направи крачка към водопада,като докосна водата. Рибите,който плуваха се приближиха към него и не се страхуваха от него. Той се усмихна,като се изправи и се обърна към нея:
-Тук винаги е било спокойно място и се надявам,че такова ще остане.
Каза той с добър тон,като се опитваше да,я помоли да не нарушава това спокойствие.

Очевидно намекваше да не правя никакви глупости, които могат да застрашат местенцето.
-Ще съм добра.. доколкото мога. Не гарантирам нищо на 100 процента. - казах.
После го погледнах, а той от своя страна май не ме гледаше много одобрително.
-Добре де.. ще бъда ангелче - казах накрая.

Кимна вече одобрително той вярваше на всички,като се надяваше да не бъде предаден.
-Тогава се надявам и ти пожелавам приятен престоят тук,и се надявам да ти е много приятен.
Искаше му се да поплува в подножието на водопада искаше да усети водата,все едно бе да лети:
-А на теб плува ли ти се?

-Мерси, но се съмнявам престоят ми тук да продължи кой знае колко дълго. - казах и поклатих глава.
Колкото по-дълго останех тук, толкова повече щях да искам да свърша някоя глупост, а вече бях казала на Августинас че ще се стремя да си мирувам докато съм тук, а аз рядко разочаровах хората, когато обещая, особено ако са толкова секси.
След малко попита дали ми се плува.
-Защо не. - казах замслено и след сеунди си свалих блузата.

Съблече бялата си тениска,като се оказа на земята и откри силното му тяло не свали панталона,защото нямаше нужда,а и май не носеше бельо винаги му липсваше нещо,когато си се обличаше след пристигане на земята. Изви тялото си и скочи във водата. След като изплува,разтресе глава,за да махне водата от косата си. Премина с ръка през косата си и се усмихна,махна и с ръка и каза:
-Хайде влизай приятно е.

Съблякох се и останах по бельо и влязох във водата. Първоначално ми стана хладно, даже леко студено, обаче после ми стана добре. Протегнах рака и с едно движение напрасках Августинас.
-Да, приятно е - съгласих се с него и се потопих под водата. След секунда се появих отново на повърхността и прокарах ръка през косата си.
-Тук винаги ли е толкова.. хмм.. спокойно? - попитах го.

-През повечето време тук е доста спокойно но понякога стават малки неприятности.
Все пак тука беше светлия свят,а не рая тук също си имаше някакви проблеми между създанията. Отпусна се назад и заплува на повърхността на водата:
-По различно е определено.

Усмивка полази по лицето ми. Значи все пак имаше неприятности и тук.. още имаше надежда да се случи някоя неприятност, въпреки че нямаше да причинявам. Погледът ми се плъзна по добре оформеното му тяло. Отидох до него.
-Хмм.. едно състезание? - повдигнах вежди.

-Добре!
Каза след като се изправи,щеше да и даде преднина:
-До къде ще се състезаваме.
Макар че не изглеждаше на такова,защото нямаше да намекне за залагане на нещо,не го правеше. Просто едно отбиване на време.

Огледах се.
-Хм.. дотам? - казах и посочих с рака неособено далече до един голям камам.
Това да се правя на добра в светлия свят не се оказа чак толкова трудно колкото си мислех че ще е.

Видя скалата към която бе посочила. Кимна и каза:
-Добре готова ли си?
И тя бе готова но състезанието бе доста оспорвано,тя бе доста бърза но въпреки,че можеше да победи от раз не го направи,а пристигна до скалата малко след нея,докосна я с ръката си и след като се обърна към нея каза:
-Браво добра плувкиня си.

Я, ама аз стигнах първа.
-Просто късмет - казах.
-Или пък ме остави да победя - добавих, защото знаех че не съм чак толкова добра.
Облегнах се на скалата и прокарах пръсти по повърхността на водата.

-Не понякога загубата е най-добрата победа.
Каза той,като се покатери на скалата и седна на нея,да определено бе забравил нещо. Застана така,че да не му личи какво е забравил.
-А,и нямаше да е честно да те победя.